№ 17
гр. Габрово, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600294 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалби от адв. В.П. от АК – Габрово – договорен защитник на подсъдимия К.И.В. от с.
***, общ. ***, срещу присъда № 21 от 04.10.2021 г. по НОХД № 16/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда подсъдимият К.И.В. е признат за виновен в това, че на
16.08.2020 г., в 01:35 часа, в гр. ***, на ул. „***“ в посока с. ***, общ. ***, управлявал
МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,48 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0193
посредством измерване на концентрацията на алкохола в издишания въздух, с което е
извършил престъпление, за което на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден
на две години лишаване от свобода и на глоба в полза на държавата в размер на 500 лв.
Постановено е наказанието лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия К.В. при
първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в
изпълнение определението за одобряване на споразумение за решаване на делото № 41
от 13.06.2019 г. по НОХД № 180/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязло в
1
сила на 13.06.2019 г., с което подсъдимият К.И.В. е осъден на една година и десет
месеца лишаване от свобода, като е постановено да изтърпи наказанието при
първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
С присъдата е постановено вещественото доказателство - един брой CD-R „hp“
с надпис: „1 брой аудиозапис“, предоставен от Регионален център 112 гр. Русе, след
влизане на присъдата в сила да се унищожи.
Депозираната въззивна жалба е формална. В нея се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като по делото нямало безспорни доказателства подсъдимият
да е управлявал процесното превозно средство. Претендира се за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която К.В. да
бъде признат за невинен.
Пред настоящия съдебен състав жалбата се поддържа от подсъдимия В. и
защитника му адв. П.. По съществото на делото защитникът развива съображения,
според които показанията на свидетелите В.Г. и В. В.а, обсъдени съвкупно с дадените
в досъдебната фаза на процеса показания от свидетеля В.С., установявали, че не
подсъдимият, а негов племенник на име Г. бил управлявал автомобила. Защитата
счита, че разпитаните по делото свидетели - служители на МВР, депозират абсолютно
противоречиви и нелогични показания за авторството на деянието в лицето на К.В.,
които били опровергани от показанията на свидетелите Г., В.а и С.. Излагат се
твърдения и за това, че нямало доказателства проверката на подсъдимото лице за
употреба на алкохол да е извършена по надлежния ред, тъй като нито едно от
писмените доказателства не му било прочетено, а и да му е било прочетено нямало как
да го разбере.
При упражняване на правото си на лична защита, както и правото на последна
дума подсъдимият К.В. изразява съгласие с тезата на своя защитник и моли да бъде
оправдан.
В съдебното заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва
жалбата. Счита, че присъдата следва да се потвърди.
Въззивният съд разгледа доводите от жалбата, и като обсъди становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание
чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
2
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия К.В., показанията на свидетелите С.Д., Л.Л. (включително
показанията на този свидетел, депозирани в досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), Г. П., М.М., Л.Х., В.С., Б.А. и
В.Г.; писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение;
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества; талон за изследване; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози; справка за нарушител/водач; справка от ЦСМП – Габрово; извадка от
Амбулаторен журнал при ЦСМП – Севлиево; справка от РУО – Габрово; справка от
ЕЕН 112; протокол за ПТП; извлечение от Дневник за получени и предадени сигнали
на РУ на МВР – Севлиево; извлечение от регистър за иззети проби за алкохол над 0,5
промила през месец август 2020 г. През въззивния съд е разпитана свидетелката В. В.а,
като на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК бяха приобщени чрез
прочитането им показанията на същата свидетелка, депозирани от нея в досъдебната
фаза на процеса пред разследващ орган. След собствен комплексен анализ на
доказателствената съвкупност, настоящият състав намира че установената от районния
съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на доказателствата, като без да я променя съществено по всички
основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият К.И.В. е роден на *** в гр. ***. Същият е без завършена степен
на образование. От справката от сектор „Пътна полиция“ при МВР – Габрово се
установява, че В. не притежава СУМПС, както и, че срещу него са провеждани
административно-наказателни производства за нарушения по ЗДвП, включително за
управления на МПС без съответно свидетелство. Данните от справката за съдимост
установяват, че с протоколно определение от 13.06.2019 г. по НОХД № 180/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево е одобрено споразумение, съгласно което К.В. е
признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 354в, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за които са му наложени съответни
наказания, като по правилата на съвкупността по чл. 23, ал. 1 от НК му е определено
общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и на
основание чл. 23, ал. 3 от НК към общото наказание е присъединено наказанието глоба
от 2500 лева.
Към инкриминираната дата подсъдимият В. живеел в с. ***, общ. ***. На
15.08.2020 г., вечерта, употребил значително количество алкохол. Около полунощ
решил да се придвижи от с. *** до с. Шумата, общ. ***, където живеела сестра му –
свидетелката В. И. В.а. За целта се качил в паркирания пред къщата му лек автомобил
„*** ***“ с рег. № *** и го привел в движение. В първите часове на 16.08.2020 г.
3
достигнал гр. ***, преминал през населеното място и около 01:35 часа управлявал
превозното средство по улица „***“ в посока изхода на града към с. ***, общ. ***. На
посочената улица, в непосредствена близост до ресторант ***, подсъдимият В. изгубил
контрол над автомобила, при което навлязъл в лявата за него лента за движение. По
същото време с управляван от него автомобил *** свидетелят В.Н. С. напуснал района
на ресторант *** и се включил в движението по улица „***“ в посока към централната
част на града. Заедно с посочения свидетел в управлявания от него автомобил пътували
още няколко лице, сред които и свидетелката Б.А.. В резултат на навлизането на
управлявания от подсъдимия автомобил в насрещната лента за движение, между двете
превозни средства настъпил удар. След удара подсъдимият В. не спрял и продължил да
управлява колата към изхода на града. Поради повреда на предната лява гума, а от там
и на ходовата част, след няколкостотин метра лекият автомобил „***“ преустановил
движението си. По същото време в ресторант *** имало тържество, а в района на
заведението бил дежурен полицейски екип, в състав на който били свидетелите С.Д. и
Л.Л.. Веднага след произшествието пътуващи в ударения от подсъдимия автомобил,
както и техни близки, намиращи се все още в ресторанта, уведомили за случилото се
двамата полицаи Д. и Л.. Междувременно свидетелката Б.А. подала сигнал за
катастрофата на ЕЕН 112, във връзка с който двамата полицейски служители получили
съответни разпореждания и от дежурния в полицейското управление в гр. Севлиево.
Още след получаване на първия сигнал за произшествие свидетелите Д. и Л. потеглили
със служебен автомобил по посоката, в която се отдалечил автомобила, управляван от
подсъдимия, след което видели как л.а. „***“ преустановява движението си, като
двигателят му продължил да работи и светлините му останали включени. При
достигане непосредствено до превозното средство полицаите видели, че на
шофьорското място седи мъж, за който впоследствие установили, че е подсъдимият
К.В.. В автомобила нямало други лица. След като му било разпоредено, подсъдимият
В. слязъл от колата, при което служителите на реда установили, че същият е във
видимо нетрезво състояние и трудно говори. За вземане на отношение бил извикан
дежурния екип по пътен контрол, в състава на който били свидетелите Г. П. и М.М..
След пристигането си, посочените двама автоконтрольори извършили проверка на
подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер, като уредът отчел концентрация
на алкохол в издишания от К.В. въздух от 2,48 промила. Впоследствие на подсъдимия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 173036
от 16.08.2020 г., който той подписал без възражения. С акта били иззети и двете
регистрационни табели на автомобила, както и свидетелството му за регистрация. За
настъпилото ПТП бил изготвен Протокол за ПТП № 1723738 от 16.08.2020 г. На
подсъдимия В. бил издаден Талон за изследване № 0054632, придружен със съответния
брой стикери, в който било отразено показанието на техническото средство. След това
подсъдимият В. бил откаран до ЦСМП – Севлиево, където бил прегледан от
4
свидетелката д-р Л.Х.. Въз основа на съобщеното от подсъдимия лекарят отразил в
Протокола за медицинско изследване и вземане на биологичен материал, че същият е
употребил алкохол – мастика. В. отказал да даде кръв за химически анализ, като
отказът му бил отразен от д-р Х. в протокола за извършеното медицинско изследване.
Тъй като подсъдимият отказал да подпише протокола, отказът му бил удостоверен с
подписа на полицейския служител С.Д..
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Доказателствената съвкупност е анализирана детайлно, като са дадени убедителни
отговори на всички възражения на защитата, основно свързани с авторството на
деянието в лицето на К.В..
Настоящият състав счита, че при обосноваване на извода си за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия К.В., районният съд напълно правилно е кредитирал
с доверието показанията на свидетелите С.Д., Л.Л., Г. П., М.М. и В.С.. Преди всичко,
видно е от протокола от проведеното на 02.06.2021 г. съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, че свидетелите С.Д. и Л.Л. са разпитани изключително
подробни, при което са възпроизвели детайлно преките си възприятия за случилото се.
Напълно неоснователно е възражението на защитата, че показанията им са
противоречиви и нелогични. Тези двама служители на полицията еднозначно посочват,
че водач на л.а. „***“ е бил подсъдимият, както и че в посоченото превозно средство не
е имало друго лице. Установява се, включително при съпоставка с показанията на
свидетелите В.С. и Б.А., че по време на настъпване на произшествието между
автомобилите „***“ и „***“, полицейският екип, в състава на който са били Д. и Л., се
намирал в района на ресторант ***, разположен в непосредствена близост до мястото
на катастрофата. Двамата полицейски служители реагирали незабавно на получения
сигнал за произшествие. Както свидетелят Д., така и свидетелят Л. съобщават, че при
излизането си на ул. „***“ възприели л.а. „***“ и то още преди същия да се установи в
покой. От този момент и до достигане до него двамата полицаи не са губило визуален
контакт с посоченото превозно средство. Тези свидетели категорично, недвусмислено
и без проява на каквото и да е колебание заявяват, че при достигане до вече спрелия
л.а. „***“, видели, че на мястото на водача седи лице, за което впоследствие
установили, че е подсъдимият В.. Съдът не констатира твърдените от защитата
съществени противоречия в показанията на свидетелите Д. и Л. и относно описваното
от тях състояние на подсъдимия. И двамата са категорични, че К.В. бил във видимо
нетрезво състояние и миришел на алкохол, което се потвърждава и от свидетелите
М.М. и Г. П.. Що се отнася до обстоятелството дали в резултат на алкохолното си
5
опиянение подсъдимият е падал на земята или не е, е коректно да се посочи, че
свидетелят Д. е заявил буквално: „…мисля, че даже падна на земята по едно време“,
което не сочи на явно противоречие (така, както счита защитата) със съобщеното от
свидетеля Л., който е казал, че подсъдимият не е падал на земята. На следващо място,
управлението на л.а. „***“ от подсъдимия се установява не само от показанията на
свидетелите Д. и Л.. Макар и да не са го възприели докато е седял на мястото на водача
и е боравел със средствата за управление на превозното средство, свидетелите В.С.,
М.М. и Г. П. са последователни в твърденията си, че при достигане до л.а. „***“ там
били свидетелите Д. и Л. и подсъдимият, като последният не отрекъл, че той, а не
друго лице, карал колата и дори обяснил какъв алкохол и в какво количество
употребил преди да седне на шофьорското място. Обстоятелството, че при разпита
пред съдия на досъдебното производство свидетелят С. е изложил фактология, според
която бил достигнал до л.а. „***“ преди полицаите, а не след тях, както в
действителност се е случило, по никакъв начин не компрометира последващите му
показания, още по-малко показанията на свидетелите-очевидци Д. и Л.. Това
несъответствие е било установено още на досъдебното производство, като за
отстраняването му е проведена очна ставка. Последващо в съдебното заседание на
02.06.2021 г. свидетелят С. депозира показания, които напълно кореспондират с тези
на полицейските служители.
При наличните по делото многобройни и еднопосочни доказателства
настоящият състав счита, че напълно правилно първоинстанционният съд е възприел за
изцяло недостоверна развиваната в съдебната фаза на процеса от подсъдимия и
защитника му версия, според която л.а. „***“ не бил управляван от К.В., а от неговия
племенник Г., който бил избягал веднага след катастрофата. Преди всичко, съдът
намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В.Г. и В. В.а,
които са в унисон с тях за някои обстоятелства, не са от естество да разколебаят
установеното относно личността на водача на л.а. „***“ на база обсъдените по-горе
доказателствени източници - показанията на свидетелите Д. и Л., подкрепени
убедително чрез показанията на свидетелите М., П. и С.. На следващо място,
анализирайки съобщеното от свидетелите В.Г. и В. В.а съдът отчита, че първата от тях
е майка на жената, с която съжителства подсъдимия, а втората е негова сестра, поради
което и заради близките си отношения с К.В. и двете са пряко заинтересовани от изхода
на делото. По-нататък, както правилно е отбелязал и районният съд, свидетелката Г.
излага възприятията си за случилото се в с. ***, а именно, че при тръгване от това
населено място на шофьорското място бил седнал не подсъдимият В., а племенникът
му Г., но самата тя не знае какво се е случило след това и най-вече – кой е управлявал
автомобила на излизане от гр. ***. Що се отнася до свидетелката В. В.а, съдът отчита,
че нейните показания пред настоящия състав на съда, според които автомобилът бил
управляван от сина й Г., съставляват производен доказателствен източник, тъй като не
6
са плод на личните й възприятия, а както тя твърди - на съобщеното й от нейния син.
Тези показания не са от естество да заместят първичните доказателства, в основата на
които стоят показанията на свидетелите Д. и Л.. На следващо място, съдът намира, че
депозираните в хода на съдебното следствие пред настоящия състав показания от В.
В.а съставляват недостоверен доказателствен източник, поради явното им
противоречие със съобщеното от нея при разпита й на досъдебното производство. В
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК показания,
депозирани пред разследващия орган, свидетелката В. В.а ясно е заявила, че след
катастрофата нейният брат – подсъдимият К.В., й се обадил по телефона, като й казал,
че е блъснал колата. При провеждане на този разпит свидетелката по никакъв начин не
е навела съждение за това, че не нейният брат, а синът й е управлявал превозното
средство.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че нямало
доказателства проверката на подсъдимото лице за употреба на алкохол да е извършена
по надлежния ред. Подобни оплаквания са правени и пред първоинстанционния съд,
който в присъдата е изложил съображения, за да не ги възприеме. Преди всичко,
процедурата за установяване употребата на алкохол е подробно разписана в Наредба №
1/2017 г. за реда да установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. В случая нормативните правила за спазени. В съответствие с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата е използвано техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Тъй като установената при К.В.
чрез ползване на техническото средство концентрация на алкохол е била над 1,2 на
хиляда, същият е съпроводен от полицейски орган до ЦСМП – Севлиево, където той,
пред лекар, е отказал да даде биологичен материал за химически анализ. Отказът му да
бъде изследван е отразен в съответната документация. Отказът на В. да подпише
изготвения от свидетелката Л.Х. протокол за медицинско изследване е удостоверен с
подписа на свидетеля Д.. Следователно, като се съобразят правилата на специалната
Наредба, в случая напълно правилно е прието показанието на техническото средство,
което е отчело концентрация от 2,48 на хиляда в издишвания от подсъдимия К.В.
въздух. Нито полицейските служители, нито лекарят в спешния център са имали
задължението да проследяват образователния статус на подсъдимото лице и да
проверяват дали може да чете. Доказателствата по делото – показанията на
свидетелите М., П. и Х., установяват, че подсъдимият е бил запознат с естеството на
извършваната му проверка, с показанията на техническото средство, разяснена му е
била възможността да даде кръв за химически анализ, във връзка с което бил отведен в
медицинско заведение, и по своя воля е отказал да даде биологичен материал.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обоснован и законосъобразен правен извод, че подсъдимият К.В. е осъществил от
обективна и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
7
343б, ал. 1 от НК, след като на 16.08.2020 г., в 01:35 часа, в гр. ***, на ул. „***“ в
посока с. ***, общ. ***, управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,48 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с
фабр. № 0193 посредством измерване на концентрацията на алкохола в издишания
въздух. От обективна страна е установено по изисквания от процесуалния закон
несъмнен начин, че на посочената дата и място подсъдимият е управлявал МПС, след
употреба на алкохол с концентрация от 2,48 на хиляда. От субективна страна
подсъдимият В. е действал при пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, като е имал ясното съзнание, че управлява превозното средство след
употреба на алкохол.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвиждат наказания лишаване
от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото на плоскостта на чл. 54 от НК, въззивният съд счита, че не
са налице основания за корекция на отмерените от районния съд наказания.
Правилно съставът на първоинстанционния съд е оценил деянието като
характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. Този извод следва от броя и естеството на отегчаващите
обстоятелства, свързани както със завишената лична обществена опасност на
подсъдимия, така и с конкретиката на извършеното от него деяние. От справката за
съдимост се установява, че К.В. е осъждан за престъпление от общ характер, като
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. Той е
без образование и не притежава свидетелство за управление на МПС. Наред с това е
наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, включително за управление
на МПС без съответно свидетелство. Посочените обстоятелства, отчетени от районния
съд, несъмнено определят подсъдимия като личност, която трайно и упорито не желае
да се съобразява с установените в обществото правила на поведение. На следващо
място, правилно са отчетени като отегчаващи обстоятелства изключително високата
концентрация на алкохол, под въздействие на която В. е управлявал превозното
средство, както и предизвиканото от него ПТП с материални щети. Въззивният съд се
солидаризира с извода на първата инстанция, че в случая не са очертани смекчаващи
обстоятелства.
При съвкупния анализ на обстоятелствата, имащи значение за
индивидуализация на наказанието, правилно наказанието лишаване от свобода е
определена в размер на средния, а наказанието глоба в размер близък до средния, а
именно две години лишаване от свобода и глоба от 500 лева. Така наложените
8
наказания съответстват на целите на наказанието – на личната и на генералната
превенция, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяване от подсъдимия К.В. на наложеното му
наказание от две години лишаване от свобода.
Законосъобразно и с оглед данните по делото съдът е приложил чл. 68, ал. 1 от
НК, като е привел в изпълнение наказанието в размер на една година и десет месеца
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К.В. по споразумение за решаване на
делото № 41 от 13.06.2019 г. по НОХД № 180/2019 г. на Районен съд – Севлиево,
влязло в сила на 13.06.2019 г. Несъмнено е, че деянието по настоящото производство е
извършено преди изтичане на определение по посоченото дело изпитателен срок.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение по реда на чл.
68, ал. 1 от НК наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за вещественото
доказателство.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 21 от 04.10.2021 г. по НОХД № 16/2021
г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10