Решение по дело №298/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 06.06.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на десети май                                                          две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 298 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск за развод по чл.49 СК от Д.П.Х., ЕГН: **********,***, адрес за призоваване: т К.., ул. В.Л. №. чрез адвокат Б.Е.Н.-Д. против Н.Р.Х., ЕГН: **********, адрес: ***.

ИЩЦАТА твърди, че с ответника сключили граждански брак на … г. в с С.община К., о.П., който брак бил първи и за двамата. По време на брака си имали родено едно дете – Р.Н.Х., родена на *** година, което към настоящия момент било пълнолетно. В началото на брака си имали нормални отношения със съпруга ѝ. През … година се родила дъщеря им. В началото на брака живеели при нейните родители в с. С…. След няколко години се преместили да живеят с. К. под наем. След около две години си купили апартамент в с. К., което било последното им семейно жилище преди да се разделят. През … година започнала да ходи в И… за по няколко месеца, за да изкарва пари, тъй като не им стигали да се издържат. Дъщеря им растяла и искала да продължи образованието си. Парите не им стигали за нищо и ищцата била принудена да се погрижи за бъдещето на детето им. Това била и главната причина да напусне работа в Б… и да остане за дълго в чужбина. През това време отношенията им със съпруга ѝ все повече се обтягали и се отдалечавали един от друг. Ответникът живеел в семейното жилище в с. К. и към настоящия момент, като ищцата заявява, че няма претенции към него. Вече 12 години живеела и работела в И.. и отношенията им с ответника били формални, като всеки водела свой собствен живот. Между двамата със липсвало разбирателство и хармония, бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и всеки водел свой собствен живот. Ищцата изразява желание със съпруга ѝ да се разведат по взаимно съгласие.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, като след развода бъде възстановено предбрачното ѝ фамилно име Х..

Ответникът с отговора на исковата молба признава изцяло иска и също заявява готовност за прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на …. г. с Акт за граждански брак №.. от същата дата, съставен в сС.общ. К….

Представени са писмени доказателства в превод от италиански на български език, от които се установява, че ищцата работи в Р. И…. По тази причина тя не се явява в първото по делото открито съдебно заседание.

От разпита на свидетеля П.И.П.се установява, че познава страните под делото, като ищцата е сестра на бившата му съпруга. От около 10-12 години ищцата живее и работи в И.. и се прибира рядко в страната. Тя и ответника Н.Х. не поддържат от дълги години никакви отношения. Имат едно дете, което понастоящем е пълнолетно. В семейното жилище, закупено през време на брака в момента живеел Н..

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи по делото, че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая ищцата изрично е поискала да не се разглежда въпроса за вината, поради което съдът намира, че не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права:

От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжка на децата и режим на свиждане.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в с. К., обл. П… жк. „З…“ №.., вх… ет… ап…, което е придобито през време на брака в условията на СИО, понастоящем се ползва от ответника. То следва да бъде предоставено за ползване след развода на него, доколкото по делото се установи, че ищцата трайно пребивава извън страната, а и няма претенции в тази връзка.

 Относно фамилното име:

Съдът следва да постанови ищцата да носи брачната си фамилия Х., тъй като същата е изразила изрично желание за това.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, КРС определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на … г. с Акт за граждански брак №.. от същата дата, съставен в сС.общ. К.. между Д.П.Х., ЕГН: **********,***, адрес за призоваване: т К.., ул. В.Л. №. чрез адвокат Б.Е.Н.-Д. и Н.Р.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Х..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. К., обл. П.., жк. „З…“ №.., вх…, ет.., ап-- на съпруга Н.Р.Х., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Н.Р.Х., ЕГН: **********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.