№ 3852
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110210035 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от М. Д. Ц. (чрез процесуален
представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед за задържане,
издадена от служител на МВР, като в жалбата и в съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя се излагат конкретни аргументи за
процесуална и материална незаконосъобразност на съответната заповед и изобщо на
задържането, като се претендират и разноски. Процесуалният представител на издалия
заповедта по обжалваното задържане орган излага конкретни възражения по така
визираната преди малко аргументация, претендирайки по същество отхвърляне на жалбата,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Приобщените към доказателствената съвкупност днес писмени доказателствени материали
еднопосочно, безпротиворечиво и изобщо без каквито и да било основания за съмнение
досежно тяхната достоверност и/или автентичност водят до извода – освен за това, че
издалият съответната заповед орган е бил назначен на посочената в същата заповед негова
длъжност и освен това, че жалбоподателят следва да е бил неосъждан (реабилитиран) - поне
на територията на Република България към процесната дата – още, че са били налице към
момента на издаване на заповедта и до момента на освобождаването на г-н Ц. от задържане
визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (по чл. 343б, ал. 3
от НК) от жалбоподателя, изразяващо се в управляване на 28.06.2023 г. около 11:45 часа в
гр. София на лек автомобил след употреба на наркотично вещество (съобрази Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични!) – бензодиазепин (това
било констатирано въз основа на изпробване с техническо средство по време на проверка,
1
извършена от орган на МВР, след началото на самото задържане) и на жалбоподателя в
12:50 часа на 28.0.2023 г. (при начало на задържането, отбелязано в процесната заповед,
11:45 часа) бил връчен в тази връзка съответният талон за изследване, включително с
отбелязан съответният положителен резултат за наркотична употреба, включително като се
установява още, че на служителите на МВР, които първоначално спрели за проверка
жалбоподателя Ц., направило впечатление, че същият не отговаря ясно и отчетливо на
зададените въпроси. Така изложеното води до извода, че задържането (в това число
съответната заповед) не се е явявало незаконосъобразно. Процесната заповед за задържане
действително е с доста лаконично съдържание, но много скоро след началото на самото
задържане на задържаното лице напълно еднозначно, включително посредством
предоставения талон, са били съобщени основанията за неговото задържане – както
правните, така и фактическите такива, като жалбоподателят при всяко положение се е
запознал със самата заповед за задържане в оригинал, която е подписал и с оглед чието
лаконично съдържание не може да се направи извод в смисъл, че нечетливостта на
съответното връчено на Ц. копие реално е довела до каквото и да било ограничаване на
неговите процесуални права, в това число правото на съдебно обжалване. С други думи,
изискванията относно информирането на задържаното (и в този смисъл обвиненото) лице
както съгласно КЗПЧОС, така и съгласно българското законодателство (чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР), в действителност (практически) са били изпълнени и то в съвсем разумно кратък
срок след началото на самото задържане; визираното задържане, до фактическото си
приключване, отразено в разписката за освобождаването към обжалваната заповед (09:30
часа на 29.06.2023 г.), е имало своето основание и от гледна точка на превенция от
извършване на престъпление от страна на задържания, каквато опасност е съществувала
съвсем реално – напълно логично е било да се предположи, че водачът, ако не бъде
задържан, може управлява в съответния период (до 24 часа) МПС въпреки наличието на
съответната (евентуална) наркотична употреба, включително и при временно отнето
СУМПС и при временно отнемане на съответния автомобил посредством принудителни
административни мерки по реда на ЗДвП. Изложеното по-горе е това, което се явява
релевантно за законосъобразността на задържането, а не това дали лицето действително е
извършило престъпление или не, който въпрос следва да се реши в рамките на друго
производство. Наличието относително нерядко на т. нар. фалшиво положителни тестове за
употреба на наркотични вещества в хода на контролната дейност по ЗДвП е действително
общоизвестно, но това не означава, че не са съществували визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР данни за извършено престъпление (непосредствено възприетото от страна на
полицейските служители, чийто екип е спрял първоначално жалбоподателя Ц. и
последвалият резултат от проверка с техническо средство няма как да не доведат до напълно
обосновано подозрение за извършване на съответното престъпление). Липсата на изготвена
експертиза (по отношение на проби от кръв и урина), която да опровергава резултата от
проверката с техническото средство, до момента на освобождаването на Ц. означава, че
докато задържането е било текущо не е имало основание за ревизия на извода за наличие на
данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и въобще за ревизия на извода относно
2
цялостната необходимост от съответното задържане.
При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
съдът не установи каквито и да било основания за незаконност на процесното задържане.
При такъв изход от делото нормативно установени основания за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя не са налице. По аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА, с уточнението, че
разноските не са свързани с отговорност, визирана в чл. 46, ал. 3 от ЗНА) на уредбата по чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в тежест на жалбоподателя и в полза на СДВР следва да се присъдят
разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, имайки предвид
действителните фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2, пр. 1 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя М. Д. Ц., за което е издадена заповед за
задържане на лице с рег. № 228зз-611/28.06.2023 г. (на 04 РУ – СДВР) от командир на
отделение при 04 РУ, гр. София, Г. Л. С..
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Осъжда горепосочения жалбоподател М. Д. Ц. да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лева
– разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3