№ 136
гр. Перник, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. М. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
оспорване на изпълнението по изп.д. № 605/2013 г. на ЧСИ С.Д..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 31.05.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който с молба от 15.08.2013 г. е образувало изп.д. №
605/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че след 16.05.2016 г. действия по изпълнение
не са били предприемани и поискани своевременно, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна, според
ищеца, е изтекла към 16.05.2019 г., т.е. преди момента на депозиране на исковата молба.
Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му
интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо В. П. М. за следните суми: 543,32 – главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, за периода от 01.05.2009 г.
до 30.04.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 149,85 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., както и сумата от 125 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2013 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1016/2013 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 605/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Претендират се разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 605/2013 г.
по описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 605/2013 г. по
описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 15.08.2013г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника В. П. М. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 31.05.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 1016 г. на РС-Перник въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 605/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 15.08.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Д.
е извършвала справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции,
като с резолюция от 01.12.2014 г. – на л. 16 от ИД, съдебният изпълнител е разпоредил
налагането на запор и връчването на ПДИ. С резолюция от 13.06.2016 г. – л. 31, съдебният
изпълнител е разпоредил налагането на възбрана, каквато не е била наложена. Аналогично,
на 15.05.2016 г. съдебният изпълнител повторно е разпоредил с резолюция на ръка
налагането на възбрана, но няма данни такава да е била вписана.
Към момента на образуване на ИД № 605/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
2
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 15.08.2013 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 16.08.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече на 26.05.2015 г., съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г. При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
На 16.05.2016 г., т.е. след настъпване на перемпцията, взискателят е депозирал молба
за налагане на запор, като е внесъл съответните такси за това. В Решение № 37/24.02.2021 г.
по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен
способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в
банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/,
за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение №
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.
Поради това молбата от 16.05.2016 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство.
След този момент по делото са налице данни, че със саморъчни резолюции от
3
14.08.2017 г. /л.41/, 30.11.2017 г. /л. 45/ и 13.04.2018 г. съдебният изпълнител е постановил
налагането на запори и възбрана върху апартамент. Няма данни въз основа на която и да е
от тях до трети задължени лица да са били изпращани съобщения и да са били предприемани
действия във връзка с реалното осъществяване на сочените изпълнителни способи. В този
смисъл, доколкото съответните изпълнителни действия фактически не са били реално
приложени, съдът намира, че след молбата от 16.05.2016 г. давността за вземането не е била
прекъсвана.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
4
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 16.05.2016 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент –
16.05.2016 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 16.05.2021 г., а с
това – и преди образуването на настоящото исково производство. Следователно сумите,
предмет на изпълнителния лист, са погасени по давност и искът е основателен и следва да
бъде уважен в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 379 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. *** – чрез адв. А.А., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза
на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо В. П. М. за сумата в размер на 543,32 – главница, представляваща
стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 21.02.2013 г. до окончателното и изплащане, сумата от 149,85 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., както и сумата от
125 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2013 г. въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1016/2013 г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № 605/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. П.
М., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 379,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6