Определение по дело №560/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20217200700560
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 29

 

гр. Русе, 14.09.2021 г.

 

Административен съд - Русе,  IV състав, в закрито   заседание  на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година,:              

 

                                                                             Съдия: ГАЛЕНА  ДЯКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело № 560 по описа за 2021г., прецени следното:

 

Производството е по реда на чл. 41 ал. 3 АПК.

 

Образувано е по жалба на „Изток инвест 3000“  ЕООД, със седалище гр.София, представлявано от управителя М. Р. Д., действащ чрез адв.П.Т. ***,  срещу действия на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0048892/04.08.2021г., издаден от Ц. И. Д. - инспектор по приходите и В.В. Т.- инспектор по приходите в дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 180/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП - Варна.

В жалбата подробно са изложени оплакванията на дружеството във връзка с обжалваните действия, предприети от страна на приходните органи.

На първо място се сочи, че предприетите действия са нищожни, тъй като органите по приходите, които са ги извършили не са надлежно оправомощени със заповед по чл. 111 ДОПК, както и че превратно са упражнили правомощията си по чл. 12 ал. 2 т. 6 ДОПК, тъй като процесните стоки не са включени в списъка на стоките по чл. 127а ал. 7 ДОПК и не са стоки с висок фискален риск. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл. 12 ал. 1 т. 10 ДОПК е неприложима, тъй като от една страна действията по запечатване на обект се прилагат само относно обекти с трайно установено местоположение, а от друга, действията по запечатването се изразяват в поставяне на стикери, ограничаващи достъпа до определен обект, а не в поставяне на техническо средство за контрол на МПС – което обезпечително действие е предмет на самостоятелна уредба по чл. 12 ал. 2 т. 6 ДОПК.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че оспорените мерки са наложени от компетентен орган, при наличие на предвидените в правната норма предпоставки, се твърди, че същите са незаконосъобразни поради липса на мотиви, обосноваващи тяхното налагане.

Излагат се и доводи  за наличието на правен интерес от обжалване на действията, независимо от последвалата им отмяна, тъй като настъпилите в резултат на незаконосъобразните действия на органите по приходите вреди, могат да се претендират единствено по реда на ЗОДОВ .

Иска отмяна на обжалваните действия по обезпечаване на доказателства по Протокол № 0048892/04.08.2021г. и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна не изразява становище по жалбата

След преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2021 г. в 08,40ч.,  на основание чл. 110 aл. 4 от ДОПК, на ГКПП Дунав мост - 1 в гр. Русе инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на МПС марка VOLVO с регистрационен номер  RBR 26601 /влекач/ и ремарке с регистрационен номер RBRАА48.

След извършен оглед на видимата част и представени от водача на ТС документи, придружаващи превозваната стока, е установено, че в МПС се превозва врати с общо бруто тегло – 9323 кг., нето тегло – 8423 кг.

От представените придружаващи документи е установено, че доставчик и изпращач на стоката е: INVADO, Полша, с VAT номер PL **********. Получател на стоката от представените придружаващи документи и декларация от водача на транспортното средство е българската фирма „Изток инвест 3000" ЕООД, ЕИК *********. Превозвач на стоката, посочен в ЧМР е HOTO DAWID MARSZATEK с ЕИК PL **********.

При извършена проверка в базата данни на Европейската комисия VIES относно идентификационен номер по ДДС на получателя, при която е установено, че дружество „Изток инвест 3000" ЕООД, ЕИК ********* е регистрирано по ЗДДС с валиден номер. По отношение на изпращача INVADO, Полша, с VAT номер PL ********** и транспортната фирма HOTO DAWID MARSZATEK с ЕИК PL **********

също е установено, че са регистрирани по ДДС с валидни номера.

На основание чл.37 във връзка с чл.12 от ДОПК е изискано от водача на транспортното средство да декларира място, дата и час на разтоварване на стоката. Видно от декларацията от водача е, че стоката е трябвало да бъде разтоварена в: гр. Варна, ул. "Орех" 1 на 04.08.2021г. в 12.00ч.

При извършената проверка са предприети действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ал. 1 и ал.2 от ДОПК на превозваната в транспортното средство стока, която въз основа на представените документи е врати с  общо бруто тегло – 9323 кг., нето тегло – 8423 кг.

Описаната стока, обезпечена като доказателство и намираща се в транспортно средство МПС марка VOLVO с регистрационен номер  RBR 26601 /влекач/ и ремарке с регистрационен номер RBRАА48, е запечатана с 1бр. обикновено ТСК - пломба №0526755. Стоката е оставена на отговорно пазене в гореописаното транспортно средство. За MOЛ и пазач на стоката е назначено лицето MAREK ZBIGNIEV CYPARSKI

с дата на раждане *** год., в качеството му на водач на транспортното средство.

На 04.08.2021год. в 12:00ч., на адрес: гр. Варна, ул. "Орех“ 1 е извършена проверка от органите по приходите на транспортно средство МПС марка VOLVO с регистрационен номер  RBR 26601 /влекач/ и ремарке с регистрационен номер RBRАА48, при което е констатирано съответствие на наличната стока в транспортното средство и представените придружаващи я документи, при което е вдигната наложената обезпечителна мярка, обективирано в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0048892  от 04.08.2021г.

Действията на органите по приходите са оспорени пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба с вх.№ 37884 от 18.08.2021г., който се е произнесъл с Решение № 180/19.08.2021г., с който акт е отхвърлил жалбата на дружеството срещу извършените действия по обезпечаване на доказателства. По същество органът е приел, че действията по обезпечаване са законосъобразни и не са нищожни, тъй като действията не са извършени на основание чл. 121а ДОПК, а в хипотезата на чл. 40 ал. 2 ДОПК. Налице е и Заповед № Д-1024/29.06.2018 г., за оправомощаване на лицата извършващи проверката да предприемат действия по обезпечаване на доказателства. Посочено е още, че действията са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по документите. По тези съображения и поради невъзможност от изброяване и проверка на наличната стока, са извършени действията по обезпечаване на доказателствата на основание чл. 40 ДОПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 41, ал. 1 ДОПК действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. Видно от данните по делото, налице е произнасяне от директора на ТД на НАП Варна, по жалба на лицето вх.№ 37458/16.08.2021г., по административен ред. Съгласно чл. 41, ал. 3 ДОПК действията могат да се оспорят в 7-дневен срок от денят в който по-горе стоящият орган отхвърли жалбата по административен ред. Последният се е произнесъл на 19.08.2021 г., решението е връчено по електронен  път на 26.08.2021г., а жалбата до съда е подадена на 01.09.2021 г., чрез ТД НАП Варна,  в преклузивният срок от лице с надлежна процесуална легитимация, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Действията на органите по приходите, предмет на настоящия съдебен контрол, не са извършени по реда на чл. 121а ал. 3 ДОПК – в хода на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, а в хипотезата на чл. 40 ал. 2 ДОПК, в който смисъл е и изявлението на решаващия орган в решение № 180/19.08.2021 г., поради което именно в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната валидност и законосъобразност.

Съгласно чл. 40 ал. 1 ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидена възможност органът по приходите да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа, когато действията по ал. 1 не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката.

Извън хипотезата на обезпечаване на доказателствата за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл.127а, вр. чл. 121а ал. 3 ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на доказателствата е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110 ал. 1 ДОПК). Обезпечаването на доказателства по чл. 40 ДОПК представлява тяхното предварително събиране (в хода на проверката), предхождащо образуването на ревизионно производство или събирането им в хода на самата ревизия, с цел да се предовтрати евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или увреждане, когато тези доказателства са от съществено значение за установяване.

В тази връзка запечатването на обекти или на части от тях за срок от 48 часа е обосновано само ако действията по чл. 40 ал. 1 ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че органите по приходите, съставили Протокол № 0048892 от 04.08.2021г. не са разполагали с компетентност да извършат действия по обезпечаване на доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл. 111 ДОПК при извършване на ревизия или проверка действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице. В случая със Заповед № Д-1024/29.06.2018 г., на основание чл. 11 ал. 1 ЗНАП и чл. 111 ДОПК Директорът на ТД на НАП Варна е оправомощил органите по приходите от Дирекция "Оперативни дейности" да предприемат действия по обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК, поради което оплакването за нищожност на действията поради липса на компетентност е неоснователно.

По отношение на наведените възражения за липса на мотиви за предприемане на оспорените действия следва да се отбележи следното:

Действително в  Протокол № 0048892 от 04.08.2021г. и Приложение №1 към него, подробно са описани действията, които са извършени от страна на органите по приходите и транспортното средство, където се намират стоките, подлежащи на обезпечение, и което е запечатано, без да се изложат конкретни мотиви за предприемане на действията. Същевременно в решението на горестоящия орган са изложени такива. Съгласно разпоредбата на чл. 97 ал. 1 изр. 2-ро АПК, приложим съгласно препращащата норма на § 2 ДОПК, когато органът отхвърли жалбата, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В настоящия случай в Решение № 180/19.08.2021 г. са изложени, макар и кратки мотиви, които са наложили предприемането на оспорените обезпечителни действия и които съответстват изцяло на целта на закона, а именно – да се установи дали стоката по количество и вид съответства на тази по документите и да бъде запазена автентичността на доказателствата /документите, книжата и носителите на информация, свързани с евентуални задължения и отговорности за данъчни задължения/, съгласно правомощия предвидени в разпоредбата на чл. 12 ДОПК. Установяването на съответствието на стоката по вид и количество с придружаващите стоката документи попада в хипотезата на чл. 110, ал. 3 ДОПК – установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчните задължения на лицето.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ДОПК в случай, че е невъзможно действията по извършване на проверка да бъдат извършени своевременно, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа. Видно от отбелязването на протокола, запечатването е извършено на 04.08.2021 г. от 08.40 ч. до 08.50ч. Действията по обезпечаване на доказателства са приключили на 04.08. 2021 г. в 12.00ч. Спазен е срокът, установен от закона, за действието на този вид обезпечителна мярка.

Наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на извършените действия са неоснователни, като не са подкрепени с доказателства и са в противоречие с тези събрани от органите по приходите. В издаденият по реда на чл. 50 от ДОПК протокол, който представлява официален писмен документ, се съдържат данни относно извършената проверка, извършените действия и установените факти и обстоятелства вкл. и мотиви за извършване на запечатването.

Не са налице обстоятелства водещи до незаконосъобразност на оспорваните действия извършени от органите по приходите, поради което и жалбата е  неоснователна и следва да се отхвърли.

Цитираните от жалбоподателя съдебни решения на други административни съдилища по сходни казуси съдът намира за неприложими в настоящия случай, тъй като са налице различия във фактическата обстановка, които налагат друг правен извод.

Воден от изложеното и на основание чл. 41, ал. 3 ДОПК, Административен съд Русе,  четвърти състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, със седалище гр.София, представлявано от управителя М. Р. Д.,  срещу действия на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0048892 /04.08.2021 г., издаден от Ц. И. Д. - инспектор по приходите и В.В. Т. - инспектор по приходите в дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 180/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 41, ал.3 от ДОПК.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: