№ 8607
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110128850 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. Д. и Й. Я. Н. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено
спрямо ответника, че ищците не дължат на ответника следните суми: 1. всеки един от
ищците не дължи на ответника по 476,07 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г. а имот, находящ се в гр. София,
кв. Южен парк, блок 44, ап. 3, аб. № 411834, както и 2. че двамата ищци не дължат сумата от
общо 220 лева представляваща разноски в исковото производство и сумата от общо 357,63
лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 65225/2015г. на СРС, 48-ми състав, за които е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми състав и е
образувано изп.д. № 20238580400163 по описа на Ч..
Ищците поддържат, че с влязло в сила решение по гр.д. № 10409/2016г. по описа на
СРС, 48-ми състав били осъдени да заплатят процесните суми на „Топлофикация София“
ЕАД, но след влизане в сила на решението ответникът бил бездействал в продължение на
повече от пет години и бил образувал процесното изпълнително дело едва през 2023г. С
оглед на това считат, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла
петгодишната давност за процесните вземания. С уточнителна молба от 19.06.2023г. е
посочено, че И. Д. твърди, че спрямо него е погасено по давност следното вземане на
ответника, присъдено с решение по гр. дело № 10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми състав-
вземане в размер на 476,07 лева, представляващо стойност на доставена от ответника
топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г. за имот, находящ се в гр. София,
кв. Южен парк, бл. № 44, ап. 3, аб. № 411834; Й. Н. твърди, че спрямо нея е погасено по
1
давност следното вземане на ответника, присъдено с решение по гр. дело № 10409/2016г. по
описа на СРС, 48-ми състав- вземане в размер на 476,07 лева, представляващо стойност на
доставена от ответника топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г. за имот,
находящ се в гр. София, кв. Южен парк, бл. № 44, ап. 3, аб. № 411834. Двамата оспорват
като погасени по давност вземания в размер на 200 лева, представляващи присъдени с
решението разноски по гр. дело № 10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми състав, както и
357,63 лева, разноски по ч.гр. дело № 65225/2015г. по описа на СРС, 48-ми състав. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът излага, че в първоначално издадения
изпълнителен лист е била допусната очевидна фактическа грешка в имената на единия
длъжник, поради което дружеството депозирало молба за поправка на решението, ведно с
издадения вече изпълнителен лист. Твърди, че с решение № 20177105/25.08.2021г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 18007/08.11.2016г. по
гр.д. 10409/2016г. по описа на СРС. Сочи, че с влизане в сила на решение №
20177105/25.08.2021г. е започнала да тече нова 5 годишна давност. Изпълнителният лист
/вече поправен такъв/ бил издаден на 14.11.2022г. Счита, че за периода от подаването на
молбата за поправка 26.04.2021г. до издаването на изпълнителния лист 14.11.2022г. не е
текла давност. Аргументира, че с образуването на изпълнителното дело давността също е
прекъсната, като сочи, че в молбата за образуване е обективирано искане за извършване на
изпълнителни действия. Твърди, че на 01.02.2023г. са наложени запори върху банковите
сметки на ищците. Излага също и че за периода на обявеното извънредно положение в
страната (13.03.2020г. – 20.05.2020г.) давност не е текла. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да докажат правния
си интерес от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване/спиране на погасителната давност по
отношение на процесните вземания.
От приобщеното производство по гр.д. № 10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми състав
се установява, че с Решение № 18007 от 08.11.2016г. по описа на гр.д. № 10409/2016г. по
описа на СРС, 48-ми състав е признато за установено, че И. С. Д. /фамилията изписана като
Демирев/ и Й. Я. Н. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 476,07 лева от
всеки ответник, представляваща топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г. а
имот, находящ се в гр. София, кв. Южен парк, блок 44, ап. 3, аб. № 411834. Решението е
влязло в сила като необжалвано на 21.12.2016г. С оглед влязлото в сила решение, с което са
признати за установени със сила на пресъдено нещо вземанията за по 476,07 лева на
ответното дружество срещу двамата ищци, за ищците е налице правен интерес от
2
предявените отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
тяхната недължимост поради изтекла погасителна давност за периода след датата на влизане
в сила на решението.
По отношение на сумите от 220 лева и 357,63 лева, по делото няма спор и са обявени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че за тях е издаден издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу двамата ищци по гр.д. № 10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми състав,
въз основа на който е образувано изп.д. № 20238460400163 по описа на Ч.. С оглед на тези
безспорни обстоятелства, за ищците е налице правен интерес от предявяване на искове по
чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане правото на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност.
Следователно правният интерес на ищците от предявените отрицателни установителни
искове се установява от доказателствата по делото. При това положение, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността за процесните вземания. В тази насока съдът намира следното.
Както беше посочено, с Решение № 18007 от 08.11.2016г. по описа на гр.д. №
10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми състав, е признато за установено, че ищците в
настоящото производство дължат на ответното дружество всеки от тях по 476,07 лева за
топлинна енергия. Със същото решение ищците в настоящото производство са осъдени да
заплатят на ответното дружество останалите процесни суми от 220 лева – разноски в
исковото производство и 357,63 лева – разноски в заповедното производство. Решението е
влязло в сила на 21.12.2016г.
На 19.02.2021г. ответникът в настоящото производство /ищец по посоченото дело/
„Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за издаване на изпълнителен лист за
присъдените с решението разноски и такъв му е издаден на 22.02.2021г.
С молба от 26.04.2021г. „Топлофикация София“ ЕАД е уведомила съда, че в
решението по делото и изпълнителния лист е допусната техническа грешка при изписване
на фамилното име на ответника И. С. Д., чието име било Д., а не Демирев, както е описано в
диспозитива на решението и изпълнителния лист. Препис от молбата е връчена на
насрещните страни за отговор, като в законоустановения срок е постъпила молба от И. С. Д.,
който се е противопоставил на искането.
С Решение № 20177105 от 25.08.2021г. по гр.д. № 10409/2016г. по описа на СРС, 48-ми
състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е
постановил фамилното име да се чете като Д., вместо неправилното Демирев.
В законоустановения срок на 24.09.2021г. И. Д. е подал въззивна жалба срещу
решението, която е върната с разпореждане от 25.01.2022г. поради неизпълнение на дадени
указания. В законоустановения срок за обжалване на разпореждането е постъпила частна
жалба от 16.02.2022г. Частната жалба е върната с разпореждане от 20.05.2022г. поради
неизпълнение на дадени указания. Разпореждането за връщане на частната жалба е влязло в
сила на 04.06.2022г. С оглед на това следва изводът, че решението от 25.08.2021г. за
3
поправка на очевидна фактическа грешка е влязло в сила на 04.06.2022г.
С молба от 10.11.2022г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала издаване на нов
изпълнителен лист съобразно допуснатата поправка и такъв е издаден на 14.11.2022г.
С молба от 25.01.2023г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала от Ч. образуване на
изпълнително дело срещу ищците за разноските по изпълнителния лист и въз основа на нея
е образувано изп.д. № 20238580400163 по описа на Ч..
От гореизложената хронология следва изводът, че считано от датата на влизане в сила
на основното решение – 21.12.2016г., давността за процесните вземания е изтекла преди
датата на образуване на изпълнителното дело за разноските /25.01.2023г./. Както е изяснено
в съдебната практика / Решение № 507 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010 г., IV г.
о., ГК/ с решението за поправка на очевидна фактическа грешка се допуска или отхвърля
искането, като и в двата случая решението може да се обжалва по реда, по който се обжалва
решението, за чиято поправка се касае. След като влезе в сила, решението, с което
поправката е допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение
важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на
поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния
външен израз. С оглед така даденото разрешение се налага изводът, че производството по
чл. 247 ГПК няма отношение към погасителната давност за вземанията. Тя тече от датата на
влизане в сила на основното решение, независимо от това, кога е влязло в сила решението за
неговата поправка. Основното решение се счита поправено от датата на неговото
постановяване, а производството по поправка на очевидна фактическа грешка не
осъществява което и да било от основанията за спиране и прекъсване на давността, уредени
в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД. Ето защо искането по реда на чл. 247 ГПК не прекъсва
давността, нито тя се спира, докато трае производството. Решението за допускане на
поправката също не прекъсва давността, тъй като с него не се установяват права със сила на
пресъдено нещо, а се отстраняват технически грешки. Както е изяснено в съдебната
практика /т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ подаването
на молби за издаване на изпълнителен лист също не прекъсва давността.
Доводите на ищеца, че не следвало да тече давност за периода от датата на подаване на
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка /26.04.2021г./ до датата на издаване на
новия изпълнителен лист, отразяващ поправката /14.11.2022г./ поради липса на възможност
да изпълнява, са несъстоятелни. Считано от 21.12.2016г. до 26.04.2021г. ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД е разполагал с над четири години, в които да поиска издаване
на изпълнителен лист и да предприеме действия по изпълнение на вземанията, респективно
да поиска поправка на техническата грешка, която впрочем сам е допуснал в исковата си
молба /съдебната практика налага поправката да бъде допусната и в този случай/. Фактът, че
е поискал това в края на давностния срок, без да прецени евентуалната продължителност на
производството по чл. 247 ГПК с оглед обжалваемостта на актовете в него, не представляват
обективни обстоятелства, възпрепятстващи правото му на изпълнение. Освен това дори да
се приеме, че ответното дружество не е могло да изпълнява срещу И. С. Д. поради
4
техническата грешка във фамилното му име, нищо не му е пречило да изпълнява срещу Й.
Я. Н., чието име не е било сгрешено. Поправката на изпълнителния лист се извършва по
реда на чл. 406, ал. 4 вр. с чл. 247 от ГПК с разпореждане за допускане на поправка, което
/подобно на решенията за поправка/ става неразделна част от вече издадения изпълнителен
лист и чието постановяване не налага връщане на оригинала на изпълнителния лист по
делото. Практиката изпълнителните листове да се връщат по делото в оригинал и да се
издават нови не се основава на законов императив, а на волята на молителите.
Предвид гореизложеното, поддържаните от ответника основания за спиране и
прекъсване на давността не са осъществени. Считано от 21.12.2016г. давността за
процесните вземания е следвало да изтече на 21.12.2021г. След удължаване на давностния
срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през които не е текла давност на основание чл. 3, т. 2
ЗМДВИП, срокът изтича на 28.02.2022г.
Следователно процесните вземания са погасени по давност, а предявените отрицателни
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ищците. Същите са
сторили разноски за държавна такса в размер на 61,19 лева, които следва да им бъдат
присъдени. Освен това, видно от представените договори за правна защита и съдействие,
двамата ищци са защитавани безплатно от адв. Т. Т. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. С
оглед на материалния интерес по исковете на всеки ищец и ниската фактическа и правна
сложност на делото, в полза на адв. Т. следва да бъде присъдено възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на по 400 лева за всеки от двамата ищци.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 439 ГПК, че И. С. Д., с ЕГН: ********** и Й. Я.
Н., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 239, ет. 6, ап. 33, не
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, поради изтекла погасителна давност следните суми: по 476,07 лева всеки,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до
м.04.2015г. а имот, находящ се в гр. София, кв. Южен парк, блок 44, ап. 3, аб. № 411834,
както и сумата от общо 220 лева представляваща разноски в исковото производство и
сумата от общо 357,63 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 65225/2015г. на СРС, 48-
ми състав, за които разноски е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 10409/2016г. по описа
на СРС, 48-ми състав и е образувано изп.д. № 20238580400163 по описа на Ч..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на И. С. Д. и Й. Я. Н., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 61,19 лева, представляваща сторените по делото разноски.
5
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Т. Т., АК-Плевен, с адрес:
гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на И. С. Д. и
сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по
делото на Й. Я. Н..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6