РЕШЕНИЕ
№ 927 / 16.7.2020г.
гр.Перник, 16.07.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІ-състав в публичното заседание на 23 06 2020 година, в
състав :
Районен съдия : Д МАТЕЕВА
при секретаря : Д Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 08452,
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените
в исковата молба обстоятелства
Н.Х.В. ЕГН **********г***, моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество "ВИК" ООД,
ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Перник, ул.Средец11
да и заплати
сумата 350лева, разпределени на
3 вноски събрани съответно на части :
на
29.06.2018 г. - 180 лева; на 01.11.2018 г. - 110 лева; на 01.11.2018г. - 60
лева
от ищеца чрез ЧСИ С. Б. по ИД № 1357 /2014 г.
принудително и платена от нея част на ответника и останала част за такси на ЧСИ
без правно основание за това, а именно:
на
29.06.2018 г. – 179.50 лева и 0.50лв.за превод;
на 01.11.2018 г. – 109.50 лева; и 0.50лв. за
превод
на
01.11.2018г. - 60 лева
от ищеца
чрез ЧСИ С. Б. по ИД № 1357 /2014 г. принудително и платена от нея
по ИЛ
издаден по гр.дело № 6192/2013г. на ПРС за следните суми:
сумата
347.50лв.главница за периода 16.11.2011-20.08.2013г.
мораторна
лихва 27.13лв. за периода 13.02.2012-11.09.2013г.
ведно
със законната лихва от 18.09.2013г. до окончателното изплащане на сумите и
разноските по делото в размер25лв.
евентуално
наличното правно основание към момента на принудителното събиране на сумата
като отпаднало
както и
законната лихва върху главницата 350лв. от датата на ИМ до окончателното
изплащане на сумите
Претендират
и разноските по делото.
Ответника
е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, като моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Пернишкият районен съд, като прецени всички събрани по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно
твърденията в исковата молба, които не се оспорват от ответната страна, както и
от приложените писмени доказателства, се установява, че изп.дело № 1357/2014 г. по описа на ЧСИ С. Бадев е образувано по изпълнителен
лист ИЛ издаден по гр.дело № 6192/2013г. на ПРС за следните суми:
сумата
347.50лв.главница за периода 16.11.2011-20.08.2013г.
мораторна
лихва 27.13лв. за периода 13.02.2012-11.09.2013г.
ведно
със законната лихва от 18.09.2013г. до окончателното изплащане на сумите и
разноските по делото в размер25лв
Заведеното
изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Б.на 15.07.2014 г. е по молба на ответната страна.
Била е
изготвена ПДИ от 23.07.2014г. която ищцата е получила 30.10.2014г.
Последвало
е искане за налагана не запор.
Непосредствено след образуване на това изп.дело
пред ЧСИ последния е изготвил искане за налични имущества , както е и направена
служебна справка относно наличен ТД и справка в регистъра на банковите сметки на ищцата.
От момента на образуване на изп.дело на 15.07.2014 г.и до днес от
взискателя не са били извършвани никакви годни да спрат или прекъснат давността
изпълнителни действия за конкретното вземане по изп. лист
ЧСИ С. Бадев събрал по принудителен ред сумата
/ претендирана по ИМ/ чрез налагане на запор на ищеца.
Не се спори от страните, че тази сума не е възстановена от взискателя ,
нито от ЧСИ С. Бадев.
Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД погасителната давност
погасява правото на кредитора да иска принудително осъществяване на своето
право, т. е. погасява се правото на иск или правото на принудително изпълнение
поради неупражняването му от кредитора в определен от закона срок от време, но
самото право на вземане продължава да съществува и ако длъжникът изпълни
задължението си доброволно,
той няма право да иска обратно платеното.
Погасителната давност,
като преобразуващо право, може да се упражнява в защита както по предявен от
кредитора срещу длъжника иск - положителен установителен или осъдителен, така и
по предявен от длъжника срещу кредитора отрицателен установителен иск, тъй като
двата иска са насочени към разрешаване на един и същи спор /делата са
тъждествени/, и по двата иска може да се получи една и съща защита и страната,
отричаща съществуването на спорното право, може да упражни чрез волеизявление
преобразуващото право на погасителна давност.
Защото да се уважи положителен установителен
иск е равнозначно като последици /вкл. и сила на пресъдено нещо на решението/
на това да се отхвърли отрицателен установителен иск и обратно.
Още повече, че всяка
страна има спрямо фактите, твърдяни от другата страна и изгодни за нея,
положението на ответник, какъвто е и настоящия случай.
Давността е срок на
бездействие на носителя на едно субективно право.
Погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който ако носителят на
едно субективно право не го упражни, това право се погасява.
Това обаче
става по отределен начин –т.е. важното е
как настъпва погасяването.
Съгласно чл. 118 ЗЗД ако длъжникът
изпълни задължението си, той няма право да иска обратно платеното.
Следователно той пак
плаща един свой дълг, т. е. неговият кредитор има право да получи платеното.
От това се налага изводът, че субективното
право съществува, то не се е погасило.
Погасило се е правото на кредитора да иска
принудително осъществяване на своето право, погасило се е правото му на иск (в
исковия процес), правото да се търси защита на нарушеното субективно право.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не
се прилага служебно.
Не е достатъчно
обективното изтичане на срока от време, за да настъпи веднага погасителното действие.
Необходимо е още нещо и това е волеизявлението
на длъжника, който се позовава на давността.
Следователно
погасителната давност може да бъде определена и като право на длъжника да
погаси с волеизявление пред компетентен орган за защита правото си или правото
на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време.
Като юридически факт погасителната давност е
период от време, през който носителят на едно право бездейства.
Този юридически факт
поражда в полза на длъжника едно субективно право, а именно това право с
волеизявление да погаси правото на защита на нарушеното субективно право или
правото му на принудително изпълнение,
каквото е било приложено в случая по цитираното изпълнително дело по описа на
ЧСИ С.Бадев.
В съдебната практика се застъпва
становището, че с разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не се отрича
възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и след изтичането
на давността, което обаче изключва противното разрешение /за допустимост на
принудителното изпълнение/, дори то да се основава на аргументи, изведени от
общия правен принцип на справедливостта.
С оглед на горното така предявения иск се явява
основателен и доказан, доколкото сумите по вземането на ответника не са платени
доброволно а са събрани по принудителен ред след изтичане на определения в закона давностен срок и следва да бъде уважен до пълния предявен
размер, тъй като същите подлежат на връщане.
Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
Ако няма такава, за покана следа да се смята исковата молба, поради което
иска с правно основани чл.86 ЗЗД, се явява основателен и доказан, като следва
да бъде присъдена и законната лихва
върху главниците , считано от дата на предявяване на иска - 30.12.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата .
Разноски:
С оглед изхода на делото
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 333 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ВИК" ООД,
ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Перник, ул.Средец11
да заплати на Н.Х.В. ЕГН **********г***,
сумата
350лева, разпределени на 3 вноски събрани съответно на части
на
29.06.2018 г. - 180 лева; на 01.11.2018 г. - 110 лева; на 01.11.2018г. - 60
лева
от ищеца чрез ЧСИ С. Б. по ИД № 1357 /2014 г.
принудително и платена от нея част на ответника и останала част за такси на ЧСИ
без правно основание за това, а именно:
на
29.06.2018 г. – 179.50 лева и 0.50лв.за превод;
на 01.11.2018 г. – 109.50 лева; и 0.50лв. за
превод
на
01.11.2018г. - 60 лева
от ищеца
чрез ЧСИ С. Бадев по ИД № 1357 /2014 г. принудително и платена от нея
по ИЛ
издаден по гр.дело № 6192/2013г. на ПРС
както и законната лихва върху главницата
350лв. от датата на ИМ 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумите
КАКТО и разноските по делото-333лв. адв.възн.на
адв.Б.В.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия :