Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр. ВРАЦА, 27.03.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в
публичното заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Надя Пеловска
Членове:Рената
Г.Мишонова- Хальова
Веселина Павлова- мл.с.
при участието на секретар Ирена М.
като разгледа докладваното
от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 77 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
А.В. ***,чрез
адв. К.Т. ***, е подала въззивна жалба против решение №753/19.10.2017 г по
гр.д.№ 1630/17 г по описа на ВРСъд, с което решение предявения от нея против Ц.Ц.,
В.Ц. и "Уникредидт Булбанк" АД гр. София иск , с правно основание чл. 440 от ГПК ,
е отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се
навеждат доводи, че в решението си ВРСъд
неправилно е приел,че имота върху който е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№
2458/13 г на ЧСИ Г.Б. -имот №000394, не е собственост на ответниците Ц. и В. Ц..
Твърди се ,че решаващият съдия неправилно и в
противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че не била налице
валидна реституционна процедура за включване процесния имот в земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ и че А.П. не е собственик на процесния
имот.Напротив това се доказвало от
представените писмени доказателства по делото.
Освен това неправилно било позоваването на ВРСъд на
ТР№6/2006 г на ОСГК на ВКС с изложени подробни съображения ,както и вменяване
във вина на жалбоподателката-
исца,че екземпляр от оригинала на решение№504/30.06.2009 г на ОС"Земеделие"
не се съхранява в службата.
Моли се решението на ВРСъд да бъде отменено като
неправилно и постановено друго, с което
се уважи предявения иск , а именно да се признае
за установено по отношение на жалбоподателката и ответниците,че процесния поземлен имот№ 000394 в землището на с.***,Община
Враца с ЕКАТТЕ 03438 от 2,424 дка ,върху който е насочено принудително изпълнение
по изп.д.№ 20137220402458 по описа на ЧСИ Г.Б. с взискател
"УникредитБулбанк"АД, не е
собственост на Ц. и В. Ц. - длъжници по
посоченото изп. дело.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания.
"Уникредит
Булбанк"АД гр.София чрез проц. си представител адв. Г.С. са подали писмен
отговор на въззивната жалба, с който заявяват ,че въззивната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С отговоря са коментират писмените доказателства по
делото и заключението на проц. представител
адв. С. е,че изводите на първоинстанционния съд са правилни, тъй като
жалбоподателката- исца не била ангажирала доказателства за включване процесния
имот в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
С отговора са представени договор от 6.11.2017 г за цесия, 2 бр. уведомления и
две писма до длъжниците по изп.д.№2458/13 г на ЧСИ Г.Б.- В. и Ц. Ц. за
факта ,че "Уникредит Булбанк"АД са прехвърлили вземанията си
към тях на "Агенцията за събиране
на държавни вземания"ЕАД от 06.11.2017 г.
С отговора е
направено особено искане на осн. чл. 219 от ГПК да се допусне привличане на
трето лице-помагач на цесионера "Агенция за държавни вземания"ЕАД ,както след привличането му като трето лице на осн. чл. 222 от ГПК , да
замести "Уникредит Булбанк" в производството по делото.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба адв. И.Ц. от САК, като проц. представител на третото
лице помагач на "Уникредит Булбанк"АД- нотариус Р.С., е подала писмен
отговор, с който се поддържа ,че въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Нито
жалбоподателката ,нито адв.Ц. са подали писмено становище по особеното искане в отговора на "Уникредит Булбанк"АД по въззивната жалба.
Съд. състав
по приложените доказателства по делото,
приема за установено от фактическа страна:
-на 03.10.1990 г.,между В.П.Л.,Г.П.Л. и Л.П.Л.,като
продавачи и Ц.Б.Ц. с ЕГН **********
от с.***,като купувач,е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот,представляващ дворно място извън плана на с.***,от
около 1.5 дка,заедно със застроената в него жилищна сграда/едноетажна масивна
на около 40 кв.м./,паянтова сграда и тоалетна,за сумата от 12 000 лв.
-на 05.07.1999 г.,Ц.Ц. се е снабдил , за имота от предварителния договор, с констативен нот. акт №200 том I рег. №4727 дело №766/1999 г. на
нотариус с район на действие ВРС Р.С./.В нот. акт,имота вече е индивидуализиран като 1 240/2 424 ид. части от имот №000394,с площ от 2.424 дка,заедно с
намиращата се в имота масивна жилищна сграда,построена върху 70 кв.м. и други
подобрения, в м. "Крайщето" с. *** с ЕКНМ 03438, Община Враца при
съседи:имот 039043 пасище, мера на Д.Т.А., имот 000396 др. ЖП територии на
транспортни територии и имот 039045- овощна градина на наследници на П.Л.П..В
последствие е издаден и нот. акт №1 том II рег. №4788 дело №770/1999 г. за
поправка на нотариален акт №200/1999 г
за корекция на вписаната данъчна оценка.Приложено е заверено от нотариус Р.С. копие от протокол
от 05.07.1999 г по нот. д.№ 766/99 г с показанията на разпитаните свидетели за
издаване на констативния нот. акт за собственост.
- На 15.09.2004 г.,Ц.Ц. и В.В. *** с
нот. акт №53 том Э рег.№ 5439/2004 г са обезпечили задължение по договор за
кредит от 100 000 лв,сключен с ”Булбанк”АД гр.София,с ипотека на имота
индивидуализиран в констативния нот. акт
№ 200/1999 г посочен по- горе.
- С решение №504/30.06.2009 г. по преписка №16262,ОСЗ гр.Враца е предоставила
на Х.С.Е. с ЕГН ********** ***
правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,а именно на др.
селскостопанска територия от 2.424 дка
ІХ кат. в м.”Крайщето” в землището на с.***, представляваща имот №000394 по
плана за земеразделяне на селото.Приложена е цялата преписка № 16262/19.11.2007 г на Общ.
поземлена комисия Враца със заявител Х.С.Е. от с.Комощица, в която е
заявлението му за възстановяване на зем. земи, решение на РС-Враца по чл. 11
ал.1 от ЗСПЗЗ, решение №492Л за
признаване право на собственост на зем. земи и отказ за възстановявани на зем.
земи.Приложено е и решение №504/30.06.2009 г на Обслужба "Земеделие и
гори" Враца за предоставяне на Х.С.Е.
на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ земя от общинския поземлен фонд, процесния имот
№000394 от 2,424 дка в м. Крайщето , по
плана за земеразделяне.
-на 14.08.2009 г с нот. акт №32
том IІІ рег. №5483 дело №246/2009 г. на нотариус с район на действие ВРС И.Л.,Х.Е. е продал целия имот на Ц.Б.Ц. .
- представено е извлечение от регистър на земеделски земи,гори
и земи в ГФ/стр.стр.18 и 19/,че имот №000394
от 2,424 дка в м. Крайщето , е бил закупен от С.М.Б. с ЕГН ********** от
гр.Враца с нот. акт №7/11.01.2010 г. на нотариус с район на действие ВРС И.Л. и
в последствие от М.К.А. с ЕГН **********
от гр.Враца с нот. акт №33/23.12.2010 г. на нотариус с район на действие ВРС Р.С.,
който от своя страна на 27.11.2013 г.с нот. акт №191 том IІІ рег. №5618 дело №327/2013 г. на нотариус с район на
действие ВРС Р.С., е учредил на Б.Ц.Ц. и
В.Ц.Ц.,***,право на ползване
върху имота и е продал същия на А.В.П.
с ЕГН ********** ***.Приложена е и скица на имота към 20.03.2017 г с данни ,че
същия е собственост на А.В.П..
- приложено
е постановление на ЧСИ Г. Б. *** действие Окръжен съд-Враца,че на 11.12.2013 е наложена възбрана върху процесния недвижим
имот:върху 1 240 кв.м. идеални части от
поземлен имот №000394 ІХ кат.,находящ се в местността ”Крайщето” по плана на с.***
общ.Враца,целия с площ от 2 424 кв.м.,за обезпечаване вземането на ”Булбанк”АД
гр.София по договора за кредит.ВРСъд е
наложил обезп. мярка "спиране изпълнението" по изп.д.№ 2458/13 г по
описа на ЧСИ Г. Б..
С оглед гореизложеното се налагат следните правни изводи:
1. Предявения
иск с правно основание чл. 440 от ГПК е процесуално допустим. Съгласно т.4
от ТР от 10.07.2017 г по Т.Д. №3 от 2015 г на ВКС
това е отрицателно установителен иск на третото лице, когато принудителното
изпълнение за парично задължение
е насочено върху
имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на това трето.Съгласно
цитираното ТР не е задължително третото лице да владее имуществото с
изпълнението на което се засягат неговите права. Ако го владее, то
заинтересованото трето лице може да
обжалва действията на съдия- изпълнителя по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК, а в
противен случай да предяви иска по чл. 440 от ГПК. В случая няма никакви доказателства
дали процесния имот се владее и от жалбоподателката А.П. , тъй като единствено с
нот. акт№191 от 2013 г ,който я легитимира като собственик, учредява право на ползване на същия имот на
други две лица неучастващи в настоящото производство.Ако Ако А.П. е подала жалба по чл. 435 ал.4 от ГПК, то тогава иска
й по чл. 440 от ГПК щ ее процесуално недопустим, какъвто не е настоящия случай.
2. С нот. акт № 200/1999 г
Ц.Б.Ц. е признат за собственик на 1/2 ид. част от процесния имот с
намиращата се в него паянтова къща от 70
кв.м.,а с нот. акт №32/2009 г Х.Е.,
който получава целия процесен имот/без
къща/ с решение на ПК-Враца по чл. 19 от ЗСПЗЗ, го продава изцяло отново на Ц.Б.Ц..Следователно Ц. към 2009 г е
собственик на целия имот №00394 по плана за земеразделяне , заедно с паянтовата сграда от 70 кв.м.
От представената извадка от регистър на зем. земи, гори и
земи в ГФ по открита партида за
процесния имот на 01.03.2000 г е видно, че с нот. акт№7/11.01.2010 г Ц.Ц. е
продал процесния имот на лицето С.М.Б.,
а тя от своя страна с нот. акт №33 от
23.12.2010 г го продава на лицето М.К.А., а той с нот. актІ191/2013 г на
жалбоподателката -А.В.П..
3.Спорния по
делото въпрос е имал ли е процесния имот
характер на зем. земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ към 30.06.2009 г /решение№504 на ОС"Земеделие и гори"-Враца/ и
допустимо ли е извършване на косвен
съдебен контрол за действителността и законосъобразността на този реституционен
акт в спор за неговата собственост? Съд. състав приема ,че е допустимо да
извърши косвен съдебен контрол на решението на ОС"Земеделие и гори"
Враца от 2009 г, което е легитимирало лицето
Х.Е. като собственик на процесния имот, а след продажбата му и жалбоподателката А.П. за негов собственик.
В случая съд. състав от доказателствата по делото
констатира, че по приложената реституционна преписка № 16262/2007 г на
ОС"З и Г" Враца, Х.Е. не е станал собственик на земеделския процесен имот
в м."Крайщето" край с.Б. Извор по силата на плана за
земеразделяне, а имота му е предоставен
с решение № 504/2009 г като земя по чл. 19
от ЗСПЗЗ.По делото липсват доказателства кога и как процесния имот е включен в
земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ? Липсват писмени данни имало ли е решение на
ОбСъвет-Враца за включване имота в общинския резултативен фонд, акт за общинска
собственост на същия имот, за да е имал право Х.Е. да го получи като
обезщетение по чл. 19 от ЗСПЗЗ? Компютърната разпечатка на представеното решение №504/2009 г по чл. 19
от ЗСПЗЗ няма подписи на лицата - членове на комисията, която го е издала.Въпреки ,че на
представеното решение е записано "вярно с оригинала", такъв не е
представен след оспорване решението. От друга страна в административното
производство по възстановяване правото на собственост на процесния имот на Х.Е.
, Ц.Ц. не е участвал, не е разполагал с възможност да го обжалва, вкл. и за
неговата законосъобразност. Затова съд. състав приема, че решение №504/2009 г
не е годно доказателство и не представлява валиден административен акт, който
да породи правни последици.
4. Несъстоятелно е
твърдението на проц. представител на
жалбоподателката
в писмената й защита пред ВРСъд, че Ц.Ц.
и В.Ц. не са придобили имота по давност, тъй
като такава
не е
могла да тече за общински имот, какъвто бил процесния, както
и че
същите не били собственици на имота, защото са го закупили
през
2009 г с нот. акт№32/2009 г от Х.Е..
Въпреки ,че Ц.Ц. е закупил повторно процесния имот от Е. през 2009 г, то той още от 1999 г е признат за собственик на 1/2
от същия ,с паянтовата сграда от 70 кв.м. по силата на обстоятелствената
проверка и му е издаден констативен нот. акт№200/1999 г.Поради унищожаване цялото нот. дело , няма доказателства процесния имот да е бил
общински, за да не тече придобивна давност съгласно ЗС и последващи негови изменения.
В рекапитулация ВОС приема,че с оглед доказателствата по
делото не се оборва придобитата през
1999 г , по обстоятелствена проверка от Ц.Ц.
собственост на основание 5 годишна давност, на 1/2 от процесния имот с 70 кв.м
паянтова сграда.Този имот през 2004 г му е послужил за сключване на договорна
ипотека срещу кредит от 100 000 лв с "Булбанк"АД гр.София.
От друга страна при изложените по- горе мотиви ВОС
при извършения косвен съдебен
контрол не приема за годно доказателство реституционния акт т.н.
решение№504/2009 г на Общинска служба "Земеделие и гори" Враца
,поради обстоятелството,че не се доказа изпълнение на процедурата по чл. 19 от
ЗСПЗЗ за включване процесния имот в
общинския резултативен фонд. Затова следва да се приеме ,че това решение
не легитимира Х.Е. като собственик на процесния имот както и всички лица в
последващите сделки с него включително и жалбоподателката- исца А.В.П..
При горните разсъждения решението на ВРСъд следва да бъде
потърдено.
Въпреки ,че
цената на имота /данъчната оценка/ предмет на
предявения иск е под 5000 лв , на На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК следва
да подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горното съд. състав при Врачанския Окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение№753/19.10.2017 г по гр.д.№ 1630/17 г по описа на ВРСъд.
Решението
подлежи на касационно обжалване
едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
Председател :
Членове:1/ 2/