Решение по дело №828/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260033
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20203100500828
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..............................………….2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,

като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА

въззивно гражданско дело № 828 по описа за 2020 година на ОС - Варна,

за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

 Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

     Образувано е по жалба вх. № 3365/26.02.2020 г. от  регистъра на ЧСИ, подадена от Е.М.Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П.В., АК - Благоевград, и жалба вх. № 3366/26.02.2020 г. от регистъра на ЧСИ, подадена от А.П.Б., ЕГН **********, и Д.С.Б., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, район на действие Окръжен съд - Варна, а именно: Разпределение от 21.02.2020 г. по  изпълнително дело № 20168070400566.

Съдът с Определение № 1476/03.06.2020 г. е върнал жалба вх. № 3365/26.02.2020г. от Е.М.Х. поради неизпълнение на дадените с Определение № 1175/16.04.2020 г. указания за отстраняване на нередовностите по жалбата.

    С жалба вх. № 3366/26.02.2020 г., подадена от А.П.Б. и Д.С.Б., извършеното разпределение е оспорено като неправилно и незаконосъобразно със следните аргументи: 1.Незаконосъобразност на  посочените за дължими разноски за съдебно изпълнение в размер на 1720,00 лева и недължимост на същите на ЧСИ Денчева, тъй като начислените разноски не са били съобщавани; 2. Незаконосъобразно определяне на   пропорционалната такса; 3. Неправилно изчисление на дълга в  размер на 532 941, 62 лева, както и несъбиране на цитираната сума; 4. Неспазване на реда по чл. 135 и чл. 136 ЗЗД при разпределение на сумите между взискателите; 5. Непосочване на всички задължения със съответните срокове и основания, на които се дължат към „Алианц Банк България” АД; 6. Непосочване на конкретно дължимите данъци към Община Варна и НАП.

Иска се обжалваното разпределение да бъде отменено.

Ответниците по жалбата    „Алианц Банк България“ АД,ТД на НАП - Варна, Община Варна - Дирекция „Местни данъци и такси”, А.П., Е.Х. – взискатели по изпълнителното дело, не са депозирали становище.

 

Длъжникът по изпълнителното дело Г.П., не е депозирал становище по жалбата.

    На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Н. Д. депозира писмени мотиви към жалбата, в които е излага доводи за неоснователност на същата. Твърди, че детайлно е посочено формирането на всяка сума, подкрепено с документи по делото, базирано на ТТРЗЧСИ, стриктно е спазен редът на чл. 136 ЗЗД за привилегированите вземания. Сочи, че посочените в Разпределението суми по партиди за двамата длъжници за неплатен данък към Община Варна за продадения недвижим имот са взети от електронни справки и приложени по делото. Счита, че такса битови отпадъци не представлява данък. Излага, че за хирографарните кредитори Е.Х. и А.П.,***, не остава сума за разпределяне.

В съдебно заседание въззивниците А.П.Б. и Д.С.Б., редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явяват, не се представляват.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Алианц Банк България“ АД редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – Варна, редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна - Дирекция „Местни данъци и такси“, редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата Е.М.Х., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата А.В.П., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Г.П.П., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като съобрази доводите в жалбата, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, на основание чл. 437 ГПК, приема следното:

    Жалбата е депозирана от легитимирани страни – длъжници в изпълнителния  процес, в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано на 31.10.2016 г. по молба на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК *********, въз основа на  приложен изпълнителен лист № 9863/02.10.2016 г., издаден на основание Заповед за изпълнение № 5422/17.07.2012 г. по ч.гр.д. № 10227/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдена в част с Решение № 132/10.02.2014 г. по в.т.д. № 324/2014 г.по описа на Окръжен съд – Варна, с който длъжниците А.П.Б., ЕГН **********, Д.С.Б., ЕГН **********, и Г.П.П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата по Договор за кредит „Жилище плюс“ № 31253 от 26.08.2006 г., анекс към  него, както и Договор за поръчителство от 27.12.2010 г., както следва: главница по договора в размер на 239 791,02 лева, просрочена лихва в размер на 23 871,47 лева, считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 13 443,04 лева, считано от 29.04.2011 г. до 11.07.2012 г., неустойка в размер на 27 992,66 лева, считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012 г., разноски във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 48,00 лева, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на 6103,97 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.07.2012 г., до окончателното изплащане на задължението.

С Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Д.С.Б. на 30.11.2016 г., в тежест на последния съдебният изпълнител е определил дължимите суми по изпълнението, както следва: 1.) неолихвяема сума в размер на 68 459,14 лева; 2.) 239 791,02 лева главница; 3.) 105 491,26 лева лихви; 4.) 100,00 лева допълнителни разноски; 5.) 407,00 лева разноски по изпълнителното дело и 6.) 13796,20 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС. Общото задължение по изпълнителното дело към 07.11.2016 г. съдебният изпълнител е определил в размер на 428 044,62 лева.

Горните суми са определени и в тежест на длъжника А.П.Б. с Покана за доброволно изпълнение, връчена на 30. 11.2016 г.

Горните суми са определени и в тежест на длъжника Г.П.П. с Покана за доброволно изпълнение изх. № 12574/07.11.2016 г.

В цитираните Покани за доброволно изпълнение е отразено и че е наложена възбрана върху ипотекирания имот – сграда в гр. Варна, ул. „****“ № *, както и че е насрочен опис на запорирания имот за дата 30.11.2016 г.

    След наложен запор срещу длъжника Г.П.П., в периода 18.11.2016 г. – 27.01.2017 г. по изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер на 761,45 лева, от които 664,79 лева са разпределени на взискателя за погасяване на извършени и заплатени от последния разноски, а сумата от 96,66 лв. е удържана за пропорционални такси в полза на ЧСИ.

    С молба вх. № 235/10.01.2017 г. по описа на ЧСИ от „Алианц Банк  България“ АД е направено искане на основание чл. 19, ал. 1 от ЗЧСИ за образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист № 11776/09.01.2017 г., издаден от Районен съд – Варна, ГО, XIX състав, на основание Решение № 5582/25.11.2014 г. по гр.д. № 2424/2014 г. по описа на РС – Варна, с което Д.С.Б. е осъден да заплати в полза на банката сумата от 14 066,61 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 37721 от дата 27.12.2010 г., просрочена лихва в размер на 2008,01 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 763,87 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., неустойка в размер на 1586,91 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., законна лихва за забава в размер на 1810,90 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., разходи за връчване на нотариална покана в размер на 24,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 23.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 405,21 лева съдебно-деловодни разходи по ч. гр. д. № 15731/2013 г. по описа на РС – Варна, XXV състав, и 549,38 лева – съдебно-деловодни разходи по гр.д. № 2424/2014 г. по описа на РС – Варна, XIX състав.

С Разпореждане от 10.01.2017 г. ЧСИ Н. Д. е присъединила взискателя „Алианц Банк България“ АД с Изпълнителен лист № 11776/09.01.2017 г., издаден от Районен съд – Варна, ГО, XIX състав, за вземане от длъжника Д.Б. към изпълнително дело № 566/2016 г. на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК.

В хода на производството по изпълнителното дело е присъединена като взискател Е.Х.М., ЕГН **********, на основание Изпълнителен лист № 8547/08.11.2019 г., издаден от РС - Варна, XXXV състав, с който са осъдени длъжниците Д.С.Б. и А.П.Б. да заплатят солидарно на кредитора Е.Х.М. сумата от 14 000,00 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 17.10.2017 г. в гр. Варна, с падеж 17.06.2019 г., предявен за плащане на 21.07.2019 г., на основание чл. 417, т. 10 от ГПК.

Присъединена като взискател е и А.В.П., ЕГН **********, на основание Изпълнителен лист № 274/17.01.2020 г., издаден от РС - Варна, XXIX състав, с който са осъдени А.П.Б. и Д.С.Б. да заплатят солидарно на А.В.П. сумата от 16 000,00 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2016 г., с падеж на плащане 03.05.2019 г., предявен за плащане на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 320,00 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

За осъществяване на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот в периода от 27.01.2017 г. до 28.01.2020 г. са проведени 8 публични продани, обявени за нестанали, с изключение на последната проведена такава, от която е постъпила  сума в размер на 112 000,00 лева.

Преди изготвяне на разпределението, ЧСИ е изпратила искане до ТД на НАП – Варна, да бъде издадено удостоверение за публичните задължения на длъжниците. Съгласно издадените удостоверения, длъжникът А.П.Б. няма задължения, длъжникът Д.С.Б. има задължения в размер на 551,80 лева, длъжникът Г.П.П. има задължения в размер на 411,96 лева.

С атакуваното Разпределение, предявено на 21.02.2020 г., постъпилата от публичната продан сума е разпределена както следва:

ред първи – вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение по ИД: неплатени обикновени такси и разноски по продажбите на имота – 1720,00 лева; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 2334,38 лева с вкл ДДС;

ред втори – привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 на ЗЗД – неплатен данък за продадения имот, дължим към Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ – 481,90 лева;

ред трети - привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 3 на ЗЗД за ипотекарния кредитор „Алианц Банк България“ АД – 107 463,72 лева.

За НАП и други кредитори не остават суми за разпределяне.

По делото е прието заключение по СИЕ, което съдът кредитира като обективно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Преценяват се вземания, предявени и подлежащи на зачитане по право, заявени до деня на разпределението.

Предпоставките на чл. 460 от ГПК за извършване на разпределение, са налице, когато по изпълнението има повече от един взискатели и постъпилата по изпълнението сума е недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели. При извършване на разпределението, съдебният изпълнител следва да установи, освен взискателя, кои са присъединените по право или по искане кредитори и да определи кои притезания са привилегировани и кои хирографарни, съгласно чл. 136 от ЗЗД (и евентуално други особени закони), да определи реда на привилегированите притезания и точния размер на притезанията на всеки кредитор, като към сумите, изрично посочени в изпълнителния лист, да изчисли и прибави изтеклите лихви до деня на разпределението. След това съдебният изпълнител следва да извърши разпределението като подрежда кредиторите - участници в разпределението, по реда на привилегиите и оставя на последно място хирографарните кредитори. От постъпилата сума, подлежаща на разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите, с останалата сума се удовлетворява следващото притезание по реда на привилегиите и т.н. до изчерпване на всички привилегировани притезания, ако това е възможно съобразно размера на постъпилата сума. При недостатъчност на сумата е възможно да се удовлетвори пълно или частично само първото привилегировано притезание, а останалите привилегировани и хирографарни притезания остават неудовлетворени. Когато постъпилата сума покрива всички привилегировани притезания и част от хирографарните, последните се удовлетворяват по съразмерност, съгласно чл. 133 от ЗЗД. Съразмерно се уважават и привилегированите вземания от един и същи ред.

Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението.

Държавата е присъединен по право взискател по всяко изпълнително дело за публичните вземания срещу длъжника, съобщени на съдебния  изпълнител. Задължение на ЧСИ е служебно да събере сведения за публичните задължения на длъжника и то към момента на разпределението. Същите задължения съдебният изпълнител има и за вземанията на община за данъци върху имотите, стойността на които, получена при публичната им продан, се разпределя.

По конкретния казус:

Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателите относно недължимостта по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на обикновени такси и разноски за съдебно изпълнение в полза на ЧСИ в размер на сумата от 1720,00 лв. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.

Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза за установяване на релевантните факти: общия размер на дълга към датата на разпределението, размера на авансово дължимите такси и размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. От заключението по допуснатата СИЕ се установява, че общо дължимите такси и разноски към ЧСИ, които не са заплатени от взискателя, се равняват на 1720,00 лева - за същите ЧСИ се явява хирографарен кредитор и не се ползва с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК, а участва в разпределението наред с останалите хирографарни кредитори.

В отговор на поставените задачи експертизата е изчислила общия размер на дълга на стойност 538 673,77 лева, но предвид принципа да не се влошава положението на жалбоподателите, следва да се приеме по-малкия размер, определен от съдебния изпълнител, а именно: 532 941,62 лева.

Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е изчислена правилно в обжалваното разпределение. Същата, при размер на дълга от 532 941,62 лева и постъпила сума в размер на 112 000,00  лева, е дължима в размер на 3500,04 лева, изчислена както следва:

 

5220,00 лв. + 2% х (532 941,62 лв. – 100 000,00 лв.) = 13 878,83 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ без вкл. ДДС за целия дълг;

13 878,83 лв. + 20% ДДС = 16 654,60 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС за целия дълг;

112 000,00 лв. : 532 941,62 лв. = х : 16 654,60 лв.

 х = 16 654,60 лв. х 112 000,00 лв. : 532 941,62 лв. = 3500,04 лв.

 

С оглед на цитирания по-горе принцип, да не се влошава положението на жалбоподателите, съдът приема, че дължимата такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ е в по-малкия размер – 2334,38 лева с вкл. ДДС, съобразно изчисленията на ЧСИ.

Останалите възражения в жалбата съдът намира за неоснователни. Редът по чл. 136 от ЗЗД е спазен. Правилно е определена в размер на 481,90 лева и дължимата сума към Община Варна по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, която следва да включва само данък върху недвижимия имот, предмет на станалата публична продан, но не и такса битови отпадъци. Последната също е вземане с публичен характер, но не представлява данък върху имота, а е такса за услуги, предоставяни от общината.

Предвид горното, съобразно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, на ипотекарния кредитор „Алианц Банк България“ АД следва да бъде разпределена сумата от 109 183,72 лева, изчислена както следва:

 

112 000,00 лв. – 2334,38 лв. – 481,90 лв. = 109 183,72 лв.

 

Задълженията към ТД на НАП – Варна, не са включени в разпределението, тъй като за тях, съобразно реда им по чл. 136 от ЗЗД, не са останали суми.

 

В съответствие с изложеното, обжалваното Разпределение от 21.02.2020 г. по  изпълнително дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н. Д. следва да бъде ОТМЕНЕНО В ЧАСТТА, с която в полза на ЧСИ Н. Д., по чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД, е разпределена сумата от 1720,00 лева – неплатени обикновени такси и разноски в хода на ИД по продажбите на имота, и В ЧАСТТА, с която в полза на ипотекарния кредитор „Алианц Банк България“ АД, по  чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, е разпределена сумата в размер на 107 451,72 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                  РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на А.П.Б., ЕГН **********, и Д.С.Б., ЕГН **********, в качеството им на длъжници по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, район на действие Окръжен съд - Варна, Разпределение от 21.02.2020 г. по ИД № 20168070400566 относно сумите, които взискателят- купувач на публична продан следва да внесе, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА по т. 1, с която в полза на ЧСИ Н. Д., по чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД, е разпределена сумата от 4054,38 лева; В ЧАСТТА по т. 3, с която в полза на ипотекарния кредитор „Алианц Банк България“ АД, по  чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, е разпределена сумата в размер на 107 451,72 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер на 112 000,00 лева, постъпила по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, район на действие Окръжен съд - Варна, от публична продан на  недвижим имот, представляващ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 10135.5506.174.1, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. ул. „****“ № *, ГАРАЖ с идентификатор 10135.5506.174.2, НАВЕС с идентификатор 10135.5506.174.3, както и ½ ид. ч. от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор 10135.5506.174,  както следва:

Т.1. Сумата от 2334,38 лева, представляваща дължима пропорционална  такса по т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ - в полза на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, район на действие Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД;

Т.3. Сумата от 109 183,72 лева - в полза на ипотекарния кредитор „Алианц банк България“ АД, ЕИК *********, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 21.02.2020 г. по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807, район на действие Окръжен съд - Варна, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                         2.