Решение по дело №1018/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 39
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Росица Георгиева Калугерова
Дело: 20221250101018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Сандански, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250101018 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.",Франция, рег.№ ********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представляван от Д. Д., срещу В.
К. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“Р.п.х.“, № **, ет.*, ап.*, с която е предявен иск за
установяване съществуване на вземане в размер на 627,07 лева-главница, 146,07 лева-
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г., 34,10лв.-мораторна лихва
за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит CARD-******** от 27.05.2019г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***/****г. по описа на РС-Сандански.
Правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, и във вр.
с чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл. 410 от ГПК.
В исковата молба ищецът сочи, че на 16.04.2018г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“, като кредитор, и В. К. Д., като кредитополучател е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № PLUS-*******, в който е предвидено, че кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
1
лимит до 10 000лв., като всички задължения произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитната карта ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Твърди се, че е сключен договор за револвиращ потребителски кредит CARD-******** на
27.05.2019г. с първата транзакция по кредитната карта. Твърди се, че след активацията на
картата и усвояване на суми по нея за кредитополучателя е възникнало задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след което
настъпва периодът, в който картодържатилят е длъжен да направи погашение по кредита,
както и че извлечението се изпраща на адреса на ел.поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от
него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на
погасителна вноска. Твърди се, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера, посочен в тарифата.
Твърди се, че съгласно договора кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Твърди се, че за
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
тарифата, поместена в приложението, както и че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че ответницата е
преустановила обслужването на заема на 01.07.2020г., поради което кредитната карта е
блокирана. Твърди се, че кредиторът е изпратил на длъжника покана за доброволно
изпълнение на задължението на 07.12.2020г. Твърди се, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК задължението на
ответницата е в общ размер на 807,24лв., от които 627,07 лева-главница, 146,07 лева-
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г., 34,10лв.-мораторна лихва
за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г. Сочи се, че ищцовото дружество е получило
съобщение по ч.гр.д.№ 778/2021г. по описа на Районен съд-Сандански за възможността да
предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането, обективираното в издадената
по ч.гр.д.№***/***г. заповед, поради което предявява настоящия иск, в подкрепа на който
представя писмени доказателства.
Ответницата чрез назначения й особен представител оспорва иска като неоснователен.
Същата прави възражение за недействителност на договора, поради нарушаване на следните
разпоредби на ЗПК: чл.10, ал.1-поради размер на шрифта по-малък от 12; чл.11, ал.1, т.9-
поради липса на разпоредба за условията за прилагането на лихвения процент, базата, върху
която се начислява същия и периода за който се отнася; чл.11, ал.1, т.10-поради непосочване
какво включва ГПР и как е формиран; чл.11, ал.1, т.12-поради липсата на разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителни
разходи. Прави се и възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави, тъй като ГЛП и ГПР многократно надвишават размера на законната лихва.
Ответницата оспорва посочения ГПР-33,02%, като твърди, че той не отговаря на
2
действителния такъв. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост, поради
неуведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се
и размера на иска. Прави се и възражение, че вземането е погасено по давност.
С определение № 891 от 02.11.2023г., постановено на основание чл.218 от ГПК във вр.
с чл.226, ал.2 от ГПК, съдът е допуснал встъпване на „Юробанк България“-АД по делото и е
конституирал „Юробанк България“-АД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
По делото са назначени съдебно-счетоводна и съдебно –компютърно-техническа
експертиза и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.04.2018г. между "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България,
с ЕИК: *********, като кредитор, и В. К. Д., с ЕГН-**********, като кредитополучател, е
сключен писмен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******* (приложен по
делото) със следните параметри: размер на кредита за потребителски цели: 6000лв.;
застрахователна премия: 1612,80лв.; общ размер на кредита:6000лв.; такса
ангажимент:210лв.; брой погасителни вноски:48 броя; месечна погасителна вноска:
238,95лв.; обща стойност на плащанията:11469,60лв.; ГПР:33,02%; лихвен процент:26,72лв.
Договорът е подписан от страните. В раздел озаглавен „Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, е предвидено, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000лв., като кредиторът ще издаде и предостави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит
на кредитополучателя, като във всеки случай издаването на кредитната карта ще бъде не по-
късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а ако в този срок не
бъде издадена кредитна карта, този раздел от договора не произвежда действие и ефект
между страните (чл.12 от договора). Предвидено е също, че всички задължения,
произтичащи от този документи свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат
само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта (чл.12,
изр.последно от договора). В договора е посочено, че кредитният лимит, който се определя
едностранно от кредитора, няма да надвишава посочения максимален размер и представлява
револвиращ потребителски кредит предоставен от кредитора на кредитополучателя за
ползване посредством кредитната карта, както и че определеният кредитен лимит може да
бъде преразглеждан от кредитора и променян по негово предложение, като новият кредитен
лимит влиза в сила след съобщаването му от кредитора на кредитополучателя чрез избран
от кредитора способ (чл.13 от договора). Съгласно чл.14 от договора, кредитополучателят
ще може да извършва трансакции (операции) чрез кредитна карта до размера на разрешения
кредитния лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити, като всяка трансакция с
кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит.
За ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху
3
усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му (чл.16, изр.1 от договора). В
същата разпоредба е предвидено още, че кредитополучателя да заплаща на кредитора и
предвидените в договора такси за ползване на кредитната карта, като всички такси дължими
на кредитора и/или на трети лица по повод и/или във връзка с извършване на трансакции с
кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит, като лихвите и
таксите ще бъдат посочени в приложение-неразделна част от договора. В чл.17 от договора е
посочено, че кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършваните
трансакции, но не по-малко от веднъж годишно, със следното минимално съдържание на
извлечението: период, за който се отнася; извършени през периода трансакции; разполагаем
кредитен лимит; начислени лихви; минимална погасителна вноска. Съгласно чл.18 от
договора, кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на
начислените задължения, като месечната погасителна вноска ще бъде посочена в
приложението към договора и ще покрива задължението в последователност разноски,
лихви, главница. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на 2 месеца от
последното плащане, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска
(чл.20, изр. последно във вр. с чл.5 от договора). Съгласно чл.15, договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен.
Договорът е с шрифт „ Times New Roman” (или близък 99,9% идентичност, смес с
анатомия на шрифт „Candara”) размер 12,0 пункта; мащаб 100%, разредка: 1,8 сбит;
позиция:нормална; без Кърнинг/Тракинг за шрифта; без лигатури; с кондензация 9%;
стилистичен набор 6; с удебеления на места; нестандартно междуредие от 09 до 1,5
(заключението на вещото лице по приетата съдебно компютърна-техническа експертиза).
По делото е представено и приложение CARD-******** от 16.04.2018г. към договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-*******, което приложение е подписано от кредитора, но
няма положен подпис от кредитополучателя. В това приложение е предвидено, че
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лева, при
годишна лихва и такси за ползването му посочени в същото. В приложението е
обективирана таблица, в която е посочен лихвен процент-35%, ГПР-44,90%, минимална
погасителна вноска при различни размери на усвоен кредитен лимит, както и вида на
кредитната карта и различните видове такси. В т.17 на това приложение е посочено, че ГПР
е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока
разходи, съгласно условията на договор за кредит.
Кредитната карта е получена от В. Д. (приложената по делото обратна разписка). По
делото е представено месечно извлечение по договора от 13.11.2020г. за отчетен период
16.10.2020г.-13.11.2020г. На 07.12.2020г. ищецът е изготвил “последна покана” до
ответницата за погасяване в 7-дневен срок на задължението й по револвиращия
4
потребителски кредит, който обявяват за предсрочно изискуем, поради преустановени
плащания на вноските по договора на 01.07.2020г. По делото не са представени
доказателства за изпращането и получаването от ответницата на тази покана.
На 28.06.2021г. ищецът е подал до Районен съд гр.Сандански заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от
627,07 лева-главница, сумата от 146,07 лева-възнаградителна лихва за периода от
01.07.2020г. до 07.12.2020г. и сумата от 34,10 лева-мораторна лихва за периода от
03.12.2020г. до 16.06.2021г., за погасяване на задължение по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-********, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№
778/2021г. по описа на РС-Сандански и е издадена заповед за изпълнение № 227 от
03.08.2021г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора
претендираните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е уведомен за
указанията на съда на 31.08.2022г. Настоящият иск е предявен на 21.09.2022г. (датата на
куриерската пратка).
Видно от заключението на вещото лице Ю. по съдебно-счетоводната експертиза е, че
издадената кредитна карта е с лимит от 1500лв., като в периода от 16.08.2018г. до
15.09.2019г. чрез картата е усвоена сума в размер общо на 1677,60лв. Видно е още, че от
16.05.2019г. кредитният лимит е увеличен на 2500лв., но няма усвоявана сума след този
период, а само извършвани погашения по кредита /описани в таблица на стр.3 от
експертизата/, като общо платената сума от ответницата е в размер на 1629,39лева. От
експертизата е видно също, че за периода от 16.08.2018г. до 13.11.2020г. ищецът е
начислявал такси, лихви и суми за застраховка, подробно описани в експертизата, както и че
към датата на блокиране на кредитната карта дължимата от ответницата сума е в размер на
773,14лв. По делото не е представен сключен застрахователен договор, на основание на
който да са начислявани суми по кредитната карта. От заключението на вещото лице е видно
още, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/28.06.2021г./ задължението на В. К. Д. по потребителския револвиращ кредит № CARD-
******** е в общ размер 808,67 лева, от които 627,07 лева-главница, 146,07 лева-договорна
лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г. и 35,53 лева-законна лихва за забава за
периода от 07.12.2020г. до 28.06.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ответникът е неизправна страна по сключен с ищеца договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-********. Страни по
настоящото дело са страните по заповедно производство по ч.гр.д.№ 778/2021г. по описа на
5
РС-Сандански. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
вземането си, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по заповедното производство, е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и за да влезе в сила на заявителя е
дадено указание от заповедния съд да установи вземането си чрез иск. Настоящият иск е
предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането (между предмета на
искането по реда на чл.410 от ГПК и предмета на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК
иск).
По основателността на предявените искове:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти.В настоящият казус се твърди, че между страните по делото е
сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-********, по който ответникът е активирал предоставената му карта,
но е преустановил редовното й обслужване и е изпаднал в забава.
Установи се, че на 16.04.2018г. между "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.",
клон България, с ЕИК: *********, като кредитор, и В. К. Д., с ЕГН-**********, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*******, в
който е предвидена и възможност за предоставяне за ползване на кредитна карта, като
задълженията свързани с ползването й възникват след нейното активиране от
кредитополучателя. Установи се, че договорът е с шрифт „ Times New Roman” размер 12,0
пункта, поради което възражението на особения представител на ответника, че договорът е
изготвен на шрифт по-малък от 12 е неоснователно. Не се спори, а и от доказателствата по
делото се установи, че В. Д. е получила и активирала издадената й кредитна карта по
приложение CARD-******** към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*******, с
първоначален кредитен лимит от 1500лв.
Процесният договор е потребителски договор по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителските кредити, поради което следва да отговаря на императивните изисквания за
форма и съдържание, уредени в чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗПК. Разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗПК изрично предвижда, че изискването за форма и очертаване елементите на договора
по ясен и разбираем начин се прилага за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Съдът намира, че в процесния договор не са спазени законовите изисквания за
неговото съдържание по следните съображения:
Клаузите на раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта“ от подписания между страните договор за потребителски
6
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-******* от 16.04.2018г., са общи-не съдържат конкретните елементи
(условия) на предоставения револвиращ кредит с кредитната карта (не съдържа размер на
предоставения кредитен лимит, лихвения процент по кредита, ГПР, минималната месечна
погасителна вноска, такси-т.7, т.9, т.10, т.11, т.17 на чл.11 от ЗПК), а приложението към
договора, което урежда конкретните условия на револвиращия кредит не е подписано от
кредитополучателя, съгласно (т.27 на чл.11 от ЗПК).
На самостоятелно основание, в приложение CARD-******** към договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-******* отново не е спазено изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК по следните съображения: В таблицата, обективирана в приложението, е
посочен ГПР в размер на 44,90%, а в т.17 е посочено , че ГПР е изчислен «при допускането,
че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно
условията на Договор за кредит», която разпоредба съдът намира за неясна и неразбираема
за потребителя-липсва яснота досежно всички разходи, които са пряко свързани с
кредитното правоотношение, както и липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР
по кредита, съгласно приложение 1 към ЗПР.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******** е
недействителен. В този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита (чл.23 от ЗПК). ), поради
което внесените от ответницата суми за погасяване на кредита следва да се отнесат към
погасяване на главницата. Установи се, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ответницата е усвоила чрез издадената
й кредитна карта суми в общ размер на 1677,60 лева и е заплатила суми в общ размер на
1629,39 лева. Следователно, от чистата стойност на кредита е останала незаплатена сума в
размер на 48,21 лева.
Револвиращият кредит е възобновяем кредит в рамките на предварително уговорена
кредитна линия. В процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит е
предвидено, че същият е безсрочен. За да е изискуем процесния кредит, респ. да е
настъпило задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума, е
необходимо договорът за кредит да е прекратен, респ. ищецът да е отправил до ответника
покана/предизвестие в тази насока. В ЗПК, който е специален спрямо ЗЗД, е предвидено, че
договор за потребителски кредит с неопределен срок се прекратява с оправяне на
двумесечно предизвестие. По делото не се установи ищецът да е отправил до ответника
такова предизвестие преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК-в представената по делото „последна покана” от 07.12.2020г. не е даден такъв
срок, а и в нея не се съдържа изявление на кредитора за прекратяване на договора след
изтичане на определения от него срок за изпълнение. Освен това, не се събраха
7
доказателства тази покана да е получена от ответника. Но съдебната практика приема, че
исковата молба може да бъде разглеждана и като изявление за прекратяване на договора. С
получаването на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца
за прекратяване на договора (включително и в хипотезата на получаване на исковата молба
от назначен особен представител на ответника), поради което предоставеният кредит е
изискуем.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи до
размера на 48,21лв.-главница, а в останалата част до претендираната сума за главница от
627,07лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователен следва да се
отхвърли и иска за заплащане на лихва за забава за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г.,
тъй като в този период ответницата не е била в забава-до нея не е достигнала изпратена от
ищеца покана за доброволно изпълнение, каквато е необходима при безсрочните
задължения. Върху уважената главница ответницата дължи заплащане на законна лихва от
момента на получаване на препис от исковата молба- 18.05.2023г., до окончателното й
изплащане, а не от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-28.06.2021г., тъй като към този момент вземането не е било изискуемо. Предвид
изложеното относно момента на настъпване изискуемостта на вземането съдът намира, че
възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземането по
давност е неоснователно, тъй като давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо и се погасява с изтичане на пет години.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски в размер
общо на 875 лв., от които 125лв. –платена държавна такса, 400лв.-внесено възнаграждение
за особен представител на ответницата и 350лв.-депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение за юрисконсулт на ищеца в
размер на 100лв. Предвид направените и определени по делото разноски и уважения размер
на иска ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 58,23лв. за направени по делото
разноски.
Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 4,48лв. за направени по
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
АД „Юробанк България“-третото лице помагач на страната на ищеца, е направило
разноски в размер на 600лв. (за депозит по поисканата от него и допусната от съда съдебно
компютърно-техническа експертиза), които съдът не присъжда, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК, и във вр. с чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 и чл. 410 от ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“Р.п.х.“, №**, ет.*, ап.*, че дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", Париж, рег.№ ********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.", клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представляван от Д. Д., правоприемник на
който клон (чрез прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл.15 от ТЗ) е
„Юробанк България“-АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София,
район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“, № 260, по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 227/03.08.2021г. по ч.гр.д.№***/ ***г. по описа на
РС-Сандански, сумата от 48,21 лева (четиридесет и осем лв. и 21 ст.)-главница по договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-********, активиран на 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.05.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.",Париж, рег.№ ********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон
България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представляван от Д. Д., срещу В. К. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“Р.п.х.“, № **, ет.*, ап.*, за установяване съществуването на вземане в
размер на 146,07 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г. и
34,10лв. -мораторна лихва за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит CARD-******** от 27.05.2019г., както и на
вземане за главница над уважения размер до претендираната сума от 627,07лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до 18.05.2022г.
ОСЪЖДА В. К. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“Р.п.х.“, № **, ет.*, ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", Париж, рег.№ ********* чрез
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14,
представляван от Д. Д., правоприемник на който клон (чрез прехвърляне на търговското
предприятие по реда на чл.15 от ТЗ) е „Юробанк България“-АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“, № 260,
сумата от 58,23 лева (петдесет и осем лв. и 23 ст.) за направени по настоящото дело
разноски и сумата от 4,48 лева (четири лв. и четиридесет и осем ст.) за направени по
заповедното производство разноски (по ч.гр.д.№ 778/2021г. по описа на Районен съд-
Сандански).
Решението е постановено при участието на „Юробанк България“-АД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“, №
260.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10