РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Б., 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120205146 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на Е. И. С. с ЕГН ********** от село ... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез
адв.К. К.- АК-Б. срещу наказателно постановление №22-0001158 от 21.11.2023г издадено от
директора на РД „АА“–Б., с което на жалбоподателя за нарушения на чл.93 ал.1 т.1 от
Закана за автомобилните превози му е наложена глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева
на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Недоволен жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
се изтъква неправилност и недоказаност на нарушението. Жалбоподателят счита, че не
следва да носи вина за констатираното нарушение, тъй като не е извършвал превоз на
товари за собствена сметка. Претендират се разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него
се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови писмени доказателства досежно
процесуалната допустимост на жалбата.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК надлежно
упълномощен. Сочат се нови писмени доказателства. Претендира се присъждане на ЮК
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима по следните
съображения:
1
На първо място, същата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител.
Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване по чл.59 ал.2
от ЗАНН (лист 3 и лист 40 от делото) и съдържа изискуемите от закона реквизити. Жалбата
е подадена пред материално и териториално компетентен съд и делото пред БРС е редовно
образувано.
След като се запозна с представените писмени и гласни доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 30.10.2023г, около 14,10 часа, в гр.Б., в местност „П.“ до П. с., в посока на
движение село М., жалбоподателят в качеството му на водач на МПС марка „Мерцедес
2220“ с рег.№ . от категория N3, извършвайки превоз на товари за собствена сметка
(празен), по маршрут от гр.С. до село Т. по негови думи. При извършена проверка от
инспектори в РД „АА“–Б. се оказало, че водачът в момента на проверката не представил на
проверяващите инспектори от РД „АА“–Б. удостоверение за обществен превоз на товар или
заверено копие на лиценз на Общността.
Инспектор С. А. в присъствието на инспектор П. Р. (двамата инспектори в РД“АА“-
Б.) съставила на жалбоподателя С. акт за установяване на административно нарушение
сериен №337055 (лист 10 от делото), като в него квалификацията на нарушението били по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Водачът С. подписал акта без възражения и получил екземпляр от
него.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Като взел предвид писмените доказателства и АУАН, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №22-0001158 на 21.11.2023г (лист 9 от
делото) при идентична фактология на описанието на нарушението и при идентична както в
акта правна квалификация. На основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр на водача С. била
наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства.
От правна страна съдът намира следното:
На първо място, като акта, така и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на
тяхната компетентност (заповеди на лист 20 и 21 от делото) . И двата акта са издадени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. От външна страна и двата акта съдържат изискуемите от
закона реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Относно материално-правната и процесуалната законосъобразност и обоснованост
на наказателното постановление:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали към 30.10.2023г водачът
С. е извършвал превоз на товари (празен) за собствена сметка, така като е описано в
легалната дефиниция за това понятие в чл.9 от Наредба №Н-8/2008 г на МТ. Съгласно тази
дефиниция понятието „превоз на товари за собствена сметка„ е превоз на товари без
2
заплащане, предназначени единствено за собствена дейност, извършва се с наето въз основа
на договор за наем пътно превозно средство, управлявано от водач назначен с трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва. Както в акта, така и в НП е посочено, че към
момента на проверката автомобилът е били празен. Макар, че в дефиницията законодателят
включва понятието „товар“, в същата тази дефиниция допуска превозът да произтича от
собствена дейност. В настоящия казус и съгласно дефиницията в чл.9 от Наредба №Н-
8/2008г на МТ, жалбоподателят С. е извършвал превоз на товари за собствена сметка, макар,
че товар в процесното МПС не е имало. Твърденията му, че в този ден транспортирал
превозното средство до сервиз за ремонт не бяха доказани. Освен това липсата на заповед
на управителя на ЮЛ, което е наело МПС, в която да е посочена датата, часовете на
тръгване и маршрута на движение на това превозно средство означава, че дори и при
липсата на товар следва да съществуват останалите реквизити описани в заповедта.От
представената от наказаващия орган справка на лист 13 от делото се установява, че нито „В.
Е.“ ЕООД (собственик на процесното ППС) - марка „Мерцедес 2220“ с рег.№ ... от категория
N3, нито наемодателят „И. г.“ ООД имат лиценз. Законът изисква всяко ППС над 12 тона да
има издаден такъв лиценз, без значение дали извършва обществен превоз на товар или
превоз на товар или за собствена сметка. В този смисъл възражението на ЮК направено в
съдебно заседание, че никой не си купува камион 12 тона за да го ползва за пазаруване или
екскурзии е основателно.
При спирането на водача С. за проверка, не представил на инспекторите на РД „АА“-
Б. удостоверение за обществен превоз на товар или заверено копие на лиценз на Общността.
Това изискване в закона се намира в нормата на чл.93 ал.1от ЗАвПр
Следва да бъде уточнено, че нарушението извършено от жалбоподателя има правна
квалификация по чл.93 ал.1 от ЗАвПр, а административнонаказателната отговорност се
намира в чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Това не представлява съществено нарушение на правото
на защита на жалбоподателя и не е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва
безусловно да бъде потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в
размер от 80 лева. Съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати в полза на ИА“АА“ -
София.
Предвид гореизложеното, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0001158 от 21.11.2023г издадено от
3
директора на РД „АА“–Б., с което на Е. И. С. с ЕГН ********** от село ... и съдебен адрес в
гр.Б., ул.... чрез адв.К. К.- АК-Б., с което за нарушение на чл.93 ал.1 от ЗАвПр му е наложена
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Е. И. С. с ЕГН ********** от село ... да заплати на ИА“АА“-София
разноските за ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административния съд в гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4