РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Нова Загора, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100160 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.с
чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев, в качеството си на управители, чрез процесуален представител – юрк.
Й. В. М. срещу В. КР. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес – *** с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл. 240 ал.1 4 ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД с цена на
иска 911.08 лева, а именно за установяване на вземането в общ размер на 911.08 лв., от
които: 360.83лв. – главница; 49.41 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018г. до
13.08.2019г.; 146.40лв. – неустойка; 142.58лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; 195.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.85лв. – лихва за
забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 14.08.2019г. – датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението в съда – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което е била издадена заповед за парично задължение. В законоустановения едномесечен
срок В. КР. ИВ. бил възразил срещу същата, поради което на основание чл. 415 ал.1 т.1 от
ГПК ищеца депозирал настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение било
подписан Договор за паричен заем № 55488986 от 04.12.2018г. между „Вива Кредит“ООД
като Заемодател и В. КР. ИВ. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят
удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем.
Основанието на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името
на ищеца било сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Препис-извлечение от Приложение 1 към него от
1
01.11.2019г. между „Вива Кредит“ООД, с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД, с ЕИК202527341, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В исковата молба се твърди, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се
бил задължил да предостави на ответника сума в размер на 400.00 лева, под формата на
паричен заем, който се усвоявал в брой с подписване на договора. С подписването на
договора В. КР. ИВ. удостоверявал че е получил от Заемодателя заемната сума от 400.00
лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 461.52лв., ведно с договорната лихва на
18 двуседмични погасителни вноски. Следвало да се има предвид следното – ако Заемателят
не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят
имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор страните се съгласяват, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущия заем на ответника по Договор за
паричен заем № 5470078 от 19.09.2018г. в размер на 308.30лв. Страните били направили
изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка.След извършеното прихващане задължението на
Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по
договора. По договора за паричен заем В. КР. ИВ. бил извършвал плащания в общ размер на
91.70лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 360.83лв.
В исковата си молба ищецът твърди, че за ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем № 5488986 от 04.12.2018г. между страните,
ответникът, дължал договорна лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай
начислената договорна лихва била в размер на 49.41лв. за периода от 18.12.2018г. – дата на
първата вноска до 13.08.20219г. – датата на настъпване на д.падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали, че Заемателят доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, предоставена от заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 142.58лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се бил задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в
договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна
за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 164.70лв.
Претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се
начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор.
Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойката не се начислявала.
Следвало да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в
момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за
начисляването и.
Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда дължимата
неустойка за неизпълнение договорното задължение за предоставяне на обезпечение било в
размер на 146.40лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се бил запознал с
Тарифа на „Вива кредит“ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и
се намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на
2
Заемодателя, така и на интернет страницата – www.vivacredit.bg. Тарифата представлявала
неразделна част от договора.В последната било посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължал на Кредитора определени суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочените вземания,включително ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай В. КР. ИВ. дължал разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 195.00лв.
Ищецът твърди, още че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 13 август
2019г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 16.86лв.
от 14 август 2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните вземания срещу В. КР.
ИВ.: 360.83 лева – главница; 49.41лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018г. до
13.08.2019г.; 146.40лв. – неустойка, 142.58 лв. – такса за експресно разглеждане на
документите; 195.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.86лв. – лихва за
забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 14.08.2019г. – датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да осъди
В. КР. ИВ. да му заплати съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350.00лв.
Ищецът моли в случай, че съдът го осъди да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл.127 ал.4 от ГПК да
задължи ответника и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация
относно притежавана от всеки от тях банкова сметка, като в случай, че откажат или не
предоставят тази информация, ищецът моли да бъде уведомен, че дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД, като институция по чл.56а ал.3 от ЗКИ с
електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради
наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка
в този Регистър. Ищецът заявява, че получената информация от регистъра на банковите
сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД
единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и
възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от
клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.
С оглед реципрочност на направеното искане ищецът предоставя банковата сметка на
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, открита при „Юробанк
България“: IBAN: BG75BPBI79401083971603; BIC: BPBIBGSF, информацията, за която
следва да бъде използвана от страните по делото, с оглед изрично посочените по-горе цели.
С исковата си молба ищецът и на основание чл. 238 ал.2 от ГПК моли съда, в случай
че не се яви в първото по делото насрочено открито съдебно заседание, да разгледа делото в
негово отсъствие.
С оглед процесуалното поведение на ответника и в случай, че същият не подаде
отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, моли съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК, с
което да уважи изцяло исковете както са предявени с исковата молба.
В условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че исковите претенции на
3
ищеца не са доказани по размер или ответникът възрази досежно размера им, ищецът моли
съда на основание чл. 195 от ГПК да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза със
следните задачи:1. Платени ли са сумите по претендираните вземания за главница,
договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за
забава?; 2. Как са отразявани извършваните от лицето плащания, ако има такива и при
отразяването на същите спазен ли е договорения между страните ред за погасяване на
дължимите суми по договора?; 3. Какъв е размера на неплатените от ответника суми по
договора за кредит по пера: главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за
извънсъдебно събиране и законна лихва за забава?
Ищецът моли съда служебно да изиска и приложи по настоящото дело ч.гр.д. №
660/2020г. по описа на РС-Нова Загора.
С исковата си молба ищецът представя следните доказателства: Копие от Договор за
паричен заем № 5488986 от 04.12.2018г., Тарифа на „Вива Кредит“ООД, относима към
Договори за паричен заем на „Вива кредит“ООД, Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, Препис извлечение от приложение 1
от дата 01.11.2019г. към него и Потвърждение за сключена цесия, Уведомление за цесията,
пълномощно за процесуално представителство, пълномощно за уведомяване на длъжниците
за прехвърляне на вземанията.С оглед отговора на ответника ищецът заявява, че ще
ангажира и други писмени, гласни и специализирани доказателства.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения
срещу него иск, чрез назначения му от съда особен представител - адв. М.П. И. – Николова.
Особения представител на ответника в отговора на исковата молба заявява, че предявения
иск е допустим, но неоснователен. В отговора се сочи още, че съгласно сключен Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5488986 от 04.12.2018г., на ответника/като заемател/
бил предоставен от "Вива Кредит"ООД /като заемодател/ заем в размер на 400 лв. със
задължението да върне кредита на 18 бр. четиринадесет дневни погасителни вноски, с
уговорен размер на седмичната погасителна вноска 34,79 лв., в която били включени част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, без обаче да било посочено
каква част (като конкретно посочена сума) от отделните задължения се погасяват с всяка
погасителна вноска. Страните са били съгласили с част от заемната сума да се рефинансира
текущ заем на заемателя от 19.09.2018 г. и да бъде погасено изцяло задължението по него в
размер на 308,30 лв., а остатъкът от заемната сума да бъде изплатен на заемателя. Твърди се,
че в договора не била посочена и сумата, която заемополучателят се е задължил да заплати
на заемателя като възнаградителна лихва – нито като общ размер на вземането за целия
период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска. В чл. 1
ал. 3 от договора било посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 164,70лв., а в ал. 4 било уговорено, че тази такса
ще се заплаща от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в
размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 3 на договора били посочени размерите на
фиксирания годишен лихвен процент по заема – 40,34 %, на годишния процент на
разходите – 49,39 %, както и общият размер на всички плащания по договора с включена
такса за експресно разглеждане – 626,22 лв., без обаче да било описано как е формирана
тази обща сума – от какви задължения и в какви размери. Вписано било също така, че
договорът има силата на разписка за предаване, съответно получаване на заемната сума,
като с подписването му заемателят удостоверявал, че е получил сумата. Съгласно чл. 5 от
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Поръчител-физическо лице, отговарящо на
конкретно посочени изисквания, или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. Уговорено било също така, че в случай на неизпълнение на
горепосоченото задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 164,70 лв., платима
разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска била в размер на 43,94 лв., а общото задължение по договора – 790,92 лв.
С исковата молба била представена и Тарифа на „Вива Кредит” ООД, относима към
4
договори за паричен заем „Вивакредит сега 4 и 30” или „Вивакредит план”, съгласно която
за договори за паричен заем със срок на погасяване на двуседмична погасителна вноска, на
четвърти ден забава от всяка погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
заплащането на разходи в размер на по 10 лв. на ден, а на единадесети ден забава – дължи
по 15 лв. на ден, като максималният размер на всички начислени разходи не може да
превишава определени суми в съответствие с размера на заема – за заеми в размер на 400 лв.
максималната такса е в размер на 125 лв., поради което липсвали доказателства че
претендираната от ищеца такса в размер на 195 лв. се дължи от ответника. Независимо от
гореизложеното особения представител на ответника заявява в отговора на исковата молба,
че счита, че претенциите за ТАКСА ЗА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, в
размер на 142,58 лв. И ТАКСА РАЗХОДИ ЗА ИЗВЪНСЪДЕБНО СЪБИРАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО в размер на 195лв. противоречала на ЗПК и на добрите нрави. Тези
клаузи били нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като многократно
увеличавали размера на кредита без яснота относно насрещната престация. На следващо
място, тази такса уговорена по този начин противоречала и на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвиждала, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Последицата от това противоречие била предвидена изрично в чл. 19, ал. 5 – клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР, който
е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в
договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. Клаузата на претенцията за
НЕУСТОЙКА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПОРЪЧИТЕЛ в 3- дневен срок от подписване на ДПК също считам за
нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от
подписване на Договор за потребителски кредит било в пряко противоречие с целта на
Директива 2008/48. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение
след като кредита е бил отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, тоест
опасността от свръх задлъжнялост на длъжника се увеличавала Целта била, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствала на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл.16 от Закона
за потребителския кредит.На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е било свързано пряко с претърпени вреди, било типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да
постигане неоснователно обогатяване. Не на последно място, по този начин се заобикалял
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала че при забава
се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло
още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търсило с тази неустойка били, че вземането няма да бъде събрано. На
практика така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск
за реално изпълнение, което било недопустимо. При това още веднъж следвало да се
подчертае, че тези вреди били самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е
нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се
предостави обезпечението. В случая това изискване не било спазено и от неизпълнение на
това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права
за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.На следващо
място в отговора на исковата молба особения представител на ответника заявява, че счита,
че с уговорените размер на ГЛП и ГПР бил нарушен принципът на справедливост и са били
създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Лихвата по договора била
възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно установената съдебна
5
практика по сходни казуси за договори, се приемало, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва било действително, ако тя не надвишава
с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая това съотношение не било налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 40,34 % надхвърляла значително
размерa на законната такава за времето на сключване на договора от 10,00 %, при
определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречала на добрите нрави и била нищожна. На същото основание
нищожна била и клаузата с уговорения ГПР от 49,39 %.. Липсвали обстоятелства, които да
обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер,
довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
липса на твърдение за значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Съгласно чл. 26, ал.
4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влечала нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице
нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор,
който бил възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и
ГПР по него е било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид
на това в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславяла недействителността на целия
договор.
В отговора на исковата молба се сочи още, че независимо от гореизложеното
съгласно сключения договор за цесия от 01.12.2016 г., между „Вива Кредит“ ООД като
цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, като цесионер, били
прехвърлени непогасените на датата на падежа вземания на цедента и в частност и това на
ответника, чийто общ размер бил 894,22лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014
г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията било
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и
съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допускала по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречало на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (Решение № 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.
о., ГК Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). Такова
упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл. 4.5 да уведоми длъжника за
извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а копие от самото пълномощно е приложено
към исковата молба.
В отговора на исковата молба се твърди, че с извършената от цедента „Вива Кредит“
ООД цесия в полза на ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, по силата на чл.4.5 от договора за цесия и съгл. приложеното към него пълномощно,
вземането на „Вива Кредит“ ООД било преминало в полза на ищеца като съвкупност, но то
би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване
6
съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.
В отговора на исковата молба се твърди, че съобщаването за направената цесия на
длъжника до настоящия момент не било извършено, тъй като както в заповедното
производство, така и в исковото същия е бил призоваван и уведомяван по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление.Следователно към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД – 27.08.2020 г. за него не е било налице изискуемо вземане,
поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР
4/2014 г. по тълк. дело. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство
се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следвало да е съобщено на
длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия
частен правоприемник било необходимо последният да притежава същото качество.
Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлявало
уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител, който да го
представлява по делото имало за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в
исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не водело до надлежно уведомяване на
самия длъжник. Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното
исково производство, не представлявали редовно уведомяване на цедента до длъжника за
извършената цесия. (в този смисъл Решение № 106 от 28.06.2019 г. по в.гр.д. № 259/2019г на
ОС-Сливен; Решение № 81 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 1692/2019г. на РС-Габрово; Решение
№ 242 от 24.10.2019 г. по в.гр.д. № 445/2019г на ОС-Добрич.; Решение № 1525 от
17.06.2019г. по гр.д. 6850/2018г. по описа на БРС; Решение от 21.10.2019г. по гр.д. №
6259/2018г. по описа на РС-Стара Загора и др.)
По отношение на претендираните разноски по производство, ако все пак се приемело
че иска е основателен то предвид фактическата и правна сложност на делото, особения
представител на ответника възразява за прекомерност на исканото възнаграждение за
процесуално представителство. Считам че същото следва да бъде намалено до предвидения
в чл.25, ал.1 и чл.26 в Наредбата за заплащане на правната помощ минимум.Особения
представител на ответника заявява в отговора на исковата молба, че не оспорвам
представените от ищеца с исковата молба доказателства.На основание изложеното в т.II от
отговора на исковата молба особения представител на ответника заявява, че счита, че
искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза било неоснователно.Заявява
още, че няма да сочи доказателства..
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано – не изпраща
представител.
С нарочна молба депозирана по делото с вх. № 4881/06.12.2021г. от ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ООД, чрез пълномощника си – юрк. Й.М. заявява, че
поддържа исковата молба и депозираните по делото молби,моли съда да приеме
експертизата на вещото лице. Моли съда да постанови решение с което да уважи изцяло
предявените искове, така както са предявени с исковата молба. Твърди, че по делото не са
събрани доказателства, от които да се установи, че ответникът В. КР. ИВ. е погасил изцяло
задълженията си по сключения договор за кредит. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установявал размера на дължимите на ищцовото
дружество суми.
В съдебно заседание за ответника се явява назначеният му от съда особен
представител – адв. М.П. И. –Николова от АК-Сливен и заявява, че поддържа отговора на
исковата молба, както и че исковата претенция е неоснователна и следва да не бъде
уважавана, подробни аргументи което била изложила в отговора на исковата молба.
Особения представител на ответника заявява, още че тъй като били налице неравноправни
клаузи в Договора считал че процесния Договор за кредит е нищожен, поради което моли
съда да отхвърли исковата претенция изцяло. Алтернативно моли в случай че съда сметне
предявения иск за основателен и го уважи то да намали претенцията за юристкнсултско
възнаграждение, т.е прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на ищеца предвид фактическата и правна сложност на делото.
7
Съдът като взе предвид становището на особения представител на ответника и
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.12.2018г. между „Вива Кредит“ООД като Заемодател и В. КР. ИВ. като
заемател бил сключен Договор за паричен заем № 55488986 от 04.12.2018г. при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен
заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се у задължил да предостави на
ответника сума в размер на 400.00 лева, под формата на паричен заем, който се усвоявал в
брой с подписване на договора. С подписването на договора В. КР. ИВ. удостоверявал че е
получил от Заемодателя заемната сума от 400.00 лева, като договорът имал силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
461.52лв., ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски. Следвало да се
има предвид следното – ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на
дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да предприеме всички позволени
от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до
значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор
страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущия заем на
ответника по Договор за паричен заем № 5470078 от 19.09.2018г. в размер на 308.30лв.
Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор имал сила на разписка.След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а Заемодателят му изплащал остатъка от
заемната сума по договора. По договора за паричен заем В. КР. ИВ. бил извършвал
плащания в общ размер на 91.70лв.Към датата на депозиране на исковата молба дължимата
главница била в размер на 360.83лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем
№ 5488986 от 04.12.2018г. между страните, ответникът, дължал договорна лихва в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на
49.41лв. за периода от 18.12.2018г. – дата на първата вноска до 13.08.20219г. – датата на
настъпване на д.падежа на договора.Разпоредбите на договора предвиждали, че Заемателят
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи
за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Ответникът дължал такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
142.58лв.Съгласно клаузите на договора, Заемателят се езадължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в
договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна
за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 164.70лв.Претендираната неустойка представлявала такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна
неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му
подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойката не се
начислявала. Следвало да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислявала
еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за
начисляването и.Към датата на депозиране на исковата молба в съда дължимата неустойка
за неизпълнение договорното задължение за предоставяне на обезпечение било в размер на
146.40лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се бил запознал с
Тарифа на „Вива кредит“ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и
се намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на
Заемодателя, така и на интернет страницата – www.vivacredit.bg. Тарифата представлявала
8
неразделна част от договора.В последната било посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължал на Кредитора определени суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочените вземания,включително ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай В. КР. ИВ. дължал разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 195.00лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 13 август 2019г. – последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 16.86лв.
от 14 август 2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните вземания срещу В. КР.
ИВ.: 360.83 лева – главница; 49.41лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018г. до
13.08.2019г.; 146.40лв. – неустойка, 142.58 лв. – такса за експресно разглеждане на
документите; 195.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.86лв. – лихва за
забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 14.08.2019г. – датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се
разноски в заповедното и исковото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на незаплетени
суми по договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН № 5488986/04.12.2018г. против срещу
В. КР. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес – *** в общ размер на 911.08 лв., от
които: 360.83лв. – главница; 49.41 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018г. до
13.08.2019г.; 146.40лв. – неустойка; 142.58лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; 195.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.85лв. – лихва за
забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 14.08.2019г. – датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението в съда – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да
установи възникването на облигационно правоотношение между праводателя му и
ответника по процесния договор за паричен заем, по силата на което е възникнало
задължението за връщане на заемната сума съгласно уговореното, ведно с лихва и такси. В
тежест на ответника бе да установи положителния факт на погасяване на заема на
уговорените падежи, както и да докаже възраженията си.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ на които остана безспорно, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД и ответника са били обвързани от валидно облигационно отношение,
съгласно което дружество е предоставило паричен заем на В. КР. ИВ.. Със сключването на
процесния договор за паричен заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника
паричен заем в максимален размер на 400 лева, под формата на паричен заем, който се
9
усвоява в брой при подписване на договора. С подписването на договора В. КР. ИВ. е
удостоверил че е получил от Заемодателя заемната сума от 400.00 лева, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 461.52лв., ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски.
Следва да се има предвид следното – ако Заемателят не изпълни задължението си за
заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме
всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна
може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. В
настоящия договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущия заем на ответника по Договор за паричен заем № 5470078 от 19.09.2018г. в размер
на 308.30лв. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка.След извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. По договора за паричен заем В. КР. ИВ. е извършил
плащания в общ размер на 91.70лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер
на 360.83лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем
№ 5488986 от 04.12.2018г. между страните, ответникът, дължи договорна лихва в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 49.41лв.
за периода от 18.12.2018г. – дата на първата вноска до 13.08.20219г. – датата на настъпване
на д.падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат, че Заемателят доброворно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, предоставена от заемодателя. Ответникът дължи на ищеца и такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 142.58лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в
договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна
за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 164.70лв.Претендираната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна
неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му
подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойката не се
начисляваа. Следва да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява
еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за
начисляването и. Към датата на депозиране на исковата молба в съда дължимата неустойка
за неизпълнение договорното задължение за предоставяне на обезпечение било в размер на
146.40лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа
на „Вива кредит“ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се
намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на
Заемодателя, така и на интернет страницата – www.vivacredit.bg. Тарифата представлява
неразделна част от договора.В последната било посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочените вземания,включително ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай ответинкът В. КР. ИВ. дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195.00лв.
Процесният заем следвало да бъде изплатен от ответинка на ищеца на 13 август
2019г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване
10
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 16.86лв.
от 14 август 2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото
производство разноски.
По делото от страна особения представител на ответника въпреки направените
възражения, за неравноправни клаузи в процесния договор за паричен заем, както и
възражение че ответника не бил уведомен за извършената цесия съдът намира, за
неоснователни и необоснвани.
По делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза по делото, като
от заключението на вещото лице Стоян колев С. се установява, че:
1. Претендираните от ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД вземания са в общ размер 911.08лв. и представляват както
следва:главница – 360.83лв., договорна лихва – 49.41лв. за периода от 18.12.2018г.до
13.08.2019г.; неустойка – 146.40лв., такса за експресно разглеждане на документи –
142.58лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране – 195.00лв.; мораторна/законна/ лихва
върху непогасената главница от 14.08.2019г. до 27.08.2020г. – 16.86лв.. Към 23.11.2021г.
цялата претендирана от ищеца сума в размер на 911.08лв. не е заплатена от ответника И..
Като забележка вещото лице е посочило, че изчислен на основание действащото ПМС №
427 от 18.12.2014г. размерът на претендираната мораторна лихва за посочения период бил
38.09лв., а в исковата молба мораторната лихва е посочена в по-малък размер а именно –
21.23лв.
2. Ответинкът И. е заплатил за погасяване на задължението си по процесния договор
на 04.12.2018г. сума вразмер на 91.70лв., с които са погасени както следва:такса за
експресно разглеждане на документи – 22.12лв.; неустойка – 18.30лв.; договорна лихва –
12.11лв.; 39.17лв. – главница.
С посочените суми били погасени напълно първа и втора вноска по погасителния
план и частично третата погасителна вноска. Спазени били изискванията на чл.15 от
процесния договор за поредноста на погасяване на задълженията по процесния договор.
Размерът на неплатените суми от ответника И. по процесния договор за кредит по
пера е както следва: главница – 360.83лв.; договорна лихва – 49.41лв., неустойка – 146.40лв.,
такса за експресно разглеждане на документи – 142.58лв.; разходи и такси за извънсъдебно
събиране – 195.00лв., мораторна лихва върху непогасена главница – 16.86лв.
4.Съгласно чл.9 ал.3 от процесния договор при забава изпълнение на просрочени
задължения с повече от 90 дни заемодателя може да обяви предсрочна изискуемост на
цялото задължение. В конкретния случай ответника И. последно частично е погасил
вноската с падеж на 15.01.2019г. и при прилагане на изискванията на горепосочения чл.9
ал.3 ответникът е изпаднал в забава считано от 16.04.2019г. В исковата молба кредитът е
посочен за изискуем на основание краен падеж, който съгласно приетиия погасителен план
по договора е на 13.08.2019г.
5. Ответинкът по делото И. е заплатил за погасяване на задължението си по
процесния договор от 04.12.2018г. сума в размер на 91.70лв. с които са погасени както
следва: Такса за експресно разглеждане на документи – 22.12лв.; неустойка – 18.30лв.;
договорна лихва – 12.11лв., главница – 39.17лв.. С посочените суми са погасени напълно
първа и втора вноска по погасителния план и частично трета погасителна вноска. Спазени са
изискванията на чл.15 от процесния договор за поредността на погасяване на задълженията
на ответника И.. Общия размер на претендираните вземания от ищеца –по процесния
договор е 911.08лв. които представляват както следва: главница – 360.83лв.; договорна
лихва – 49.41лв., неустойка – 146.40лв., такса за експресно разглеждане на документи –
142.58лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране – 195.00лв., мораторна лихва върху
непогасена главница – 16.86лв. Размерът на мораторната лихва изчислен съгласно
11
изискванията ПМС № 426 от 18.12.2014г. е в размер на 38.09лв., а в исковата молба е
посочена сума – 16.86 лв. – в по-малко с 21.23лв.
С оглед събраните по делото доказателства и най-вече с оглед приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, По делото
съгласно представеният списък за направени разноски е поискано юрсконсултско
възнаграждение за настоящото дело в размер на 360лева н предвид направеното от особения
представител възражение за прекомерност и след като съдът съобрази всички
обстоятелства- неявяванет на представител, сложността на делото, счита че следва същото
да бъде намалено до 300лева, поради и което с оглед на представените доказателства за
реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза
следва да се присъди сума в общ размер на 875.00лв., от които: 25.00лв. - държавна такса и
300 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 300.00лв. - възнаграждение за особен
представител и 250.00лв. – възнаграждение на вещото лице
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на
ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 225.00 лева, от
които: 25.00 лева - държавна такса и 200.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК,
по отношение на В. КР. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството
си на управители сумата в общ размер на 911.08/деветстотин и единадесет лева и осем
стотинки/лева, от които: 360.83/триста и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева
– главница; 49.41/четиридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/лева – договорна
лихва за периода от 18.12.2018г. до 13.08.2019г.; 146.40/сто четиридесет и шест лева и
четиридесет стотинки/лева. – неустойка; 142.58/сто четиридесет и два лева и петдесет и
осем стотинки/лева – такса за експресно разглеждане на документи; 195.00/сто деветдесет и
пет/лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 16.85/шестнадесет лева и осемдесет и
пет стотинки/лева. – лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница от
14.08.2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.09.2020г./дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. КР. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес – *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев, в качеството си на управители разноски по настоящото дело в общ
размер на 875.00лв., от които: 25.00лв. - държавна такса и 300 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 300.00лв. - възнаграждение за особен представител и 250.00лв. –
възнаграждение на вещото лице, както и разноски по ч.гр.д. № 660/2020г. в общ размер на
225.00 лева, от които: 25.00 лева - държавна такса и 200.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13