Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 25.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1346 по описа за 2020 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу решение № 60/12.03..2020г. постановено по гр. дело №938 /2019 по описа на гр.Девня, с
което се :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК
в отношенията между страните по делото, че Р.А.Н., ЕГН **********, адрес
*** , НЕ ДЪЛЖИ НА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС –Г , бул. „ Вл. Варненчик „ №258,
сумата в размер на 3360,60 лева, начислена
като корекция на сметка, за обект на потребление в гр. Девня, ул. “ Стефан Караджа “ №6, за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. по фактура №********** от 10.05.2019г.,
за кл.№ ********** и аб.№21023007042. и се ОСЪЖДА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС –Г , бул.
„ Вл. Варненчик „ №258, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Р.А.Н., ЕГН **********, адрес ***,
сумата от общо 609,42 лева , представляващи сбор от сторени по делото разноски
за заплатено адв.възнаграждение и за заплатена държавна такса, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
Твърди
се,че постановеното решение е незаконосъобразно по подробни доводи изложени във
въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго,с
което предявения иск бъде отхвърлен.
Претендират
се разноски по делото.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.Претендират направените по
делото разноски .
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на
въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:
Служебното начисляване на електроенергия като едностранна корекция на
сметка за минал период по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за
страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15 от 14.02.2017 г. и към момента на извършване на проверката на
електромера на обекта на ищеца на дата 30.04.2018г год. не са част от действащото право.
Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на
ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,
следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от действащото право.
След
отмяната на ПИКЕЕ / отм. / в частта, регламентираща условията и редът за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците
да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в
действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на
доставено количество ел. енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действащата по време на проверката норма на чл.50 ПИКЕЕ
/ отм. /, на която се позовава ответника. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване
на корекция, както и процедурата - компетентен орган да извърши метрологичната
проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са
регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Липсват правила
кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат
извършени проверките, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши
проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила
доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде
осъществено. Недопустимо е евентуално приложение на общите правила за доказване
на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на
ел. енергия се регулират от специален закон - ЗЕ. Поради това и недопустимо е
посредством предвидените в ГПК доказателствени средства – напр. свидетелски
показания, да бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Освен
това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, съдържащи се в ЗЕ. Дори и да се
приеме, че отмяната на нормите уреждащи процедурата при реализиране на
материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ не обуславя незаконосъобразността и на
самото му прилагане, процесната корекция отново е необоснована. Налице е
практика на ВКС - напр Решение №189/11.04.2011г.
по т.д. №39/2010г. , II т. отд., с която е отречена възможността доставчикът да
основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на
потребителите с клаузи, съдържащи се в ОУ, приети от самия него и обвързващи
потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи
са нищожни по силата на чл.146 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват
потребителите
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало
време не би могло да бъде осъществено.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормите на ПИКЕЕ, съдът
счита за несъстоятелно,
поради което и ответникът не е
доказал съществуването на вземането си
по основание и размер
Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се
явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
В обобщение, решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанция въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените по делото разноски в размер на 450
лв,съобразно представения по делото списък за разноски и доказателства за
извършването им ..
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/12.03..2020г.
постановено по гр. дело №938 /2019 по описа на гр.Девня
ОСЪЖДА ЕНЕРГО
–ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ВАРНА ТАУЪРС –Г , бул. „ Вл. Варненчик „ №258, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Р.А.Н.,
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 450 лв сторени
по делото разноски за адв.взнаграждение, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :