Р Е Ш Е Н И Е
№260283/2.2.2021г.
гр. Варна,02.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6814 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба,
заведена под рег. №39776/23.06.2020 г., уточнена с писмена молба от 13.07.2020
г. /л. 14, 15 от делото/,депозирана от ищцата Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, *,
чрез адвокат Й.А. – ВАК против ответника
–застраховател ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *.Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, вр.чл.
86, ал. 1 ЗЗД, заведен като частичен в размер на 10,00 лева от общо 760,84
лв. Отправеното до ВРС искане, съобразно уточнителната молба е да бъде
постановено Решение по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на
10,00 лева /десет лева/,
представляваща частичен иск от общо 760,84
лева – обезщетение за имуществени вреди от които за увреждане на преден
десен калник 3 лева, предна дясна врата калник 3 лева, задна дясна врата калник
3 лева, камера и тониране 1 лев, причинени в резултат на настъпило на
29.05.2019г. застрахователно събитие по Договор № 47041917810000109 от
27.02.2019 г. по застраховка „Каско Стандарт“ клауза „Пълно каско“ на лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с ДК № *,
със срок на действие на застраховката 27.02.2019 – 27.02.2020 г., ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 23.06.2020 . до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В проведеното на
15.01.2021 г. открито съдебно заседание, ВРС на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснал изменение на предявения от Г.С.А., ЕГН ********** с адрес: ***,
съдебен адрес:***, *, срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: *, частичен иск в
размер на 10,00 лева (десет лева) от
общо 760,84 лв. – обезщетение
за имуществени вреди от които за увреждане на преден десен калник 3 лева,
предна дясна врата калник 3 лева, задна дясна врата калник 3 лева, камера и
тониране 1 лев, причинени в резултат на настъпило на 29.05.2019г.
застрахователно събитие по Договор № 47041917810000109 от 27.02.2019 г. по
застраховка „Каско Стандарт“ клауза „Пълно каско“ на лек автомобил марка „*“,
модел „*“ с ДК № *, със срок на действие
на застраховката 27.02.2019 – 27.02.2020 г., ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, като
същият се счита за предявен от датата на
подаване на исковата молба – 23.06.2020 г., за сумата от 565,63 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки) – окончателен иск
– обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на
29.05.2019 г. застрахователно събитие по Договор № 47041917810000109 от
27.02.2019 г. по застраховка „Каско Стандарт“ клауза „Пълно каско“ на лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с ДК № *,
със срок на действие на застраховката
27.02.2019 – 27.02.2020 г., ведно
със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 23.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата основава исковата си претенция на
следните твърдени правно-релевантни факти и обстоятелства: Гр. А.
сочи, че на дата 19.02.2019г. сключила с ответника – застраховател застраховка
„Каско стандарт“, клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „*“, модел
„*“ с ДК № * със срок на действие
27.02.2019 – 27.02.2020 г. Л.а. бил застрахован за 4000 лева, като
застрахователната премия, която трябвало да плати ищцата, съгласно
застрахователната полица № 47041917810000109 от 27.2.2019 г., възлизала на
337,37 лв.Застрахователната премия била разсрочена на 4 вноски, като към
момента на сезиране на ВРС всички вноски били платени. Твърди се, че на дата
26.05.2019г., около 16,00 ч. в *,
автомобилът бил паркират от Й.А. и на 29.09.2019г. около 19 часа било
установено, че неизвестно лице с твърд и остър предмет увредило : преден десен
калник, предна дясна врата и задна дясна врата. За нанесените щети по л.а. било
уведомено Първо РУ МВР Варна и издадено удостоверение № 433000-9651/30.05.2019
г. Сочи се още, че на 31.05.2019г. бил уведомен и ответника – застраховател за
настъпилото застрахователно събитие, като представител на ответника огледал
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция №
51-04000-02400/19/31.05.2019г., в който опис били описани увредените детайли на
л.а.: преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата. Като
обезщетение за претърпените вреди била определена сума от 166.92 лева от страна
на застрахователя, от която 82,58 лв. били изплатени на ищцата а сумата от
84,34 лв. била удържана като премия по застрахователната полица. Размерът на
това обезщетение твърди ищцата,че много я бил „изненадал“, т.к. сумата не
можела да покрие щетите. От проведено проучване ищцата установила, че сумата
необходима за възстановяване на щетите на л.а. е в размер на 937,76 лв. Сумата
която застрахователят следвало да заплати на ищцата за възстановяване и пускане
на л.а. в движение, според ищцата възлизала на 937,76 лв., като след приспадане
на заплатената до датата на подаване на исковата молба сума в размер на 166,92
лв., сумата която следвало ответникът да й плати възлизала на 770.84 лв.Отделно от горното ищцата
твърди, че на 09.09.2019 г. завела съдебен иск срещу застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на л.а. С
Решение № 899/24.2.2020 г.по образуваното гр.дело № 14457/2019 по описа на ВРС,
39 –ти състав ответното дружество било осъдено да заплати на ищцата сумата от
10,00 лв. заявена като частична претенция от 770,84 лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди.До момента на
сезиране на ВРС с настоящата молба, твърди ищцата, че не била получила пълния
размер на дължимото застрахователно обезщетение, поради което и да нея бил
налице правен интерес от водене на исковото производство за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 10 лв. от общо 760,84 лв. В
уточнителната си молба от дата 13.7.2020г. ищцата е изпълнила дадените й от ВРС
указания, като е посочила начина по който се формира цената на частичния иск и
пълния размер на търсената сума, респ. и прецизирала петитума на иска си така
че е видно че се претендира сума от 10 лева от общо 760,84 лв., различна от
тази която е била присъдена по воденото преди това исково производство. В
подкрепа на твърденията си ищцата е направила и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът-застраховател чрез юрисконсулт С. Г.е депозирал отговор на исковата
молба. В срока за Отговор на исковата молба, ответникът представя и моли
ВРС да приеме платежно нареждане, от което било видно, че на 26.08.2020 г.,
по сметка на ищцата, ответникът изплатил
доброволно претендираната сумата в размер на 10,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на лек автомобил „*“,
с peг. № * Ответникът
заявява, че признава и не оспорва иска. Предвид
изложеното, моли ВРС да прекрати делото.Оспорва се твърдението, че по делото
ответникът дължи заплащане на разноски и адвокатски хонорар. Моли на основание
чл.78, ал.2 от ГПК съдът да възложи разноските на ищцата, тъй като ответното
дружество не е станало повод за завеждане на делото.Наведени са и следните
твърдения в отговора: Както ищцата посочвала, същата завела иск
срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“ досежно процесното събитие, като в тази връзка било
образувано г.д. № 14457/2019 по описа на ВРС, 39-ти състав. Искът бил заведен
за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10,00 лева,
заявен като частичен от сума в размер 770,84 лева. До приключване на съдебното
дирене по гр.дело 14457/2019 г.по описа на ВРС 39-ти състав, твърди ответното
дружество, че ищцата имала възможност да измени размера на предявения иск, но
не го сторила. Нещо повече: твърди се от ответника, че тенденциозно не били
предприети действия по увеличение на иска с цел завеждане на ново гражданско
дело, а именно настоящото - отново предявено като частичен иск за 10,00 лева и
отново претендирани съдебно - деловодни разноски и адвокатски хонорар. В
този контекст следвало да се има предвид и семейната връзка между ищцата - Г.С.А.
и представляващият я адвокат Й.А.. На следващо място, трябвало да се има
предвид, че със сключване на застрахователния договор, застрахования приел
Общите условия на ЗАД „Б. В. И. Г.“ по застраховка „Каско стандарт“, в които
ясно били дефинирани покритите рискове, изключенията от покритие и начина за
изчисление на застрахователно обезщетение. Изплатеното от ЗАД „Б. В. И. Г.“
обезщетение било определено именно, съгласно общите условия и глава ТРЕТА, т.
V. В Общите условия е направена диференциация на застрахованите ППС по групи
според годината на тяхното производство. Видно от глава ТРЕТА, раздел V на
Общите условия (стр.10) процесният автомобил попадал в четвърта група, поради
факта, че от дата на неговото производство или първа регистрация изтекли над 13
години: цитат: „V.
обезщетяване на МПС над 13 „Застрахователното обезщетение за частични
повреди се определя въз основа на опис на увредените детайли: 1. По калкулация
на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ, като: 1.1. Цената на новите части е съгласно пазарните или
каталожните цени на оригинални части за съответната марка МПС с прилагане на
коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от най -ниската пазарна цена; 1.2.
Цената на бояджийските материали е по ценовите листи, използвани от
ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ; 1.3.Количеството на бояджийските материали и нормовремена за
труд по ремонта на МПС се определят по Методика на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ за уреждане
на претенции по застраховка „Каско“.“В подкрепа на гореизложеното ответникът
представя като част от доказателствата и Заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, в което ищецът сам посочил, че иска същото да бъде
извършено по експертна оценка, като представял и банкова сметка, ***. Оспорва
се стойността на причинените по отношение на лек автомобил „*“ с peг. № *вреди,
като ответникът счита, че изплатено от него обезщетение е определено правилно и
достатъчно по размер. Твърдението на ищцата, че било направено „проучване“
което установило, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 937,76 лева, възразява ответникът, че не било подкрепено с каквито и
да било доказателства. Счита се от ответника, че претендираната сума
многократно надвишавала действително претърпените вреди и била произволно
определена. Сочи се още,че с Решение № 899/24.02.2020, по образуваното г.д.
14457/2019 г., 39 с-в ВРС ответното дружество било осъдено да заплати сума в
размер на 10,00 лева представляващи имуществени вреди, ведно със законна
лихва върху нея считано от 09.09.2019, както и 560 лева представляващи
съдебно - деловодни разноски (50 лева държавна такса; 150 лева депозит за
вещо лице и 360 лева адвокатски хонорар). На
18.03.2020 г. по банкова сметка ***, твърди ответникът че изплатил
горепосочените суми в общ размер на 570,54 лева.Представен е и доклад за
плащане и платежно нареждане, удостоверяващо заплатената сума.В контекста
на горните твърдения и на база и на приложените доказателства, ответникът се
позовава на трайно установената съдебна практика, когато предявеният иск се
отхвърля изцяло, то на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следвало да бъде
осъден да заплати на ответника всички претендирани и направени от последния
разноски по делото; респ. ищецът нямал право на никакви разноски. При
настоящата хипотеза - на отхвърляне на целия иск, разноските по делото по
никакъв начин не можело да бъдат възложени в тежест на ответника, дори и той да
е дал повод за завеждане на делото и да не е признал иска –така сочи ответника
: Определение № 592 от 13.10.2011 г. по ч. гр. д. № 492/2011 г. на Върховен
касационен съд, IV г.о.В случай, че
ищецът оспорел направеното плащане, то моли ответникът на основание чл. 195,
ал. 1 от ГПК, да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с вещо лице лицензиран счетоводител, който след като се
запознае с материалите по делото и извърши справка в счетоводството на ЗАД „Б.
В. И. Г.“, да отговори на поставените въпроси в отговора на искова
молба.Ответникът е посочил, че не възразява и моли да бъде изискано и приложено
гр. дело № 14457/2019 г по описа на ВРС, 39 състав. Противопоставя се на
искането за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, тъй като от една
страна, такава вече била изготвяна, заключението по нея не било оспорено и
същата била приета макар и в друго дело, от друга страна счита, че поставените
от ищеца въпроси са ирелевантни за настоящия спор. Алтернативно, в случай че ВРС допусне искането на ищеца за
назначаване на съдебна автотехническа експертиза, ответникът моли вещото лице
да отговори и на следния въпрос: Каква е стойността на ремонта на процесния
автомобил изчислена съгласно методиката визирана в Общите условия по
застраховка „Каско Стандарт“, Глава трета, подраздел V (стр.10)? Съгласно
чл.133 във вр. с чл. 146 от ГПК и с оглед процесуалната позиция на ищцовата
страна, ответникът желае ВРС да му предостави възможност да ангажира и други
доказателствени искания, както и да представи допълнителни доказателства. С
оглед на гореизложеното, ответникът моли ВРС да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“ за заплащане на 10
лева частичен иск от 760,84 лева, както и за присъждане на законна лихва и
разноските в настоящото производство, като неоснователни. Моли да бъдат
присъдени в полза на ЗАД „Б. В. И. Г.“ юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 450 лева, както
и евентуално сторените от ответника разноски в настоящото производство, за
които ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК. В случай на неявяване на
процесуален представител на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД в първото открито заседание по
делото, моли ответникът съдът да приеме, че изложеното становище в писмения
отговор се поддържа изцяло. Алтернативно прави и възражение за прекомерност на
искания адвокатски хонорар. В подкрепа на изложеното по-горе са направени
искания по делото да бъдат приобщени представените заверени за вярност с
оригнала копия на документи,приложени към отговора на искова молба.
В проведеното по делото последно открито
съдебно заседание ищцата по делото не се явява, представлявана от адв.Й.А. от
ВАК моли съда да уважи предявения иск и да бъде осъден ответника да плати
претендираната сума ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сума.Процесуалният представител на ищцата е
направил и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна редовно
уведомена за откритото съдебно заседание,не изпраща представител, но депозира
писмено становище от 12.1.2021г.В писменото становище ответникът,чрез
юрисконсулт С. Г.желае ВРС да отхвърли предявените искове, по съображения
изложени в отговора на искова молба в т.ч. и за присъждане на разноските в
настоящото производство. Алтернативно ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от съпруга на ищцата, като
моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лв.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства
по надлежния ред а именно: представените с исковата молба заверени
копия на: застрахователна полица № 47041917810000109/19.02.2019 г.;
удостоверение рег. № УРИ 433000-9651/30.05.2019 г. от Първо РУ при ОД на МВР –
Варна; опис на претенция № 51-04000-02400/19/31.05.2019 г.; Решение №
899/24.02.2020 г. по гражданско дело № 14457/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, 39 състав, както и ангажираните
от ответника с отговора на искова молба : заверени копия на : Общи условия
по застраховка „Булстрад Каско стандарт”; заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност”
на автомобилистите при имуществени вреди от 31.05.2019 г.; преводно нареждане
за кредитен превод от 18.03.2020 г.; доклад по щета № 470419191928379/2 от
16.03.2020 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 26.08.2020 г.
Приобщено
към материалите по делото е и предходно воденото между същите страни гражданско
дело № 14457/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХIX –ти състав.
Отделно
от представените писмени доказателства, с оглед изясняване на фактическата
страна на спора в пълнота по делото е допусната необходимата съдебна авто – техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Хр.К. ( л. 75-78 от делото).
При
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага извода,
че по делото е изяснена и установена следната фактическа обстановка : На първо
място следва да бъде съобразено, че с проекта за доклад по делото,обявен за
окончателен, съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните:че към 29.05.2019г. по
отношение на лек автомобил марка *, модел * с ДК № * е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“ при ответника, обективиран в полица
№ 47041917810000109/27.02.2019г., че
ответникът определил размер на обезщетението, който възлизал на 166.92 лева, което е изплатено на
ищцата и Че по повод същото застрахователно събитие е налице влязло в сила
Решение на ВРС постановено по гр.дело № 14457/2019г. по описа на ВРС ХХХIХ- ти
състав с което е уважен първия заведен от ищцата частичен иск с цена 10 лв., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.Т.е. от гореизложеното се налага от
фактическа страна извод, че се спори относно основанието и размера на иска, при
релевирани възражения от ответника още в отговора на искова молба /л. 20/ , че
на 18.3.2020 г. по банкова сметка ***,54 лв. ,след постановяване на Решението
по гр.д.№ 14457/2019 г. (с
приложени на л.33 –ти доказателства за плащане) .Спорът по
делото между страните се това дължи ответникът – застраховател допълнително
обезщетение на ищцата по повод покрития риск при отчитане на извършено
заплащане, след влизане в сила на Решението
по първия по време заявен частичен иск, предмет на гр.дело № 14457/2019 г. по
описа на РС Варна и следва ли обезщетението да се определя по Методиката на
застрахователя ?Отговорите на спорните по делото въпроси следва да бъдат дадени
на база събрания по делото доказателствен материал .
Анализа
на цитираните писмени доказателства и на заключението на вещото лице инж.Хр.К. по допуснатата и приобщена по
делото САТЕ,мотивира съда да приеме за установено от фактическа страна следното
: От обстоятелствената част на САТЕ се установява, че на дата 26.05.2019г.,в
*, Й.А. паркирал лек автомобил „* *“, с ДК № *, собственост на Г.С.А.. На 29.05.2019г., около 19:00
часа било установено, че неизвестно лице с твърд и остър предмет надрало калник
преден десен, предна врата дясна, задна врата дясна на лек автомобил „* *“, с ДК № *.При тези обективни данни по делото вещото лице дава
отговор на трите основни въпроси :1. В какво се изразяват щетите на автомобила,
на каква стойност са същите поотделно и като обща сума по средни пазарни цени,
като при изчисляване на средната пазарна цена на труда вещото лице да използва
цената, предлагана в поне три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008?В.л. Хр. К. цитира сервизите, притежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008: със следните цени : цена за
труд в автосервиз „*“ - 48.00
лв. с ДДС за 1 нормочас, цена за труд в автосервиз „*“ - 36.00 лв. с ДДС за 1 нормочас и цена за труд в автосервиз „*“ ЕООД - 48.00 лв. с ДДС за 1 нормочас.Сервизите, непритежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008: , сочи вещото лице ,че имат следните цени за труд : Цена за труд в автосервиз „*“ - 20.00 лв. с ДДС за 1
нормочас., цена за труд в автосервиз „*" - 16.00 лв. с ДДС за 1 нормочас,
цена за труд в автосервиз „*" - 14.40 лв. с ДДС за 1 нормочас.Т.е. средна пазарна цена на
труда,изчислява в.л.инж.Хр.К., че
е 30.40 лв. с ДДС за 1 нормочас.На л. 77 по делото в табличен вид, в.л.К. пресмята за увредеинте детайли : калник преден десен,предна
врата дясна и задна врата дясна, че общата сума за възстановяване възлиза на 1 054,20
лв. с ДДС / като по пера в Таблица 1 и 2 са посочени отделните дейности, материали,
труд и стойност със и без ДДС/.
На втори
въпрос: Каква е стойността на ремонта на
процесния автомобил,изчислена съгласно методиката, визирана в Общите условия
по застраховка Каско СТАНДАРТ, Глава трета ,раздел V –стойност на един нормочас 7,00
лв.,стойност на боя и допълнителни материали 0,92 лв. за 1 м.е. на л. 77 и 78
вещото лице пресмята, че възлиза на общо сумата от 251,03 лв.
Отделно от горното в предходно воденото между същите страни
гр.д.№ 14457/2019 по описа на РС Варна , ХXXIX – ти състав е била изяснена и
установена идентична фактическа обстановка, като с Решение № 899/24.2.2020 г.
ответникът –застраховател е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 10,00 лв
– представляваща частичен иск от общо 770,40 лв.,ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2019 г.,
по повод същото застрахователно правоотношение и застрахователно събитие, на
осн. чл. 405,ал.1 КЗ .
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявените
по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ)
– (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по
същество.
Както бе посочено и по горе с доклада по
делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства, които се нуждаят от
доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните както следва : В
съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът е указал на страните по
спора,че всяка една от страните следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищцата съдът
е възложил да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: че към
датата на настъпване на застрахователното събитие по отношение лек автомобил
марка *, модел * с ДК № * е бил действал валидно
сключен договор за застраховка „Каско” при ответника; възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изпълнение
на поетите от застрахования ищцата - задължения по уведомяване на
застрахователя; причинна връзка между застрахователното събитие и настъпили за
ищеца вреди; размера на претендираното обезщетение, вкл.и наличието на влязло в
сила Решение ползващо се със СПН между същите страни за същото застрахователно
събитие. В тежест на ответника съдът
е възложил да установи наведените от
него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираните суми, в случай че ищецът докаже тяхната
дължимост, а именно – плащане на сумата от 10,00 лева предмет на настоящия иск.
Както бе посочено и по-горе безспорно е и
доказано, че към 29.05.2019г. по отношение на лек автомобил марка *, модел * с ДК № * е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“ при ответника, обективиран в полица №
47041917810000109/27.02.2019г., че ответникът определил размер на
обезщетението, който възлизал на 166.92
лева, което е изплатено на ищцата и че по повод същото застрахователно събитие
е налице влязло в сила Решение на ВРС постановено по гр.дело № 14457/2019г. по
описа на ВРС ХХХIХ- ти състав с което е уважен първия заведен от ищцата
частичен иск с цена 10 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед квалификация на исковите
претенции и доклада по делото следва да бъде отчетено на първо място от правна
страна, че предявените
искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не
може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207,
ал. 3, които съответно се изразяват в това, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването
да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок,
който не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за
извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на
размера на вредите.
По делото
не е спорно, че е настъпило на 29.05.2019 г. застрахователно събитие по повод
на което застрахователят – ответник е платил на ищцата сумата от 166,92 лв.
преди образуване на гр.дело № 14457/2019
г., като след постановяване на Решението на РС Варна по цитираното дело , на
дата 18.3.2020 г.застрахователят е превел на ищцата сума от 570,54 лв.по банков
път с посочено основание и номера на щетата и номера на гр.д. 14457/2019 г. /
л.32 / а на дата 26.8.2020 г. застрахователят ответник е превел на
ищцата,отново по банковата й сметка сума от 10,00 лв. с посочено основание- настоящото
гр.дело.
Според
настоящия съдебен състав заплатеното застрахователно обезщетение от ответника
на ищцата не покрива в пълен размер причинените по л.а. на ищцата щети, които
би следвало да се покрият от застраховката “Каско Стандарт„ - застрахователна
полица № 47041917810000109.При предявен частичен иск от 10 лева и размерът и
основанието на частичния иск още по гр.дело № 14457/2019 г. са били
доказани,като е формирана СПН. В настоящия исков процес частичния иск от 10 лв.
е изменен в пълен размер на общо 565,63 лв. и този размер за за настоящия състав е напълно доказан.Съдът
възприема изцяло заключението на в.л. инж.К. като обективно и компетентно
дадено, заключение от което се установява и изяснява,че за пълното
възстановяване на увредените детайли на л.а. е необходима сумата от общо 1 054,20
лв. с ДДС. При приспадане на заплатеното преди завеждане на
първия частичен иск обезщетение от 166,92 лв., платеното обезщетение от 10,00
лв. в хода на настоящото производство и 10,00 лв. по гр.д. № 14457/2019 г. се
получава разлика от 1 054,20 лв. минус 186,92 лв. = 867,28 лв.Предявеният
по делото изменен,оконачетелен размер на иска е 563,63 лв,. като изменението е
съобразено с установения размер на обезщетение по предходния частичен иск
752,55 лв., след приспадане на двукратно платените по 10,00 лв. обезщетения и
първоначално платеното обезщетение от 166,92 лв. Независимо коя от двете суми
ще бъде приета за справедлив размер на обезщетение 1 054,20 лв. или 752,55 лв., искът от 563,63 лв. неплатено, но
дължимо застрахователно обезщетение се явява напълно доказан и по основание и
по размер, т.к. с извършените до момента три отделни частични плащания от
страна на застрахователя не е изплатено пълното застрахователно обезщетение.
Настоящият
състав намира възраженията на ответника за недължимост на допълнително застрахователно
обезщетение за неоснователни.За пълнота
на мотивите настоящият състав намира за необходимо да посочи,че въпросът за определяне
на размера на застрахователното обезщетение и че същият е равен на действителната
вреда към момента на настъпване
на застрахователното събитие е
разрешен еднозначно с нормата на чл.208 КЗ (отм.) , както и с трайната съдебна практика, поради което
съдът не намира за основателни възраженията на ответника за тясното приложение
на иначе императивните разпоредби на Общите условия към застрахователния
договор.В същия смисъл са и мотивите в решенията постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски;
Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по
т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, които са задължителни за съда.Съдът намира за
необходимо да посочи, че съгласно част от трайната практика на ВКС, цитирана
по-горе, ВКС приема, че обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането.В решение №
235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден отговор
на релевантния за спора въпрос как
следва да се определи размера на обезщетението, като е посочено,че
принципният отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ
вр. с чл. 203, ал.2 КЗ вр. с ал.4, като последната изрично урежда, че когато
между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество
като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В
тази насока съдията докладчик Б.Балевски е цитирал и други решения на ВКС а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д. 627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д.
1069/2010 ІІ т.о. , ТК , постановени също по реда на чл.290 ГПК.По
изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав
намира предявеният,изменен на окончателен иск с цена 565,63 лева с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
/нов / - аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм. за основателен изцяло и напълно доказан по размер , поради което
следва да бъде уважен .Предвид акцесорния характер на претенцията за законна
лихва ВРС присъжда и законната лихва
върху сумата от 565,63 лева считано от датата на подаване на исковата молба в
съда и до окончателното изплащане на вземането.
Предвид
основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищцата сторените разноски по делото,
така, както са претендирани и за които са представени доказателства за реалното
им извършване. Видно от списъка по чл. 8 ГПК/ л. 79/ ищцата претендира
следните разноски: 50,00 лв. за платена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС – общо сумата
от 410,00 лева (четиристотин
и десет лева).Тези разноски като доказани и по основание и размер
съдът присъжда изцяло в полза на ищцата като отчита, че възнаграждението за
процесуално представителство съответства на Наредба №1/ 2004 г. и е в минимума
поради което и бланкетното и алтернативно възражение на ответника по чл. 78,
ал.5 ГПК се явява неоснователно .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, *, чрез
адвокат Й.А. – ВАК, СУМАТА от 565,63 лв. (петстотин шестдесет и
пет лева и шестдесет и три стотинки) – окончателен
иск – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило
на 29.05.2019г. застрахователно събитие по Договор № 47041917810000109 от
27.02.2019 г. по застраховка „Каско Стандарт“ клауза „Пълно каско“ на лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с ДК № *,
със срок на действие на застраховката 27.02.2019 – 27.02.2020 г., ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 23.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: *, ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата Г.С.А., ЕГН ********** с адрес: ***, съдебен адрес:***, *, СУМАТА от общо 410,00 лева (четиристотин
и десет лева) сторените
от ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски,вкл. и за защита от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Плащането на присъдените суми може да бъде извършено по банков път,
по посочената от ищцата банкова сметка № *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ