Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№202 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция на МВР-Варна против решение № 2213 от 03.12.2019г. на ВРС,
постановено по НАХД № 3319/2019г., по описа на ВРС, с което е изменено
Наказателно постановление № 19-0442-000597 от 12.06.2019г. в частта, с която на
С.С.С. ЕГН ********** на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв. и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като е отменено
наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца.
Наказателно постановление № 19-0442-000597 от
12.06.2019год. в частта, с която на С.С.С. на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10
/десет/ лева, както и наложеното административно наказание глоба в размер на
2000лв. не е обжалвано от С.С..
В касационната жалба се излагат съображения, че
решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, като се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не изпраща представител. С писмени бележки, с вх. № 3034/26.02.2020г., чрез ст.
юрисконсулт К Л-Аа, заявява, че поддържа касационната жалба като по съществото
на спора моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се
потвърди процесното НП. Отправя искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника, в случай че е
претендирано над определения минимален размер предвиден в Наредба №1/2004г.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
С писмен отговор, чрез пълномощник от
15.01.2020г., заявява, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Наведените в касационната жалба твърдения за неправилност на решението са
необосновани. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно, като моли
същото да бъде потвърдено.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в частта, в която се иска отмяна на съдебното решение
и дава заключение, че решението на ВРС следва да бъде отменено в тази му
част, и се потвърди издаденото НП.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
От фактическа страна пред ВРС е установено,
че на 16.05.2019г., вечерта С. управлявайки л.а. „Ситроен“ с ДК№ *****“ се
движел по улиците в с.С., област Варна, когато около 20:40ч. пред магазин
„Линката“ навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в паркирания там
л.а. „БМВ 320Д“ с ДК№ ****. От удара този автомобил се отместил назад и се
блъснал в паркирания след него друг автомобил – л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ****.
Произшествието било възприето от собствениците на двата пострадали автомобила –
свидетелите М.Н.и Т.К., които заедно със св. М.М.се намирали на улицата пред
магазина.
Свидетелите сигнализирали на тел.112 за
произшествието и на място пристигнал полицейски екип от ІV РУП като заварили С.
на място. Същите предприели извършването на проверка с оглед установяване на
обстоятелствата около произшествието в хода на която установили, че вината за
същото е на С.. В хода на проверката полицаите поискали да го тестват за
употреба на алкохол с техническо средство, но той отказал. Същият не представил
на проверяващите и СУМПС. На място на С. били съставени няколко АУАН един от
които с бл.№ 186462/16.05.2019год. в който било посочено, че е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал.3 вр. чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП и тази на чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДП за това, че отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и че не носел СУМПС. АУАН бил надлежно предявен за
подпис, но С. отказал да го подпише. Издаден му бил и талон за медицинско
изследване, но и него отказал да подпише. Същият заявил, че не иска да му бъде
правено медицинско изследване. Свидетел на отказа да подпише акта, както и да
получи талона за медицинско изследване станал св. М., който удостоверил този
факт с подписа си върху посочените документи.
На 12.06.2019год., въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е че С. е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДП и чл. 100, ал.1,
т.1 от същия закон и му наложил съответните административни наказания - глоба в
размер на 2000лв., както и административно наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца за първото нарушение и глоба в
размер на 10лв. за второто.
Свидетелите И. А (актосъставител), Т.Р.(свидетел
вписан в акта), М. М., Т.К. и М.Н.в показанията си пред съда възпроизвели
констатациите си от извършената проверка на С. с нужната конкретика, като
показанията на всички ВРС кредитирал и приел за последователни, логични и
взаимнодопълващи.
Като свидетели в хода на съдебното следствие
показания са дали и майката и сестрата на С. съответно Д. и Д. като същите
твърдели, че той искал да даде кръвна проба, но това никой не го отразил. Не
видели да му бъде издаван талон за кръвна проба. Съдът не кредитирал
показанията на тези две свидетелки в посочената част тъй като на първо място
същите са в близки родствени отношения със С. и са заинтересовани от изхода на
делото от една страна, а показанията им са в пълно противоречие с всички останали
събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
Показателни в тази насока са показанията на свидетелите К. и Н. – двама
абсолютно незаинтересовани от изхода на това дело свидетели които са
категорични, че полицаите са поискали да тестват въззивника с дрегер, но той
отказал, искали да го водят и за кръвна проба, но той и това отказал. От друга
страна видно от материалите по АНП в тях се съдържа талон за медицинско
изследване, който е отказал да подпише и да получи като този факт е удостоверен
с подписа на св. М. и потвърден от същия в хода на съдебното следствие.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН
са приобщени заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител, талон за медицинско изследване № 0309616, както и
заповед за прилагане на ПАМ, два броя протоколи за ПТП, както и служебно
изискана от съда служебна бележка издадена от ИД на МБАЛ „Св.А. Варна“ АД,
видно от която С. не е посещавал спешния център в болницата и от същия не е
била взимана кръвна проба в периода 16/17.05.2019г.
За да измени процесното
НП, ВРС приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тях са посочени факти и обстоятелства, които в
достатъчна степен описват извършеното нарушение от обективна страна, посочени са обстоятелствата при които е било
извършено нарушението, както и нарушената законова разпоредба като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение, поради което е приел,
че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. По материалната законосъобразност на постановлението,
районният съд приема, че в случая административнонаказващия орган е дал
правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 174, ал.3 от
ЗДП и законосъобразно е наложил на С. следващото му се административно
наказание глоба, което определил във фиксирания в закона размер - 2000лв. В
частта, с която на С. за това нарушение е наложено и наказание лишаване от
правоуправление за срок от 24 месеца ВРС е приел за незаконосъобразно, тъй
като към датата на нарушението той не е
имал право да управлява МПС, поради което е отменил НП в тази част.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция, съгласно правилата за
касационна проверка, може да контролира предходните такива по фактите,
единствено чрез контролиране спазването на процесуалните правила относно
събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. При оценката на
доказателствата районният съд не е излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда
и със средствата на НПК е събрал всички доказателства, свързани с
обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за
разкриване на обективната истина. В мотивите си въззивната инстанция е изложила
правните съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно
приложение на материалния закон, като въззивната инстанция е дала отговор на
всички възражения, релевирани във въззивното производство. Поради това и
предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка
със събирането, преценката на доказателствата и разпределението на
доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда
наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с
обжалваното решение.
Правилна е преценката на ВРС, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи, съдържат предвидените
в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление на това основание. Безспорно се установи по делото, че ответника
по касация е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство. В тази насока са, както
събраните по делото писмени доказателства, така и гласните такива, които установяват отказа на водача да бъде изпробван
с техническо средство, както и неизпълнение предписанието за медицинско
изследване. Поради изложеното, лансираната в жалбата версия на наказаното лице
се явява напълно изолирана, неподкрепена от каквито и да е доказателства и
опровергана от кредитираните и кореспондиращи помежду си гласни и писмени
доказателства. ВРС правилно е отчел поведението му при извършването на
проверката на инкриминираната дата. Действително към 16.05.2019год. ответникът
не е имал издадено валидно СУМПС, поради което той не е имал и право да
управлява МПС. Наложеното наказание лишаване от правоуправление обаче може да бъде налагано само на правоспособен водач на
МПС, а в случая безспорно се установи, че към момента на извършване на
нарушението С. не е притежавал такава правоспособност. Ето защо в конкретния
случай това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от
административнонаказващия орган при издаване на процесното НП в обжалваната му
част и да не бъде налагано на жалбоподателя предвиденото в чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, тъй като
никой не може да бъде лишен от право, което не притежава.
ВРС е приложил правилно материалния закон и решението в обжалваната част не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2213 от 03.12.2019г. на ВРС, постановено по
НАХД № 3319 по описа на ВРС за
2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: