№ 542
гр. Пазарджик , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200679 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. СТ. АН., ЕГН- **********, с адрес с. Л., обл.
Пазарджик ул. „***“ № 76, против Електронен фиш Серия К № 4694125 издаден
от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2
т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 700 (седемстотин) лева.
В подадената жалба обобщено се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна . Направено е искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ, поради
неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по
същество, в което се обосновават доводи за законосъобразност на издадения ЕФ и
се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за процесуално
представителство.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея,
1
след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 25.01.2021 г., в 16,11
часа, на главен път І-8, км 170+430 в посока от гр. Белово за гр. Пазарджик, при
въведено ограничение за движение от 50 км/час с пътен знак В26, е управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с 116 км/час. Скоростта била
установена и фиксирана с мобилна радарна система TFR1-M № 606. Системата
отчела движение със скорост от 116 км/час, т.е. превишение на скоростта от 66
км/час. От това превишение били извадени 3 км/час. Така се формирало
превишението на скоростта от 113 км/ч. По този начин бил нарушен чл.21 ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен лично на санкционираното лице на 16.04.2021 г., видно от
известие за доставяне на л.36 от делото. Срещу ЕФ е подадена жалба от надлежно
упълномощен от санкционираното лице адвокат чрез АНО до съда, която била
входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 16.04.2021 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок,
от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- снимки от
видеоклип от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за
законосъобразност на санкционния акт, съдът намира, че ЕФ е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност,
съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра
на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното
производство не се доказа по безспорен начин фактът на извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
На първо място при установяването на административното нарушение с
2
АТТС TFR1-M № 606 не са били изпълнени императивните изисквания на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата).
Съгласно чл.10 ал.3 от цитирания нормативен акт при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. Това изискване не е спазено. Съставен е протокол за използване на
АТСС по чл.10 ал.1 от Наредбата (л.14). Видно от същия обаче е, че той не
съдържа всички необходими реквизити.
От ЕФ става ясно, че е засечено движение с превишена скорост на
процесното МПС, като това движение е извън населено място, както и това, че не
е нарушена нормативно установената скорост на движение в извъннаселено място
от 90 км/час, а допълнително въведено със знак В26 ограничение на скоростта от
50 км/час. При това положение следва изрично като реквизит в Протокола за
използване на АТСС да се посочи, че е налице допълнително ограничение на
скоростта от 50 км/час и че същото е въведено със знак В26, както и да се посочи
изрично на какво разстояние от този пътен знак, с който е въведено ограничението
на скоростта се намира АТСС, използвано за засичане на движението и скоростта
на МПС. Видно от протокола в него не е отразено нито едно от тези
обстоятелства.
Освен това към Протокола липсва приложена към него снимка на
разположението на уреда- мобилното АТСС. Да, по делото е представена снимка
на АТСС (л.38), но видно от същата е, че е заснето монтирано в л.а. АТСС, но от
тази снимка не става ясно нито къде е разположен патрулният полицейски
автомобил, в който е монтирано стационарно АТСС, нито дали тази снимка е
направена непосредствено преди началото на работния процес на АТСС на
процесната дата и място. При това положение така изготвената снимка (която е
неразделна част от протокола) няма стойността на надлежна такава по смисъла на
чл.10 ал.3 от Наредбата и не може да послужи за удостоверяване на отразеното в
Протокола обстоятелство за разположение на АТСС- на главен път I-8 ресторант
„Орешака“ км 170+430 в посока от гр. Белово за гр. Пазарджик, както и къде е
било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и
позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата има за цел да се установи по
категоричен начин дали е спазено и друго изискване на наредбата- това по чл.8, а
именно при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Конкретният случай е точно такъв. Според посоченото в ЕФ,
жалбоподателят е управлявал процесното МПС с превишение на скоростта,
съгласно допълнително въведеното ограничение в извън населено място със знак
В26 от 50 км/час при разрешена 90 км/час. Липсата на снимка на разположението
на АТСС не дава възможност да се провери дали действително последното се е
3
намирало и на какво отстояние от знака въвеждащ допълнителното ограничение
на скоростта.
Освен това липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява да
се установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била
разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място,
нито пък е налице възможност да се установи как е било насочено същото спрямо
засичаните МПС, респ. дали са спазени изискванията според инструкцията за
експлоатация на техническото средство относно допустимия ъгъл на замерването,
а от там и за коректност на измерването. Не е ясно също дали в близост до
разположеното АТСС не е имало други препятствия на пътя или в страни от него,
въобще някакви фактори, които биха могли също да влияят на работата му, респ.
да дискредитират коректността на измерването на скоростта. Това е така тъй като
от снимката не може да се установи къде е позициониран патрулният автомобил, в
който е монтирано стационарно АТСС и дали тази снимка е направена преди
започване на работния процес на АТСС на процесната дата.
Вярно е, че на снимките, изведени от видеоклипа на АТСС са посочени
координати на разположението на уреда, но при извършена справка в
общодостъпния сайт Гугъл карти въведените посочени на снимката GPS-
координати показват, че АТСС е разположено на място, различно от отразеното в
Протокола за използване на АТСС- на изхода на с. Малко Белово в посока гр.
Пазарджик до плажен комплекс „Топлата вода“, а не на паркинга на ресторант
„Орешака“. Това показва, че отразените GPS-координати на снимките от
видеоклипа на АТСС не дава достоверно местоположение на уреда.
Освен това от снимките изведени от видеоклип от АТСС също не може да се
установи къде е било разположено АТСС, но също така не може да стане ясно и
мястото на извършване на нарушението, още по-малко дали същото попада в
участъка, в който е въведено ограничение на скоростта от 50 км/час с пътен знак
В26. Това е от значение като се имат предвид и данните от справката на АПИ, че в
цитирания в ЕФ участък има последователно въведени с пътен знак В26 две
ограничения на скоростта от 70 км/час и от 50 км/час. При тази неяснота няма как
да се прецени в кой участък се е движело МПС, управлявано от жалбоподателя и
дали е било в участъка с ограничение от 50 км/час.
Съдът намира, че е допуснато и още едно нарушение при издаването на ЕФ,
водещо до засягане правото на защита на санкционираното лице. Това е така, тъй
като видно от снимките от АТСС е, че е засечено движение на процесното МПС
със скорост от 116 км/час. Същевременно от тази скорост, както е посочено в ЕФ,
е отчетен толеранс от минус 3 км/час. При положение, че е засечена скорост над
100 км/час, в случая е следвало от така измерената скорост да се отчете толеранс
от 3%, тъй като това е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч. В случая тези 3% се
равняват на 3,48 км/ч, които е следвало да бъдат закръглени на 4 км/час в полза на
жалбоподателя и така превишението на скоростта е не 63 км/час, а 62 км/час,
макар това да не се отразява на квалификацията на нарушението в конкретния
случай.
4
Всичко това води до извода, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е доказателствено необезпечено и не е доказано до необходимата
степен на несъмненост. Това води до порочност на издадения ЕФ и е основание за
неговата отмяна.
При този изход от делото- отмяна на ЕФ, не може да бъде удовлетворено
искането на пълномощника на директора на ОДМВР-Пазарджик за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Пак с оглед изхода на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Това е искане е направено своевременно,
а именно в хода на съдебното производство с депозираната жалба. Пълномощникът
има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие (л.8), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат Л.К. от ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик- органът издал ЕФ
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените
по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като
претендираният размер на адвокатското възнаграждение е под минимално предвидения
в разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4694125 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на СТ. СТ. АН., ЕГН- **********, с адрес с. Л., обл.
Пазарджик ул. „***“ № 76, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 700 (седемстотин) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. СТ. АН., ЕГН- **********, с адрес с. Л., обл. Пазарджик ул.
„***“ № 76, разноски в размер на 100 (сто) лева- за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на АНО, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в
5
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6