РЕШЕНИЕ
№
1222
гр.
Пловдив, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX
въззивен състав в
открито съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1495
по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЕВН „България Електроснабдяване" ЕАД против решение № 1917/17.05.19г., постановено по гр. дело № 20181/ 2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С обжалваното решение е било признато за установено, че ответното дружество „ЕВН България Ектроснабдяване ЕАД, дължи на ищеца М.Т.П., сумата от 844,54 лв. – платена при липса на основание за това, начислена по фактура № ********** от 18.09.2018 г. за периода от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18144/2018 г. по описа на ПРС, І-ви граждански състав; и е осъдено ответното дружество да заплати разноски в полза на ищеца.
В жалбата се сочи, че решението на съда е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на ценените доказателства, при неправилно възприемане на доказаната по делото фактическа обстановка, а оттам и при неправилни правни и фактически изводи и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е възприел, че извършеното преизчисление на сметката на клиента за изминал период е неправомерно, тъй като не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електричека енергия, тъй като ответното дружество не било изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 и по чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ. Сочи се, че в действащите ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Сочи се, че както е посочено и в отговора на исковата молба, в чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му. Счита се, че е твърде формалистично да се приеме липса на ред за уведомяване, тъй като същият е приет с общи условия, приети през 2008 г., а не с общи условия приети след 17.07.2012 г, както и че не е важно кога са приети общите условия, а дали потребителят е бил уведомен за извършената корекция на сметката му, което в този случай е безспорен факт. Сочи се от дружеството-жалбоподател, че не отговаря на събраните по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд, че ЕВН ЕС не е доказало, че е спазена процедурата за корекция, установена в ПИКЕЕ. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е доказано по делото че съставения констативен протокол е приподписан от двама свидетели, които не се служители на електроразпределителното дружество.
Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца М.Т.П. иск, като бъде осъден същият да заплати в полза на дружеството „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД разноските, сторени по делото за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Направено е и особено искане – Моли се, на основание чл. 127, ал.4, във връзка с чл. 236, ал.1, т. 7 от ГПК, да бъде задължена въззиваемата страна да посочи банкова сметка ***, или да посочи друг начин за плащане, в случай, че съдът счете въззивната жалба за неоснователна.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от М.Т.П., чрез адв. К.Л., в който се посочва, че искът е основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно и се излагат съображения в тази насока. Моли се съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното, като правилно и законосъобразно. Моли се да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Пловдивски окръжен съд, като
взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
За да уважи така предявения
от ищеца иск, районният съд е отчел безспорното по делото обстоятелство, че ищецът
е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. С. З., ул. ***,
както и че ответникът е извършил едностранна корекция на сметката на
потребителя за минал период от 01.01.2016г. до 30.01.2017г, като за същия период е била начислена сума в
размер на 844,54 лв. за разходвани от ищеца 5840 киловатчаса ел. енергия. Извършената
едностранна корекция от страна на ответника се основавала на разпоредбите на
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. От районния
съд е отчетено, че е допустима едностранна корекция на оператора за периода
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; спазването
на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване. Според първоинстанционния съд, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови общи
условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Съдът е отчел
също, че не се е доказало да е била спазена стриктно процедурата, предвидена в
чл. 47, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ
При преценка доказателствата
по делото във връзка с доводите по въззивната жалба на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Няма спор по делото, че
ищецът е бил потребител на ел. енергия и сътветно се явява клиент на ответното
дружество. В този смисъл следва да се приеме, че е налице и облигационното
правоотношение между страните по делото с източник - договор при публично известни условия, в
случая „ Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД“, действащи за процесния период, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ – 013/ 10.05.2008г. / ОУ на
ЕВН ЕС/ в сила от 27.06.2008г.
Във връзка с приетото от
районния съд, жалбоподателят формулира пред въззивната инстанция главните
доводи за неправилност на обжалваното решение в насока на това, че с клаузата
по чл. 28, ал. 2 и чл. 42 от ОУ на ответното дружество, одобрени през 2008г., е
предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметката,
които общи условия са действащи към момента на корекцията, уреждат отношенията
между страните и са приложими в
разглежданата хипотеза.
Въззивният съд счита, че аргументите на жалбоподателя са неоснователни. На първо място, служебно известно е на съда, че с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав се отменят ПИКЕЕ, приети с решение от 14.10.2013 г. на ДКЕВР поради нарушение а процедурата по приемането им, с изключение на разпоредбите на чл. 45-51 от ПИКЕЕ.
С решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение са отменени и разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г, което решение е влязло в сила на 23.11.2018 г., след потвърждаването му с решение № 13691/08.11.2018 год. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, 5- членен състав.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на съответните разпоредби до отмяната им и осъществените на основание действащите правила корекционни процедури. Тъй като за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, е налице и основание за осъществената от ответното дружество корекция на сметка на потребителя, доколкото тези норми са действали към момента на проверката.
Във връзка с гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че след 16.11.2013 г. и предвид законодателните изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е регламентирана допустимостта на едностранната корекция от страна на оператора на количествата консумирана електрическа енергия при изрично предвидени хипотези, а именно- при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2 т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ свързано с изискването за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия. Създаването на ПИКЕЕ и на ред за уведомяване, изрично регламентиран в общите условия на договорите с крайния потребител е вменено от законодателя изрично като задължение на съответното електроразпределително дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на КЕВР. От изложеното следва, че, за да е налице основание за начисление на корекционна сметка е необходимо да се установи наличието в обективната действителност на следните предпоставки: 1/ наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия; 2/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 3/ спазването на правилата за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Процесният период обхваща интервала от 01.11.2016г. до 30.01.2017 г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, в сила от 17.07.2012 г., както и разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, поради което е налице законово основание за извършване на едностранна корекция на сметка на потребител при положителното установяване на гореизброените предпоставки.
Въззивният съд счита,
че аргументите на жалбоподателя са неоснователни. Както правилно е отчетено и в
обжалваното първоинстанционно решение, правото да се извърши едностранна
корекция от електроснабдителното дружество се поражда при сложен фактически
състав, включващ изрично въведеното от
Закона изискване за създаване на нарочен ред за уведомяване на клиента за
предприемане извършването на едностранната корекция, което съответства и на
установената до момента съдебна практика в тази насока. Така именно с решаващи
мотиви касационната инстанция е застъпила изричното становище, заложено в
последователната практика по реда на чл.290 ГПК, че „извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание – както при действието на
отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за
енергетиката / обн. В ДВ бр.107/ 09.12.2003г./ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане. Даденото принципно разрешение по спорния правен
въпрос във връзка със законовите уредби е, че коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа на
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.“ Относно механизма
на извършване на едностранната корекция се налага отново в установеното в
съществуващата константна съдебна практика на ВКС становище относно
„предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите
условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83 ,
ал.1, т.6 ЗЕ за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, сочи на невъзможност крайния снабдител да извършва
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е
предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед въведеното
задължение по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ корекцията следва да се
извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в обшите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция.“ /
в този смисъл изрично - Решение №111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. ВКС –
Първо ТО, в каквато насока е и Решение № 173/ 16.12.2015г. по гр.д.№ 3262/
2014г. на ВКС, Второ ТО/. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
е налице задължение за предвиждане ред за уведомяване в ОУ, предвид възприетото
преобладаващо становище в съдебната практика, основана на цитираните по-горе
разпоредби, че следва такъв ред нарочно да се уреди в ОУ. Действително, с изменението в Закона за
енергетиката с ДВ, бр. 54 от 2012, съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, от една страна. От друга страна, безспорно е и от приложените по делото
документи е видно, че е извършено последващо уведомяване на клиента след
извършване на корекционната процедура, а не уведомяване, предхождащо
извършването на корекционната процедура, който момент се подчертава от
задължителната съдебната практика, възприемаща значението на предхождащото
клиента уведомяване относно предстоящата за извършване корекционна процедура. Следователно доводът на жалбоподателя в горната насока не
се възприема за основателен, поради което и не се намира да е възникнал
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, в съответствие със съществуващата
съдебна практика на ВКС / Решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др. Поради горните
съображеиня следователно неоснователна е поддържаната теза за наличие в
ОУ на ЕВН ЕС на предвиден ред за уведомяване в чл. 28, ал. 2 и чл. 42 от тези
условия. В случая, цитираните норми установяват ред за уведомяване на
клиента, но след вече осъществена корекционна процедура, а именно – в
седемдневен срок след изготвяне на справка за сумите, които клиентът дължи,
което не охранява в достатъчна степен правата на потребителите. Изискването на
нормите на закона е да се предвиди изричен ред за уведомяване на клиента за
започнала, но неприключила корекционна процедура, така че да се обезпечи
възможността на потребителите да участват в нея посредством уведомяването им за
извършените при проверката констатации.
При така
установеното по делото неспазване на законосъобразна процедура за извършване на
едностранна корекция от страна на доставчика на ел.енергия, изложеното е
достатъчно основание за приемане на доказаност на ищцовата претенция и
уважаване на иска с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По отношение на посоченото в жалбата решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961 по описа за 2016г, на ВКС, II т.о., настоящият състав намира, че то не представлява задължителна съдебна практика, а и доколкото съществува практика и в обратната насока, включително посочената в настоящото решение практика на ВКС, която настоящият състав споделя, не е налице основание за приемане на изложеното в жалбата.
По така изложените от
въззивния съд съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78 от ГПК следва
да се уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 350 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1917/17.05.19г.,
постановено по гр. дело № 20181/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, да
заплати на М.Т.П., ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.