№ 1025
гр. Русе, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520104737 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 28.09.2022г. до
20.01.2023г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност
414,16 лева по 8 броя фактури в имота на ответника А. Х. Р. с
ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“К.и М.“ N:**** бл.“Д.“, вх.“Г“, ет.2
с абонатен N:24080520660.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо
414,16 лева по 8 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и
мораторна лихва в общ размер на 5,21 лева за периода от падежа на всяка от
фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 21.03.2023г..
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед №
409/27.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 736/2023г. по описа на Разградски районен съд.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с която са развити
съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно
притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с
топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с
които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия
на ответника.
Видно от представения по делото Договор N: 121/ 26.10.1994г. етажната
собственост на бл.“****“, вх.А и Б в гр.Русе, сключила договор с ищеца
Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно от Договор N:249/29.10.1998г. м/у етажната собственост на бл.“
Д.“, вх.В и Г в гр.Русе и фирма „Топлофикация Русе“ АД, за процесния период
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия в процесната сграда.
Видно от Договор N:010046/11.07.2007г. м/у етажната собственост на
бл.“ Д.“, вх.В и Г в гр.Русе и фирма „Дикей-Л“ ООД, за процесния период е
бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия в
процесната сграда.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на
дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово
разпределение и то се извършва от „Дикей-Л“ ООД.
Експертът установява, че имот с административен адрес гр.Русе, ул.“К.и
М.“ N:**** бл.“Д.“, вх.“Г“, ет.2 с абонатен N:24080520660 е присъеднинен,
чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе
АД.
Експертът установява, че при спазване правилата за дялово
разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот
2
с административен адрес гр.Русе, ул.“К.и М.“ N:**** бл.“Д.“, вх.“Г“, ет.2 с
абонатен N:24080520660, присъеднинен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД, за процесния период
следва да се начисли 3,71563 МWh топлинна енергия на стойност 427,18 лева
с ДДС.
При така установените по делото доказателства съдът приема, че
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 5,21 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ
размер от 875,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
75,00 лева държавна такса, 300,00 лева възнаграждение за вещо лице и 400,00
лева възнаграждение за особен представител.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за
исковото и заповедното производства, възлиза на 950,00 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Р. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев, сумата от 414,16 лева представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна енергия по 8 броя фактури в имота на
ответника А. Х. Р. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“К.и М.“
N:**** бл.“Д.“, вх.“Г“, ет.2 с абонатен N:24080520660, както и сумата от общо
3
5,21 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка
една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 21.03.2023г.., ведно със законната лихва върху
главницата, за които вземания по ч.гр.д. № 736/2023г. по описа на Разградски
районен съд е издадена Заповед № 409/27.04.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. Р. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 950,00 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4