Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ........2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 6 537 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. № 65 845/07.07.2020г. от длъжника „В.Б.“ АД срещу постановление от 22.06.2020г.
постановено по изпълнителното дело №20208510400871, с което е отказано на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производството.
Жалбоподателят -
„В.Б.“ АД посочва, че преди връчване на поканата за доброволно изпълнение по
изпълнителното производство е изпратил паричен превод чрез „Български пощи“ ЕАД
на посочения в търговския регистър адрес на „Ф.1“ ООД за сумата от 300 лв., който
не е потърсен и получен от дружеството взискател. Заявява, че на същия адрес е
изпратено писмо, с което уведомява за изпратения паричен превод, но същото е
върнато, с отбелязване, че „получателят се е преместил на друг адрес“. Посочва,
че с това са положени усилия да заплати задължението си, въпреки нежеланието от
страна на „Ф.1“ ООД да получи дължимото му се плащане. Моли съдът да отмени обжалваното
разпореждане и прекрати производството по изпълнението, тъй като счита че е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК, като възложи в
тежест на взискателя разноските по изпълнението. Претендира направените в
настоящото производство разноски.
Взискателят – „Ф.1“ ООД, редовно уведомен на 03.07.2020г. /страница 73/
в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не изразява
становище.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на
частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Изпълнително
дело №20208510400871 е образувано по молба от 08.06.2020г. на „Ф.1“ ООД, чрез
адв. Д.А.и въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2020г., издаден по гр. дело
№53 938/2017 год. по описа на СРС, 144 състав, съгласно който „В.Б.“ АД е
осъдено да заплати на „Ф.1“ ООД сумата от 300 лева, представляваща разноски за
платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от
22.06.2017г. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен препис
от договор за правна защита и съдействие от 06.06.2020 г., съгласно който
взискателят е възложил на адв. Д.А.представителство по изпълнително дело, при
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. В самият
договор е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой.
До длъжника по изпълнението е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена на 09.06.2020г. /стр. 6 от изпълнителното дело/. В нея е
посочено, че общият размер на задължението по изпълнителното дело е 659, 60
лв., от които: 300 лв. – присъдени разноски, 230 лв. – адвокатско
възнаграждение и 129, 60 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ.
На 22.06.2020г.
длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на
разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение. Представил е
платежно нареждане за заплатени по сметка на съдебния изпълнител определената
по изпълнителния лист сума в размер на 300 лева, като е заявил, че разноски по
изпълнението не дължи, тъй като не е дал повод за образуване на същото. Посочва,
че дружеството е направило доброволно плащане на присъдените от съда разноски
за адвокатско възнаграждение, за което „Български пощи“ ЕАД е изпратило
известие до „Ф.1“ ООД, а те изпратили писмо да си получат платената сума.
Счита, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и не дължи
разноски. Поискано е изпълнителното дело да бъде прекратено. Към възражението е
приложен служебен бон от „Български пощи” ЕАД за паричен превод с подател – „В.Б.”
АД и получател – „Ф.1” ООД за сумата от 300 лв. и дата – 23.03.2020г. Адресът,
на който е изпратен пощенския превод съвпада с посочения като седалище на
взискателя в молбата му за образуване на изпълнителното дело.
С обжалваното
постановление от 22.06.2020г. съдебният изпълнител е намалил размера на дълга
по отношение на адвокатското възнаграждение от 230 лева на 110 лева, както и
таксите от Тарифата към ЗЧСИ от 129.60 лева на 115, 20 лева, като е отказал да
прекрати изпълнителното производство, поради липса на правно основание.
На 23.06.2020г.
е връчено съобщение за постановения отказ от съдебния изпълнител на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1,
т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банката, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай, видно от данните,
съдържащи се в изпратеното на СГС по компетентност копие от изпълнително дело, длъжникът
по изпълнението преди образуване на изпълнителното дело е направил опит да
заплати дължимите суми на взискателя преди издаване на изпълнителния лист. Изпратената сума, чрез „Български пощи“ ЕАД
обаче не е достигнала до дружеството взискател, като това изрично се признава и
от самия жалбоподател, който посочва, че същата е върната на дружеството.
Именно това е и причината в срока за доброволно изпълнение същият да извърши
паричен превод вече по сметка на съдебния изпълнител на същата тази сума от 300
лв. При тези факти следва извода, че действително длъжникът е направил опит да
погаси задължението си преди образуване на изпълнителното дело, но реално
такова не е настъпило. Не е налице посочената от жалбоподателя хипотеза –
неоказване съдействие на кредитора, тъй като в случай, че длъжникът следва да
предаде нещо на кредитора начина, по който той може да направи това е
регламентиран в чл. 97, ал. 1 от ЗЗД – чрез предаване за пазене в банка или в
съда по мястото на изпълнение. Съгласно чл. 97, ал. 3 от ЗЗД „Предаването за пазене не произвежда действие, ако
длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора”. Именно това е
приложимата разпорежда в разглежданата хипотеза, тъй като преди взискателят да
е получил преведената с паричен превод сума, тъй като същият не е бил открит на
посочения адрес, същата е върната при длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. С оглед на изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че правилно съдебният изпълнител е отказал
производството по изпълнението да бъде прекратено, тъй като от представените
към възражението на длъжника документи не се установява хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК. Дори и граматическото тълкуване на правния текст води до
същият извод, че сумата следва да е внесена по сметка на взискателя преди
образуване на изпълнителното дело, тоест същият да може да се ползва от нея и
плащането на задължението да бъде извършено извън образуваното изпълнително
дело. В конкретния случай такава възможност липсва, тъй като и жалбоподателят
признава, че сумата по записа му е върната обратно като непотърсена.
Настоящият съдебен състав счита, че
направеното от жалбоподателя възражение, че не дължи определените от съдебния
изпълнител разноски, е неоснователно по следните съображения. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 79,
ал.1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство. Доколкото по-горе в
мотивите е прието, че в разглеждания случай не е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК, то следователно липсва и основание за възлагане на разноските в
изпълнителното производство в тежест на взискателя. Жалбоподателят не оспорва,
че не е заплатил определените в съденото изпълнение разноски, поради което и
изпълнителното дело не може да бъде прекратено.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради
което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Относно направените разноски
Длъжникът е претендирал присъждане на
разноски за настоящото производство в размер на 273 лв., от които 200 лева –
адвокатско възнаграждение, 25 лева заплатена държавна такса и 48 лева – такси
по т. 5 и т. 8 от Тарифата към ЗЧСИ. Предвид изхода на спора, настоящият
съдебен състав приема, че на жалбоподателя не се следват разноски.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 65
845/07.07.2020г. подадена от длъжника „В.Б.“ АД срещу постановление от
22.06.2020г. постановено по изпълнителното дело №20208510400871, с което е
отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прекратено
производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.