РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210201082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. З., ЕГН **********, адрес гр. Б., жк. Е., бл. ,
вх. , ет. , ап. , против наказателно постановление № 21-1116-
001192/08.23.2021г. на Началник група към ОД на МВР - Благоевград, сектор
Пътна полиция Б., с което за нарушение по чл.145, ал.4 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв.
С жалбата се иска да се отмени изцяло процесното наказателно
постановление, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, ангажира писмени
доказателства. Моли съдът да отмени наказателното постановление и да
присъди сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по същество на делото.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител не изразят становище по същество на делото.
1
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 16.11.2021г., около 15.40 часа, в гр.Благоевград, в сградата на СПП при
ОДМВР - Благоевград, жалбоподателят В. К. З. не е представила в срок за
регистрация ППС марка и модел Ауди А7, с рама № , видно от договор с дата
20.08.2021 година във връзка с чл. 3 от Наредба № I-45/2000 година.
Свидетелят С. А. приел, че жалбоподателката З. е извършила нарушение на
чл.145, ал.4 от ЗДвП и на 16.11.2021 г., в присъствието на свидетеля Б. Я. и на
жалбоподателката й е съставил АУАН бл. № 554679.
Актът бил връчен на същата дата на В. З., без в него да са отразени
възражения, като такива не са постъпили и в регламентирания в ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН при идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 21-1116-001192 от 08.12.2021 година на Началник група
към ОД на МВР - Благоевград, сектор Пътна полиция Благоевград, което е
връчено на З. на 12.07.2022г.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят чрез процесуалия си
представител ангажира писмени доказателства, като представя
Удостоверение издадено от „ВИМП-ВИК“ ЕООД Благоевград, от което се
установява, че за периода от 20.10.2021 година до 15.11.2021 година
процесния лек автомобил е бил на сервиз за смяна на двигател.
В хода на съдебното производство са разпитана свидетелката Я., която
чрез показанията си възпроизвежда възприетата в наказателното
постановление, респ. АУАН фактическа обстановка, чрез показанията си
установява, че на 16.11.2021 година като системен оператор в Сектор Пътна
полиция Благоевград установила, че жалбоподателката е изпуснала
едномесечния срок за регистрация на МПС от датата на придобиване, видно
от договора от 20.08.2021 година.
Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по
делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно: Заверено
копие на АУАН № 21-1116- 001192/16.11.2021 година, Справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з1632/02.19.2021 г., копие на пощенски
плик с пощенско клеймо, Удостоверение от фирма „ВИМП-ВИК“ ЕООД –
Благоевград.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетеля на
наказващия орган, разпитан по делото, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
излагане на изопачени факти. Свидетелят описва обстоятелствата около
констатираното нарушение. Нейните показания относно посочените факти в
пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи
2
фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
С оглед на събрания по делото доказателствен материал, изложената
фактическа обстановка и по силата на закона, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законноустановения 14-дневен
срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи полицейските органи в
секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – на територията
на областта имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, както е
посочено и кой може да издава наказателни постановления, в случая
началника на група в СПП при ОДМВР - на обслужваната територия. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание. На следващо място, АУАН и НП са в
предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за
връчване и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Настоящият съдебен
състав обаче намира обжалваното НП за незаконосъобразно предвид други
допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство
нарушения.
Процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на чл.42 и чл.57
ЗАНН изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението със
съответните обективни и субективни признаци и на обстоятелствата, при
които е извършено.
Съществен порок, който съдът констатира в двата акта е непосочването на
това какъв е законовия срок според актосъставителя и наказващия орган, в
който е следвало да се изпълни задължението за регистрация. Посочването,
че автомобилът не е регистриран в законовия срок съставлява извод, който не
е подкрепен с описание на конкретните обстоятелства, въз основа на които се
прави този извод.
С оглед характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
3
неизпълнение на задължението от страна на приобретателя на пътно превозно
средство в срок до един месец, считано от придобиване на собствеността да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ
изтичането на регламентирания едномесечен срок. Срокът за регистриране на
МПС тече от придобиването му или от внасянето му в България, арг. от
разпоредбата на чл. 145 от ЗДвП. Т.е. абсолютно задължително е посочване
на датата на придобиване на автомобила, за да се фиксира началният момент
на задължението за регистрирането му в определен срок, а оттам да се посочи
и кога изтича този срок, тъй като нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се
извършва в деня, следващ изтичането на едномесечния срок, даден на
собственика да извърши регистрацията.
В случая З. е придобила собствеността върху автомобила на 20.08.2021г.,
поради което приобретателят на основание чл. 3, ал.1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
бил длъжен в срок до 20.09.2021г. да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация, като нарушението следва да се счита за
извършено на датата, следваща изтичането на едномесечния срок от
придобиването на собствеността - 21.09.2021г. Ето защо и в АУАН, и в НП
като дата на нарушението е следвало да се посочи именно 21.09.2021г., а не
посочената от актосъставителя и наказващия орган 16.11.2021г., което
всъщност представлява датата на установяване на нарушението.
Неяснотата касаеща датата на извършване на нарушението затруднява
съществено правото на защита на санкционираното лице и му отнема
възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява
неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Задължително е, съобразно чл. 42, т. 3, предл. 1 и т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, да бъде описано от фактическа страна кога и как е бил придобит
автомобилът, какъв е бил конкретно срокът за регистрацията му, за да може
да бъде очертан предметът на доказване в съдебната фаза, включително и
отново в аспекта на преценката по чл. 34 от ЗАНН - този път за спазване на
едногодишния срок от извършване на нарушението въз основа на твърденията
за датата на деянието.
Съдът не може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните
4
правнорелевантни факти. Липсата на пълно, точно и ясно описание на
твърдяното нарушение, изложено по разбираемо за сочения нарушител начин,
води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият следва да
е наясно и да знае всички факти от състава на нарушението, които е
необходимо да са конкретно и безпротиворечиво вписани, за да се защити
именно срещу тези факти. Твърдения в тази насока, при това релативни с
дадената правна квалификация, е необходимо да се съдържат, както с цел
гарантиране правото на защита на лицето, вписано като нарушител, така и за
обезпечаване възможността за съдебен контрол на фактическите и правни
изводи на контролните органи, като недопустимо е същите да се извеждат по
логически или тълкувателен път, включително и от събраните по делото
доказателства. Допуснатото несъответствие на АУАН с изискванията за
неговата редовност, изтъкнато по - горе, е неотстранимо, а така или иначе не е
и било отстранено при издаване на наказателното постановление по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което съставлява друго самостоятелно
основание за отмяна на санкционния без да се обсъждат въпросите по
същество. Административният процес е строго формален и е свързан с
прилагането на конкретни процесуални норми. Нарушаването им, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права, винаги е съществено и е
основание за отмяна на съответния санкционен акт, с който са допуснати тези
нарушения.
На следващо място следва да се посочи, че в конкретния случай към
момента на евентуално извършено административно нарушение - периода
20.10.2021 година до 15.11.2021 година, превозното средство е било в сервиз,
поради необходимост от ремонт - смяна на двигателя и не е било на
разположение на жалбоподателя, за да се яви с него в пункта за регистрация,
като безспорно, което се потвърждава и от приложеното по делото
удостоверение /на стр. 36 и снимков материал относно състоянието на
автомобила/. За да се извърши регистрация, е необходимо превозното
средство да бъде представено в КАТ.
Предвид гореизложеното съдът, намира че са налице достатъчно основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподател
за присъждане на разноски в негова полза. Искането е допустимо, т. к. е
направено в хода на съдебното производство преди обявяване на делото за
решаване. Пълномощникът на жалбоподателя има право на такива разноски,
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. По
делото е представено пълномощно, от което се установява, че договореното
5
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева жалбоподателя е заплатил в
брой. От АНО не е направено възражение за прекомерност на разноските, но
и изплатеният адвокатски хонорар е в минималния размер, предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразен с разпоредбите на чл. 36 от Закона за
адвокатурата
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление
№ № 21-1116-001192/08.23.2021г. на Началник група към ОД на МВР -
Благоевград, сектор Пътна полиция Благоевград, с което на В. К. З., ЕГН
**********, адрес гр. Б., жк. Е., бл. , вх. , ет. , ап. , за нарушение по чл.145,
ал.4 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Благоевград да заплати на В. К. З., ЕГН **********,
адрес гр. Б., жк. Е. бл. , вх. , ет. , ап. сторени от същата разноски за адвокат в
размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6