Решение по дело №343/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 458
Дата: 19 юни 2024 г.
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20243630100343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Шумен, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630100343 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Р. А. от село В.,
община В., област Ш., против Н. Х. А., в която са предявени, в условията на
обективно кумулативно съединяване конститутивен иск, с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради
дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му без
произнасяне за вината; както и небрачен иск, по които, на основание чл. 322,
ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, с правно
основание чл. 53 СК за запазване брачното фамилно име на съпругата.
Ищцата твърди, че на 25.11.1986 г. сключили с ответника граждански
брак, който бил първи по ред и за двамата. От брака си нямали родени деца.
След сключването на брака двамата започнали да не се разбират, което довело
до раздялата им през 1988 г., като през 1989 г. имало образувано и дело за
прекратяване на брака, по което съдът дал помирителен срок, през който, с
оглед политическата обстановка в страната, двамата заминали за Република
Турция. Ищцата се установила в гр. Маниса, а ответникът в гр. Есхи Шехир,
поради което делото за прекратяване на брака в България било прекратено.
Твърди, че след установяването им в Р. Турция се чували рядко по телефон.
Впоследствие ответникът създал друго семейство, имал и дете, поради което
1
прекъснали всякакви контакти. Опитала се да говори с него за прекратяването
на брака им, но той заявил, че отдавна е разведен с нея и документално сама
да се оправяла в България за прекратяването на брака им. С оглед пълната
незаинтересованост на ответника свързана с брачна връзка, за ищцата
останало единствения вариант по исков ред да поиска прекратяване на брака,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, тъй като били разделени повече
от 35 години. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен, без произнасяне на вината. Да бъде запазено брачното фамилно
име. Семейното жилище, находящо се в Р. България е напуснато от двамата,
тъй като и двамата приоритетно живеят в Р. Турция. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, уведомен чрез С. З. М. –
родственица, със задължение да предаде, не подава отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание, чрез ищцата лично и с процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Ответника не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак, за което от длъжностното лице по гражданско състояние Община
Балчик е съставен Акт за граждански брак № 0131/25.11.1986 г. /л. 7/.
От показанията на свидетеля С. Ю. А., сестра на ищцата, кредитирани,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода
на делото, се установява, че страните са разделени от 1988 г., като и двамата
живеят приоритетно в Република Турция. Ищцата живеела в гр. Маниса, а
ответника в град Ески Шекер. От брака си нямат деца. От момента на раздяла
страните не поддържат контакти, не са се чували.
Съдът, като съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства, следва да се
приеме, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
2
разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.
Предвид изложеното запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали
са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им
следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. Страните не изразяват желание съдът да се
произнесе по вината, поради което не е необходимо съдът да изследва този
въпрос.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска
разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще
могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по
безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е
приела фамилното име на мъжа, е поискала запазване на брачното фамилно
име, поради което и единствено тя притежава материалноправната
легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е
предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило
фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да
продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното
си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се
явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи, още, че единствено
от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали
последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо,
следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да запази
брачното си фамилно име.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. На основание чл. 6, т.
2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
3
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от която ищцата е
внесла 25 лв., като разликата до 50 лв. следва да бъде платена от ответника,
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява гражданския брак между Д. Р. А., с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** и с настоящ адрес: ***, и Н. Х. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сключен на 25.11.1986 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Балчик, за което обстоятелство е съставен
Акт за граждански брак № 0131, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да носи брачното си
фамилно име „А.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда Н. Х. А., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4