Номер 146923.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивV наказателен състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330205290 по описа за 2020
година
при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД №
5290/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 46002/03.08.2020 г., депозирана от Б. А. Г. , действащ в
качеството си на управител на „Тракия АБ Билд“ ЕООД против Електронен фиш Серия Г №
0019036, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл. 638,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакувания ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не ангажира становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от
полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 52960/29.09.2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив /л. 9/, не е съставена и налична в администрацията разписка за надлежно
връчване на ЕФ, поради което и такава не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в
тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в
1
тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2
ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже
надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за
обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било
равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от
страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в
жалбата и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 30.06.2020 г. в 20,04 часа в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ 111 посока бул. „Дунав“ „Тракия АБ Билд“ ЕООД, като собственик на
МПС, няма валидна застраховка Гражданска отговорност за МПС – лек автомобил Мерцедес
ГЛ 500 4 Матик, с регистрационен номер ***
Посочено е, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система №
TFR1 - М 546.
Безспорно разпоредбите на чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ визират правните основания въз
основа на които се издава Електронен фиш за нарушения, установени с автоматизирано
техническо средство.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, в същия липсва посочване на
основанието за неговото издаване, а именно нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Като правно
основание е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, съгласно чийто регламент на
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция
от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец.
Така посоченото правно основание указва единствено възможността за ангажиране на
административно - наказателната отговорност на юридическите лица (която може да
бъде реализира и по пътя на установяване на административното нарушение с АУАН и
издаване на наказателно постановление), но не и възможността за съставяне на
електронен фиш по специален ред, такъв какъвто е регламентиран в разпоредбата на
чл.638, ал. 4 КЗ.
В аспект на гореизложеното, настоящия съдебен състав споделя доводите на
жалбоподателя, че в закона е прокарано ясно разграничение между нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ и това по чл. 638, ал. 4 КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал.
1, т. 2 КЗ от момента на придобиване и регистриране в Република България на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Действително, за съставомерността на деянието по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
2
Република България и не е спряно от движение.
Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 КЗ е довършено при установено управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ангажирането на административно – наказателната отговорност при нарушение на
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
Атакувания ЕФ би следвало да е издаден в резултат на диференцирана процедура,
регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ, която не е упомената в него, като правилната
правна квалификация би била чл. 647, ал. 3 вр. чл. 638, ал.4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Гореизложеното води до извод за наличието на допуснати в хода на производството по
издаване на атакувания ЕФ съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и неминуемо обуславят незаконосъобразността на обжалвания електронен
фиш.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл.
80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия,
страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било
изплатено изцяло и в брой към момента на подписване на договора. Ето защо, така
претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза на дружеството – жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0019036, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който
на „Тракия АБ Билд“ ЕООД , ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „Тракия АБ Билд“ ЕООД , ЕИК
********* сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар за
представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3