Решение по дело №14791/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5037
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20171100514791
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 04.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ИВАНОВА

 

         ЧЛЕНОВЕ:

   мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 14791 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „Р.к.“ ЕАД за допълване на Решение № 8150/28.12.2018 г. по въззивно гражданско дело № 14791/2017 г. на Софийския градски съд, IV-в въззивен състав (настоящото дело), с която се иска съдът да се произнесе по искането за отмяна на Решение № 13515/20.01.2015 г. по гражданско дело № 35580/2013 г. на Софийския районен съд, 145. състав, в частта, с която се иска отмяна на решението по отношение на конституирането на трето лице помагач по делото на страната на ищеца – „И.г.“ ЕООД, както и в частта за разноските.

В жалбата се сочи, че неправилно било конституирано трето лице – помагач като частен правоприемник (цесионер) на първоначалния ищец „Д.“ ООД, тъй като цесията не била съобщена. По отношение на разноските се твърди, че същите надвишават минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Останалите страни по делото – П.Б.Л., „Д.“ ООД и „И.г.“ ЕООД, не са подали отговор на молбата, въпреки че същата им е била надлежно връчена.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата е недопустима в частта, с която е направено искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК по изменението на решението в частта за разноските се произнася съдът, който е постановил решението. В случая изменението на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се извърши от Софийския районен съд. Това е направено, като на лист 135 от първоинстанционното дело се намира Определение № 144763/13.06.2017 г. по гражданско дело № 35580/2013 г. на Софийския районен съд, 145. състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Този акт подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба (чл. 248, ал. 3 ГПК), а такава не е била подадена от страна на молителя „Р.к.“ ЕАД. Следователно с влизане в сила на посоченото определение въпросът за разноските в първоинстанционното дело е бил решен окончателно с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде пререшен от настоящия съдебен състав. В тази част молбата за допълване на въззивното решение е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По отношение на искането за допълване на решението по настоящото дело с изричен диспозитив по отношение на конституирането на трето лице – помагач по делото от първоинстанционния съд, настоящият съд намира следното:

Искане за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част действително е направено във въззивната жалба, като липсва  нарочно произнасяне в диспозитива на крайния акт по делото – Решение № 8150/28.12.2018 г. Такова обаче не е необходимо, тъй като контролът за правилност на преценката на първоинстанционния съд относно конституираните страни се извършва при обжалване на решението по същество, като ако неправилно е конституирано трето лице – помагач може да се направи извод за евентуална частична недопустимост на първоинстанционното решение. По този въпрос въззивният съд се произнася с мотивите на решението си, като ако е налице изцяло допустимо първоинстанционното решение, същото се потвърждава. Диспозитивът за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част инкорпорира в себе си и преценката на въззивния съд, че конституирането на трето лице е правилна.

Евентуалната неправилност на тази преценка не подлежи на преразглеждане от съда, постановил решението, а може да бъде предмет на инстанционен контрол.

Следователно в тази част молбата е неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №18553/11.02.2019 г. на „Р.к. ЕАД за допълване на Решение № 8150/28.12.2018 г. по въззивно гражданско дело № 14791/2017 г. на Софийския градски съд, IV-в въззивен състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №18553/11.02.2019 г. на „Р.к. ЕАД за допълване на Решение № 8150/28.12.2018 г. по въззивно гражданско дело № 14791/2017 г. на Софийския градски съд, IV-в въззивен състав, в частта относно третото лице – помагач.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.