О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 12.05.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 19022 по описа на
ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. №19823/15.12.2017г. на П.Б.П., ЕГН**********, срещу
мълчалив отказ на Кмета на общ. Варна по подадено заявление
№РД140022038ВН/15.09.2014г.
Със
задължителното за ВРС Определение №514/27.02.2020г. по ч.к.адм.д. №490/2020г. на
ВАдмС са дадени задължителни указания, че жалбата е редовна, а
първоинстанционният съд следва да изпълни предходно дадените му указания с
Решение №2153/11.11.2019г. по к.адм.д. №2653/2019г. на ВАдмС.
С горното задължително за ВРС
Решение №2153/11.11.2019г. по к.адм.д. №2653/2019г. на ВАдмС са дадени
задължителни указания да се извърши от РС проверка за допустимост на жалбата и
производството, съобразно и с предмета на гр.д. №5385/2015г. и дали
прекратителното определение по него е в сила.
В изпълнение
на горните указания ВРС установи, че видно от приложения на л.3-4 от настоящото
дело препис от Определение №7201/11.06.2015г. по гр.д. №5385/2015г. на ВРС,
предметът на гр.д. №5385/2015г. на ВРС е напълно същия и напълно идентичен с
този по делото – жалба на П.Б.П. срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна
по заявление №РД140022038ВН от 15.09.2014г. А видно от приложената на л.5 от от
настоящото дело разпечатка от деловодна система на ВРС, въпросното Определение
№7201/11.06.2015г. по гр.д. №5385/2015г. на ВРС е влязло в законна сила на
03.07.2015г.
При липсата на
въведени с процесната жалба вх. №19823/15.12.2017г. на П.Б.П. твърдения за нови
обстоятелства, настъпили след като е влязло в сила Определение
№7201/11.06.2015г. по гр.д. №5385/2015г. на ВРС по жалба със същия предмет,
повторната и идентична по предмет процесна жалба е без правен интерес и без
обоснована допустимост за разглеждане. Поради това и производството по нея е
недопустимо и подлежащо на прекратяване.
Отделно от
това същият краен за настоящото производство извод следва и по следните
съображения, а именно:
Съгласно чл.10б ЗСПЗЗ, собствениците или техните
наследници, които са притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии /населени места/ или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове. Размерът на земите, с които се извършва обезщетение от общински
поземлен фонд се определя съгласно нормата на
чл. 10б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ въз основа на мотивирано предложение от общинската
служба по земеделие. В случай, че наличните поземлени фондове са недостатъчни
за обезщетяване на всички правоимащи, подали писмено искане за предпочитания
начин на обезщетяване в определените в ППЗСПЗЗ срокове, то те се обезщетяват
пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото
обезщетение - с поименни компенсационни бонове. Съотношението между стойността
на представените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение на
територията на общината, се определя с протоколно решение на общинската служба
по земеделие. С така определения коефициент за територията на общината се
редуцира дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи. Общинската служба
по земеделие постановява решения по реда на чл. 19, ал, 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за
стойността на обезщетението със земя, а за разликата до пълния размер на
дължимото обезщетение - с ПКБ, съобразно определения коефициент по чл. 19, ал.
16 от ППЗСПЗЗ. С решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ се определя начина на
обезщетяване при наличието на нормативно установените предпоставки за това.
Съгласно чл. 27а ал.1 от ППЗСПЗЗ въз
основа на обявения план по чл. 19, ал.18 общинската служба по земеделие
постановява решение за обезщетяване със земя. Решението се съобщава на
заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да
се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и
полученото.
Следователно компетентен да се произнесе по жалбата
на П.Б.П. против
мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна е ОСЗ – Варна, а не Кмета на Община
Варна. При това положение и доколкото Кметът на Община Варна не е компетентен
орган да се произнесе по същество на жалбата, то настоящата съдебна инстанция
се явява сезирана с жалба срещу мълчалив отказ на некомпетентен орган.
Мълчаливият отказ по смисъла на чл.58, ал. 1
от АПК по принцип съставлява законно презумирано отрицателно по
съдържание волеизявление от страна на компетентен административния орган по
отправеното до него искане от правоимащ субект за издаване на административен
акт с конкретно предписано съдържание. Но мълчанието на некомпетентен орган не
формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който да бъде предмет
на съдебен контрол за законосъобразност, поради което съдът не е сезиран с
надлежен индивидуален административен акт. Предвид на това жалбата се явява без
предмет, поради което и на основание чл.159, т.1 от АПК е процесуално
недопустима, а образуваното въз основа на нея административно производство
следва да бъде прекратено.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с №19823/15.12.2017г. на П.Б.П., ЕГН**********, срещу мълчалив отказ на кмет на общ.Варна по подадено
заявление №РД140022038ВН/15.09.2014г., както
и
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 19022 по описа на ВРС за 2019г.,
9-ти състав, на осн. чл.159 от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………