№ 1057
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно
наказателно дело № 20231110213701 по описа за 2023 годИ.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от „БО-ТЕ-МЕТАЛ” ООД против Наказателно постановление № 64 от дата
28.04.2023г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ), с което на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО) на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 120 във р. с
чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
С жалбата се иска да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като необосновано и постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 54, изр. 1 от ЗАНН и при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Твърди се, че нарушението, така както е описано в акта за установяване
на административно нарушение, респективно наказателното постановление,
не е извършено, тъй като дадените от РИОСВ предписания били изпълнени
на 04.11.2022г. – крайната дата на удължения с КП № ККФОС-ИЦ-
105/21.10.2022 срок, за което директорът на РИОСВ бил уведомен изрично с
писмо с вх. № 20444/04.11.2022г. За доказване изпълнението на дадените
предписания в писмото са описани предприетите действия и е представен
снимков материал. Без да се съобразят обясненията за точно и срочно
изпълнение на предписанията и преждевременно – без да изтече дадения на
дружеството допълнителен срок, неправилно и незаконосъобразно е бил
съставен акта за установяване на административно нарушение. Излагат се
съображения за пълно противоречие между посочените в двата
юрисдикционни акта дата и място на извършване на нарушението. В тази
връзка се посочва, че фактическото изменение на обвинението не се
1
субсумирало под хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, както неправилно е
процедирал административнонаказващият орган. Поддържа се, че описаната
фактическа обстановка не посочвала ясно и точно време и място на
извършване на нарушението, както и конкретен механизъм на
осъществяването на същото – действие или бездействие. Липсата на
съществени елементи от състава на твърдяното нарушение от една страна
поставило жалбоподателя в обективна невъзможност да разбере в пълен обем
вмененото му обвинение, а от друга представлявало пречка да се направи
обоснован извод за извършено нарушение на чл. 120, вр. чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
Намира, че в както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление липсвало посочване на законова
разпоредба, регламентираща задължение на физическите и юридическите
лица за изпълнение на дадените предписания, както и че разпоредбата на чл.
156, ал. 1 от ЗУО имала санкционен характер и няма как същата да бъде
нарушена. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението, тъй като от
началото на дейността на площадката в с. Яна били обособени зони за
събиране и табели с надпис на кодовете на отпадъците, което до настоящия
момент било констатирано многократно при извършвани проверки от
РИОСВ. При проверката от 28.09.2022г. някои от отпадъците били паднали и
това е изрично отбелязано от контролните органи. Счита, че смесването на
наложената с диспозитива на наказателното постановление „имуществена
санкция“ с посочената от административнонаказващия орган възможност за
заплащане на наложената „глоба“ представлявало самостоятелно основание за
отмяна, тъй като не става ясно дали наказанието е наложено на физическо или
юридическо лице. В условията на евентуалност смята, че е налице маловажен
случай с оглед обособяването на ясни и функционално опредлени зони за
съхранение на отпадъците, в това число и поставени табели с код и
наименование на съответния отпадък от самото начало на дейността на
дружеството, констатирани при проверката на 28.09.2022г., дребни пропуски
при съхранението на отпадъците, в резултат на които е имало паднали такива
от обособените зони, реално изпълнение на дадените предписания, както и че
в конкретния случай деянието не е застрашило обществените отношения.
Подчертава, че за изпълнение на предписанието от дружеството са били
предприети действия по цялостна инспекция и обновление на площадката,
поради което е бил необходим по-дълъг срок, искането за което било
отразено в констативния протокол от 21.10.2022г. В заключение счита, че
административнонаказващият орган не е отчел наличието на изключващи
вИ.та обстоятелства. Претендират се сторените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на въззиваемата страна счита, че
нарушението е описано ясно, като посочва, че се касаело за ново
предписание, а не за удължаване срока на същото. Прави възражение за
прекомерност за разноските на насрещната страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
„БО-ТЕ МЕТАЛ“ ООД притежавало разрешение за дейности с отпадъци
№ 12-ДО-1414-00/19.05.2016г., издадено от директора на РИОСВ – София, с
2
което се разрешавало извършването на дейности с код R12 и R13 на ОЧЦМ.
Във връзка с осъществяване на текущ контрол, на основание чл. 113, ал.
1 и ал. 2 от ЗУО на 28.09.2022г. била извършена проверка на площадка за
дейности с отпадъци, находяща се в с. ***“, ПИ №410, кв. 44 А с площ 2 640
кв.м., стопанисвана от търговеца, отразена в констативен протокол КП №
ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г., при която се констатирало, че на площадката
нямало ясно обособени функционални зони за приемане на отпадъци,
третиране и съхранение с поставени табели с код и наименование на
съответния отпадък и предназначението на зоната. Във връзка с направените
констатации и на основание чл. 120 от ЗУО, по фактор отпадъци на
дружеството е дадено предписание под № 2 в разпоредителната част на
протокола да обособи ясни функционални зони и зони на съхранение на
отпадъците, като се поставят табели с код и наименование на съответния
отпадък и дейност, за което да се уведоми РИОСВ – София писмено, със срок
на изпълнение 12.10.2022г.
Във връзка с последващ контрол на даденото задължително
предписание, на 21.10.2022г. била извършена проверка на горепосочения
обект, отразена в констативен протокол КП№ ККФОС-ИЦ-105/21.10.2022г.,
при която се установило, че дружеството не е изпълнило задължителното
предписание под № 2 от констативен протокол КП № ККФОС-ИЦ-
104/28.09.2022г. На площадката липсвали обособени функционални зони
(приемане, третиране и съхранение) и зони за съхранение на отпадъците, като
същите се съхранявали смесено на обща купчИ. в средата на площадката.
Констатираните обстоятелства са дали основание на контролните органи да
приемат, че на 21.10.2022г., в с. Яна, на ул. „Заводска“, ПИ № 410, кв. 44 А
„БО-ТЕ-МЕТАЛ“ ООД е извършило нарушение на чл. 120, във вр. с чл. 156,
ал. 1 от ЗУО. Под № 1 в разпоредителната част на констативен протокол КП
№ ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г. на дружеството е дадено предписание да
обособи ясни функционални зони и зони на съхранение на отпадъците, като
се поставят табели с код и наименование на съответния отпадък и дейност, за
което да се уведоми РИОСВ – София писмено, със срок на изпълнение
04.11.2022г.
Поради това на 04.11.2022г. от св. И. В. Ц., на длъжност гл. експерт в
отдел „ККФОС“, Дирекция „КПД“, при РИОСВ- София, бил съставен акт за
установяване на нарушение № 192/2022г. Актът е подписан от законния
представител на дружеството и връчен на последния с отбелязване, че
възражения ще бъдат внесени.
Въз основа на установените в АУАН факти и обстоятелства, на
28.04.2023г. от директора на РИОСВ – София, е издадено наказателно
постановление № 64, като на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващият
орган е приел, че в съставения АУАН е допусната нередовност, като грешно е
посочена датата и мястото на извършване на нарушението. Юрисдикционният
орган е приел, че нарушението е извършено на дата 13.10.2022г. – денят, след
крайния определен в предписание №2 от КП № ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г.
срок, в седалището и адреса на управление на РИОСВ – София – гр. София,
бул. „Цар Борис III“, тъй като за изпълнението на даденото предписание се
изисква писменото уведомяване на инспекцията.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
3
показанията на свидетелите Драгомир Борисов Х., Веселин Емилов И. и И. В.
Ц., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на
нарушение № 192/2022г. от дата 04.11.2022г., констативен протокол №
ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г., констативен протокол № ККФОС-ИЦ-
105/21.10.2022г., заповед № РД-17/07.02.2022г. на директора на РИОСВ –
София, заповед № РД-18/07.02.2022г. на директора на РИОСВ – София.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Ц. като логични,
последователни и кореспондиращи си изцяло със събраните писмени
доказателства. Чрез тях се установява по несъмнен начин констатираното в
хода и на двете проверки фактическо състояние на площадката за отпадъци,
респ. съдържанието на дадените предписания и неизпълнението на
задължението по първото. Свидетелката Ц. пояснява, че поставен контейнер
на площадката не обособява зона, тъй като законодателството предписва
конкретни изисквания, които в настоящия случай не са били спазени, както и
че обособяването на тези конкретни зони не може да се влияе от
метеорологичната обстановка. Не знае по време на първата проверка да е
имало буря, но посочва, че не е имало бедствия и разрушения, поради което
зоните да бъдат разместени, а отпадъците се съхранявали смесено, изсипани
на средата на площадката.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. Д. Х. и В. И., служители
на наказаното дружество, от които се установява, че в резултат на
предхождаща деня преди първата проверка буря табелите за обозначение са
били паднали, поради което не са били налице към момента на самата
проверка, тъй като липсват противоречащи им докадателства. Според
заявеното от св. Х. предписанията са изпълнени след втората проверка на
контролните органи, малко преди края на октомври. С доверие се ценят и
показанията на св. Х. в частта им относно наличието на контейнери на
площадката за съхранение отпадъци.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Видно от констативен протокол № ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г.
контролните органи са дали на дружеството предписание под №2 „БО-ТЕ-
МЕТАЛ“ ООД да обособи ясни функционални зони и зони на съхранение на
отпадъците, като се поставят табели с код и наименование на съответния
отпадък и дейност, за което да се уведоми РИОСВ – София писмено, със срок
на изпълнение 12.10.2022г.
При последващ контрол на даденото предписание, обективиран с
протокол № ККФОС-ИЦ-105/21.10.2022г., след извършен обход на
площадката, е констатирано, че отпадъците се съхраняват смесено на обща
купчИ. в средата на площадката, поради което е прието, че даденото със
задължителен характер и конкретен срок на изпълнение 12.10.2022г.
предписание под №2 от констативен протокол № ККФОС-ИЦ-
104/28.09.2022г. не е изпълнено. Не са налице събрани доказателства за
направено искане за удължаване на срока за изпълнение на даденото на
28.09.2022г. предписание. В разпоредителната част на протокол № ККФОС-
ИЦ-105/21.10.2022г. е дадено задължително предписание под №1 „БО-ТЕ-
4
МЕТАЛ“ ООД да обособи ясни функционални зони и зони на съхранение на
отпадъците, като се поставят табели с код и наименование на съответния
отпадък и дейност, със срок на изпълнение 04.11.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – упълномощен представител на наказаното юридическо
лице, срещу обжалваем акт в срока на обжалване на наказателното
постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се
явява основателна.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗУО със Заповед № РД-17/07.02.2022г. на
Директора на РИОСВ – София е възложена компетентност на
актосъставителя И. Ц. на длъжност гл. експерт в отдел „Контрол на
компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „контролна и
превантивна дейност“ при РИОСВ - София да съставя актове за нарушения,
изчерпателно изброени в посочения текст, включително по чл. 156 от ЗУО.
Компетентността на административнонаказващия орган – директор на
РИОСВ – София, произтича пряко от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗУО.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно
постановление е спазена предвидената от закона писмена форма, както и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, видно от констативен протокол № ККФОС-
ИЦ-104/28.09.2022г. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и е
надлежно предявен и връчен на същата дата на последния, като в
законоустановения срок не е постъпило възражение срещу конкретния акт за
установяване на административно нарушение.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателния процес са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото
на защита на жалбоподателя, които не могат да бъде санирани едва в
съдебната фаза на процеса и обуславят отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като съображенията за това са следните:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 120, вр. чл. 156,
ал.1 от ЗУО, извършено на 21.10.2022г., в с. Яна, на ул. „Заводска“, ПИ №
410, кв. 44 А. На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
административнонакаващият орган е приел, че в съставения акт за
установяване на административно нарушение е допусната нередовност, като
грешно е посочена датата и мястото на извършване на нарушението.
Юрисдикционният орган е приел, че нарушението е извършено на дата
13.10.2022г. – денят, след крайния определен в предписание №2 от КП №
ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г. срок, в седалището и адреса на управление на
РИОСВ – София – гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136, ет. 10 (РИОСВ –
София), тъй като за изпълнението на даденото предписание се изисквало
писменото уведомяване на инспекцията. По този начин жалбоподателят е бил
поставен в положение да се брани срещу едно качествено ново нарушение,
напълно различно от първоначално установеното с акта за установяване на
5
административно нарушение. С акта за установяване на административно
нарушение се предявява своеобразно административно обвинение за
конкретно административно нарушение с индивидуализиращите го белези –
деянието, датата и мястото на извършване, поради което наказателното
постановление ще бъде незаконосъобразно, ако с него бъде наложено
наказание за нарушение при различни обстоятелства, т.е. различни признаци
от обективна страна, тъй като жалбоподателят ще узнае за действителните
фактически параметри на деянието едва след като вече е наказан за него с
наказателното постановление. В тази връзка от момента на съставянето и
предявяването на АУАН за лицето, срещу което той е съставен, възникват
определени процесуални права, гарантирани от закона. Предоставянето на
възможността да бъдат упражнени е част от общото право на защита, като
лицето би могло да прави възражения и да сочи нови доказателства. Това е
така, защото съставеният АУАН не е обвързващ императив за
административнонаказващия орган, а е дейност по правоприлагане. Тази
дейност трябва да е заключение от състезателен процес, в който страните да
могат да участват съгласно предоставените им от процесуалния закон права.
По тези съображения лишаването на жалбоподателя от възможността да
участва и да узнае за какво нарушение му е повдигнато обвинение е
ограничило правото му на защита, а процесуалното нарушение следва да се
отнесе към категорията на съществените.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
жалбоподателя е дадено задължително предписание от контролен орган,
отразена под №2 в КП № ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г., а именно да обособи
ясни функционални зони и зони на съхранение на отпадъците, като се
поставят табели с код и наименование на съответния отпадък и дейност, за
което да се уведоми РИОСВ – София писмено. Това предписание е било
дадено със срок на изпълнение 12.10.2022г. По делото липсват данни срокът
на предписанието да е бил удължаван или оспорен, а изложените факти сочат
към две отделни предписания, задължителни за дружеството и напълно
самостоятелни едно от друго. Поради това нарушението е било довършено в
момента, в който е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието,
определен от административния орган с КП № ККФОС-ИЦ-104/28.09.2022г.
под №2, като крайният момент на този период на бездействие съвпада с
датата на извършване на нарушението поради възможност преди това деецът
да изпълни задължението си. Жалбоподателят е бил наказан за
противоправно бездействие, извършено на 13.10.2022г. – денят след крайния
определен с предписанието срок, на територията на гр. София, където
дружеството е следвало да уведоми инспекцията за изпълнение на
предписанието, доколкото в акт за установяване на административно
нарушение се сочи, че нарушението е извършено осем дни след тази дата в с.
Яна, на ул. „Заводска“, ПИ № 410, кв. 44 А, където е следвало да се обособят
ясни функционални зони и зони за съхранение отпадъците, като се поставят
табели с код и наименование на съответния отпадък и дейност. С изложеното
по недопустим начин в наказателното постановление се въвеждат нови
обстоятелства, спрямо които жалбоподателят не е могъл да упражни правото
си на защита чрез възражения и искания преди издаване на наказателното
постановление.
6
При този изход на делото се явява основателно искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя. По делото „БО-ТЕ-МЕТАЛ“ ООД е
представляван от упълномощен процесуален представител, на когото е
заплатил хонорар в размер на 1 200 лв., съобразно приложените по делото
договор за правна помощ и фактура за правна услуга от 07.12.2023г. Съдът
намира основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа или
правна сложност. Поради това и с оглед изричното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, РИОСВ - София следва да
бъде осъдена да заплати минималния допустим размер на адвокатско
възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение, а
именно сумата от 440,00лв.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т.1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 64 от дата 28.04.2023г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, с което на
основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците на „БО-ТЕ-
МЕТАЛ” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 120 във р. с чл. 156, ал. 1 от
ЗУО.
ОСЪЖДА РИОСВ – София да заплати на да заплати на „БО-ТЕ-
МЕТАЛ” ООД сумата от 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четирИ.десет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7