Решение по дело №15/2024 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 574
Дата: 19 март 2024 г. (в сила от 19 март 2024 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20247080700015
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 №574

гр. Враца 19.03.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 20.02.2024г. /двадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта  година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  КАН дело № 15 по описа на АдмС – Враца за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е въз основа на постъпила КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Директора на Регионална Дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ***, към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ /ГД“КП“/ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, чрез пълномощник – ** С.Д., против Решение № 306 от 13.11.2023г.,  постановено по АНД № 776/2023г.  по описа на Районен съд - Монтана, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № К-001208 от 12.01.2023г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ***, към ГД“КП“ при КЗП, с което на „А.Б.“ ЕАД ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 6 000 лв., за нарушение по чл.210в във вр. чл.63л. ал.1 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства. Търговецът е бил наясно, че договорът може да бъде разтрогнат само по съдебен път и е разчитал на доверчивостта на възрастния човек /на 70 год./ и на това, че не  разполага средства за водене на дела. В конкретния случай договора не е анулиран и към момента на подписването му е бил неизгоден за потребителя, тъй като  е с по-висока такса на действащия, изтичащ след около година и не е имало необходимост от сключването му. Посочена е и съдебна практика. Иска се отмяната на решението на РС-Монтана и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Не се явява представител на касатора в съдебно заседание пред АдмС-Враца. Постъпило е писмено становище от пълномощника в подкрепа на жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - „А.Б.“ ЕАД ***, не е ангажирал становище по жалбата и не се явява представител пред съда.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че касационната жалба е основателна и доказана, и моли за уважаването й.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е  и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното съдебно Решение № 306 от 13.11.2023г.,  постановено по АНД № 776/2023г.  по описа на Районен съд - Монтана, е отменено  издаденото от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ***, към ГД“КП“ при КЗП, НП № К-001208 от 12.01.2023г., с което на „А.Б.“ ЕАД ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 6 000 лв., за нарушение по чл.210в във вр. чл.63л. ал.1 от ЗЗП.

От фактическа страна административно-наказателното обвинение се основава на това, че на 14.07.2022 г. в ***, „А.Б.“ ЕАД не е изпълнил Заповед № 412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 7641/07.12.2015 г. на АдмС – София-град, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е забранено на дружеството да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП. В нарушение на цитираната заповед и в противо-речие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, търговецът не е положил очакваните от него грижи към особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и е променил съществено икономическото поведение на 70 годишен потребител, предоставяйки му по неподходящ начин информация за стоки и услуги, лишавайки го от правото да вземе информирано търговско решение. С това поведение дружеството е осъществило състава на административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

За да приеме НП за незаконосъобразно, първостепенният съд  е приел, от една страна, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Приел е също допуснати съществени нарушения в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Неправилна преценка, че не е налице маловажен случай. Потребителят, не е чак толкова възрастен, на 70 год., доброволно е сключил договора и след като е установил, че същия не отговаря на неговите желания е имал възможност в 14-дневен срок да заяви, че се отказва от него. Прието е, от друга страна, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Затова РС-Монтана е отменил НП, като незаконосъобразно и е осъдил Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ***, към ГД“КП“ при КЗП, да заплати на „А.Б.“ ЕАД *** разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящия касационен състав на АдмС-Враца не споделя горните съображения на РС-Монтана. Правилен е извода на касатора за доказаност на нарушението, както и становището на прокурора. Не е налице маловажен случай. Нарушен е материалния закон. Няма допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административно-наказващия орган. Правилно е квалифицирано нарушението и определен размера на санкцията

Нарушението безспорно е установено от представените по делото доказателства. Търговецът е бил наясно, че договорът от 14.07.2022г. може да бъде разтрогнат само по съдебен път и е разчитал на доверчивостта на възрастния човек /на 70 год./ и на това, че не  разполага средства за водене на дела. В конкретния случай договора не е анулиран и към момента на подписването му е бил неизгоден за потребителя, тъй като  е с по-висока такса на действащия, изтичащ след около година и не е имало необходимост от сключването му. Несъмнено е налице нарушени по смисъла на разпоредбите на чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП  изразяващо се в нарушение на цитираната заповед - Заповед № 412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 7641/07.12.2015 г. на АдмС – София-град и в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетент-ност, търговецът не е положил очакваните от него грижи към особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и е променил съществено икономическото поведение на възрастен потребител, предоставяйки му по неподходящ начин информация за стоки и услуги, лишавайки го от правото да вземе информирано търговско решение. С това търговецът не е положил очакваната дължима грижа за потребителя, довел до неговото заблуждение и притеснение, което доказва че при упражняване на дейността си използва нелоялна търговска практика.

Достигайки до противоположни изводи и приемайки оспореното пред него НП за незаконосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен  съдебен акт, който следва да бъде отменен.

След отмяната на решението касационният състав следва да се произнесе по съществото на спора. От въззивния съдебен състав не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не се налага установяване на факти, за които събраните пред РС-Монтана гласни и писмени доказателства не са достатъчни. Правилно за нарушението по чл. 210в от ЗЗП, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е наложено съответното по размер наказание. Нарушението е безспорно установено, както от писмените, така и от гласните доказателства. Размера на наложената имуществена санкция, а именно сумата от  6 000 лв. /шест хиляди лева/ правилно е определен от административно-наказващия орган и съответства на чл.27 от ЗАНН.

Решението на РС-Монтана е валидно – постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявен спор и са конституирани надлежни страни.  Няма допуснати от съда съществени процесуални нарушения, както се посочи по-горе, но същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Налице извършено административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, като наказанието е правилно определено.

По изложените по-горе съображения решението на РС-Монтана следва да се отмени изцяло и НП бъде потвърдено, като законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски за юрискон-султско възнаграждение на касатора, общо в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, по 100 лв. пред всяка инстанция -  пред РС-Монтана /два пъти/, пред АдмС Монтана и пред Адмс Враца.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът     

             

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №  306 от 13.11.2023г.,  постановено по АНД № 776/2023г. по описа на Районен съд - Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № К-001208/12.01.2023г. издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ***, към ГД “КП“ при КЗП, с което на „А.Б.“ ЕАД ***, е наложена „имуществена санкция в размер на 6 000 лв., за нарушение по чл.210в във вр. чл.63л. ал.1 от ЗЗП.

 

ОСЪЖДА  „А.Б.“ ЕАД *** да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП,  разноски по делото в размер на общо 400 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

2.