Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 2494 по описа за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Б.М.” АД
(в несъстоятелност), ЕИК *******, твърди наличието на търговски отношения с
ответника по договор за продажба на стоки. Твърди изпълнение на задълженията му
по договора - предаване на стоките на ответника, тоест, че през периода 2008 г.
- 2011 г. е извършил доставки на своя продукция, като за всяка доставка била
съставяна фактура с посочване предмета на доставката и сумата за плащане. Сочи,
че били издадени общо 50 фактури на обща стойност от 3 042 115,42 лв. Твърди,
че фактурите били осчетоводени от ищеца и включени в дневниците за продажбите за
съответните данъчни периоди. Поддържа, че купувачът-ответник заплатил само част
от цената на получената стока на стойност 1 721 020 лв., като последното
плащане било на 02.03.2010 г. на стойност 2 600 лв., след което плащанията били
преустановени. Твърди, че ответникът не му платил в срок главница - цената за
продадената продукция, в размер на 1 321 095,42 лв. Ищецът заявява, че
банковите преводи са погасили най-старите задължения на ответника. Твърди, че е
настъпила забава на ответника. Моли за решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати главница в размер на 1 321 095,42 лв. и мораторна
лихва в размер на 407 120,39 лв. за периода
09.04.2011 г. - 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „В.Т."
ЕООД, ЕИК *******, оспорва изложените от ищеца факти – твърди, че няма дължими
суми по процесните фактури, същите били заплатени, за част от сумите били
извършени прихващания, а по една от фактурите било извършено двойно плащане. Сочи,
че на бившия синдик било добре известно, че ищецът нямал вземания към
ответника, тъй като той бил подписал протокола от 25.03.2014 г. в т.4.3 от
който се твърдяло, че такива няма. Твърди, че протоколът бил подписан и от
пълномощник на „М.И.Б.“ ООД. Твърди, че е сключен и договор за заместване в
дълг от 01.04.2011 г., с който ответникът бил заместен изцяло от F.M. I.G. LLC,
и ответникът се е освободил от задълженията по фактурите, вкл. и за дължимите
обезщетения за забава. Твърди, че ищецът като кредитор дал съгласието си за
заместването, което било отразено в договора за заместване в дълг. Намира
исковете за неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски по делото.
Третото лице-помагач
„М.и.Б.“ ООД, ЕИК *******, оспорва възраженията на ответника, като счита същите
за неоснователни. Оспорва и представения договор за заместване в дълг, като
оспорва датата и съдържанието по смисъла на чл. 164, т. 6 ГПК и излага подробни
съображения.
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1,
вр. чл. 318 ТЗ и иск по чл. 86 ЗЗД, за попълване масата на несъстоятелността.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договори за
продажба, с изложеното в ИМ съдържание, обективирани в представените фактури,
доставяне на ответника на процесните стоки, уговорената цена – по тези факти
страните не спорят и същите не се нуждаят от доказване в процеса.
Носи тежест да
докаже и начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.
Ответникът
носи тежест да докаже погасяване на задължението - чрез плащане, прихващане и
т.н., както и че е заместен в дълга, при наличието на предпоставките по чл. 102 ЗЗД.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
При извършена
служебна проверка от съда в ТРРЮЛНЦ се установи, че с решение № 35/21.03.2011 г. по т.д. 66/2010
г. по описа на ОС – гр. Пазарджик е открито производство по несъстоятелност по
отношение на ищеца „Б.М.” АД.
По делото са представени
като доказателства фактура № 001/30.06.2008 г. на стойност 241 920 лв., фактура № 002/31.07.2008
г. на стойност 0,00 лв., фактура № 004/29.08.2008 г. на стойност 0,00 лв.,
фактура № 006/30.09.2008 г. на стойност 0,00 лв., фактура № 007/30.09.2008
г. на стойност 100 800 лв., фактура № 009/31.10.2008
г. на стойност 44 083,87 лв., фактура № 010/31.10.2008
г. на стойност 161 280 лв., фактура № 011/28.11.2008
г. на стойност 5 100,48 лв., фактура № 012/28.11.2008
г. на стойност 110 880 лв., фактура № 013/29.12.2008
г. на стойност 46 763,14 лв., фактура № 014/29.12.2008
г. на стойност 201 600 лв., фактура № 016/05.01.2009 г. на стойност 91
721,95 лв., фактура № 017/27.02.2009 г. на стойност 194 957,28 лв.,
фактура № 018/31.03.2009 г. на стойност 0,00 лв., фактура № 020/30.04.2009
г. на стойност 105 898,46 лв., фактура № 021/30.04.2009
г. на стойност 141 120 лв., фактура № 022/30.05.2009
г. на стойност 0,00 лв., фактура № 023/30.05.2009
г. на стойност 262 080 лв., фактура № 024/30.06.2009
г. на стойност 0,00 лв., фактура № 025/31.07.2009
г. на стойност 0,00 лв., фактура № 026/31.07.2009
г. на стойност 70 560 лв., фактура № 027/31.08.2009
г. на стойност 6 997,54 лв., фактура № 028/31.08.2009
г. на стойност 50 400 лв., фактура № 029/30.09.2009
г. на стойност 69 072,19 лв., фактура № 030/30.10.2009
г. на стойност 49 783,10 лв., фактура № 031/30.10.2009
г. на стойност 57 533,62 лв., фактура № 032/30.11.2009
г. на стойност 113 348,09 лв., фактура № 033/30.11.2009
г. на стойност 470,23 лв., фактура № 034/30.12.2009г.
на стойност 75 572,78 лв., фактура № 035/28.01.2010
г. на стойност 95642,06 лв., фактура № 038/26.02.2010
г. на стойност 7 182 лв., фактура № 043/31.03.2010
г . на стойност 995,90
лв., фактура № 045/30.04.2010 г. на стойност 1264,20 лв., фактура
№ 046/31.05.2010 г. на стойност 2 454,48 лв.,
фактура № 050/30.06.2010 г. на стойност 2 255,06 лв.,
фактура № 054/30.07.2010 г. на стойност 536,59 лв., фактура № 055/30.07.2010
г. на стойност 144 000 лв., фактура № 058/30.08.2010
г. на стойност 1 248,91 лв., фактура № 061/30.09.2010
г. на стойност 3 367,06 лв., фактура № 062/30.09.2010
г. на стойност 123 471,94 лв., фактура № 063/30.09.2010
г. на стойност 963,52 лв., фактура № 065/29.10.2010
г. на стойност 2 800,39 лв., фактура № 066/29.10.2010
г. на стойност 317,95 лв., фактура № 069/30.11.2010
г. на стойност 4 209,74 лв., фактура №070/30.11.2010 г. на стойност 337,92 лв.,
фактура № 071/30.11.2010 г. на стойност 252 000 лв.,
фактура № 073/30.12.2010 г. на стойност 523,99 лв., фактура № 074/30.12.2010
г. на стойност 1 345,54 лв., фактура № 075/30.12.2010
г. на стойност 108 831,74 лв., фактура № 080/31.03.2011
г. на стойност 86 423,40 лв. Всички фактури са издадени от ищеца на ответника
във връзка с договорните отношения между страните.
Представено е
като доказателство по делото определение от 28.12.2012
г. на ОС Пазарджик по т.д. № 66/2010 г., с което
съдът е одобрил вземане на „М.и.Б.“ ООД към „Б.М.” АД в размер на
3 911 567 лв. на основание чл. 692 от ТЗ, с което третото лице
помагач е обосновало правния интерес от встъпване в делото като подпомагаща
ищеца страна.
По делото са
представени като доказателства Протокол от 25.03.2014 г. и разпечатка към
протокола, изготвени
и подписани от синдика на ищеца - П.А., в които са отразени с оглед наличната
счетоводна информация Салда по персонални сметки клиенти, разчети със свързани
лица по продажби.
Представени са
като доказателства платежно нареждане от 13.04.2011 г. - за превод в размер на
55 000 лева, банково извлечение от сметка на „В.Т." ЕООД, платежно
нареждане от 19.04.2011 г. - за превод в размер на 31 423,40 лева, банково
извлечение от сметка на „В.Т." ЕООД, Протокол за прихващане на разчети от
30.04.2010 г., Протокол
за прихващане на съществуващи вземания и задължения от 30.09.2010 г., Протокол за
прихващане на съществуващи вземания и задължения от 30.12.2010 г.
По делото е
представен като доказателство и Договор за заместване в дълг от 01.04.2011 г., подписан между ищеца – като кредитор, ответника –
като длъжник и третото лице Ф.И.Г.LLC – като поемател. Съгласно чл. 1 от Договора от 01.04.2011 г. „В.Т.” ЕООД като длъжник е заместен изцяло от Ф.И.Г.LLC
по задълженията му към кредитора по фактури, описани в списък - Приложение № 1
към договора, а според чл. 2 от договора заместеният длъжник се освобождава от
отговорност към кредитора. В договора е посочено, че „Б.М.-С." АД, в
качеството си на кредитор е дал писменото си съгласие за заместването на
длъжника от поемателя по задълженията към кредитора. Съгласно чл. 5 от договора
същият влиза в сила от 01.04.2011 г. В представения списък към договора са
посочени следните вземания по фактури, по които поемателят ще замести длъжника,
а именно: фактура № 032/30.11.2009 г. на стойност 113 348,09 лв., фактура № 033/30.11.2009
г. на стойност 470,23 лв., фактура № 034/30.12.2009г. на стойност 75 572,78
лв., фактура № 035/28.01.2010 г. на стойност 95642,06 лв., фактура № 038/26.02.2010
г. на стойност 7 182 лв., фактура № 043/31.03.2010 г. на стойност 995,90 лв.,
фактура № 045/30.04.2010 г. на стойност 1264,20 лв., фактура № 046/31.05.2010
г. на стойност 2 454,48 лв., фактура № 050/30.06.2010 г. на стойност 2 255,06
лв., фактура № 054/30.07.2010 г. на стойност 536,59 лв., фактура № 055/30.07.2010
г. на стойност 144 000 лв., фактура № 058/30.08.2010 г. на стойност 1 248,91
лв., фактура № 061/30.09.2010 г. на стойност 3 367,06 лв., фактура № 062/30.09.2010
г. на стойност 123 471,94 лв., фактура № 063/30.09.2010 г. на стойност 963,52
лв., фактура № 065/29.10.2010 г. на стойност 2 800,39 лв., фактура № 066/29.10.2010
г. на стойност 317,95 лв., фактура № 069/30.11.2010 г. на стойност 4 209,74
лв., фактура № 070/30.11.2010 г. на стойност 337,92 лв., фактура № 071/30.11.2010
г. на стойност 252 000 лв., фактура № 073/30.12.2010 г. на стойност 523,99 лв.,
фактура № 074/30.12.2010 г. на стойност 1 345,54 лв., фактура № 075/30.12.2010
г. на стойност 108 831,74 лв
Договорът е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, но
изрично с молба от 06.06.17 г. /л. 381 от делото/, докладвана и в о.с.з. от
04.12.17 г., ответникът е заявил, че няма да се ползва от договора за
заместване в дълг по смисъла на чл. 193, ал. 2 ГПК. Тоест, същият не може да послужи като част от
доказателствата по делото, въз основа на които съдът формира преценката си по
съществото на спора и не следва да бъде взет предвид.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено компетентно и мотивирано, в обхвата на компетентност на вещото лице,
въз основа доказателствата по делото, се установява, че в „Б.М.” АД и във „В.Т.”
ЕООД издадените 50 бр. процесни фактури на обща стойност 3 042 115,42 лв. са
осчетоводени, съгласно счетоводните стандарти и включени в Дневниците за
продажби и Справки-декларациите за ДДС за съответните данъчни периоди, като е начислен
и дължимия ДДС. Вещото лице е посочило, че сумата, преведена от „В.Т.“ ЕООД по разплащателната
сметка на „Б.М.” АД в „Е.Б.Б.“ ЕАД е в размер на 1 807 443,40 лв. От
заключението се установява още, че при размер на доставките по процесните
фактури от 3 042 115,42 лв., платените суми по банков път са 1 807 443,40 лв.
към 13.04.2011 г., а неплатени по банков път - 1 321 095,42 лв. към 09.04.2011
г. и неплатени по банков път - 1 234 672,02 лв. към 13.04.2011 г. Вещото лице
заключава, че разчетите между „Б.М.” АД и „В.Т.“ ЕООД за доставени стоки в
размер на 3 042 115,42 лв. са изцяло уредени, но взема предвид, както плащанията по банков път, така и осчетоводените
прихващания на основание на
подписани Протоколи за погасяване на насрещни вземания и задължения. В
експертизата се посочва също, че размерът на погасените вземания на „Б.М.” АД
от „В.Т.“ ЕООД по банков път към
13.04.2011 г. са в размер на 1 807
443,40 лв., а размерът на погасените вземания, чрез прихващане на насрещни
задължения по Протоколи за прихващане на разчети-вземания и задължения между „Б.М.”
АД и „В.Т.“ ЕООД към 30.12.2016 г. е 1 234 671,02 лв. Вещото лице е посочило
още, че разчетите между „Б.М.” АД и „В.Т.“ ЕООД за доставки на стоки по процесните
50 бр. фактури в счетоводните регистри на дружествата са погасени/1 807 443,40 лв.
+ 1 234 671,02 лв. = 3 042 115,42 лв./. От заключението се установява, че в „Б.М.”
АД Договорът за заместване в дълг от 01.04.2011 г. към момента на изготвяне на
експертизата не съществува в счетоводните регистри на дружеството, че в сметка
498 ”Други дебитори” няма партида "Ф.М.И.Груп" и че във „В.Т.“ ЕООД
същият договор от 01.04.2011 г. е анулиран след Решение на ПАС и не съществува
в счетоводните регистри на дружеството. От заключението се установява, че в
балансите на „Б.М.“ АД за 2011 г., 2012 г., 2013 г., предоставени от ТД на НАП
гр. Пазарджик участват вземания от предприятия от група в размер, както следва:
за 2011 г. – 952 х. лв.; за 2012 г. – 110 х. лв.; за 2013 г. - 192 х. лв. Вещото лице е посочило, че „Б.М.“ АД
не е представило счетоводни данни за разшифроване на вземанията по клиенти,
поради невъзможност да се отвори използваната счетоводната програма през 2011 г.
От заключението се установява, че в баланса на „В.Т.“ ЕООД за същите години са
отразени задължения към предприятия от група, както следва: за 2011 г. - „В.Х.”
– 60 х. лв.; „Б.М.“ АД - над 1год. - 952 х. лв;
за 2012 г. - „Б.М.“ АД - над 1год. – 876 х.лв.; „Б.М. “ АД - над 1год. –
110 х.лв.; за 2013г. - „В.Х.” – 579 х.лв.; „Б.М.“ АД - над 1год. – 876 х.лв.; „Б.М. “АД -
до 1год. – 192 х.лв.
По
делото са представени и Решение № 87/07.07.2014 г. на ОС Пазарджик по т.д. 15/2013
г., Решение № 276/15.07.2015 г. на АпС Пловдив по т.д. 1385/2014 г.,
Определение № 34/16.01.2017 г. по т.д. 562/2016 г. на ВКС, Протокол за
прихващане на разчети от 31.12.2010 г., Протокол за прихващане на разчети от 31.12.2009
г., Приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г.
От
допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност
на вещото лице, въз основа доказателствата по делото, вещото лице е установило
след проследяване на транзакциите по сметка с IBAN *** „Б.М.” АД, по
представени от „Е.Б.-Б.” ЕАД, сега Търговска банка „В.” ЕАД, банкови извлечения
за периода м.11.2008г. - м.05.2011 г. кредитиране на счетоводна партида
17130123530 с входящи преводи от „В.Т.” ЕООД, осчетоводени по Дебита на
счетоводни партиди 17130044910 и 50310000010. Вещото лице е посочило в
заключението, че в представените банкови извлечения няма данни за основание на
банковите преводи от „В.Т.” ЕООД. От заключението се установява, че през
периода м. 11.2008 г. - м. 05.2011 г. са нареждани банкови преводи от „В.Т.” ЕООД
по сметки на „Б.М.” АД в У.Б.и О.Б.АД, а именно - IBAN ***банк и IBAN ***а АД и
че по сметките на „Б.М.” АД през периода м. 11.2008 г. - м. 05.2011 г. ca
постъпили суми от „В.Т.”ЕООД: в Емпорики банк – в общ размер на 1 696 020
лв.; в У.Б.– в общ размер на 25 000 лв.; в О.Б.– в общ размер на 86 423,40 лв.
или, общо всички банкови преводи са в размер на 1 807 443,40 лв. От
заключението се установява още, че общата стойност на доставените стоки през
периода м. 06.2008 г. - м. 03.2011 г. от „Б.М.” АД на „В.Т.” ЕООД по процесните
50 броя фактури е 3 042 115,42 лв. Вещото лице е посочило, че погасяването на
сумата е, както следва: фактурирана стойност - 3 042 115,42 лв., погасена сума
с банкови преводи - 1 807 443,40 лв. Вещото лице е посочило в заключението
си, че сумата по фактура № 080/31.03.2011 г. в размер на 86 423,40 лв. дължима
от ответника „В.Т.” ЕООД, съгласно представеното банково извлечение от О.Б.АД с
писмо № 800/08.02.2018 г. е постъпила на 13.04.2011 г. - 55 000 лв. и на
19.04.2011г. – 31 423,40 лв. по банковата сметка IBAN ***, счетоводна партида
1731503513340011, открита във финансов център „Стара Загора” на 08.04.2011 г.,
закрита на 07.02.2013 г. с титуляр „Б.М.” АД.
Останалите доказателства съдът намира
за неотносими към предмета на настоящия спор.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предвид безспорните между страните факти, издадените и осчетоводени от
страните фактури и заключението на вещото лице, съдът приема за доказани по
делото, както наличието на трайни търговски отношения и сключване на договорите
за търговска продажба, обективирани в процесните фактури, така и изпълнението
на задълженията за доставяне на стоките по тях от страна на ищеца –
несъстоятелен длъжник. Фактът на отразяване на първичните счетоводни документи
в счетоводството на договарящите представлява и извънсъдебно признание,
кореспондиращо на останалите събрани по делото доказателства, относно
постигането на съгласие между страните за сключването на сделките /търговски
продажби/ и получаването на стоките по тях, както и за уговорената цена. Тоест,
установява се съществуване вземанията на продавача по процесните фактури.
От заключението на вещото лице по категоричен начин се установява и
погасяване на част от дължимата общо
сума по фактурите по банков път, чрез извършени преводи от ответника към ищеца
от общо 1 807 443,40 лв. Страните не оспорват заключението в тази част и
не спорят, че с посочената сума са погасени задължения именно по процесните
фактури /доколкото по делото има данни и за други дължими от ответника /на
друго основание/ суми, предвид заключението на вещото лице в частта относно
отразените от ответника задължения към ищеца по баланса за 2011 година /за срок
над 1 година/, 2012 година и т.н./. Затова съдът приема, че с цитираната сума
са погасени задължения по процесните фактури, въпреки че в представените по
делото платежни документи /с изключение на тези, отразяващи плащанията по
фактура № 80/2011 година/ не е посочено основание за извършените преводи и въпреки
заключението на вещото лице, че такова отразяване няма и в счетоводствата на
дружествата.
Предвид горното, установява се наличието на вземания на ответника в размер
на 1 234 672,02 лева /разликата между общо дължимата сума от
3 042 115,42 лева по процесните фактури и извършените по банков път
плащания от 1 807 443,40 лв./. За тази сума ответникът твърди погасяване
чрез прихващане на насрещни вземания. В тази връзка по делото са приети като
писмени доказателства 6 броя протоколи за прихващане от дати 30.04.2010 година
/л. 166/ - с който са прихванати вземания на ответника срещу ищеца от
33 922,27 лева „по договор за поръчка от 10.03.2010 година“ срещу вземане
на ищеца „по доставки“ от 554 077,29 лева; от 30.09.2010 година /л. 167/ -
с който са прихванати вземания на ответника срещу ищеца от 179 284,31 лева
– „платени в негова полза“ срещу вземане на ищеца „по доставки“ от 798 452,58
лева; от 30.12.2010 година /л. 168/ - с който са прихванати вземания на
ответника срещу ищеца от 145 510,09 лева – „платени в негова полза“ срещу
вземане на ищеца „по доставки“ от 989 535,54 лева; от 31.12.2009 година
/л. 351/ - с който са прихванати вземания на ответника срещу ищеца от 31 929,60
лева „по доставки“ срещу вземане на ищеца „по доставки“ от 589822,73 лева; от 31.12.2010
година /л. 350/ - с който са прихванати вземания на ответника срещу ищеца от 746
852 лева – „неустойка по договор“ срещу вземане на ищеца „по доставки“ от 844 025,45
лева. Вещото лице е отразило в заключението си и счетоводно отразено при двете
дружества прихващане от 30.03.2011 година на сума от 97 173,45 лева, без
конкретизиране основанието и произхода на вземанията, които се прихващат.
Тези протоколи са частни документи, които не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила за материализираните в тях изявления на страните и следва съдържанието
им /тоест, доколко отразеното в тях отговаря на действителното положение/ да
бъде ценено от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички доказателства по
делото. Верността на Протоколите е оспорена от ищеца и третото лице помагач, но
с оглед техния характер, не е открито производство по чл. 193 ГПК. Или, както
беше посочено, по отношение на изявленията и фактите, съдържащи се в частен
документ, съдът не е обвързан и доказването им / достоверността на отразеното в
частен документ/ се провежда в хода на съдебното дирене, вкл. според правилата
за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК.
Тоест, ответникът следваше да проведе пълно и главно доказване на фактите,
на които основава своите твърдения и възражения и установяването на които води
до изгодни за него последици - в конкретния случай - на настъпил правопогасяващ
ефект от извършено прихващане на насрещни вземания. Протоколът за прихващане би
имал характера на частен писмен документ, обективиращ неизгоден за подписалата
го страна факт /наличието на задължения към ответника в посочените размери/ и в
този смисъл – висока доказателствена стойност за тези факти, но в случая всички
представени по делото протоколи и този, описан от вещото лице в първоначалното
заключение, макар и осчетоводени и при двете дружества /в този смисъл
възраженията за антидатиране на същите са неоснователни/ не отразяват конкретните насрещни взмания на страните, до размера
на по-малкото от които се извършва прихващане. Или, по същество, протоколите
сами по себе си не доказват настъпило извънсъдебно прихващане, с което са
погасени задълженията на ответника по
конкретните, процесни фактури.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа такова възражение за
прихващане, с вече настъпил
погасителен ефект на прихващането по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. При това, в него тежест
/както е указано и в доклада по делото/ е да докаже наличието на оспорените от
ищеца и подпомагащата го страна предпоставки по чл. 103 и 104 ЗЗД – наличие на
изискуемост и ликвидност на насрещните вземания. Ангажираните в тази връзка
доказателства са протоколите за прихващане и заключението на вещото лице, но
нито в протоколите, нито в заключението са индивидуализирани насрещните вземания
на ответника, нито пък са представени други доказателства /договори, фактури и
т.н./, които да установяват или поне да сочат на наличието на правоотношения
между страните, по силата на които да са дължими суми на ответника. В този
смисъл и както вече беше посочено по-горе, макар протоколите да са подписани от
представител на ищеца, същите не са подкрепени от други доказателства по делото
и поради това не установяват предпоставките на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД –
наличието на ликвидни и изискуеми конкретни вземания на ответника в посочените
в протоколите размери. Още повече, не се установи и с кои вземания на ищеца се
извършва прихващането, доколкото от заключението на вещото лице и отразеното в
баланса на ответника може да се направи извод за това, че двете дружества са
имали и други облигационни правоотношения, извън тези по процесните фактури.
Или, посочените и събрани по делото доказателства не установяват елементите
на фактическия състав на правото да се извърши извънсъдебно прихващане, а
именно- съществуване на насрещни, действителни
вземания по протоколите за прихващане, които освен това са изискуеми и ликвидни /да са ясни фактите, от които
произтичат и ясно да е определен техният размер/. А само при установяване на
всички тях, може да се направи извод, че е настъпил погасителният ефект и насрещните
вземания са погасени до размера на по-малкото от тях.
Или, сумите, отразени от вещото лице като погасени чрез прихващане, съдът
намира за дължими, като по отношение на тях ответникът не е доказал правопогасяващите
си възражения.
Във връзка с възраженията на ищеца само за пълнота следва да се посочи, че
няма пречка страните да подпишат двустранен протокол за прихващане, вместо
всяка от тях да прави самостоятелно изявление и да установява узнаване на другата
страна, още повече по този начин съставен протоколът за прихващане улеснява и
целите на счетоводното уреждане на отношенията. Тоест, това не опорочава по
никакъв начин волеизявленията на страните.
Така, предвид заключението на вещото
лице и уточненията в о.с.з. от 12.03.2018 година, дължимият остатък от цената
по фактурите е в размер на 1 234 672,02 лева /незаплатените по банков
път суми, съгласно първоначалното заключение/, в какъвто размер е основателен
искът за главница.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая, видно от представените и
осчетоводени при ответника фактури, изискуемостта на вземането за цената по
последната от тях /№ 80/31.02.2011 година/ е настъпила, съобразно уговореното
/отразеното във фактурите/, а именно – на 31.03.2011 година. Изискуемостта на
вземанията по останалите фактури е настъпила преди тази дата. Или, за периода
09.04.2011 година – 09.04.2014 година, ответникът е в забава за заплащане на
цялата сума от 1 234 672, 02 лева и изчислена с помощта на компютърна
програма, лихвата за забава за посочения период е в размер на 380 464.89 лева.
До този размер, съответно, е основателен акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.
Следва изрично да се посочи, че макар в писмената защита ищецът да сочи различен
размер, в които иска да бъдат уважени исковете, не е направено искане /нито
преди, нито след даване ход на устните състезания/ за изменение размера на
исковете, съответно – за оттегляне или отказ от иск за разликата до
първоначално предявените размери.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на
разноски имат и двете страни /ищец и ответник/, като такива следва да им се
присъдят по представените списъци по чл. 80 ГПК, доказателствата за сторените
разноски и съобразно уважената/отхвърлената част от исковете. На ищеца
съответно са дължими разноски от 27 487,54 лева – за адвокат и вещи лица и
на ответника – 1175,40 лева – също за адвокат и вещо лице.
В тази връзка, неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, доколкото същото е в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 6
НМРАВ минимален размер от 28 812,16 лева без ДДС, както и с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ, несъстоятелният длъжник следва да заплати от масата на несъстоятелността
държавна такса в размер на 4523,16 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, а ответникът
– държавна такса в размер на 64 605,48 лева, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.Т." ЕООД,
ЕИК ******* да заплати на „Б.М.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******:
-
на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ сумата от 1 234 672,02
лева, представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и
доставени стоки и услуги по фактури, както следва: фактура № 001/30.06.2008
г. на стойност 241 920 лв., фактура №
002/31.07.2008 г. на стойност 0,00 лв., фактура № 004/29.08.2008 г. на стойност
0,00 лв., фактура № 006/30.09.2008 г. на стойност 0,00 лв., фактура №
007/30.09.2008 г. на стойност 100 800 лв., фактура № 009/31.10.2008 г. на
стойност 44 083,87 лв., фактура № 010/31.10.2008 г. на стойност 161 280 лв.,
фактура № 011/28.11.2008 г. на стойност 5 100,48 лв., фактура № 012/28.11.2008
г. на стойност 110 880 лв., фактура № 013/29.12.2008 г. на стойност 46 763,14
лв., фактура № 014/29.12.2008 г. на стойност 201 600 лв., фактура №
016/05.01.2009 г. на стойност 91 721,95 лв., фактура № 017/27.02.2009 г. на
стойност 194 957,28 лв., фактура № 018/31.03.2009 г. на стойност 0,00 лв.,
фактура № 020/30.04.2009 г. на стойност 105 898,46 лв., фактура №
021/30.04.2009 г. на стойност 141 120 лв., фактура № 022/30.05.2009 г. на
стойност 0,00 лв., фактура № 023/30.05.2009 г. на стойност 262 080 лв., фактура
№ 024/30.06.2009 г. на стойност 0,00 лв., фактура № 025/31.07.2009 г. на
стойност 0,00 лв., фактура № 026/31.07.2009 г. на стойност 70 560 лв., фактура
№ 027/31.08.2009 г. на стойност 6 997,54 лв., фактура № 028/31.08.2009 г. на
стойност 50 400 лв., фактура № 029/30.09.2009 г. на стойност 69 072,19 лв.,
фактура № 030/30.10.2009 г. на стойност 49 783,10 лв., фактура № 031/30.10.2009
г. на стойност 57 533,62 лв., фактура № 032/30.11.2009 г. на стойност 113
348,09 лв., фактура № 033/30.11.2009 г. на стойност 470,23 лв., фактура №
034/30.12.2009г. на стойност 75 572,78 лв., фактура № 035/28.01.2010 г. на
стойност 95642,06 лв., фактура № 038/26.02.2010 г. на стойност 7 182 лв.,
фактура № 043/31.03.2010 г. на стойност 995,90 лв., фактура № 045/30.04.2010 г.
на стойност 1264,20 лв., фактура № 046/31.05.2010 г. на стойност 2 454,48 лв.,
фактура № 050/30.06.2010 г. на стойност 2 255,06 лв., фактура № 054/30.07.2010
г. на стойност 536,59 лв., фактура № 055/30.07.2010 г. на стойност 144 000 лв.,
фактура № 058/30.08.2010 г. на стойност 1 248,91 лв., фактура № 061/30.09.2010
г. на стойност 3 367,06 лв., фактура № 062/30.09.2010 г. на стойност 123 471,94
лв., фактура № 063/30.09.2010 г. на стойност 963,52 лв., фактура №
065/29.10.2010 г. на стойност 2 800,39 лв., фактура № 066/29.10.2010 г. на
стойност 317,95 лв., фактура № 069/30.11.2010 г. на стойност 4 209,74 лв.,
фактура №070/30.11.2010 г. на стойност 337,92 лв., фактура № 071/30.11.2010 г.
на стойност 252 000 лв., фактура № 073/30.12.2010 г. на стойност 523,99 лв.,
фактура № 074/30.12.2010 г. на стойност 1 345,54 лв., фактура № 075/30.12.2010
г. на стойност 108 831,74 лв., фактура № 080/31.03.2011 г. на стойност 86
423,40 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2014
година и до окончателно погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от
1 321 095,42 лв.;
-
на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 380 464.89
лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима
върху присъдената главница, която лихва е за периода 09.04.2011 година –
09.04.2014 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално
предявения размер от 407 120,39 лв.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27 487,54
лева – съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.М.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 523,16 лева - разноски за държавна такса в
производството, съобразно отхвърлената част от исковете, която следва да се
събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „В.Т." ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 64 605,48 лева - разноски за държавна такса в
производството, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.М.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******* да заплати на „В.Т."
ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1175,40
лева – съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на М.И.Б. ООД, ЕИК: *******
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: