№ 4418
гр. Варна, 23.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502293 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Н. М. В. чрез адвокат И.
А. против решение № 210 от 26.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 854 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Провадия, пети състав, с което е прието за установено по отношение на
„Кристера-агро“ ЕООД - Девня, че Н. М. В. не е собственик на ½ идеална част от правото на
собственост върху следните имоти: поземлен имот с идентификатор 21645.4.124 по КККР
на село Доброплодно, община Ветрино, област Варна, одобрени със заповед № РД[1]№ 18-
1070 от 09.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 15 225 кв.м, находящ се в
местността „Кавака“, номер по предходен план 004124, при граници: имот с кадастрален №
21645.4.103, 21645.4.211, 21645.4.125, 21645.4.250; поземлен имот с идентификатор
21645.24.6 по КККР на село Доброплодно, община Ветрино, област Варна, одобрени със
заповед № № РД-18-1070 от 09.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 14
175 кв.м, находящ се в местността „Балабана“, номер по предходен план 024006, при
граници: имот с кадастрален № 21645.24.5, 21645.26.5, 21645.24.7, 21645.23.78., на
основание член 124 от ГПК; отменен е нотариален акт № 79, том IV, рег.№ 3455, дело №
428/2021 по описа на нотариус И. К., в частта относно ½ идеална част от правото на
собственост върху гореописаните имоти, на основание член 537, алинея 2 от ГПК; осъдена е
въззивницата да заплати на „Кристера-агро“ ЕООД сумата от 1 010 лева, представляща
съдебно-деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение, на основание
член 78, алинея 1 и алинея 8 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като се сочи, че първоинстанционният съд въпреки събраните по делото
доказателства за предаване владението приживе от П. А. на неговата майка Н. В., то
презумпцията за владение по член 69 от ЗС не се прилага в техните отношениа. Навеждат се
доводи, че когато наследодателят приживе е е изразил воля да предаде владението върху
имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по
закон, още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа
власт с намерение за придобиване на собствеността. Когато е налице такава уговорка и
1
едновременно с това е предадено владението, то не е необходимо приживе на наследодателя
тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха били наследници
по закон след неговата смърт. Също така се намира, че подадената от въззивницата молба от
29.11.2022 г. до съда не сочи до признание на В., че притежава само половината от имота,
напротив – претендира се неплатената й рента за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по делото не са
събрани доказателства за изплащана рента на бащата на наследодателя С. А., който е и
праводателя на ищеца, което води до извод, че той никога не е владял имота. От всички
събрани по делото доказателства, голяма част от които са косвени, но безспорно
установяват, че въззивницата е станала собственик на имотите по давност, като изискуемият
десетгодишен срок е започнал да тече през 2009 г., когато наследодателят П. А. приживе е
предал владението на своята майка Н. В., и е изтекъл преди предявяване на иска. Иска се да
бъде отменено решението и да се отхвърли предявеният иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в законовоопределения срок, с който същата
се оспорва. Сочи се, че не е осъществен нито един от елементите на фактическия състав на
придобивната давност по отношение на спорната ½ идеална част от имотите. Не е
установено по безспорен начин наследодателят на въззивницата приживе да е изразил воля
и действително да е предал владението върху имотите на своята майка. Няма никакви
доказателства В. да е упражнявала фактическа власт върху имота явно – така, че да бъде
узнато от всички останали правни субекти. Съсобстввеността върху имотите между
възходящите на П. А. е възникнала по наследяване, поради което и презумпцията за
владение по член 69 от ЗС не се прилага в техните отношения. Сочи се въз основа на
изложените аргументи, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в законовоопределения срок и
отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2024 година
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3