Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.10.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на двадесет и шести септември
две хиляди и осемнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 864 по описа за 2018г. и като обсъди:
Обективно и субекитвно
съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците твърдя, че притежава ½
идеална част от правото на собственост върху поземлен имот №00702.510.56 по
КККР на гр. Асеновград, а Никола С. и Йорданка Стоянова са собственици на
останалата ½ идеална част. В имота е построена двуетажна с приземие
жилищна сграда, като ищците притежават втори жилищен етаж и ½ идеална
част от приземния етаж, а Никола С. и Йорданка Стоянова – първи жилищен етаж и
останалата ½ идеална част от приземния. През 2012-2013г. Никола С. и
Йорданка Стоянова предоставили на ответниците да
ползват първи жилищен етаж и съответно идеалните части от приземния етаж и
дворното място. В дворното място са разположени две огради. През 2014г.
установили, че ответниците са заключили металната
врата от към улицата, с което изцяло препятства достъпа им до южната част от
дворното място и фасадата на сградата. По този начин те ги лишили от
възможността да ползват собствеността си, както и да извършват необходими
ремонти на сградата, а при поискване да им осигурят такава възможност получили
отказ. Ето защо молят да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени да
преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в заключване на
входната врата към дворното им място от юг, както и да бъдат осъдени да им
осигурят безпрепятствен достъп до имота и фасадата на сградата, предавайки им
ключ за тази врата.
Ответниците
оспорват изцяло предявените искове. Признават, че металната врата на оградата
се заключва, но това се наложило след като ищецът извършил агресивни действия
спрямо тях и имуществото им. Оспорват изцяло твърденията, че са създали пречки
на ищците за извършването на ремонтни дейности по жилищната сграда. Твърдят, че
дворното място е оградено по начина, по който е и в момента и се ползва по този
начин над 30 години по силата на съгласие, постигнато между двамата
съсобственици. Ето защо молят предявения иск да
бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищците притежават ½ идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот №00702.510.56 по КККР на гр.
Асеновград, върху втори жилищен етаж от намиращата се в него двуетажна жилищна
сграда и върху ½ идеална част от приземния етаж, а Никола С. и Йорданка Стоянова са собственици
на останалата ½ идеална част от поземления имот, на първи жилищен етаж и
½ идеална част от приземния етаж. Не е спорно също така, че от
2012-2013г. ответниците ползват притежавания от
Никола С. и Йорданка Стоянова първи жилищен етаж и съответно идеалните части от
приземния етаж и дворното място. Безспорно е също така, че металната врата от
към улицата е заключена от К.С. и В.С. и поради това ищците нямат достъп до
южната част от дворното място.
Спорните въпроси
са дали се касае до неоснователно действие и дали то пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост.
В тежест на ответниците е да установят, че е налице правно основание за
ограничаване на достъпа на ищците до южната част на двора чрез заключване на
метална врата от към улицата, водеща към него. От показанията на свидетелите
Кръстев, Хубенов, Никола С. и Николай С. се установява безпротиворечиво,
че от много години, непосредствено след построяването на къщата през 1965г.,
между съсобствениците на дворното място е постигнато съгласие и е разпределено
реалното му ползване. От тогава и до настоящия момент то е останало
непроменено, като ищците ползват едната половина от него, а ответниците
– южната част, като между тях съществува ограда. Ето защо съдът приема, че
заключването на металната врата, която води до ползваната от ответниците част на имота, не е противоправно.
Този изво не се променя от това, че до 2009-2010г.
ищците са имали свободен достъп, тъй като това зависи от преценката на
съответния собственик. Без значение са мотивите за промяна на същата. За
пълнота следва да се отбележи, че това са възникнали спорове и пререкания между
страните по различни въпроси и проявено агресивно отношение от Х.С.. В тази
насока свидетелските показания на Никола С. и Николай С. са подкрепени от
приетите писмени доказателства за образувани наказателни производства и
гражданско дело. За предмета на делото е без значение изходът на същите.
Важното е, че разпределението на реалното ползване на съсобствена
вещ се извършва именно с цел всеки от съсобствениците да осъществява правата си
в пълен обем и по начин да не пречи на останалите, като се избягва или
ограничава възможността за възникване на спорове в тази връзка. Смисълът на
същото е именно единият от съсобствениците да не ползва частта, разпределена за
ползване на другия. Ето защо съдът намира, че за ответниците
е налице правно основание за заключване на металната врата, поради което и това
не съставлява противоправно действие, с което се
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. В случай, че се
твърди, че са настъпили обстоятелства, които налагат промяна на това
разпределение, то е налице друг, различен спор, който обуславя и друга защита
на твърдяното и оспорено право.
В тежест на ищците пък е да докажат твърденията си, че действията
на ответниците им създават пречки да упражняват
пълноценно правото си на собственост върху сградата, тъй като не са могли да
извършат ремонтни дейности. Те не са направили това, тъй като съдът не
кредитира показанията на свидетелите Кръстев и Хубенов в тази им част,
доколкото не са основани на непосредствени впечатления – свидетелят Кръстев
възпроизвежда думите, които е чул от Ц.С. и то относно евентуален, бъдещ отказ
за осигуряване на достъп до южната част на дворното място, а свидетелят Хубенов
се основава на думите, които е чул от ищеца, че не може да постави изолация на
фасадата. В същото време, от показанията на свидетеля Никола С. се установява,
че до сега Х.С. не ги е уведомил за желанието си да ремонтира сградата. По
същественото за разрешаване на правния спор е, че действително е необходимо
ищците да имат достъп до фасадата на сградата, в която притежават самостоятелен
обект, както и че към настоящият момент те не разполагат с такъв за онази част
от нея, която се намира мястото, разпределено за ползване на собствениците на
първи жилищен етаж и съответно ползвано от лицата, на които те са го
предоставили – ответници по настоящия иск. По-изложените по-горе съображения обаче, това
тяхно право може да се реализира по друг ред, доколкото към настоящият момент ответниците не извършват неоснователни действия. А
последното е необходимо, за да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС и ищците да
имат право да искат прекратяването им. Ето защо предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответниците направените по делото разноски в размер на 700
лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от Х.С.С., ЕГН ********** и Ц.Н.С., ЕГН ********** ***
против К.Н.С., ЕГН ********** и В.Т.С.,
ЕГН ********** *** за преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в
заключване на входната врата към дворното им място, представляващо поземлен
имот №00702.510.56 по КККР на гр. Асеновград, от юг, както и за осигуряване на
безпрепятствен достъп до имота и фасадата на сградата, построена в него, предавайки
им ключ за тази врата.
ОСЪЖДА Х.С.С., ЕГН ********** и Ц.Н.С., ЕГН ********** *** да заплатят
на К.Н.С., ЕГН ********** и В.Т.С., ЕГН **********
*** сумата от 700 лева (седемстотин лева), направени по производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: