№ 244
гр. гр. Червен бряг, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20244440100682 по описа за 2024 година
В Районен съд - Червен бряг е постъпила молба от М. Й. Т., ЕГН
********** от гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***, чрез адв. И. В. против Л.
Н. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***. В молбата се
твърди, че М. Й. Т. е живяла на семейни начела с ответника и имат четири
припознати деца. Излага се, че от около две години Л. Д. злоупотребява с
алкохол, поради което става агресивен и проявявал физическо насилие.
Ответникът бил напуснал страната за определен период от време, но се върнал
в Р. България. На 01.06.2024 г., молителката отишла до дома на Л. Д., който
пред *** – брат на молителката, заявил, че последната е разбила и ограбила
дома му. При срещата между М. Й. Т. и Л. Н. Д., ответникът използвал груби и
нецензурни думи по отношение на нея и отправил закана за физическа
саморазправа. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че
срещу молителката е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде
издадена Заповед за незабавна защита, като посочва съответните за това
мерки за закрила по ЗЗСДН.
Молителката - М. Й. Т. редовно призована се явява лично и с адв. И. В.,
който поддържа молбата.
Ответникът - Л. Н. Д., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание. Оспорва молбата. Излага твърдения, че не осъществил акт на
домашно насилие спрямо М. Й. Т.. Не поддържа връзка с нея, не говори с нея
по телефона.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
1
страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа
страна следното:
По делото няма спор, че страните са били във фактическо съжителство,
поради което производството се води между надлежни страни и при наличие
на правен интерес - защита срещу действия на домашно насилие на лице от
кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1
от ЗЗДН и е процесуално допустима . С оглед на материалната и териториална
подсъдност, компетентен да разгледа молбата е Районен съд - гр.Червен бряг.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Към молбата е приложена декларация от 04.06.2024 г. за извършено от
Л. Н. Д. с ЕГН **********, живущ в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***
спрямо М. Й. Т., с ЕГН **********, живуща в гр. Червен бряг, обл.Плевен, ул.
‘‘*** и Решение №201/24.06.2023 г. по гр. дело №393/2023 г. на Районен съд-
Червен бряг.
С определение № 265/05.06.2024 г. по гр. дело №682/2024 г., Районен
съд-Червен бряг, четвърти граждански състав е задължил Л. Н. Д. от гр.
Червен бряг да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на М. Й. Т., забранил е на Л. Н. Д. от гр. Червен бряг да доближава на
по-малко от 200 метра пострадалото лице М. Й. Т., както и жилището, в което
живее: гр. Червен бряг, ул. ‘‘***, местата за социален контакт и отдих за срок
до приключване на производството по делото. Въз основа на горния акт на
съда, е издадена Заповед за незабавна защита №8/05.06.2024 г., която не
подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита
или на отказа на съда.
В депозираната молба за защита от домашно насилие и в приложената
към нея декларация по ЗЗДН, се излагат твърдения за извършено от Л. Н. Д.
домашно насилие на 01.06.2024 г., когато молителката е отишла до дома на
ответника, който когато я видял започнал да я обижда с груби и нецензурни
думи, че е лека жена и отправил заплаха за физическа саморазправа. М. Й. Т.,
се обадила на *** – служител към РУ-Червен бряг,който и обяснил, че е в
почивка и я посъветвал да подаде сигнал на тел. 112. М. Й. Т. си тръгнала и не
се обадила на никого.При горните обстоятелства, се твърди, че Л. Н. Д. е
осъществил акт на домашно
насилие.
С определение № 266/05.06.2024 г. по гр. дело №682/2024 г., настоящият
състав е допуснал при режим на довеждане един свидетел от страна на
молителката. За датата на открито съдебно заседание по настоящото дело, не
са доведени исканите свидетели. С протоколно определение №230/04.07.2024
г. по описа на съда, процесуалния представител на М. Й. Т. е направил искане
2
за следващо съдебно заседание, да бъдат изслушани свидетели от страна на
молителката, поради което съдът е отложил делото. При проведено съдебно
заседание от 31.07.2024 г. по гр. дело №682/2024 г. на Районен съд-Червен
бряг, процесуалният представител на ищцата е направил искане да не бъдат
изслушвани свидетели от тяхна страна.
Изложената от молителката фактическа обстановка за отправени към
нея обидни думи и закана за физически сблъсък с ответника, не се
потвърждават. В хода на делото по никакъв начин не се доказа твърдението на
молителката, че е изпитала страх за живота си, не се доказа и обстоятелството,
че Л. Н. Д., я е наричал с обидни думи като „боклук, лека жена“. Последното
дори да бе извършено, не може да бъде квалифицирано като посегателство
върху живота на молителката. Изследвайки отношенията между страните,
съдът извежда обоснован извод, че поведението на ответника, дори и да е
създало негативни емоции у молителката, не може да се квалифицира като акт
на домашно насилие. Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и
емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на
едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги
потиска и да не ги изразява. Преценка дали е налице емоционално или
психическо
насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията
между страните, техните физически и психически особености, и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В този смисъл водещи
характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и
специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се
навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа
към противоправна доминация над жертвата. Затова и съставомерно по реда
на ЗЗНД ще е само такова противоправно и обективно вредящо деяние, което
има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на
дееца за приемлива. Действията на ответника във въпросния ден, изключват
квалифициране им като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита
срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си -
съпружески,родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското.Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те
биват осъществени често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които
ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази
причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
3
доказателства, декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН чл.9, разполага със
самостоятелна доказателствена сила по арг. чл.13, ал.3 ЗЗДН.
Посочената разпоредба обаче не създава презумпция за виновност на
ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. В тази
посока Закона за защита от домашното насилие не съдържа специални норми,
поради което и на основание чл. § 1а от ЗР на ЗЗДН се прилагат общите
правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в условията на пълно и
главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с
техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на
деянието. В случая фактическите твърдения, заявени в молбата не се
установяват от събрания по делото доказателствен материал. Те се подкрепят
единствено от депозираната декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Съвкупната
оценка по делото от фактическа обстановка налага извод за неустановеност на
изложените твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита
касателно датата 01.06.2024 г. Събраните за целта доказателства – декларация
и Решение №201/24.06.2023 г. по гр. дело №393/2023 г. на Районен съд-Червен
бряг установяват по категоричен начин конфликтни отношения между
молителката и ответника. Житейски нелогично е обстоятелството изложеното
в молбата, че въпреки че ищцата е изпитала силен страх за живота си, след
съвет от полицейски служител да подаде сигнал на тел.112, същата си е
заминала.
По делото липсват данни, успешно обосноваващи извод на
решаващия състав за реализиран спрямо М. Й. Т. акт на домашно насилие,
имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Ето защо съдът приема, че е сезиран с неоснователна молба, която
подлежи на отхвърляне. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен
характер, поради
което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен
механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в
закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно, каквото е
ограничаването на свободното придвижване на ответника по арг. чл.18, ал.1
ЗЗДН. Последното би било оправдано, само при наличие на категорични и
безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителя,
какъвто не е настоящият случай. Макар производството по ЗЗДН да има за
основна цел защитата на пострадалите лица, последиците от установяването
на извършено насилие имат и съответни санкционни последици.
Невъзможността да се установят по описания начин безпротиворечиво
релевантните по спора факти обосновава и отказ за издаване на исканата
заповед за защита.
Съобразно изхода от правния спор неоснователна се явява претенцията на
4
молителката за заплащане на сторените по делото разноски. На основание чл.
11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, М. Й. Т. следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет лева/ лева.
Мотивиран от горното, Районен съд – Червен бряг,
РЕШИ:
По молба на М. Й. Т., ЕГН ********** от гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул.
*** подадена чрез адв. И. В. против Л. Н. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. „*** за упражнено спрямо нея
домашно насилие ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу домашно
насилие.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.2704/05.06.2024 г. за издаване на заповед за защита
от М. Й. Т., ЕГН ********** от гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул. „*** с искане
за налагане на мерки за защита от актове на домашно насилие, упражнено от
Л. Н. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *** л. „*** на
01.046.2024 г., като неоснователна и недоказана.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита №8 от 05.06.2024 г., постановена по
гр.д. №682/2024 г. по описа на Районен съд- Червен бряг.
ОСЪЖДА Магда лена Й. Т., ЕГН ********** от гр.Червен бряг на
снование чл.11, ал.3 ЗЗДН да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
/двадесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва от страните в 7-дневен срок от днес пред
Окръжен съд-Плевен.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати
служебно на РУ - гр. Червен бряг за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5