Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 25.04.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1838 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „М.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес: ***, съдебен адрес:***, представлявано от управителя М.Р.Р.,
чрез адв. А.Б. против „М.В.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя М.М.Д..
В исковата
молба се твърди, че през месец януари
2018 г. били постигнати договорености между страните, като по възлагане на
ответника, ищцовото дружество е осъществило услуги с багер и валяк, и транспорт
на валяк. „М.” ЕООД като изпълнител, надлежно и точно изпълнило поетите задължения,
за което била издадена и фактура № ********** от 29.01.2018 г. на стойност с
ДДС в размер на 477 лева, която сума ответникът се задължил да плати, за
извършените и фактурирани от ищеца услуги. Въпреки неколкократните напомняния
за задължението, ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на
посочената сума.
Тъй като до настоящия момент не било извършено
плащане на вземането по издадената фактура № ********** от 29.01.2018 г., за
ищцовото дружество възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 477.00 лева, представляваща
парично задължение във връзка с извършени от ищцовото дружество услуги с багер
и валяк, и транспорт на валяк, за което е издадена и фактура № ********** от
29.01.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
завеждане на делото – 20.12.2018 г., до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
С протоколно определение в с. з. проведено на
05.07.2018 г. е поискано и съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, като исковата претенция е увеличена до сумата от 6853 лева.
Ответното
дружество не депозира отговор на исковата молба. В проведеното на 25.03.2019 г.
първо по делото открито съдебно заседание се явява лично управителя М.Д., която
признава иска по размер и основание. Възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение и дължимостта на разноски по делото.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не е спорно наличието на облигационни отношения между страните и
възникналото задължение на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
477 лева във връзка с възложени и осъществени услуги с багер и валяк, и
транспорт на валяк. Не се спори, че „М.” ЕООД надлежно и точно е изпълнило
поетите задължения, като аз извършената работа е издадена фактура № **********
от 29.01.2018 г.
В
хода на делото са постъпили волеизявления и от двете страни, придружени от
писмени доказателства – извлечения от банкови сметки, от които се установява,
че на 21.01.2019 г. ответното дружество е платило на ищцовото дружество
процесната сума от 477 лева.
Спорният по делото въпрос е дали ответното дружество
следва да заплати направените по делото разноски и дали е прекомерно
претендираото адвокатско възнаграждение. Съдът намира следното:
По основателността:
Към датата на образуване на делото
– 28.12.2019 г., дължимата сума не е
била платена от ответника. Заплатил я е на 21.01.2019 г., видно от
представените извлечения от банкови сметки на двете дружества.
Съгласно дадените указания в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен
касационен съд, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес,
какъвто обаче не е настоящия казус. Това означава, че решението на съда следва
да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните
състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая –
плащането на процесната сума. Тъй като към момента на приключване на съдебното
дирене, задължението е погасено изцяло, то предявеният осъдителен иск относно дължимостта
на това вземане се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
Относно отговорността за
разноски, същата се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор,
поради което такива следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, тъй като
ответникът е дал повод за образуване на производството. Към датата на подаване исковата
молба вземането е било дължимо, т.е. искът е бил основателен и същият се
отхвърля само поради настъпилото в хода на производството плащане. Ответникът е
изплатил на ищеца дължимата по договора сума повече от една година след
образуване на делото, но независимо от новонастъпилия факт на плащане,
ответникът остава задължен за разноски, защото с поведението си е дал повод за
завеждането му. С оглед изложеното следва да се осъди ответникът да заплати на
ищеца направените разноски в размер на общо 350.00 лева, от които 300.00 лева за
възнаграждение на адвокат и 50.00 лева за платена държавна такса. Възражението
за прекомерност на адвокатското възражение се явява неоснователно, доколкото
това е минималният предвиден размер съгласно чл.7, ал.2,т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: ***,
съдебен адрес:***, представлявано от управителя М.Р.Р., чрез адв. А.Б. за осъждане на „М.В.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя М.М.Д. да заплати на ищцовото дружество
сумата от от 477.00
лв. (четиристотин седемдесет и седем лева), представляваща парично задължение
във връзка с извършени от ищцовото дружество услуги с багер и валяк, и
транспорт на валяк, за което е издадена и фактура № ********** от 29.01.2018
г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на завеждане на
делото – 20.12.2018 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „М.В.2.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя М.М.Д. да заплати
на „М.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, съдебен адрес:***, представлявано от
управителя М.Р.Р. сумата от общо 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.