Решение по дело №178/2022 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 152/12.9.2022 г.

 

гр. Ямбол, 12.09.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 178 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на К.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0358-000038/17.05.2022 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Тополовград, с която на К.М.М. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.   

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като не са налице предпоставките за издаването й, поради което се претендира да бъде отменена изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв.Т., който подържа жалбата и направените в нея искания.

Ответната страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание, като в придружителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

На 13.05.2022 г. около 22:20 ч. в  гр.Тополовград, ул."Васил Левски" служители на РУ-Тополовград към ОДМВР-Хасково са спрели и извършили проверка на лек автомобил "***" с рег.№ ******, собственост на К.Х. К.от гр.Тополовград и са установили, че се управлява от К.М. ***, който е с концентрация на алкохол в кръвта 1,15 промила, измерен чрез обема издишан въздух в техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARPL-0569, взета е качествена проба в 22:52 ч. на 13.05.22 г. и същата е предявена на водача, като му издаден талон за изследване №0051097, в който лицето е написало собственоръчно, че приема показанията на техническото средство.

По делото са приложени и приети като писмени доказателства възражение №358000-704/17.05.2022 г., становище по възражение №358р-6229/15.06.2022 г., сведение от Х.С. №358р-5935/07.06.2022 г., сведение от И.Н.И. с peг.№358р-5752/02.06.2022 г., сведение от П.П.Д. с peг.№ 358p-5751/02.06.2022 г.,  докладна записка от И.И. с peг.№358р-5096/17.05.2022 г., протокол за предупреждение с рег.№358р-5162/18.09.2022 г., сведение от П.И. от 14.05.2022 г., писмено разпореждане на полицейски орган с peг.№358р-5166/18.05.2022 г. и талон за изследване №0051097/13.05.2022 г. издаден на К.М.М..

Разпитания по делото в качеството си на свидетел К.Х. К.твърди, че следобяда на 13.05.22 г. са изпили по няколко бири с К. М., след което към 21-22 часа го е оставил до дома му, но защото колата му прекъсвала се е наложило да се върне, за да може К. да я поправи. При огледа на колата са се движили по улиците, но сочи че К. не е карал и не знае защо пристигналите пред дома на К. полицаи са поискали той да даде проба за алкохол.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0358-000038/17.05.2022 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Тополовград, на К.М.М. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.   

Заповедта е била връчена на К.М.М. и подписана на 17.05.2022 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0358-000038/17.05.2022 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Тополовград, с която на К.М.М. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.   

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Тополовград в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

 Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

В тази връзка следва да се посочи, че наведените в жалбата съображения за съществени нарушения на административно-наказателната процедура са неотносими към разглеждания спор и не могат да се отразят на законосъобразността на оспорената в настоящото производство заповед, поради което и не трябва да се коментират.

Съгласно чл. 171, ал.1, т.1, б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да  управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Посочената в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, които са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Последните не могат да се опровергаят от показанията на разпитания свидетел, които са изолирани и противоречат на останалия доказателствен материал, без да са подкрепени с каквито и да е други данни.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Въпреки дадените на страната изрични указания за носената от нея доказателствена тежест, не бяха ангажирани доказателства, с които да се установят твърденията в жалбата или да се опровергае верността на събраните по делото писмени доказателства, за да се наложат различни правни изводи.

Предвид посоченото атакваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от горното, Я А С, пети административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0358-000038/17.05.2022 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Тополовград, с която на К.М.М. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.

 

       СЪДИЯ: /п/ не се чете