Р Е Ш Е Н И Е
№260021
гр.Ботевград, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №234 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р.С.А.
с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, чрез упълномощения от него адв.Ив. С.
от САК е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №***от ***г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София,
РУ – гр.Ботевград, упълномощен със заповед №***г. на Директора на ОДМВР-София,
с което за нарушение на чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.5 от КЗ му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00лева. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.С. от САК, която поддържа изцяло жалбата срещу
горецитираното НП.
Въззивната страна – РУ - Ботевград,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН
№***г.; заповед №***г и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Л.П.Л. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор” при РУ – Ботевград, М.Х.П. и М.Х.Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На 18.08.2019г. около 17.25ч в с.***, обл.Софийска, ул.“***“, свидетелите Л.П.Л.М.Х.Д.
- полицейски служители при РУ – Ботевград били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските
служители спрели за проверка движещия по
същата улица, лек автомобил м. „Мерцедес Е200” с рег.№***, управляван от
жалбоподателя - Р.С.А.. При извършената проверка свидетелите Л. и П. установили,
че управлявания от А. не е
негова собственост и за същия няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение св.Л. съставил на К. АУАН
№***г., като отказа му да го подпише е удостоверен с подписа
на св.М.П.. Въз основа на
така извършената проверка и съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление ***от ***г.,
издадено от Началник група към
ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград. в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че повторно управлява лек
автомобил „Мерцедес Е200” с рег.№***, на който не е собственик, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, поради което на основание чл.638, ал.5 от КЗ му е наложил наказание глоба в размер на
800 лева, като е посочено, че е налице повторност, тъй като на жалбоподателя е било издадено и връчено
на ***г. НП № ***в едногодишен срок
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Л., П. и Д. както и от съставения АУАН. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените
доказателства по делото и съдът
ги цени с доверие. По
делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите
констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът е на мнение,
че в административно- наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото НП, тъй като е
ограничено правото на защита на нарушителя. Както бе посочено по-горе с АУАН на
жалбоподателя е предявено обвинение, за това, че е осъществил управление на лек
автомобил, собственост на Румен Нецов Димитров, без да може да представи
сключена застраховка гражданска отговорност, което представлява нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ.
Това нарушение и фактология е възприета и от АНО в издаденото наказателно
постановление. Но за първи път с НП е посочено, че нарушителят повторно не е
сключил застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, което е описано
отново като нарушение на 638, ал.3
от КЗ, но наказанието е наложено на основание чл.638,
ал.5 от КЗ, а
именно глоба в размер на 800 лева. АНО в диспозитивната част на НП е посочил,
че е налице повторност, тъй като НП № ***г. е
връчено на *** г. Тоест на жалбоподателя за първи път в издаденото наказателно
постановление е посочен фактът, че е извършил коментираното деяние повторно,
без обаче в обстоятелствената част на същото да се обяснява защо е налице
повторност. Едва в диспозитивната част на процеснато НП е посочено, че е налице
повторност, поради наличието на друго НП, което, дори не е посочено дали е
влязло в сила. Въпреки това обаче АНО е бил длъжен да посочи, че описаното НП
касае същото по вид административно нарушение и тъй като жалбоподателят вече е
бил санкциониран с влязло в сила НП за същото по вид нарушение е налице повторност,
която определя и по-тежката му административно-наказателна отговорност.
В
настоящия казус АНО е бил длъжен след като установи, че е налице повторност, да
върне съставения акт за установяване на административно нарушение, за да бъде
съставен друг такъв на жалбоподателя, с който да му бъде предявено по-тежкото
административно наказателно обвинение, а именно за това, че повторно управлява
МПС без сключена задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Недопустимо
е за първи път с НП на нарушителя да се предявяват факти, срещу които
последният не се е защитавал. Налице е съществено процесуално нарушение именно
поради факта, че жалбоподателят не се е защитавал срещу факта, че е извършил
нарушението повторно -тоест не е могъл да направи възражения както при
съставянето на акта, така и в 3-дневен срок от неговото съставяне. В този
смисъл както в акта, така и в НП липсва изчерпателно фактическо описание на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено (нарушение на
чл. 42, т. 4 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН)-нито в акта, нито в обстоятелствената НП е посочено, че
деянието е извършено повторно и защо е налице повторност. 3а първи път в НП и
то в диспозитивната част на същото АНО е посочил, че е налице друго влязло в
сила наказателно постановление. Същевременно АНО е допуснал противоречие в
обстоятелствената и диспозитивната част на НП, тъй като в обстоятелствената
част е приел, че нарушителят е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а в диспозитивната е приел, че е извършил повторно такова
по смисъла на чл.638, ал.5 от КЗ. Описаната непълнота на АУАН го опорочава като акт с
основна обвинителна функция, тъй като поставя началото на
административно-наказателното производство и нарушителят следва да има възможност
да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Недопустимо е за първи път в НП да се сочат факти и обстоятелства, които не са
отразени в АУАН. Разпоредбата на чл. 42 ЗАНН е императивна, тъй като е гаранция за
правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност.
Ето защо нейното нарушаване представлява съществено процесуално нарушение. В
конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения на
акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй
като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административно-наказателното производство. Същевременно обаче то се съдържа и
в НП, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. АНО не е
посочил в обстоятелствената част на НП защо е налице повторност на нарушението.
В този смисъл е налице противоречие между съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП, тъй како актът е съставен за едно нарушение, чийто режим на
санкциониране е по-лек, а НП е издадено за друго нарушение/обективирана е за
първи път повторност/, а един от основните принципи в
административно-наказателното производство е съблюдаването на единството между
съставения акт и издаденото въз основа на него НП. При липсата на такова
единство, а именно включването на нови факти за първи път в НП се нарушава
правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност,
тъй като не се е защитавал по фактите, посочени в НП, още повече, че тези факти
ангажират по-тежката му административно-наказателна отговорност.
С оглед на горното, издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на всичко горепосочено,
съдът приема, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление №***от ***г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София,
РУ – гр.Ботевград против Р.С.А. с ЕГН**********,
с постоянен адрес ***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: