№
ПРИСЪДА
28.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Бургас
Бургаският окръжен съд,
На двадесет и осми февруари
В публично заседание, в следния състав:
Наказателен състав две хиляди и дванадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МЪГЪРДИЧ МЕЛКОНЯН
ЧЛЕН: КАТЯ ГОСПОДИНОВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1 .Н.Б.
2.Н.И. 3.Е.Д.
Секретар: П.К.
Прокурор: ГАЛИНА К.
Като разгледа докладваното от съдията МЕЛКОНЯН
Наказателно общ характер дело № 1876 по описа за 2011 година,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.В.П. - роден на *** г. в гр.К., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, на работа като озеленител към кметството с.А., постоянно жителство ***, понастоящем в Затвора-гр.Бургас, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2011 г.***, умишлено умъртвил своя брат - С.В.П. - ЕГН ********** като престъплението е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - пробождайки го с нож 12 пъти в областта на гръдния кош и мишниците и удряйки го с дуло на пистолет по тилната повърхност на главата, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.115 от НК ГО ОСЪЖДА на "Лишаване от свобода" за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, като на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК МУ НАЛАГА наказание "Лишаване от свобода" за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното наказание в Затвор.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият Д.В.П. е бил задържан под стража по настоящото дело.
Веществените доказателства, подробни изброени в Протокол от 07.02.2012 г. на основание чл.141 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативни съдилища под следните номера, а именно: от номер I до номер VIII включително, номер X и XI, както и номер XII и XIII на основание чл.301, ал. 1, т. 11 от НПК да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
Веществено доказателство номер IX - 1 бр.мобилен телефон марка "Нокиа" с ИМЕЙ ************ иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2011 г., ведно със СИМ-карта на Глобул да бъде ВЪРНАТ на наследника на пострадалия - В.С.П..
ОСЪЖДА подсъдимият Д.В.П. да ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 842,00 /осемстотин четиридест и два/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:\\|(Д\
ЧЛЕН: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ към присъда по НОХД № 1876/2011 г. по описа на БОС:
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска окръжна прокуратура против Д.В.П. *** за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл. 115 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 20 години, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК.
По делото като частен обвинител е конституиран В.П. чрез назначения в досъдебното производство особен представител - адв.Е. Д.. Последната заявява, че изцяло се присъединява към становището на прокуратурата. Изразява становище, че наказанието доживотен затвор би било съответно на действителното неморално и нечовешко деяние, извършено от подсъдимия, като се приложи съответната редукция.
Защитникът на подсъдимия предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 15 години.
При последната си дума подсъдимият заявява, че желае съдът да бъде снизходителен и нямало ден и миг, в който да не се е разкайвал за това, което е извършил, но не можел да промени нещата.
Бургаският окръжен съд, след преценка на всички събрани по делото доказателства, намира за установено следната фактическа обстановка:
Съдебното производство по настоящото дело бе проведено по реда на глава XXVII от НПК, а именно по чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият живеел в с.А., общ.К., обл. Б., заедно с майка си.
Пострадалият С. е брат на подсъдимия. Последният периодично посещавал своите близки в с.А..
Двамата братя не били в добри отношения. Често между тях възниквали скандали след употреба на алкохол, които прераствали и до физическа саморазправа.
На 02.07.2011 година майката на двамата братя и тяхната баба позвънили по телефона на пострадалия С.и му казали да отиде до А. на гости. Последният им казал, че не иска да ходи там, защото бил в непрекъснати скандали с брат - подсъдимия. Тъй като баба им - св.Д. много настоявала той да ги посети, в крайна сметка С. отишъл в селото. Двамата братя седнали на масата на двора. Майка им излязла от дома, за да изведе козите. Пострадалият поискал да пие ракия, при което подсъдимият закупил такава, върнал се и двамата влезли в къщата на приземния етаж да се черпят и отново се скарали. С. се качил на втория етаж и легнал в една от стаите. Подсъдимият продължил да си пие ракията. Майката - св. В. се прибрала в дома около 20,00 часа, при което подсъдимият й казал да отиде да събуди брат му, тъй като имал да спи в неговата стая. Последната се качила на горния етаж, събудила С.и двамата слезли долу. Д.и С. продължили да консумират ракия. До тях седнали майка им и баба им - свидетелките В.и Д.. Виждайки, че между двамата братя всичко е наред, майка им си легнала. Баба им също си легнала, но в стая на приземния етаж.
Двамата продължили да употребяват алкохол и между тях възникнал отново скандал за пари и за жени. След полунощ, подсъдимият Д.П. се качил до стаята си на втория етаж, взел от гардероба газ-сигнален пистолет марка „*********", модел „******", с фабричен №**********, кал. 9 мм, ведно с пълнител и 6 броя боеприпаси в него, слязъл при пострадалия и произвел изстрел към главата му, в тилната повърхност, лявата половина, като му причинил „шанц марка" от дулото на пистолета. Вследствие на това се получило охлузване с диаметър 16 мм, с набити частици в центъра и сажди, като горния ръб на „шанц марката" бил с рана по периферията в дълбочина на кожата. От главата на пострадалия текнала кръв, той се изправил и увил главата си с кърпа. Успял да вземе нож, с който намушкал подсъдимия в левия хълбок, при което той паднал на земята. В този момент в стаята влязла майка им и видяла двете си деца окървавени. Започнала да ги увещава да не се карат. Д. се обадил на „Бърза помощ". В този момент С.П. казал на майка си: „Защо ме извикахте?", започнал да си събира багажа, но не намерил портмонето си и се качил на втория етаж да го търси. Отново се върнал и заявил, че Д. го е скрил, при което последният се нахвърлил върху брат си и двамата започнали да се бият. Подсъдимият казал на С. „Дай да си разчистим сметките", като изблъскал майка си навън, а тя започнала да плаче и да вика. Подсъдимият взел един нож и с него започнал да нанася прободни удари на брат си в областта на гръдния кош и мишниците. Нанесъл му общо 12 удара, като единия е проникнал в гръдната кухина и е с пробождане на предната стена на лявата камера на сърцето и проникване в нея. Нанесените пробождания са причинили силни и продължителни болки у С., довели са до леталния изход, като той е възприемал заобикалящата го действителност и е съзнавал какво се случва с него. След като С. паднал на земята, подсъдимият излязъл от стаята, а ножа бил в ръката му и избягал навън. На улицата е бил пресрещнат от патрулен автомобил на МВР, управляван от свидетеля З., като в автомобила били и полицейските служители П.и М.. Това се случило около 04,30 часа. Свидетелят З. спрял автомобила и попитал подсъдимия П. какво става, при което подсъдимият, без да казва нищо, му подал с дясната си ръка, през прозореца на автомобила, ножът с оранжева дръжка. Свидетелят З. поставил ножа на пода в автомобила, в краката на свидетеля П.. След това отново попитал подсъдимия какво се е случило, при което той му отговорил, че малко по-нагоре е къщата, където е станал скандал и най-вероятно е убил брат си. Обяснил също така, че отива при кмета. Служителите на реда се насочили към посочената от подсъдимия къща. Пристигайки установили, че на мястото се намира специализиран автомобил на „Спешна помощ", а вътре в къщата видели пострадалия С.П. на земята, в локва кръв. Присъстващия медицински фелдшер от „Спешна помощ"- свидетеля С., се опитвал да реанимира пострадалия. Свидетелят С. видял, че по тялото на пострадалия има множество прободни рани, в корема, в областта на сърцето. Констатирал неговата смърт. През това време подсъдимият отишъл при кмета, свидетеля Г., на когото казал, че е убил брат си, след като се скарали. Кметът веднага тръгнал към дома на подсъдимия. Подсъдимият също тръгнал с него. Пред входа на къщата му била оказана първа помощ от свидетеля С., който му казал да се качи в линейката, след което Д.П. бил транспортиран до МБАЛ-Бургас.
Мястото на произшествието било запазено от посочените по-горе полицейски служители. С Протокол за доброволно предаване от 03.07.2011 година, свидетеля Н. предал на разследващия орган 1 брой нож, с оранжева дръжка, с дължина на острието 155 мм, който нож обвиняемият П. подал през стъклото на полицейския автомобил по-рано сутринта.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно обясненията на подсъдимия, протоколите за разпит на свидетели З., П., Н., Г., Д., В., С., Г., П., П., както и от протокола за оглед на местопроизшествието - /л.61-63 от ДП/, извършен в присъствието на поемните лица З. П. Д. и З.П. З., както и от извършените по делото съдебно-медицинска експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп, назначените по делото химическа експертиза, както и комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, а също така и от комплексната дактилоскопна-балистична експертиза и останалите по делото писмени доказателства.
Съдът констатира на основание чл.372, ал.4 НПК, че направените от Д.П. самопризнания напълно се подкрепят от гореизброените, събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
Деянието на подсъдимия Д.В.П. е съставомерно по чл.116, ал.1, т.6,, вр. чл.115 НК, а именно:
На 03.07.2011 г.***, умишлено умъртвил своя брат - С.В.П., като престъплението е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - пробождайки го с нож 12 пъти в областта на гръдния кош и мишниците и удряйки го с дуло на пистолет по тилната повърхност на главата.
Деянието е извършено виновно при форма на вина умисъл -пряк.
Подсъдимият е нямал конкретен повод и основание да прояви такава жестока агресивност към своя брат - пострадалия. Обстоятелството, че двамата са били във влошени отношения по никакъв начин не може да бъде причина за извършеното тежко престъпление. Престъпленията против живота се отличават с най-висока степен на обществена опасност, тъй като животът е най-голямата ценност.
Напълно немотивирано и неадекватно за предшестващи отношения и обстановка Д.П. е започнал да упражнява физическо насилие върху брат си, което в съчетание с голямото количество изпит алкохол, е довело до проявата на тази особена жестокост и агресия. Със своите действия подсъдимият е причинил изключителни физически болки и морални страдания, значително превишаващи болките и страданията, преживени от пострадал при едно обикновено убийство, като предсмъртните мъки траят през един по-продължителен период от време. В конкретния случай с престъпната си деятелност П. е проявил „изключителна ярост, ожесточение и садизъм, които го характеризират като жесток човек". При тези убийства субектът проявява коравосърдечие и безчовечност към жертвата. /В този смисъл е и постановление № 2-57-ПЛ/.
От субективна страна П. напълно е осъзнавал, че умъртвява жертвата си /своя брат/ по начин, причиняващ огромни страдания. Последният е целял именно това - пострадалият С.П. да изживее изключителни мъки и страдания. Използваното средство - нож и нанасянето на силни удари /12 на брой в жизненоважни органи - гръдния кош и мишниците и удари с дуло на пистолет по тилната повърхност на главата на пострадалия/ по недвусмислен начин доказват, че подсъдимият е имал ясни представи за общественоопасния характер на деянието си и за общественоопасните последици от него и че именно настъпването на тези последици той е целял. Особената жестокост в случая се определя от метода и начина, по който престъплението е извършено. Под особена жестокост следва да се разбира извършването им с такива способи, особено мъчителни за потърпевшия, с които хладнокръвно се довежда престъпния замисъл до край и без да се обръща внимание на молбите или намесата на други лица в негова защита. Когато деецът, за да умъртви жертвата си, действа с ярост, свирепост и садизъм и съзнава, че по този начин той проявява особена жестокост, е налице квалифициращото обстоятелство по чл.116, т.6 НК.
Съгласно константната съдебна практика убийство може да бъде квалифицирано по чл.116 т.6 предложение второ и трето от НК в случаи, че бъде установено, че изпълнителното деяние е извършено по един подчертано жесток и мъчителен начин, указващ на проявени във висока степен коравосърдечие и садизъм и понесени от жертвата физически болки и морални страдания в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Убийството може да бъде квалифицирано едновременно с особено жестокост и по-особено мъчителен начин за убития /Р 509-81-11/. Именно такива са били действията на подсъдимия П., както се посочи по-горе. Всички действия на подсъдимия и целия механизъм на извършване на престъпното деяние говорят за това, че деецът много добре е съзнавал, че извършва убийството именно по този особено мъчителен начин и с тази особена жестокост.
Ето защо, с оглед всички събрани по делото доказателства съдебният състав достигна до извода, че в конкретния случай убийството е извършено от подсъдимия П. с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Обект на това престъпление е човешкия живот и същото е завършено при настъпване смъртта на пострадалия. Тази смърт може да настъпи както непосредствено (какъвто е конкретния случай), така и в един по-късен момент. Няма спор в случая, че престъплението е завършено и че между деянието и настъпилата смърт има причинна връзка. Убийството, като престъпление против живота, е винаги резултатно престъпление от категорията на увреждащите. В този случай вредоносния резултат се изразява в прекъсване (отнемане) живота на С.П. чрез нанасяне на множество прободни удари в жизненоважни органи, както и на удари с пистолет в тилната част на главата. От обективна страна приетите в мотивите фактически обстоятелства безспорно обуславят квалифициращия признак, а именно, че убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът се съобрази с императивните критерии на чл.373, ал.2, вр.чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът взе предвид, че престъплението се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Отнемането на човешки живот е най-тежкото престъпление против личността. Конкретно осъщественото квалифицирано обстоятелство относно особената жестокост и особено мъчителния за убития начин. Въпреки, че извършеното престъпление, съдебният състав прецени като изключително тежко, не са налице условията за налагане на наказание „Доживотен затвор" или „Доживотен затвор без замяна". По мнение на съда в конкретния случай следва на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода" за срок от осемнадесет години, като съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК му се определи наказание „Лишаване от свобода" за срок от дванадесет години.
Така индивидуализираното по вид и размер наказание според настоящия състав се явява справедливо, адекватно и обосновано, както с оглед степента на обществена опасност на деянието, така и със степента на обществена опасност на самия деец и с оглед целите си по смисъла на чл.36 от НК, ще изиграло своята превантивна, репресираща и превъзпитаваща роля.
Същото следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг" режим в Затвор с оглед разпоредбите на ЗИНЗС.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по настоящото дело.
Веществените доказателства, подробни описани в протокол от 07.02.2012 г. на основание чл.141 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища под номера от 1 до 8 включително, № 10 и 11, както и под номер 12 и 13 на основание чл.301 ал.1 т.П от НПК съдът постанови да бъдат унищожени.
Вещественото доказателство - 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа" иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2011 г., ведно със СИМ-карта на Глобул съдът постанови да бъде върнато на наследника на пострадалия - В.С.П..
Разноските по делото в размер на 842,00 лв. на основание чл.189, ал.З от НПК бяха възложени на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
I съдия Мъгърдич Мелконян /
|
|
|
ЧЛЕН:. |
/ съдия Катя Господинова /