№ 9
гр. Варна, 19.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500402 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Въззивникът КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, редовно призован, представлява се от държавен инспектор
А.В., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Й. Д. ХР. , редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпилата в съда на 18.01.2022 г. молба от
въззиваемия, с която моли да се разгледа делото в негово отсъствие. В писмен
вид изразява становището си, че няма доказателствени искания. Счита
решението на първоинстанционния съд за законосъобразно, поради което
иска да бъде потвърдено.
ДЪРЖ.ИНСП.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
Производството по в.гр.д. № 402/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, подадена чрез А.В. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ –
Варна против решение № 260067/28.06.2021 г. по гр.д. № 162/2020 г. на
Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на комисията срещу
Й. Д. ХР. по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на
основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Й. Д. ХР.: сумата в размер на 600 лв., представляваща
равностойността на придобитите дружествени дялове в „ГАК КОМЕРС" ООД
ЕИК *********; сумата общо в размер на 6 165,05 лв., представляваща лични
вноски през 2010 г. по сметка с IBAN BG 73 RZBB 9155 1499 0160 00 в
„Райфайзенбанк България" ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР.,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки; сумата общо в размер на 25 525,42 лв., представляваща погасителни
вноски по кредит през 2010 г. по сметка с IB AN BG 73 RZBB 9155 1499 0160
00 в „Райфайзенбанк България" ЕАД, открита на 22.08.2008 г., с титуляр Й. Д.
ХР.; сумата общо в размер на 200 420 лв., представляваща вноски от трети
лица в т.ч. роднини през 2010 г. по сметка с IB AN BG 25 СЕСВ 9790 1067
0784 00 в „ЦКБ" АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР.,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки; сумата общо в размер на 950 лв., представляваща вноски от трети
лица през 2011 г. по сметка с IBAN BG 25 СЕСВ 9790 1067 0784 00 в „ЦКБ"
АД, открита на 16.05.2006 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго
имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в
размер на 155 075,80 лв., представляваща вноски от трети лица в т.ч. роднини
през 2010 г. по разплащателна сметка с IBAN BG 07 СЕСВ 9790 1467 0784 00
в „ЦКБ" АД, открита на 08.05.2008 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в
друго имущество и нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в
размер на 6 250 лв., представляваща вноски от трети лица през 2010 г. и 2011
г. по разплащателна сметка с IBAN BG 56 PRCB 9230 1005 7722 10, в
ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на 21.10.2004 г., закрита на
10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР., непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани по други банкови сметки; сумата общо в размер на 3 866,76
лв., представляваща погасителни вноски по кредит през 2010 г. и 2011 г. по
2
разплащателна сметка с овърдрафт с IB AN BG 27 PRCB 9230 1405 7722 14, в
ПроКредит Банк (България) ЕАД, открита на 21.04.2007 г., закрита на
10.03.2015 г., с титуляр Й. Д. ХР. и Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да
заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт сумата от
15 954.12 лева, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Молила е за отмяната му с уважаване на искането изцяло и за присъждане на
сторените по делото разноски. Сочила е, че окръжният съд правилно
установил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото
доказателства и достигнал до обоснован извод за наличие на несъответствие
между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, което е
значително и е налице хипотезата на чл. 107 от ЗПКОНПИ, но неправилно
приложил материалния закон и съобразно практика на ВКС (която практика
въззивникът не възприема и сочи в противен смисъл) в заключение приел, че
подлежи на отнемане от проверявания само налично имущество, а
претендираните неналични суми по банковите сметки не са такова и не
подлежат на отнемане. Поддържал е, че подлежи на отнемане
равностойността на придобит дружествен дял от ответника, като е развил
съображения в тази насока и е посочил съдебна практика, отчитайки
наличието на противоречива такава. В евентуалност, при неоснователност на
искането за отнемане на равностойност е настоявал, че съдът сам е следвало
да го преквалифицира като такова за отнемане на дружествен дял и да
постанови отнемане на същия.
Въззиваемият е подал писмен отговор на жалбата и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молил за неговото потвърждаване.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като
неизгодно за него и е редовна.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
ДЪРЖ.ИНСП.В.: Поддържам въззивната жалба. Нямам искания за
събиране на доказателства.
3
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ДЪРЖ.ИНСП.В.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че достатъчно в
пълен обем съм изложила доводите във въззивната жалба, поради които
считам за неправилно постановеното от първоинстанционния съд решение.
Само с няколко изречения ще наблегна на няколко момента.
Считам, че тълкуването на закона по начина, по който се налага в
последната година-две, което тълкуване е послужило за постановяване на
обжалваното решение, изключително противоречи на основната цел на
закона, а именно да предотврати възможностите за придобиване на незаконно
придобито имущество и за разпореждане с него. За никой не е тайна, че хора
от престъпния свят, хора които извършват някаква незаконна дейност,
избират подхода да водят охолен начин на живот, да придобиват имущество
на името на трети лица, които дори не са в кръга на техните близки, да
придобиват имущество в чужбина в офшорни зони, това е практика от
години, която до преди известно време целеше единствено и само избягване
на евентуално на наказателна конфискация, а днес и след подобно тълкуване,
такава практика би избегнала очевидно и гражданската конфискация по
начина, по който се налага тълкуване на закона. В този смисъл считам, че е
много важно да се следи пътя на парите, да се търси обяснение логично и
обосновано документално какъв е техният произход, и по каква причина те са
постъпили по сметката на проверяваните лица. Самият факт, че съдът приема,
че трябва да се отнема само наличното имущество считам, че ще затвърди
една подобна практика приета в престъпния свят, а именно да не се
придобива имущество на свое име, като по този начин чувството за
безнаказаност ще се затвърждава напред във времето.
Искам да обърна внимание по отношение на парите по банкови сметки
и още нещо. Знаете, че проверката започва и продължава една година,
обхваща период обаче от време от 10 години назад. Т.е. Комисията дори и в
хода на проверката да има данни, че към края на проверявания период, да
кажем дата 01.04.2020 г. по някаква сметка на проверяваното лице има салдо,
т.е. наличност от 10 000 лв., в тази една година, докато трае проверката, това е
период от време след установяване на това салдо, възможно е това салдо да
бъде изтеглено, похарчено, разходвано. Т.е. Комисията има правомощия да
4
иска извлечение от банкови сметки, съответно информация за салдата по
сметките към края на проверявания период. Т.е. тя е на тъмно по отношение
на периода от време, в който трае проверката – това е една година. В този
смисъл дори и аргумента на съда, че подлежи на отнемане нещо, което е било
налично по сметките в края на проверявания период, няма абсолютно никаква
гаранция, че тези същите пари, установени като салдо в края на периода, ще
бъдат налични по сметката, когато тя примерно е запорирана от Комисията,
периода от време е твърде дълъг. Това е още един аргумент в посока на това,
че логиката на съда е изключително неправилна. Още веднъж считам
категорично, че по този начин не се постига целта на закона, не се препятства
наличието на средства от престъпления, от незаконна дейност да циркулира в
гражданския оборот. Това са моите аргументи. В този смисъл моля да
постановите решение, с което да отмените обжалваното решение. Има
образувано тълкувателно решение по този повод.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5