Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 1835 /03.12.2015Г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
гр.Бургас,
в
съдебно
заседание
на
трети ноември,
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
при секретар |
М.В. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
по адм.д. № 2579 / 2014г. за да се произнесе, взе предвид следното: |
||
Производството е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Р.Т.Н.,
с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвор Бургас, е предявил иск с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр.София,
за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди причинени за периода 08.03.2012г. - 27.08.2012г. вследствие
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвор
Бургас, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото
разноски.
В исковата
молба са въведени възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне по
смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи през посочения период, през който ищецът е изтърпявал
наказания лишаване от свобода в Затвор Бургас. Посочва, че жилищната площ в
килията, която е обитавал е прекомерно малка, много под изискуемите
В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощник назначен по реда на Закона за правната
помощ, поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване
на претенцията.
Ответникът по
иска, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и
размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Представителят
на Прокуратурата счита, че искът е неоснователен.
ПО ФАКТИТЕ:
От събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода през периода от 28.03.1980г. до 29.04.1981година. През
периода 08.03.2012г. – 27.08.2012г. е пребивавал в Затвора Бургас с наложена
мярка за неотклонение задържане под стража. Понастоящем се намира също в Затвора
Бургас, като е постъпил на 10.07.2013г. след влязла в сила осъдителна присъда
по НОХД №139/2011г. на Районен съд Царево. След събиране на тези доказателства
в съдебно заседание на 23.06.2015г. ищецът поиска изменение на иска по
отношение на периода, през който претендира обезщетяване, като вместо
първоначално заявения в исковата молба период 14.12.2011г. – 27.08.2012г.,
посочи, че периода следва да се счита от 08.03.2012г. до 27.08.2012г., който
съвпада с периода на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Според писмо
на началника на Затвора Бургас ищецът в периода на първоначална адаптация е бил
настанен в приемно отделение – килия №310, която е с площ 13,24 кв.м. В нея са
били настанени не повече от 12 лица, което се равнява на 1,10 кв.м площ за
всяко от тези лица. Твърди се, че този брой никога не е достиган. Средният брой
на реално настанените е бил 8 лица, което отговаря на 1,66 кв.м на лице.
Достъпът на слънчева светлина в килията се осъществявал чрез два броя
стандартни за местата за лишаване от свобода прозорци с размери 120/60 см. След
като ищецът през претендирания период е бил изведен от приемното отделение е
настанен в килия №109, която е с обща площ 16 кв.м. Според началника на затвора
капацитета на килията е 12 лица, но той също никога не е бил достиган. Средно
настанени в килията били около 8 лица, което се равнява на 2 кв.м жилищна площ
на лице. Началникът на затвора не отрича, че към всяка от килиите няма обособен
санитарен възел и течаща вода. През деня всички помещения са отворени и
осъдените лица имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в
специално обособено помещение, което могат да ползват свободно от 8.30ч.
сутринта до 20.00ч. вечерта. Топлата вода се подавала само по график – от 12.00
до 17.00ч. всеки вторник и четвъртък, а постоянно и неограничено имало течаща
студена вода. След заключване на помещенията (килиите) в 20.00ч. до 6.00 часа
на следващия ден лишените от свобода нямали достъп до описания санитарен възел
и според началника на затвора ползвали за тази цел индивидуални шишета, както и
специално обособени кофи.
Според писмото
на началника на затвора килиите са оборудвани с железни легла, където лишените
от свобода се настаняват, както и с железни шкафове за съхранение на лични
вещи. Броят на леглата отговаря на броя на настанените в помещението. Има
електрическо захранване за осветление и осъдените могат да ползват свободно
телевизори и радиоприемници. Затворниците сами решавали дали във въпросното помещение
да пушат или да се въздържат от употреба на цигари. Режимът на проветряване на
помещенията не било приоритет на затворническата администрация. Хигиената в
спалнята и общите помещения се поддържала от специално определени лица –
хигиенисти. На всички лишени от свобода бил разрешен достъп до медицинския
център към затвора по график, а при необходимост и извънредно, където всеки
затворник може да бъде прегледан и изследван за декларирани заболявания.
Според
представената медицинска справка ищецът при постъпването му в затвора не е имал
установени оплаквания от здравословен характер, както и констатирани
заболявания. По данни от здравния му картон по време на престоя не са
извършвани консултации с външни специалисти. Приложено е копие от здравния картон.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.А.В. и Р.Т.Р..
Свидетелят Р.
посочи, че е бил в една килия с жалбоподателя, която била обитавана общо от 8
човека, но не конкретизира както коя е килията, така и през кой период от време
се е случило това. Според свидетелят килията е 3/3 метра. През нощта килиите са
заключени и обитателите облекчават нуждите си в кофа. Посочва, че има една баня
на етажа, която има топла вода във вторник и четвъртък. Килията е много топла,
защото минават тръбите от кухнята. Посочва, че в килията имало дървеници и
хлебарки. Помещението е задимено от цигари. Затворниците се хранят както в
столовата, така и в килиите.
Другият
свидетел Д.В. заяви в показанията си, че не е бил никога в една килия с ищеца,
но килиите им се намирали на близко разстояние, тъй като ищеца обитавал килия
№109, а свидетелят - №103. Това се случило някъде през 2012 година. Когато
килиите са отворени свидетелят е виждал килията на ищеца и я описва като много
тясна, в която имало 9 човека, с един прозорец с размери 60/60 см. или колкото
два екрана на монитор. Освен вишките с леглата, в килията имало две маси и три
шкафа. Този свидетел също посочва, че в килията е било много горещо и през зимата
и през лятото, тъй като инсталация, която отвежда пари от кухнята минава през
тази килия. Свидетелят също посочва, че вечер от 20.30ч. до 6.30ч. сутрин
килиите са заключени и облекчаването на нуждите става в кофа или в шишета. На
етажа има баня и тоалетна, като тоалетната е с две клетки. Затворниците на
етажа, които имат право да я ползват според свидетеля са около 180 човека.
Банята е с три душа, които работят и топла вода има във вторник и четвъртък
преди обяд. Столовата е мръсна, има мишки, плъхове. Според свидетелят
медицинското обслужване се свежда до предоставяне на два вида лекарства –
аналгин и парацетамол. Този свидетел потвърди изложеното от директора на
затвора, че посещенията при лекар стават по график и според свидетеля извън
графика не можеш да получиш медицинско обслужване, освен ако случаят не е
спешен.
По делото са
приложени два доклада до българското правителство, отразяващи посещението и
констатациите в България на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание - първият от 04-10 май 2012г. и вторият от 24
март до 3 април 2014година - публикувани на интернет страницата на
Министерството на правосъдието.
Твърденията на
ищеца са в унисон и с констатациите обективирани в тези доклади.
Според
първия доклад въпросният комитет е посетил България в периода от 04.05.2012г.
до 10.05.2012г., а доклада е приет от 02.06.2012г. до 06.06.2012г. Комитетът е
посетил Бургаския и Варненския затвор. В доклада изрично е посочено, че
пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система.
Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във всички
отделения на двата посетени затвора. Към момента на проверката извършена от
делегация на Комитета в Бургаския затвор са били настанени 940 лица при
официален капацитет 371. В същия доклад е отбелязано, че в Бургаския затвор
жилищната площ на един затворник често е под един квадратен метър, не всеки
затворник има легло, някои са принудени да делят едно легло или да спят върху
дюшеци на пода. В доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това
възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка. Посочено е, че двата затвора са в
напреднал етап на рушене и нехигиеничност, а килиите са заразени с всякакви
видове хлебарки и други паразити. В доклада е отбелязана и констатацията,
установена чрез други писмени доказателства по делото, както и чрез гласните
доказателства, а именно, че през нощта затворниците нямат достъп до санитарните
помещения и за тази цел използват кофи сложени в килиите. Помещенията с
душовете в Бургаския затвор са разнебитени, на места със счупени прозорци,
повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние
и мръсни. В заключение е посочено, че материалните условия в Бургаския затвор
са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.
Аналогични
са данните и от доклада на КПИ за 2014г., като е отбелязано, че ситуацията в
някой от затворите между които и този в гр.Бургас се е влошила значително и
затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е
пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода
разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ
на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че
нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия,
видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки
намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният
остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели
жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко
на разположение 2 кв.м. Материалните условия са характеризирани като
нехигиенични и влошаващи се, които в съчетание с изключително голямото ниво на
пренаселеност могат да се считат за нечовешки и унизителни, а цялостното
състояние на затворническите помещения е толкова лошо, че представлява сериозен
риск за здравето, както на затворниците, така и за персонала. Санитарните
условия са определени в общи линии като нехигиенични и в ужасяващо състояние,
водоснабдителната и канализационната инсталации са развалени и има течове в
много площи в затворите в гр.София и гр.Бургас, като положението в последния се
е влошило в сравнение с установеното през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8
не работят, има проблем с налягането на водата на целия затвор, всички тоалетни
съоръжения са в изключително лошо състояние и мръсни, механизмите за промиване
често са развалени и въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са
все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си
нужди през
нощта.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди,
че са му нанесени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Ответникът Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно
чл.12, ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът
в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в
системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
За уважаване
на предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в
пряка връзка с посочените незаконосъобразни действия и бездействия.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не
се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице,
изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато
противоречи на правните норми.
Съдът е
сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди за периода 08.03.2012г. – 27.08.2012г., причинени от
бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, които
са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна
жилищна площ в килията, липса на постоянен достъп до санитарен възел и
невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, както и
липса на течаща вода в самото помещение.
Ищецът твърди,
че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са
настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и
понасяне на страдания, поради това, че е принуден да живее в пространство,
което е под два квадратни метра, в периода 20.30ч. – 6.10ч. всяко денонощие да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, намираща се в помещението, където
спи, пред погледите на останалите затворници, както и от обстоятелството, че
през същия период на него му е препятстван достъпа до адекватен санитарен възел
и течаща вода. Същите емоционални травми са му нанесени и от обстоятелството,
че е следвало да преживява в недобре осветено и проветрено спално помещение, в
което съжителства с още седем-осем лишени от свобода лица при по-малко от 2
кв.м жилищна площ на човек.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия
върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на
човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията
не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или
нечовешко отношение се смятат:
2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето;
3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Съгласно
разпоредбата на чл.240 от ЗИНЗС доколкото в част четвърта – „Изпълнение на
мярката за неотклонение задържане под стража“ не се предвижда друго,
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража.
Разпоредбата
на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването
на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период 08.03.2012г. – 27.08.2012г., което е основание за преценка във всеки конкретен
случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария е част от вътрешното право на страната и има
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат.
Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции
10. Всички
помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията,
в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като
следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на
кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление
и проветряване.
11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на
българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №
15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. №
13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени
пред този съд от български граждани срещу България, в които се твърдяло за нарушение
на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване
от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България, решение
от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение
от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България,
решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу
България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. за това, че в периода за периода 08.03.2012г. – 27.08.2012г. е
бил настанен последователно в две различни помещения, където ежедневно във
времевият обхват от 20.30 ч. до 06.00 ч. всички обитатели на помещенията са
били лишени от достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие на което са
принудени да облекчават биологичните си нужди в кофа или шише, намиращи се
вътре в помещението, където останалите лишени от свобода спят и пребивават
денем. През същият период от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ
в размер на 4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е
разполагал средно с 1,66 кв.м до 2 кв.м в зависимост от броя на лишените от
свобода настанени в същото помещение през съответния период.
На последно
място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна
светлина и възможност за естествено проветряване на помещението поради наличие
на следните кумулативни фактори: малки по размер прозорци, които трудно се
отварят поради пренаселеността на килията, вследствие на която леглата на
лишените от свобода са разположени на три етажа и така притискат отваряемата
част на прозорците.
В случая е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола
върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от
свобода са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо
отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и
Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата
на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип, каквото е
процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килията, в която е настанен ищеца, както и всички килии на
етажа не отговаря на посочените изисквания, тъй като за нейните обитатели е бил
препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода в продължение на 9 часа и
30 минути всяко денонощие (от 20.30ч. до 6.00ч.) и те в разрез с всички
нормални етични стандарти и човешко отнасяне са били принудени да облекчават
физиологичните си нужди в кофи и шишета, които се намират в същото помещение,
което в конкретният случай по данни на ответника е с площ 13,24 кв.м (килия
310) и 16 кв.м (килия 109). Тези помещения, пак по данни на ответника, са били
обитавани през процесния период средно съответно от около от 8 до 12 лица на
помещение. В тях са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от
лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Ищецът заедно с останалите
затворници е бил принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред
погледите на другите затворници, толкова доколкото от свидетелските показания
се установи, че мястото в килиите, където са били поставени кофите за
физиологични нужди, не е било преградено или отделено по подходящ начин от
останалата част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи
до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода
за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани
елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя
на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и
нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на
течаща вода посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права,
относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
В конкретния
случай по делото не са събрани доказателства, които ясно и точно да установяват
какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца по време на престоя му
в Затвор Бургас през претендирания период. Разпитаните по делото свидетели не
посочиха факти в тази насока.
От друга
страна поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него
емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди.
Независимо от липсата на конкретни доказателства относно изживените отрицателни
емоции, липсата на елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да
облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, без
преграда, пред погледите на всички останали обитатели на килията, липсата през
същия период на течаща вода и свръхпренаселеността на помещението са от такова
естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов
срещу България и др.).
Като се вземе
предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца
условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му
достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и
установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били прекомерно
пренаселени, освен това и факта, че през времето, когато ищецът е имал достъп
до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради
обстоятелството, че всички затворници от етажа следва да ползват една тоалетна
с общо две клетки (по данни от свидетелските показания) и една баня с три душа,
където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва
да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди.
От събраните
доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в
помещенията, в които е бил настанен е повече от два пъти по-малка от минимално
допустимия размер – 4 кв.м. Този факт сам по себе си също е достатъчен за да се
направи извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално
изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън,
хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна
площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а
се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Отново не е
проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които
липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт
установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за
обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество
липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично
съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът
твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне.
Съгласно чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление,
отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и течаща вода, както и
минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с правилника за
прилагане на закона.
Според чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно
чл.268 от ППЗИНЗС, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се
прилагат и по отношение на задържаните по реда на НПК лица, доколкото в тази
част не се предвижда друго.
Според
началника на затвора килия №310 има два стандартни прозореца, всеки с размер
120см/60см. По отношение килия № 109, в която ищецът е пребивавал преобладаващо,
в справката на началника на затвора не е посочено нищо. Според показанията на
двамата свидетели в килия №109 е имало едно малко прозорче, чиято големина
свидетелят Р. не беше в състояние да определи, а другият свидетел – В. описа
като посочи, че прозорецът е с размери два пъти размерите на монитора. И
двамата свидетеля заявиха, че поради наличието на много триетажни легла спрямо
малкото пространство в килията, прозорците са затиснати от леглата и това
препятства проветряването на помещението.
Според съда
притокът на дневна светлина в първата килия №310, в която ищецът е бил настанен
в приемно отделение е относително достатъчен, с оглед факта, че килията е с
размери 13,24 кв.м и е снабдена с два прозореца, всеки с площ 0,72 кв.м или
1,44 кв.м обща площ на двата прозореца. В тази килия обаче ищецът е пребивавал много
кратко време. Преобладаващата част от процесния период същият е бил настанен в
килия № 109, където е имало един малък прозорец с размери приблизително 0,32кв.м
(според свидетелските показания на св.В. – два пъти площта на монитора в с.з.).
Този размер на отвора на прозореца, който е единствен източник на дневна
светлина е многократно по-малък от допустимите стандарти дори за жилищни
помещения – чл.113 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, още по-малко
за обществени сгради. Притокът на светлина през тази площ на отвора на
прозореца не е достатъчна нито от гледна точка на размера на помещението – 16
кв.м, нито от гледна точка на пребиваващите в него осъдени лица. Този малък
спрямо площта на килията прозорец и пренаселеността едновременно водят до
извода, че възможността за адекватно проветряване е силно ограничена. Следва да
се подчертае, че длъжностните лица - служители на Затвора Бургас носят
отговорност само за обективната липса на адекватна възможност за проветряване,
поради малкия размер на отвора на прозореца спрямо площта на помещението и
поради пренаселеността на килията, вследствие на която се налага леглата да са
триетажни и тяхната височина допълнително механично да препятства отварянето на
прозорците. Администрацията няма отношение към честотата на фактическото
ежедневно проветряване на килията, което следва да се извършва от нейните
обитатели.
Съдът счита,
че искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на
неговия размер.
Съгласно чл.52
от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В конкретния
случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и
на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални
страдания, недългия престой на ищеца в Затвора Бургас с наложена мярка
„Задържане под стража“ - за периода
08.03.2012г. – 27.08.2012г. – 5 месеца и 19 дни, както и размера на
обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по
казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по
делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото
Стайков срещу България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като
се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не
само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само
нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва
да е в размер на 880 лв.
Разноски
следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива
са претендиани с ИМ. Ищецът е платил д.т. в размер на 10 лв.(л.7). Няма други
действително направени разноски. Адвокатът, който го защитава е назначен по
реда на ЗПП. Уважената част от исковата претенция представлява 8,8% от
заявената с ИМ, поради това присъдените разноски следва да са в размер на 0,88
лв.
За разлика от
принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на
ответникът не се дължат разноски в производство. Такива са дължими единствено
при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения
иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките
по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на
разноски е неоснователно.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Р.Т.Н., с
постоянен адрес ***, понастоящем в Затвор Бургас обезщетение в размер общо на 880
лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно
отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН,
изразяващо се в невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на
помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20.30ч. до 6.00ч. всеки
ден в периода от 08.03.2012г. - 27.08.2012г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Р.Т.Н.
направените по делото разноски в размер на 0,88 лв.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: