Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. Перник, 22.04.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател Милена Даскалова

        Членове: Кристиан Петров

                    Роман Николов

 

при участието на секретаря Златка Стоянова  като разгледа докладваното от съдия Даскалова въз. гр. дело N 107 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 835/27.09.2018г., постановено по гр.д. № 8112/2017г. по описа на Пернишкия районен съд, “Стомана индъстри “АД гр. Перник е осъдено да заплати на Б.А.И. сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното състояние /ексцес/, установен с Експертно решение № *** на УМБАЛ ***, в резултат на професионално заболяване: “***”, установено с Експертно решение № *** на УМБАЛ ***,  ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на установяване на ексцеса –  20.10.2016г. до окончателно изплащане на вземането, е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен  размер от 15000 лева.

В установения от закона срок решението е обжалвано от “Стомана индъстри“ АД гр. Перник, което моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че експертното решение не е влязло в сила както и че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа на справедливостта.

Б.А.И. моли решението да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на страната на ответника по иска- “Еврометал” ООД гр. Перник, не е изразило становище по жалбата.

Пернишкият окръжен съд, като преценява направените оплаквания в жалбата, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.

По изложени в исковата молба съображения ищцата, Б.А.И., моли да бъде осъдено “Стомана индъстри “АД гр. Перник да й заплати 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на влошаване на придобито професионално заболяване.

Ответникът е оспорил иска. Поддържа, че Експертно решение № *** на УМБАЛ *** не е влязло в сила, тъй като същото не е връчено на ответното дружество по надлежния ред. Твърди, че установяването на ексцес на заболяването, става по административен ред, поради което съдът в настоящото производство не би могъл да установи професионалния характер на соченото от ищеца заболяване. Направено е възражение по чл. 201, ал. 3 КТ относно получаваното от ищеца обезщетение от държавното и обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване. Направено е възражение за погасяване по давност на исковата претенция.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства относно вида и степента на увреждането е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв., приемайки за неоснователни и направените възражения по чл.201, ал.3 КТ и за погасителна давност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

По делото е представена трудова книжка, от която се установява, че ищцата е започнала работа на *** по трудово правоотношение със СМК „Ленин”, гр.Перник на длъжност “***”. От *** е заемала същата длъжност в „Стомана“ АД. От *** на основание чл.123 КТ ищцата е преминала на работа в „ЕВРОМЕТАЛ“ ЕООД, а от *** на основание чл.123 КТ е продължила да работи при ищеца, като през цялото време е заемала длъжността „***”. Видно от направеното отбелязване в трудовата книжка /л. 53 от делото/, трудовият стаж при ищеца е 25 години и 2 месеца.

От Експертно решение № *** на УМБАЛ ***, се установява, че ищцата страда от професионално заболяване „***“, обуславящо 15 % трайна нетрудоспособност. С влязло в сила Решение № 169/18.03.2011г. по гр. д. №  7900/2010г. по описа на Районен съд – гр. Перник ответното дружество е осъдено да й заплати 4000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на професионалното заболяване.

С Експертно решение № *** на УМБАЛ ***, при преосвидетелстване на ищцата е установен ексцес на констатираното професионално заболяване, като болестта обуславя 35 % трайна нетрудоспособност. С влязло в сила Решение № 812/24.10.2014г. по гр. д. №  5188/2013г. по описа на ПРС, ответникът е осъден да заплати на ищцата 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ексцес на професионалното заболяване.

С  Експертно решение № *** на УМБАЛ ***, при преосвидетелстване на ищцата е установен ексцес на професионалното заболяване „***“, като болестта обуславя 50 % трайна нетрудоспособност.

Върху ЕР № *** е направена заверка, че е влязло в сила на 21.11.2016г., като в срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение, че решението не е влязло в сила, защото не му е съобщено.

С оглед направеното от ответника възражение е изискан и приложен препис от медицинското експертно досие на ищцата, от което се установява, че препис от ЕР № *** е изпратено на работодателя на ищцата към момента на преосвидетелстване - ***. В същия смисъл е и писмо изх. № *** на РЗИ Перник. Т.е. решението е било съобщено на осигурителя, имащ право да обжалва същото, съгласно чл.112 от Закона за здравето. Ако ответникът, който не е имал качеството на осигурител към момента на постановяване на ЕР, твърди, че въпреки официалното удостоверяване, експертното решение не е влязло в сила, трябва да установи, че го е обжалвал от момента на узнаването, каквито доказателства по делото липсват. В същия смисъл са и определение № 696 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1788/2018 г., решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о.; решение № 2/ 25.02.2015 г. на по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., решение № 185/27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о. на ВКС/. Доводите, че решението не е било съобщено на останалите субекти, визирани в чл.112 от ЗЗ, както и на другите работодатели, при които ищцата е работила, по съществото си съставляват упражняване на чужди права, което е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице. Неоснователни са и твърденията, че с подаване отговора на исковата молба дружеството надлежно е упражнило правото си на жалба против решението, тъй като от съдържанието на отговора на исковата молба не може да се направи извод, че в същото е инкорпорирана и жалба против административния акт.

В жалбата се поддържа, че по делото не са представени доказателства за попълнена регистрационна карта по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение.

Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Попълването на регистрационната карта по чл. 9 не е предпоставка за влизането в сила на ЕР. Посочената разпоредба касае административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази регистрация и съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Предвид горното, съдът намира, че възражението на „Стомана индъстри“ АД, че решението не е влязло в сила, е неоснователно.

Жалбоподателят поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му            защото липсва причинна връзка между констатираното влошаване на професионалното заболяване и работната среда при жалбоподателя, което според последния е видно и от представения Протокол № *** за извършено проучване на професионална болест.

Протоколът за проучване на професионална болест, се съставя в рамките на процедурата по установяване на професионално заболяване. Крайният акт, който се постановява в това производство е решението с което забелязването е признато за професионално. Такова решение е постановено през 2010 г. и е влязло в сила. При наличието на влязло в сила решение относно професионалния характер на заболяванията на ищцата, то и съдът намира, че по делото е установена и причинната връзка между работната среда и професионалното заболяване, като последващите решения на ТЕЛК само установяват влошаването на това заболяване, а не констатират ново такова.

За пълнота следва да се отбележи, че протоколът съдържа констатации относно вредностите, на които е била изложена ищцата при работата й в дружеството- жалбоподател, като изрично е посочено, че е установено наличието на рискови фактори в работната среда, свързани със съобщеното заболяване.  Протоколът е съставен в производството по проучване на професионалното заболяване по чл.6 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, то предвид разпоредбата на чл.6, ал. 4 от Наредбата в комисията е имало представител на осигурителя т.е. на “Стомана индъстри “АД гр. Перник и последното дружество по реда на ал.5 на чл.6 е могло в това производство да ангажира всичките си доказателства и да направи евентуални възражения с оглед констатациите относно  факторите на работната среда и трудовия процес. Същевременно по делото е приложена и производствена характеристика, в която е описан работният процес и вредностите на които е изложен работникът при изпълнение на задълженията му. Тази характеристика е съставена от длъжностни лица в дружеството – жалбоподател и съответно констатациите относно рисковите фактори на работната среда са направени като са взети предвид условията при този работодател. Този документ съставлява доказателство за отразените в него обстоятелства .

На основание чл.113, ал.3 от Закона за здравето  влезлите в сила решения на органите на медицинската експертиза, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Т.е. влезлите в сила решения като официални удостоверителни документи за установените в тях факти, установяват и наличието на причинна връзка между работата на ищцата в ответното дружество и констатираното професионално заболяване и последвалото влошаване на същото заболяване.

Както вече се посочи, по делото е представено предходното експертно решение № ***. Видно от същото ищцата е имала оплаквания от световъртеж, замаяност, шум в ушите. Констатирано е, че *** е в степен на тежко чуване, със слухова загуба на ляво ухо 62 дб, а на дясно ухо 52 дб, което обуславя 35 % трайно намалена работоспособност.

С Експертно решение № *** на УМБАЛ ***, при преосвидетелстването на ищцата е установен ексцес на професионалното заболяване „***“. Описаните оплаквания на ищцата са притъмняване пред очите и световъртеж, като е посочено, че *** в степен тежка на тежко чуване, при слухова загуба на ляво ухо 76 дб, а на дясно ухо 60 дб, обуславя 50 % ТНР.

От двете решения е видно, че през 2013г. професионалната болест е обуславяла 35 % трайна нетрудоспособност, а през 2016г.  определеният процент за ТНР  за същото заболяване е 50. Наред с това през 2013г. е констатирано, че *** е в степен на тежко чуване, а през 2016г. се касае за степен тежка на тежко чуване. Т.е. от съпоставката на двете решения несъмнено се налага изводът за констатирано влошаване здравословното състояние на ищцата в резултат на професионалното заболяване.

Видно от заключението на приетата съдебно медицинска експертиза заболяването „***“ при ищцата се проявява с прогресивно намаление на слуха в двете уши, силен променлив шум двустранно, намалена разбираемост на речта и нарушена комуникативност, като не е свързано с болки. В бъдеще заболяването ще се проявява с прогресивно намаляване на слуха, като установеното професионално заболяване не подлежи на трайно излекуване.

От показанията на свидетеля С.Г.А. /дъщеря на ищцата/, се установява, че ищцата страда от проблеми със слуха от десет – единадесет години, като в последните една две години състоянието й чувствително се влошава. Това й състояние затруднява и силно ограничава общуването с околните, защото трябва да й се говори на много висок тон, тя не чува позвъняване на телефон, тропане на врата, както и й пречи при шофиране и тя се е отказала да управлява автомобил. Не чува, когато някой й говори, освен ако не вижда лицето на човека. Свидетелката разказва конкретен случай, при който е ходила до дома на майка си, но последната не е чула позвъняването и тропането по вратата и не е отворила. Ищцата отказвала да води внучето си на училището, защото се страхува, че не чува клаксони.

Свидетелката Б. К.А. също установява, че от десет години ищцата има проблеми със слуха, но в последните няколко години, състоянието й се е влошило. Общуването с нея е силно затруднено, не чува телефонни позвънявания, заради проблемите си със слуха не излиза на пазар и на кафе с приятели, отказва да шофира.

Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, поради което и твърденията във въззивната жалба, че размерът на обезщетението е завишен са  неоснователни. При формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищцата, степента на засягането на здравето й и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота й – затруднения в общуването, ограничаване на контактите й и на дейностите, които извършва, както и посоченото от вещото лице, че състоянието й не подлежи на трайно излекуване, а същото ще прогресира. Обстоятелството, че ищцата не търпи физически болки, не е достатъчно, за да се направи извод, че размерът на обезщетението е завишен, защото това не променя обективния факт на трайно и прогресиращо намаляване на слуха й и свързаните с това неудобства и страдания.

Неоснователни са доводите, че обезщетението е определено и за други заболявания на ищцата, които нямат професионален характер. Видно от данните по делото, то доказателства за съпътстващи заболявания не са събирани и съответно не са и анализирани от районния съд. Липсват и доказателства, подкрепящи твърденията в жалбата, че намаляването на слуха е в резултат на напредване възрастта на ищцата.

Във  връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 900 лв.

Водим от горното, съдът

  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 835/27.09.2018г., постановено по гр.д. № 8112/2017г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА “Стомана индъстри “АД гр. Перник да заплати на Б.А.И. *** и ЕГН **********  сумата от 900 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Еврометал” ООД гр. Перник като подпомагаща страна на страната на ответника по иска - “Стомана индъстри “АД гр. Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:                                           Членове: