РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 2412/16.12.2022г.

 

гр. Пловдив,16.12.2022год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

           при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №2869 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от „ЙОРДИ 09“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Й.ДЖ.с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. Р., против Решение № 123 от 19.09.2022г. на Карловския районен съд, постановено по АНД № 382 по описа на съда за 2022г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4110274, издаден от ОДМВР- Пловдив, с който на Й.Д.Ж.с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. Карлово, ул. „Теофан Райнов“ № 67, ет.2, като законен представител на „ЙОРДИ 09“  ЕООД с ЕИК ********* е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

            Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.

            Излага съображения относно съставяне на електронния фиш след изтичане на предвидения шестмесечен срок след заснемане на нарушението на 25.10.2020г.

            Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно отмяната на електронния фиш и разноските по делото..

            Ответникът по касационната жалба- ОД на МВР-Пловдив не изразява становище по касационните оплаквания.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 25.10.2020 г. се осъществявал контрол по безопасност на движението в гр. Баня, път II-64, км.10+600м., с полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № ТРЯ1- М612. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за участъка за движение в населено място скорост 50 км/ч., като в 13,10 ч. било констатирано движение от юг на север на лек автомобил марка „Хюндай Туксон" с рег. №***. Техническото средство отчело скорост на движение от 90 км/ч. на посоченото превозно средство, която скорост след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч. била 87 км/ч. при разрешена за населено място 50 км/ч.

          Нарушението било заснето с мобилната система за видеоконтрол ТРЯ1-М612, монтирана в служебния патрулен автомобил с рег. № РВ ***. Същата била преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за което бил издаден Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на   ДАМТН в т.31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-една година За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020 г., което към дата на проверката се явява одобрен тип, предвид разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, според който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като процесното, имайки предвид резултатите от последващата проверка, се считат от одобрен тип.

           Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. № 281р-15882, на 25.10.2020 г. АТСС № ТРЯ1-М 612 било разположено на път в гр. Баня, път II-64, км.10+600м., с посока на движение на заснеманите МПС и в двете посоки, при ограничение на скоростта 50 км/ч. Начало на работа на АТСС била в 07,30 часа и край в 13,30 часа, за който период били заснети 60 бр. нарушения. Техническото средство било годно за експлоатация до месец юни 2021 г.

         Последвало издаване на процесния електронен фиш.

         Районният съд е обсъдил подробно и логически последователно всички събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства и е приел, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.  Приел е за осъществен състава на административно нарушение по  чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил лек автомобил марка „Хюндай Туксон" с рег. № ***, тъй като същият се е движил със скорост от 87 км/ч. при разрешена в конкретното място скорост от 50 км/ч.

           Изрично е посочил, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като обстоятелството, на коя дата е връчен атакуваният електронен фиш е без значение, ако не е изтекъл абсолютния давностен срок, който в конкретния случай би погасил административнонаказателната отговорност едва на 26.10.2023 г., съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК.

           Изводите на районния съд са правилни и изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            Касационният съд намира, че отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на Й. Ж. като законен представител на „ЙОРДИ 09“ ЕООД и без посочване на друголице, което да е било  водач на МПС по време на нарушението.

            Изпълнени са изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

              Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 37 км/ч. като предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.

            В случая се установи, че ЕФ е издаден на 31.10.2020г. видно от  разпечатка на преглед на фиш, приет в съдебното производство пред КРС, а е връчен на 12.05.2022г., видно от разписка от 12.05.2022г., приложена към административно-наказателната преписка. Напълно верни са изводите на КРС относно ирелевантния характер на датата на връчване на ЕФ, при положение, че не е изтекъл абсолютният давностен срок. Съгласно  нормата на чл.11 от ЗАНН вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК, същият би изтекъл на 26.10.2023г., ето защо касационните оплаквания в тази насока са неоснователни.

           В случая въобще не е приложима разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН както се сочи в касационната жалба.

           Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш както правилно е установил и районният съд.

        В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.      

         Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

          Не са претендирани своевременно разноски от ответника и следователно съдът не дължи произнасяне в тази посока.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

Р Е Ш И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 19.09.2022г. на Карловския районен съд, постановено по АНД № 382 по описа на съда за 2022г.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.