МОТИВИ:/към присъда №26
от 22.06.2018г. по н о х дело №248 по описа за 2018г. на РС Велинград/
Обвинение против Б.С.Д.
*** в това, че:
в периода от 07.10.2014г.
до 11.10.2014г. в гр. Велинград в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с П.Р. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да набавят
за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждения, както следва:
- На 07.10.2014г. в гр. Велинград
в съучастие като помагач с П.Р. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да
набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали у З.К.Б. ***
заблуждение, че дъщеря й при катастрофа е причинила смъртта на жена и трябва да
даде 20 000 лева, за да я освободят, и с това са причинили на З.К.Б. ***,
имотна вреда в размер на 4 300 лева и 100 щатски долара на стойност 155,13
лева, като общия размер на причинената вреда е 4455,13 лева и имотна вреда на С.Г.М.
от гр. Велинград, в размер на 1200 лева.
- На 11.10.2014г. в гр. Велинград в съучастие като помагач с П.Р.И. ***
и с „Неизвестен извършител“, с цел да набавят за себе си имотна облага, са
възбудили и поддържали у Б.Д.В. *** заблуждение, че дъщеря й се блъснала с
автомобил и убила клошар и за да не бъде арестувана,
следва да заплати сумата от 10 000 лева, и с това са опитали да причинят на Б.Д.В.
***, имотна вреда в размер на 1000 щатски долара на стойност 1547,58 лева и 600
лева, всичко с общ размер 2147,58 лева, като опитът е останал недовършен,
поради независещи от дееца причини, и с това причинили имотна вреда на З.Б.К., С.Г.М.
в общ размер на 5655,13 лева и направили опит да причинят имотна вреда на Б.Д.В.
в размер на 2147,58 лева- престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.4
от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, чл.18 от НК
Обвинение против П. Р.И.
*** в това, че:
в периода от 07.10.2014г. до
11.10.2014г. в гр. Велинград в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с Б.С.Д. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да
набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждения, както
следва:
- На 07.10.2014г. в гр. Велинград
в съучастие като помагач с Б.С.Д. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да
набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали у З.К.Б. ***
заблуждение, че дъщеря й при катастрофа е причинила смъртта на жена и трябва да
даде 20 000 лева, за да я освободят, и с това са причинили на З.К.Б. ***,
имотна вреда в размер на 4 300 лева и 100 щатски долара на стойност 155,13
лева, като общия размер на причинената вреда е 4455,13 лева и имотна вреда на С.Г.М.
от гр. Велинград, в размер на 1200 лева.
- На 11.10.2014г. в гр. Велинград в съучастие като помагач с Б.С.Д. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да набавят
за себе си
имотна облага, са възбудили и поддържали у Б.Д.В. *** заблуждение,
че дъщеря й се блъснала с автомобил
и убила клошар и за да не
бъде арестувана, следва да заплати
сумата от 10 000 лева, и с това са опитали да
причинят на Б.Д.В. ***, имотна вреда в размер на 1000 щатски долара на
стойност 1547,58 лева и 600
лева, всичко с общ размер 2147,58 лева, като опитът
е останал недовършен, поради независещи от дееца причини,
и с това причинили имотна вреда на
З.Б.К., С.Г.М. в общ размер
на 5655,13 лева и направили опит да причинят имотна
вреда на Б.Д.В. в размер на 2147,58 лева- престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във връзка с
чл.20, ал.4 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, чл.18 от НК.
Подсъдимият Б.С.Д. не се признава за виновен по
обвинението.
Подсъдимият П.Р.И. не се признава за виновен по обвинението.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, приема
за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:
На 07.10.2014г. малко
преди полунощ домашният телефон на свидетелката З.К.Б. прозвънил. Тя отговорила
на повикването. Мъжът от другата страна
на линията се представил за началник В. от
полицията. Казал й, че дъщеря й е
катастрофирала, предизвиквайки катастрофата, при която една жена ромка е
починала, че дъщеря й е убила ромката при катастрофата,
която е транспортирана към Пловдив, и че
от нея искат да даде 20 000
лева, че всички са в полицията- дъщеря й, която плаче и не е добре и чака за
пари, и циганите също са в полицията.
Казал й да не затваря телефона, за да се държи връзка с дъщеря й и да провери
какви пари има, които да тръгват към Пловдив. Чувал се силен плач по телефона. Силно притеснена тя казала, че няма такава
сума, че има само 4 000 лева и нещо, около 4300 лева и повече не може да
даде, но получила указания да събира бързо всичко, което има, пари и бижута, за
да се справят със ситуацията. След като събрала сумата, с която разполагала- 4300
лева, дала и 100 долара и злато- голям златен мост, голям златен
медальон-златен синджир с висулка, голяма
златна гривна и ги дала на лице, изпратено от представилия се за началник на
полицията, което дошло при дома й около 20 минути след разговора й с
него,при който не станало въпрос за
адреса й, те го знаели. Предала
наличните от нея пари- 4300 лева, 100 долара
и бижута на подсъдимия Д.. След като взел парите той си тръгнал. Поради
късния час на случилото се, свидетелката не
потърсила и не казала на никого. Междувременно дъщеря й – свидетелката М.,
била в дома си- на втория етаж от къщата, в която на долния живеела майка й –
свидетелката Б., и спяла. Рано сутринта на другия ден свидетелката Б. се обадила на внучка й, да се
поинтересува от случилото се с дъщеря й,
която след разговора се обадила на майка си- свидетелката М., и понеже било
рано я събудила и й казала да отиде при
баба й, че нещо се е случило. Виждайки дъщеря си сутринта свидетелката Б. бързо
разбрала, че е измамена и е дала парите си и златото на подсъдимия Д. поради заблудата си за случилото се. Подсъдимият Д. бил облечен в суитчер с качулка, като действията му били запечатани от
насочената в тази посока камера от имот, намиращ се в близост. Предаденото злато било на
свидетелката М.- голям златен мост,
голям златен медальон-златен синджир с висулка, купен от съпругът й –за
петдесетата й годишнина, голяма златна гривна и златна обеца, които тя е
държала при майка си на съхранение. Подсъдимият Д., който бил дошъл във
Велинград на 06.07.2014 бил отседнал с
подсъдимия И. в хотел „Брио“. Докато той взимал
парите и бижутата от свидетелката Б. в полунощ на 07.10.2014г., подсъдимият И.,
чакал в близост в автомобил Ауди, модел А 3,
след което се прибрали в хотела и
на следващия ден тръгнали за София, където в бюро,
офис на фирма „Тавекс“ ЕООД гр.София, намиращ се до
главния вход на МОЛ София- на бул.“Стамболийски“, подсъдимият Д. продал бижутата и
зъбния мост, взети от него от свидетелката Б. *** предишния ден, на
свидетелката Веселинова- служител в бюрото. За
продаденото количество бил издаден
документ, в с описани грамаж и карати на златото. Непосредствено като действия след продажбата на златото Д. е обменил и банкнотата
от
100 долара и друга от 10 евро. За
извършената от служителя на фирмата- свидетелката Веселинова, покупка е издаден
документ № 6/08.10.2014г., в който се съдържа освен подпис на служителя, закупил златото,
и на продалия го – подсъдимия Д..
На
11.10.2014г. между 19-20 часа вечерта прозвънил телефона на свидетелката
В.. В слушалката
се чул женски глас, който плачел и я увещавал, че е напрала
катастрофа, ударила е човек и който
в последствие е починал, като веднага
след това заговорил мъж, който се
представил за полицай Г.М., който й казал, че дъщеря й е катастрофирала,
ударила някакъв клошар,
който по пътя за болницата починал, и за да се покрие
случая и да не пострада дъщеря
й, тя трябва да даде сума пари – 10 000 лева. Тя
отговорила, че няма много в себе си, че има 1600 лева от продадена нива, но колкото има ще
даде или ако трябва ще отиде
да изтегли, за да набави цялата сума. В отговор й било казано да даде това, с което разполага,
както и ако има злато, като било поискано да ги опише като банкноти.
Освен парите, плачейки силно, свидетелката В. приготвила и един златен пръстен, като следвала
указанията на мъжа от
телефона. Наредено й било да чака до телефона инструкции кога да излезе и да даде приготвеното на човек, който ще дойде
за целта. Междувременно в стаята влязла дъщеря
й- свидетелката А., която
била служител в районото
управление в града, разбрала, че в момента се извършва измама спрямо майка и и веднага
се обадила в полицейското
управление в града, от където й казали, че ще изпратят група на адреса й. На сигнала
били изпратени и се отзовали
колеги на свидетелката А. –
полицейските
служители- свидетелите Л. и Д.,
които се разположили на улицата, на която се намирала къщата- ул.»Пушкин, в близост от двете й страни в очакване да се появи лицето, изпратено за получаване на поисканата от свидетелката В. сума. Това станало около 20.00 часа. Малко след като се установили
се появил подсъдимия
Д., говорейки по телефона, доближил
къщата на свидетелката В.,
проверил и установил че врата не се отваря и тръгнал обратно в посока полицай Л..
В този момент свидетеля Л. сигнализирал
на колегата си – свидетеля Д. и спрял лицето, в който момент дошъл и свидетеля Д.,
малко преди намиращия се наблизо вход до «военен санаториум». Легитимирайки
се го попитали за причината за пребиваването му на това място, при което обвиняемия Д. заявил, че е във връзка с взимане
на някаква пратка, на документи. Завел ги до паркираната наблизо кола «Ауди А3», в която се намирал и чакал другият подсъдим –И.. В присъствието им подсъдимия Д. провел още
разговори, като в едния
заявил, че е пред къщата, но няма
никой, а при втория,
след като затворил, ги информирал, че повече няма да му се обадят.
Обяснили, че получават напътствия по телефона
от лица, които са им непознати, да отидат на конкретен
адрес и да вземат някакъв
пакет. Уточнили, че са отседнали в хотел «Брио» в централната част на града. Междувремено
свидетелката А.
излязла и
се е уверила, преди да дойде
извиканата дежурна група, че колегите й са хванали лицата. Подсъдимият Д. бил облечен
със същия суитчър, с който на 07.10.2014г.пред дома на свидетелката Б..
По време
на съдебното следствие са приети съдебни експертизи съдебно –техническа експертиза, видеотехническа и лицево-идентиикационна
експертиза, комплексна портретна лицево-разпознавателна
експертиза, тройно съдебно –оценъчна ювелирна- техническа експертиза.
От приетата съдебно техническа експертиза на вещо лице Б. се установяват IMEI номерата на ползваните от
подсъдимите мобилни телефони-1 бр. телефон „Самсунг“
и 2 бр. мобилни телефонни апарата, марка „Нокиа“. Не
са установени абонатните номера на СИМ
картите на мобилните апарати поради ползвани форми на защита.
От приетата съдебно
техническа експертиза на вещо лице В.Б. се установява списък с последно задавани дестинации от използваната мобилна навигационна система от подсъдимите
Д. и И., онагледени с екранни снимки архивни данни от движението на навигационната
система от датите – 22.07.2014г.-10.10.2014г.
От приетата
съдебно техническа експертиза на вещо лице В.Б. се установява, че подписът, положен под надписа «подпис клиент» в докумет за покупка от 08.10.2014г. е положен от лицето
Б.С.Д..
От приетата съдебно-видеотехническа с
Протокол № 202 от 03.09.2015г. по досъдебното
производство експертиза на вещо лице И.П. се установява, че записите от охранителните камери, монтирани на частен дом и насочени към участък от улични платна, ограден двор и фасадна сграда, не са манипулирани, изображението на тях се записва не препрекъснат режим.
Записите са с ниска разделителна способност, извършени в тъмната част на денонощието, отдалечени от заснеманите обекти, което води до загуба на детайли в изображението и не са достатъчни за идентификация на
лица и изображения.
От приетата съдебно техническа с
протокол № 201 от 31.08.2015г. по досъдебното
производство експертиза
на вещо лице И.П. се установява,
че в компакт дискът със запис от охранителни камери на фирма «Тавекс» ЕООД София, които не са манипулирани, се съдържат файлове от записи на две камери, насочени към участък
от касово гише със стъклена витрина отпред за извършване на обмяна на валута и ценности, на които записи се съдържа информация за две лица от мъжки
пол, едното от които най –вероятно е Б.С.Д..
От назначената
и приета съдебно –оценъчна
ювелирна техническа експертиза
на вещи лица Д., В. и Д. се установи, че продадените бижута от подсъдимия Б.Д. съвпадат с описаните от свидетелите З.Борчева и С.М., предоставеното от записите на фирма»Тевекс»злато съвпада с това, което се описва от свидетелките да е
дадено на подсъдимия Д..
От назначената и приета комплексна
видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза на вещи
лица П. и А. се установява, че Б.С.Д. е лицето, инкорпорирано във видиофайл запис от охранителни камери от
08.10.2014г., на фирма «Табекс»
ЕООД гр. София.
За да приеме посоченото до тук, съдът взе
предвид показанията на свидетелите Б., М.,
В., А., Л., Д., С., Веселинова, М.,
писмените доказателства и изслушаните по делото експертизи. Показанията на
посочените свидетели са последователни, правдоподобни и непротиворечиви. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката Ц., тъй като не кореспондират с останалите,
изолирани са, не сочат на друга фактическа обстановка и променят така
установената. Безспорно се установи, че подсъдимите Д. и И. са били на 07 и
11.10.2014г. в гр.Велинград и на 07.10.2014г. и в съучастие като помагачи с
неизвестен извършител, възбуждайки и поддържайки заблуждение у З.Б. на
07.10.2014г. са й причинили имотна вреда и са се опитали да причинят такава на
11.10.2014г. на Б.В., като второто деяние е останало недовършено поради
независещи от подсъдимите причини- същите са били заловени от полицейските
служители Л. и Д. преди да бъде
довършено деянието – преди свидетелката В. да им предаде свое имущество. Двете
деяния, извършеното на 07.10.2014г. и на 11.10.2014г. съставляват едно продължавано престъпление по чл.209, ал.1 от НК, осъществени са при една и съща обстановка, през непродължителен период от
време- през няколко дни, като второто се явява продължение на предходното,
извършени са с пряк умисъл, което показва трайно отношение на подсъдимите към
извършването на тези деяния. Чрез въздействие върху съзнанието на свидетелките Б. и В. у тях е формирано
решение за предприемане на определено поведение. Това поведение е в резултат
на неправилната представа, формирана в
лицата –свидетелките Б. и В., относно
причината, основанието и условията за това, която неправилна представа има за последица
вземане на решение за извършване на акт
на разпореждане със свое и не
задължително свое имущество- в случая свидетелката Б. и с имущество
на свидетелката М., която представа е отсъществено
значение за решението за разпореждането на пострадалото от измамата лице с дадено
имущество, каквото поведение то не би имало при правилно формирана представа за
реалното фактическо положение. Създаденото и поддържано заблуждение,
неправилната представа в свидетелките Б.
и В. е причината за вземането на решението за разпореждане с тяхно имущество.
Като резултатно престъпление измамата е довършена с настъпването на имотна
вреда и такава е причинена с първото деяние от продължаваното престъпление,
като липсата на довършеност на второто деяние,
останало в стадия на опита поради независещи от дееца причини, не променя квалификацията на деянието и
настъпилите в резултат на него правни последици. Престъплението е доказано по
категоричен начин от събраните доказателства. Подсъдимите Д. и И. са извършили процесните деяния в гр.Велинград на 07 и 11.10.2014г., като
при всяко едно от тях са пътували конкретно с тази цел до Велинград, отсядали в
хотел „Брио“, издирвали адреса всеки отделен случая
на въведеното в заблуда лице, явявали са се на адреса, вземали са имуществото,
което в резултат на създадената в лицата невярна представа, същите са решавали
да се разпоредят, после са пътували обратно за София, обменяли са
чуждестранната валута, съответно
продавали златни накити, взети от
лицата. Тези им действия са установени от събраните доказателства- свидетелите Л.
и Д. са заловили подсъдимите при извършването на второто им деяние от
продължаваното престъпление, свидетелката М., която е дала сигнал за
извършващата се в момента спрямо майка й измама, е видяла задържането им,
подсъдимият Д. е бил облечен и в двата случая с еднакъв суитчер,
по който е установена връзката между двете деяния, извършени на 7-ми и 11 –ти
октомври 2014г., подсъдимият Д. е продал взетото от свидетелката Б. имущество
на следващия ден- 08.10.2014г., състоящо се от злато и 100 доларова банкнота в бюро, намиращо се в
МОЛ в София, на фирма „Тавекс»
ЕООД София, назначените комплексна видеотехническа
и лицево – идентификационна
експертиза и съдебно техническа експертиза безспорно удостоверяват, че той е
лицето, което е заснето на записа в момента на продажбата на имуществото, взето от свидетелката Б. *** на
07.10.2014г., както и че то е лицето
подписало разписката, удостоверяваща
продажбата, за което
имущество съдебно –оценъчната ювелирна техническа експертиза заключи, че
е даденото от свидетелката Б..
В конкретния
случай анализираните по горе доказателствени
източници са с производно,косвено съдържание,но съвокупния
им взаимен и последователен анализ,включително и в тяхната логическа, житейска
и формална връзка,водят според съда до направените по горе изводи за участието
на подс.лица в описаната в обв.акт
деятелност.Няма процесуална пречка и според практиката на ВКС,виновността на
дадени лица и тяхното авторство за извършени престъпни деяния да се основават
само и единствено на косвени доказателства и източници,стига това да е единствено
възможния фактически и правен извод.Настоящия случай е именно такъв и всички
обсъдени по горе доказателства, сочат именно на участието на подс.И. и Д. в деянията предмет на повдигнатите им
обвинения.Ето защо съдът намира възраженията на защитата на подсъдимите за
липса на доказателства в подкрепа на обвиненията спрямо тях за
неоснователно.Налице са допустими,относими и валидни
доказателства в степен на явна достатъчност за възприетата по горе фактическа
обстановка.Освен това липсват и други събрани по реда на НПК, доказателства в
подкрепа на защитната теза на подсъдимите,които по категоричен начин да разколебават
направените изводи за съставомерността на деянията и
участието в тях на подс.И. и Д..
Подсъдимите не дават обяснения, не се
признават за виновни. Подсъдимият Б.Д. не е осъждан. Подсъдимият П.И. не е осъждан.
С
оглед на горното, съдът счита, че
:
- Подсъдимият Б.С.Д. ***
от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление чл.209, ал.1 от НК, във
връзка с чл.20, ал.4 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, чл.18 от НК, а
именно - в периода от 07.10.2014г. до
11.10.2014г. в гр. Велинград в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с П.Р. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да набавят
за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждения, както следва:
- На 07.10.2014г. в гр. Велинград
в съучастие като помагач с П.Р. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да
набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали у З.К.Б. ***
заблуждение, че дъщеря й при катастрофа е причинила смъртта на жена и трябва да
даде 20 000 лева, за да я освободят, и с това са причинили на З.К.Б. ***,
имотна вреда в размер на 4 300 лева и 100 щатски долара на стойност 155,13
лева, като общия размер на причинената вреда е 4455,13 лева и имотна вреда на С.Г.М.
от гр. Велинград, в размер на 1200 лева.
- На 11.10.2014г. в гр. Велинград в съучастие като помагач с П.Р.И. ***
и с „Неизвестен извършител“, с цел да набавят за себе си имотна облага, са
възбудили и поддържали у Б.Д.В. *** заблуждение, че дъщеря й се блъснала с
автомобил и убила клошар и за да не бъде арестувана,
следва да заплати сумата от 10 000 лева, и с това са опитали да причинят на Б.Д.В.
***, имотна вреда в размер на 1000 щатски долара на стойност 1547,58 лева и 600
лева, всичко с общ размер 2147,58 лева, като опитът е останал недовършен,
поради независещи от дееца причини, и с това причинили имотна вреда на З.Б.К., С.Г.М.
в общ размер на 5655,13 лева и направили опит да причинят имотна вреда на Б.Д.В.
в размер на 2147,58 лева,
поради което следва да носи наказателна отговорност.
- Подсъдимият П. Р.И. *** от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление чл.209, ал.1 от НК, във
връзка с чл.20, ал.4 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, чл.18 от НК, а
именно - в
периода от 07.10.2014г. до 11.10.2014г. в гр. Велинград в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач с Б.С.Д. *** и с
„Неизвестен извършител“, с цел да набавят за себе си имотна облага, са
възбудили и поддържали заблуждения, както следва:
- На 07.10.2014г. в гр. Велинград
в съучастие като помагач с Б.С.Д. *** и с „Неизвестен извършител“, с цел да
набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали у З.К.Б. ***
заблуждение, че дъщеря й при катастрофа е причинила смъртта на жена и трябва да
даде 20 000 лева, за да я освободят, и с това са причинили на З.К.Б. ***,
имотна вреда в размер на 4 300 лева и 100 щатски долара на стойност 155,13
лева, като общия размер на причинената вреда е 4455,13 лева и имотна вреда на С.Г.М.
от гр. Велинград, в размер на 1200 лева.
- На
11.10.2014г. в гр. Велинград
в съучастие като помагач с Б.С.Д. *** и с „Неизвестен
извършител“, с цел да набавят за
себе си имотна
облага, са възбудили и поддържали у Б.Д.В. ***
заблуждение, че дъщеря й се блъснала
с автомобил и убила клошар и за да
не бъде арестувана,
следва да заплати сумата от 10 000 лева, и с това са опитали
да причинят на Б.Д.В. ***, имотна вреда в размер на 1000 щатски долара на стойност
1547,58 лева и 600 лева, всичко с общ размер
2147,58 лева, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца
причини, и с това причинили имотна вреда на З.Б.К., С.Г.М. в общ размер на
5655,13 лева и направили опит да причинят
имотна вреда на Б.Д.В. в размер на 2147,58 лева, поради
което следва да носи наказателна отговорност.
От
доказателствата по делото, събрани по предвидения в НПК ред, в съвокупност от фактическа и правна страна се установи по
безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността на подсъдимите
Д. и И., виновното им поведение –
формиране и поддържане на заблуждение спрямо свидетелките Б. и В., на която основа те са взели решение да се
разпоредят с предмета на престъплението- предоставените на подсъдимите пари и
злато, при което подсъдимите са получили имотна облага, а свидетелките са
претърпели имотна вреда. Установени са настъпилите вредоносни последици, както и с
оглед на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна
квалификация на деянието.
Деянието е извършено при п р я к умисъл,
тъй като подсъдимият Д. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод следва от
цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като
подсъдимия Д. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и е
желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за
единство на цел и на престъпен резултат.
Деянието е извършено при п
р я к умисъл, тъй като подсъдимият И. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на
обществено опасните последици. Този извод следва от цялото волево поведение
предмет на инкриминираната деятелност, тъй като подсъдимия Д. е съзнавал
всичките признаци на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на
обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на
престъпен резултат.
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Д. съдът се съобрази с високата степен на
обществена опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на
дееца, с причините за извършването
му-ниска житейска и правна култура,
процесуалното му поведение, с добрите характеристични данни и чисто
съдебно минало и с липсата на отегчаващите вината обстоятелства, поради което
съдът му определи наказание лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На осн.чл.66
ал.1 от НК о т л а г а изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за с р о к от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,считано от влизане на присъдата в
сила.
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия И. съдът се съобрази с високата степен на
обществена опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на
дееца, с причините за извършването
му-ниска житейска и правна култура,
процесуалното му поведение, с добрите характеристични данни и чисто
съдебно минало и с липсата на отегчаващите вината обстоятелства, поради което
съдът му определи наказание лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На осн.чл.66
ал.1 от НК о т л а г а изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за с р о к от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,считано от влизане на присъдата в
сила. За да
приложи института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на
наложеното наказание до три години лишаване от свобода, с чистото съдебно
минало и добри характеристични данни на подсъдимите Д. и И. и след преценка, че
целите на наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на
закона и преди всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия биха били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59 ,ал.1 от НК,следва да
се приспадне по отношение на двамата подс. Лица
времето през което са били задържани за срок от 24 часа по ЗМВР.
Веществените
доказателства- сумата от 2000 лева, сумата от 500 лева и сумата от 500 евро,
намиращи се на съхранение в банков сейф в ОД МВР Пазарджик, следва да се върнат
на подсъдимите. Останалите веществени доказателства- 1 бр. флаш
памет черна на цвят марка „Сони” 4 ГБ, 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа” червен на цвят, 1 бр. черна
текстилна чанта с надпис „Спорт”, 1 бр. навигация черна на цвят марка „Гармин”, 1 бр. бял портфейл с черна външна обшивка, 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа” черен на цвят, 1 бр.
мобилен телефон марка „Самсунг Дуос”
черен на цвят, 1 бр. черна шапка/ с козирка с надпис „Лас Вегас”
да се унищожат.
В тежест на подсъдимите
се възложиха и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: