Р Е
Ш Е Н
И Е
№
262463 05.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в
публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5265 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против А.И.И., ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1037.04 лв. - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
П., бул. ***, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата от 98.18 лв. - представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 03.01.2019 г. до 16.02.2020 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17 02.,2020 г., до пълното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2604 по описа
на ПРС за 2020 година.
В исковата
молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла
на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия. Ответникът като собственик на имот,
находящ се в гр. П., бул. ***, имал качеството
на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
Общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника в
качеството му на собственик на топлоснабден имот и потребител, топлинна енергия
на обща стойност 1037.04 лева, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г.,
която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от
98.18 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 03.01.2019 г. – 16.02.2019 г. Ответникът не бил
изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 2604/2020 г. на ПРС, длъжникът в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение за недължимост на вземанията,
поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер и предявява насрещна искова молба, с
която иска осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от
1250 лева- частичен иск, целия за 24 999.99 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в постоянен,
системен стрес, несигурност, притеснения, тревоги, психическо напрежение и
страх, причинени вследствие на водени съдебни дела, противозаконна кражба на
лични данни, ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното им
изплащане. Претендира и разноски.
Насрещната ищца
твърди, че била жена на 70 години, на социално подпомагане. Имала болна дъщеря -
инвалид, за която се грижила. Твърди, че била подложена на системен тормоз от
страна на ищцовото дружество, изразяващо се в следното: неоснователно завеждане
на заповедно и исково производства срещу нея по ч.гр.д. № 2604/20 г. на ПРС и
гр.д. № 5265/20 г. на ПРС. В резултат на
това се застрашавала личното оцеляване на ответницата. Била подлагана на
стрес. Създало се чувство на несигурност и страх. Била подложена на постоянен
стрес от ищеца, тъй като не била абонат нито имала сключен договор с ищеца.
Първоначалният
ищец е депозирал отговор на насрещната искова молба. Излага съображения, че от
страна на служители на ищеца не са извършвани, каквито и да е било
противоправни действия или бездействия, които да накърняват права и законни
интереси на ответницата. Твърди, че не е налице нито един елемент от
фактическия състав на 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Поради това се иска да бъде
отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2604/2020 г. на ПРС, ХVІII гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е
възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за
това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
Първият основен
спорен въпрос между страните, с оглед възражението на ответника е дали е налице
облигационно правоотношение между страните, поради липсата на индивидуално
сключен между тях договор.
Представени са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на
потребители в гр. П., публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ -
Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от
27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на
топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.
От приложените по делото писмени
доказателства – Справка от Агенция по вписванията, за периода от 01.01.1991 г.
– 24.08.2020 г. /л.69-70/; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***
при ПРС, /л.71-72/, както и Нотариален акт за собственост апартамент (жилище)
по чл. 55 ЗПИНМ № *** г. /л.73/, безспорно се установява, че И. З. И. и съпругата
му А.И.И. са съсобственици на апартамент № *, находящ се в гр. П., бул. ****.
Съгласно чл. 150
Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по
смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена
в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите
условия са произвели действие.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е
задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй
като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение
№35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., бул. ***. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с
доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички
издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а
останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на
други договорености/ ответникът би могъл да иска от другия съсобственик
припадащата му се част от разходите за общата вещ.
Поради изложеното съдът приема, че
между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл, съдът намира за неоснователно
заявеното от ответника възражение за липсата на валидно изградена между него и
ищцовото дружество облигационна връзка в конкретно материално правоотношение.
В чл. 31 от Общите
условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за
консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово
разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена
стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1
от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите
условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща
дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на
дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на
задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинна енергия.
Следващият основен
спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника е доставено претендираното
количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи
претендираните за тази енергия, суми.
Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови
нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4,
ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според
чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна
енергия в срок.
Определянето
размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо
дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна
собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение,
са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е
представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в
която е отразено, че задълженията са за отопление и за сградна инсталация.
Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото
дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на
съдебно – техническата експертиза, от което се установява, че за процесния период абонатната станция, обслужваща
сградата, е работила, като е подавала ТЕ само за отопление и сградна
инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията
на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 4,254162 MWh са за сметка на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. В процесния период всички 3 бр. отоплителни тела в имота на
ответника са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били
снабдени с ИРУ за дистанционен отчет, като същите са технически изправни. През
имота на ответника преминава щранг-лира, като същото е с мощност 879W и не е
снабдено с ИРУ за отчет на консумираната от него ТЕ за отопление, поради което
вещото лице сочи, че консумираната ТЕ от отоплителното тяло се начислява по
максимална нормативна мощност. Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани
изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал.
1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, за 1 бр. лира по
максимална нормативна мощност. Вещото лице установява, че за имота през
процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 9,27214 МWh, в т.ч. 1,42912 МWh за отдадена
сградна инсталация, 7,84302 МWh за отопление и 0,00 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като
начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Обстоятелството, че абонатната станция,
свързваща процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и
главно от техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно
изготвена. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, „инсталация в
сграда“ или „сградна инсталация“ е
съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на клиентите.
Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал.
3 (Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването). Съобразявайки
изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия, вещото лице е заключило, че дружеството за
топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на отопляемия обем на
жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на сградата, топлинна
енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената разпоредба и доколкото
се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през
периода е работила, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора и е изправна страна по него, която може да претендира насрещно реално
изпълнение, респективно, че ответникът дължи определените суми за топлинна
енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация.
Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е
обективно и компетентно изготвено и не е оспорено. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото
счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което
изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза
дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените
количества топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база изчисленията
на вещото лице размерът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 1037.04
лева, която сума съответства изцяло на претендираното вземане за главница, а
обезщетението за забавеното й плащане– на сумата от 97.39 лева.
Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по
основание, а относно техния размер – иска за главното вземане в размер на
1037.04 лева е изцяло основателен, а иска
относно обезщетението за забавено плащане е основателен за сумата от
97.39 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 98.18 лева – ще бъде
отхвърлен.
Основателно е и искането за
установяване на дължимост на законна лихва върху главницата.
Относно насрещния иск:
За успешното провеждане на
предявения насрещен иск, А.И.И. следва да докаже положителните
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
двете, като при установяване на горното, вината се предполага до доказване на
противното. Следва да установи и обстоятелството, че ответникът има качеството
на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните
виновни лица.
Ищцата по насрещния иск основава
твърденията си, в подкрепа на иска, за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянен, системен стрес, несигурност, притеснения, тревоги,
психическо напрежение и страх, причинени вследствие на водени съдебни дела,
противозаконна кражба на лични данни.
По – конкретно, сочи, че
неоснователно е заведено заповедното производство по ч.гр.д. № 2604/2020 г. по
описа на ПРС, съответно неправомерно снабдяване срещу нея със Заповед за
изпълнение № 1264/18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС,
съответно неоснователно завеждане на настоящото исковото производство по гр.д.
№ 5265/2020 г. по описа на ПРС. В тази връзка твърди, че е налице
противозаконна кражба на личните й данни, без да е абонат на ЕВН, без никога да
е сключвала никакви договори с ЕВН и без да се намира в никакво правоотношение
с ЕВН. Освен това горецитираните дела са за суми, които надвишават в пъти
размера на пенсията й, с която е принудена да живее, да се изхранва и да
издържа болна по рождение дъщеря – инвалид.
Твърди още, че веднъж вече ЕВН се е снабдил с
друга Заповед за изпълнение срещу нея, преди завеждане на настоящото дело, като
вече е насочвал срещу нея принудителни действия.
С тези действия, ответникът по
насрещния иск, се твърди да й е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, чувство за несигурност и страх и й иззел всичките спестявания, събирани
през целия й живот, вследствие на което, тя заедно с недъгавата й дъщеря били
оставени да гладуват без храна и лекарства. Освен това й се появили
здравословни проблеми със сърцето, кръвното, нервите, съня, получила психически
срив и душевно разстройство.
Съдът намира, че предявеният
насрещен иск е неоснователен, поради следното:
Предвид изхода по главния иск,
претенцията по насрещния иск е неоснователна, тъй като А.И.И., поради
неизпълнението на задължението си за заплащане на доставената топлинна енергия
в собствения й апартамент, находящ се в гр. П., бул. ***, е довело до
образуването на ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС, по което е издадена
Заповед № 1264/18.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Подаденото от А.И.И., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК Възражение срещу
заповедта, съответно е довело до образуването на настоящото гр.д. № 5265/2020
г. по описа на ПРС.
По главния иск по делото,
безспорно се установи, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, както и, че А.И.И. не е заплатила
дължимата стойност за доставената топлинна енергия в имота й в срок.
Ето защо, съдът намира, че А.И.И.,
поради неизпълнение на задълженията си към „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, се е стигнало до завеждане на
настоящото дело. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Искането за защита на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, отправено към държавен орган, е израз на установено в
Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност.
Ищецът по главния иск е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства
не бъдат установени.
Злоупотреба с право /противоправно поведение/
е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите
мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата
са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни
друг обществен интерес. При така установените по делото обстоятелства не се
установява да е налице злоупотреба с право и И.
не доказва умисъл на ответника- предварителното знание, че изложените в
заявлението, по което е образувано ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС,
факти са неверни. Дори, напротив, по делото се установи точно обратното.
Следователно, за да се ангажира отговорността
на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от сезиране на
държавен орган, трябва да се установи, че ответникът предварително е знаел неистинността на твърдените от него обстоятелства,
но ги е заявил единствено с цел да увреди ищеца по насрещния иск, какъвто не е
настоящия случай.
Ето защо предявения иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и
е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева– ДТ; общо 320
лева – депозити за експертизи. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, както
по главния иск, така и по насрещния иск, което е дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с
ал.2 НЗПП на сумата от общо 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна
сложност.
От разноските от общо 545 лева,
по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 544.62 лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 75 лева – ДТ в размер
на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. По съразмерност се дължат 74.95 лева.
Ответникът претендира разноски –
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, видно от ДПЗС
/л.18/ от ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС. По съразмерност се дължат
0.24 лева.
За исковото производство, видно
от ДПЗС – е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за предявения насрещен
иск, но предвид отхвърлянето му – такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.И.И., ЕГН ********** ***
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 1037.04 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул.
****, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г.; 97.39 лева – обезщетение за забава за периода 03.01.2019 г. – 16.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 17.02.2020 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над 97.39 лева до пълния претендиран размер от
98.18 лева, за периода 03.01.2019 г. – 16.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1264/18.02.2020
г. по ч.гр.д. № 2604/2020 г. на ПРС, ХVІII гр.с.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г.
Данов” № 37, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет
лева) - частичен иск, целия за 24 999.99 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен, системен стрес,
несигурност, притеснения, тревоги, психическо напрежение и страх, причинени
вследствие на образуване на ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС и на
настоящото гр.д. № 5265/2020 г. по описа на ПРС, противозаконна кражба на личните
й данни, ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното им изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 544.62 лева /петстотин четиридесет и
четири лева и шестдесет и две стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство и общо 74.95 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ -
разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 2604/2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да заплати на А.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 0.24 лева
/двадесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ