№ 836
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500892 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817,
представлявано от управителя П.К.Б., действащо чрез адв.Д.Я., със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Овчо Поле“ №8, партер, против Решение №2184/30.12.2021г., поправено с Решение
№702 от 16.03.2022г., двете постановени по гр.д.№14329/2020г. на Районен съд Варна, с
което е уважен предявеният от “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Г.Ж.“ №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М.,
против жалбоподателя и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от
управителя П.Н.К., иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че
ищецът е титуляр на вземане в размер на 2490.89лв., придобито по силата на Договор за
цесия от 23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, което вземане
е за заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия по издадена фактура
№**********/22.02.2011г. от “Енерго-Про Продажби“ АД и за което в полза на “КНМ
Груп” ЕООД е издаден изпълнителен лист от 05.02.2019г. по гр.д.№9793/2014г. на Районен
съд Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като в нарушение на
1
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът се е произнесъл
свръхпетитум. Поддържа се още, че решението е постановено по недопустима претенция,
доколкото в нарушение на съдопроизводствени правила съдът не е разгледал възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск поради наличие на волеизявление за
разваляне на процесния договор. Твърди се, че не е възможно да се иска установяване
съществуване на право по прекратен договор, защото така съдът би санирал един прекратен
договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е в колизия с
договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/.
Развити са подобни съображения за последиците и възможностите на страните при
неизпълнение, съответно прекратяване/разваляне на договор, като е посочена относима
съдебна практика. На следващо място се поддържа становище за недопустимост на
претенцията, поради липса на правен интерес, тъй като настоящото производство не може да
снабди ищеца с правото на принудително изпълнение, с оглед липсата на правната връзка
между ищеца и жалбоподателя и защото с исковата молба се атакува и оспорва чуждо
правоотношение. Поддържа се още, че с процесният иск недопустимо, се цели установяване
на съществуването по съдебен ред на факт, който не е предвиден в закона, както и
санкциониране на неизпълнение на договор, с което се заобикаля закона чрез нарушаване на
императивни процесуални правила. На последно място се поддържа, че искът е
неоснователен, като се оспорват мотивите на първоинстанционният съд, че след като има
извършено уведомление с по-ранна дата, то ищецът е единствен легитимен носител на
правото. Твърди се, че всяка от страните, която е представила частен документ, следва да
обвърже насрещните с достоверна дата, а самото уведомление за цесия съставлява частен
документ и като такъв не обвързва с достоверна дата жалбоподателя. Твърди се още, че
уведомлението не е елемент от фактическия състав на цесионното споразумение, като
единствената правна последица от неспазване на изискването за уведомяване, е
възможността длъжника да се освободи валидно от дълга си, плащайки на предишния
кредитор. Ето защо уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД е предвидено само с оглед охрана
правата и интересите на задълженото лице, съответно съобщаването не представлява по
своето правно естество действие, с което настъпва транслативния ефект на сделката. Сочи
се, че цедираното вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на
постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото му сключване,
а не от момента, в който бъде изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който
той получи такова. Поддържа се, че договорът, от който ищецът черпи права, е развален
едностранно от първия ответник-“КНМ Груп“ ЕООД, поради неизпълнение на т.6 от
договора за цесия между него и ищеца, предвид липсват данни за каквато и да било
насрещна престация от страна на цесионера, при което за цедента, са били налице основания
да развали облигационната връзка между тях. Моли се за обезсилване на
първоинстанционното решение като недопустимо или за неговата отмяна и отхвърляне на
иска като неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба,
2
с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като предявеният иск е
допустим-предявен при наличието на всички положителни и отсъствието на всички
отрицателни процесуални предпоставки, като са развити подробни съображения. Оспорват
се доводите на въззивника за недопустимост на иска, като се сочи, че постановено по спора
между цедента и длъжника съдебното решение, се ползва със сила на присъдено нещо за
дълга спрямо ответника, но с него въпросът за титулярството между субституента и
правоприемниците не се разрешава, доколкото нито един от тях не е предприел заместване
на праводателят си в съдебният процес. Ето защо се поддържа, че приключилият с участие
на субституента съдебен спор не е процесуална пречка за разглеждане на иск за
титулярството на вземането, доколкото едва с упражняването на правото на принудително
изпълнение ще се очертае и спора на претендентите, тъй като изпълнителният лист на
праводателят им е един и той може да послужи само на един от тях да събере вече безспорно
установено спрямо длъжника вземане. Оспорват се доводите на жалбоподателя за
недопустимост на решението основани на възражение за разваляне на договора цесията
между “Интейк“ ЕООД и “КНМ Груп“ ЕООД, като се поддържа, че дали един иск е
недопустим или не, зависи от това какви са твърденията на ищеца в исковата молба и в
случай, че тези твърдения не се докажат, то искът би бил неоснователен, а не недопустим.
Наред с това се поддържа, че в разглежданият казус не са налице предпоставките за
разваляне на договора за цесия от страна на “КНМ Груп“ ЕООД, като са развити подробни
съображения. На следващо място са развити доводи за правилност на атакуваният съдебен
акт, тъй като при постановяването му, съдът се е ръководил от събраните по делото
доказателства и е приложил точно и правилно материалният закон. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за
въззивната инстанция.
По делото е постъпила и въззивна жалба от “КНМ Груп“ ЕООД, с която са изложени
доводи за недопустимост на атакуваното решение, част от които са идентични с тези развити
от жалбоподателят “Пи Маркет“ ЕООД. В допълнение са изложени оплаквания за
недопустимост на атакуваният съдебен акт като постановено по недопустима претенция,
доколкото процесното вземане е съдебно установено със СПН по гр.д.№9793/2014г. на РС
Варна в полза на кредитора “КНМ Груп“ ЕООД и неговият частен правоприемник в хода на
процеса “Интейк“ ЕООД. Твърди се, че със сключването на договора за цесия, “Интейк“
ЕООД е заменил ищецът “КНМ Груп“ ЕООД в искът му срещу длъжника “Енерго-Про
Продажби“ АД за вземането, предмет на цесията. Сочи се, че дали “Интейк“ ЕООД е
встъпил в самото дело като отделна страна или не е без значение, защото законът го
приравнява на страната на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД, респективно носител на вземането и
този факт не може да се установява втори път по съдебен ред. Ето защо се поддържа, че
понастоящем не е допустима конкуренция за титулярството на вземането, като са развити
подробни съображения, включително и за пределите на силата на пресъдено нещо. На
следващо място се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва
3
преценката на съдът относно доказателствената стойност на представените доказателства и
развалянето на договора за цесия. Поддържа се, че с изпратена от “КНМ Груп“ ЕООД
нотариална покана №3323 от 02.07.2018г., том 1, №167 на нотариус с рег.№124 на НК до
“Интейк“ ЕООД, е поискано в 14 дневен срок от получаването, да се представят всички
сключени, чрез пълномощника адв.К.Т. договори на 23.10.2014г. и да се извърши
уговореното по тях плащане, ведно с предупреждение, че в противен случай подателят ще ги
счита за развалени. Поддържа се, че “Интейк“ ЕООД не изпълнил задължения си по
договора, от който той претендира правата си в процеса, поради което договора е
развален/прекратен. Ето защо се твърди, че първоинстанционния съд е признал
съществуването на вземане в полза на ищеца без основание. Развити са подробни
съображения в подкрепа на становището, че “Интейк“ ЕООД не е изправна страна по
договора за цесия, респективно че не може да претендира права по този договор, като се
сочи и относима съдебна практика. Моли се за обезсилване на първоинстанционното
решение като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на иска като
неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба
на “КНМ Груп“ ЕООД, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, което в
частта за поддържаната от жалбоподателя недопустимост на атакуваният съдебен акт, е
идентично с това изложено по жалбата на “Пи Маркет“ ЕООД. По отношение на
оспорването на основателността на иска, се поддържа, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му съдът се е ръководил от
събраните по делото доказателства и е приложил точно и правилно материалният закон.
Оспорват се доводите на жалбоподателя за неоснователност на иска, поради разваляне на
процесният договор за цесия от цедента, като са развити такива в обратна посока. Поддържа
се, че “КНМ Груп“ ЕООД не е имал право да разваля договора за цесия, тъй като е
неизправна страна по него, поради неизпълнение на поети задължения по Спогодба анекс от
23.12.2014г., с която процесния договор е изменен. Твърди се, че “КНМ Груп“ ЕООД не е
изпълнило визираните в спогодбата три свой задължения за бездействие, а именно да не
прехвърля процесното вземане на друго лице, да не уведомява длъжника за такова
прехвърляне, както и да не извършва отказ от иск по гр.д.№9793/2014г. по описа на РС
Варна. Ето защо “КНМ Груп“ ЕООД е неизправна страна по процесния договор за цесия,
респективно не може да го разваля. На следващо място са развити доводи за
принадлежността на спорното вземане в полза на ищеца, основани на правопораждащият
момент на договора за цесия, като са изложени подробни съображения. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Въззивника ”Пи Маркет” ЕООД, чрез пълномощникът си, поддържа жалбата и
оспорва отговора на същата. Доразвива становището поддържано с жалбата.
В съдебно заседание въззивника ”КНМ Груп” ЕООД, чрез органният си
4
представител, поддържа жалбата си и оспорва отговора на същата. С писмени бележки, се
доразвиват доводи за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
решение.
Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбите и поддържа отговорите си.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответниците ”КНМ Груп” ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД, че
ищеца ”Интейк” ЕООД е носител на вземане, в размер на 2490.89лв., представляваща
платена без основание стойност на Енерго-Про Продажби” АД коригирана потребена
електрическа енергия по издадена фактура №**********/22.02.2011г., което вземане е
придобито по силата на Договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп”
ЕООД и “Интейк” ЕООД, за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден изпълнителен
лист от 05.02.2019г. по гр.д.№9793/2014г. на Районен съд Варна.
В исковата молба се твърди, че с влязло решение по гр.д.№9793/2014г. на РС Варна
”Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на ищецът ”КНМ Груп” ЕООД сумата от
2490.89лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
ел.енергия по №**********/22.02.2011г., като на 05.02.2019г. в полза на ищецът е издаден
изпълнителен лист. Твърди се, че в хода на цитираното съдебно производството, с Договор
за цесия от 23.10.2014г., ”КНМ Груп” ЕООД е прехвърлило на ”Интейк” ЕООД процесното
вземане, за което длъжникът ”Енерго-Про Продажби” АД, е уведомен на 26.10.2014г. Сочи
се, че на 23.12.2014г. между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД е била подписана
Спогодба-Анекс към договора за продажба на вземания от 23.10.2014г., съгласно чл.12, ал.1
от която цедента се е задължил да предаде на цесионера в 14 дневен срок полученият
изпълнителен лист, което задължение не е изпълнено до настоящият момент. Сочи се, че
ищецът узнал, че процесният изп.лист е предаден на ”Пи Маркет” ЕООД, което дружество е
образувало изп.производство срещу ”Енерго-Про Продажби” АД. След справка по изп.дело
се установило, че ”Пи Маркет” ЕООД, се легитимира като носител на вземането по силата
на Договор за цесия, сключен на 21.10.2105г., т.е. два дни по рано от горепосоченият
договор за цесия, за което прехвърляне длъжникът ”Енерго-Про Продажби” АД, е уведомен
на 20.01.2015г. Поддържа се, че доколкото прехвърлянето на вземане, с договор за цесия
има действие за длъжника и третите лица от момента на уведомяване на длъжника, то
носител на процесното вземане, се явява ищецът, с оглед факта, че уведомлението за
цесията, с която той е придобил вземането е достигнало, преди това за цедирането му в
полза на ”Пи Маркет” ЕООД. Твърди се, че действията на ”КНМ Груп” ЕООД и “Пи
Маркет“ ЕООД, са цел да увредят законните права и интереси на „Интейк" ЕООД като
единствен титуляр на процесното вземане. Сочи се, че действията на ответниците, са в
колизия с уговорките предвидени в сключената между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк”
ЕООД на 23.12.2014г. Спогодба-Анекс към договора за продажба на вземане от 23.10.2014г.,
съгласно които първото дружество декларира, че е изключителен собственик на процесното
5
прехвърлено вземане към датата на сключване на договора за продажбата му и се задължава
да не прехвърля това вземане на трето лице. Сочи се още, че с поведението си ответниците
по недвусмислен начин оспорват качеството на ищеца като носител на процесното вземане
в размер на 2490.89лв., поради което за последния е налице интерес от търсената в
настоящото производство защита. С молба от 01.11.2021г. ищецът оспорва достоверността
на датата и доказателствената стойността на представения от ответниците Договор за цесия
от 21.10.2014г. сключен между тях. Оспорва и наличието на основание за разваляне на
договора за цесия от страна на “КНМ Груп” ЕООД, респективно поддържа, че договора не е
развален или прекратен, тъй като липсва неизпълнение от страна на “Интейк” ЕООД и
защото “КНМ Груп” ЕООД е неизправна страна по договора от 23.10.2014г.
С подаденият от ответникът ”КНМ Груп” ЕООД отговор на исковата молба, се
поддържа становище за недопустимост на предявеният иск, а в условие на евентуалност за
неоснователност. Развити са подробни съображения за наличие на СПН по отношение на
спорното вземане, за чиито титуляр с влязло в сила съдебно решение е признат ответника
”КНМ Груп” ЕООД, респективно че това обстоятелство не може да бъде преразглеждано в
нов исков процес. На следващо място са развити обстойни доводи за липсата на правен
интерес от иска, като е посочена относима съдебна практика. На последно място, са
изложени доводи за недопустимост на претенцията, поради наличие на изявление от
прехвърлителя за разваляне на договора за цесия, от който ищецът черпи права. Поддържа
се, че иска е и неоснователен, тъй като на 21.10.2014г. ”Пи Маркет” ЕООД и ”КНМ Груп”
ЕООД, са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия и считано от
тази дата първото дружество е носител на процесното вземане. Поддържа се още, че
уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия, поради което момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне с
договора от 21.10.2014г., е правно ирелевантен. Развити са и доводи за неоснователност на
иска, поради нищожност на договора за цесия и спогодбата-анекс, сключени между “КНМ
Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД в хипотезата на чл.40 от ЗЗД, евентуално защото същите
заобикалят закона и влизат в противоречие с добрите нрави.
От ответникът ”Пи Маркет” ЕООД е постъпилият отговор на исковата молба, с който
по същество са изложени доводи, твърдения и оспорвания аналогични на тези изложение в
отговора подаден от ”КНМ Груп” ЕООД.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото
6
е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки, респективно доводите на жалбоподателите в обратна посока, са
неоснователни.
Поначало допустимостта на претенцията е установена с произнасянето на ОС Варна
по в.т.д.№1951/2019г., в хода на разглеждане на искането за допускане по реда на чл.390 от
ГПК на обезпечение на претенцията, която понастоящем е предмет на текущото съдебно
производство. За пълнота следва да се отбележи, че фактическото поведение на цедента,
който е предал изпълнителният лист на ”Пи Маркет” ЕООД, а не на ищеца, обуславят
интереса на ”Интейк” ЕООД да установи титулярство си върху процесното вземане, като
предмет на делото е установяване на право, а не на факт.
Във връзка с горното неоснователни се явяват оплакванията на ответниците за липса
на правен интерес от търсената защита, защото настоящото производство не може да снабди
ищеца с правото на принудително изпълнение, с оглед липсата на правната връзка между
ищеца и взискателя в изпълнителното производство, респективно за неприложимост на
разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК. Вярно е, че цитираната разпоредба предвижда
възможност единствено за частните правоприемници на взискател да се възползват от
изпълнителният лист издаден в полза на кредитора, като това правоприемство винаги е
последващо издаването на изпълнителния лист. В случая обаче е налице особена хипотеза
на взискател, който не е титуляр на изпълнителният лист, а е получил същия преди
образуване на изпълнителното дело по силата на частно правоприемство, което обаче се
твърди, че е настъпило във висящият съдебен процес, преди издаване на изпълнителният
титул. Ето защо основанията за преценка на правоприемството по смисъла на
горецитираната правна норма, са били налице още към момента на образуване на
изпълнителният процес. При това положение и с оглед настоящата конкуренцията на права
между две лица, които поддържат да имат качеството на кредитори на длъжника в изп.дело
на основание прехвърлено им вземане от титуляра на изпълнителният лист, няма как да се
даде априори превес на този, който е образувал принудителното производство. В тази връзка
следва да се има предвид, че кредитора, който не притежава /не държи/ изпълнителният
титул, не разполага с опция да претендира реално изпълнение на задължението да му се
предаде изпълнителният лист, чрез който да реализира правата си. Безспорно е по делото, че
въпросният титул вече е представен пред съдебен изпълнител, образувано е производство за
принудително изпълнение и са събрани суми от длъжника, които чакат изплащане. Ето защо
правно, икономически и житейски необосновано, е да се пристъпи към прекратяване на
производство с цел изп.лист да се върне, съответно да се предаде на реалния кредитор, с цел
последващо удовлетворяване на вземането. В случая действията на съдебният изпълнител,
следва да се съобразят с резултата от настоящото производство /т.е. със силата на пресъдено
нещо/, като плащането се извърши в полза на установеният титуляр на вземането, като
частен правоприемник на кредитора, който е отразен /вписан/ в изпълнителният лист,
послужил за иницииране на изп.процес.
Предвид изложената по-горе специфика, изявлението на текущия взискател за
7
прекратяване на принудителното изпълнение, не поражда незабавен и непосредствен ефект,
тъй като стой въпроса дали е направено от взискател, който е действителният носител на
вземането или от мним кредитор, респективно дали това изявление е годно да породи ефект.
С решението по спора за титулярство на вземането, ще се реши /разкрие/ кое, всъщност е
лицето, което разполага с права да се разпорежда с дълга, съответно със съдбата на
изп.процес.
Доводите на ответниците за недопустимост на решението, поради нарушение на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, са ирелевантни, предвид
допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в решението, в резултат, от която не е
налице произнасяне свръхпетитум.
Неоснователни са аргументите за наличие на СПН, доколкото фактите, на които се
основава настоящия спор, са последващи и са извън обхвата на решението постановено по
гр.д.№9793/2014г. на РС Варна.
Съображенията за недопустимост на претенцията поради извънсъдебното разваляне
на договора за цесия, от който ищеца черпи права, имат значение за основателността иска,
но не дават отражения върху допустимостта му.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В
разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на
районния съд, за наличие на предпоставките за уважаване на иска, съответно правилността
на преценката на доказателствената съвкупност по делото. Посочените оспорвания не
съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
Видно е от материалите по делото, включително и по приобщеното ч.гр.д.
№17548/2019г. на РС Варна, че “КНМ Груп” ЕООД е предявило иск против “Енерго-Про
Продажби“ АД, за което е образувано гр.д.№9793/2014г. на Районен съд Варна, с предмет
връщане на заплатена без основание сума от 2490.89лв., представляваща стойност на
коригирана електроенергия за периода от 20.08.2010г. до 15.02.2011г. на потребител с
клиентски №********** и абонатен №**********, с обект на потребление в с.Царевци,
общ.Аврен, по издадена фактура №**********/22.02.2011г., за което вземане е налице
влязло в сила решение, респективно е издаден изпълнителен лист от 05.02.2019г., който е и
получен.
Видно е от приетия по делото препис от Пълномощното от 04.07.2014г., че законният
представител на “КНМ Груп” ЕООД, е упълномощил адв.К.Т. да се разпорежда с всички
вземания на дружеството при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не
само да уведомява съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на
съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия
на управление и разпореждане с вземанията.
8
Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощник
К.Т. и ”Интейк” ЕООД, представлявано от управителя Т.Н.Д., че ищецът в настоящото
производство е придобил процесното вземане, за което към този момент е било налице
висящо съдебно производство. Посочено е в договора, че към датата на сключването му,
“КНМ Груп“ ЕООД е инициирало съдебно производство за реализиране на вземането от
”Енерго-Про Продажби” АД, но е в невъзможност да заплати цената към първоначалният
кредитор, както и да финансира исковете, против главния длъжник. Ето защо страните са се
споразумели, че “Интейк“ ЕООД ще замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към
физическото лице и ще му заплати цената за първоначалното прехвърляне на вземането,
която се явява и цена по текущия договор от 23.10.2014г., в размер на 2390.89лв. не по-рано
от 6 месеца от ефективното получаване на вземането от длъжника ”Енерго-Про Продажби”
АД.
Липсва спор по делото и според представеният препис от Покана изходяща от
”Енерго-Про Продажби” АД до ищецът, Уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД за сключеният
между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД договор от 23.10.2014г. за прехвърляне на
процесното вземане в размер на 2490.89лв., е получено от длъжника на 26.10.2020г.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014г. сключена между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк”
ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между тях по повод 198 договора за прехвърляне
на вземания от 23.10.2014г., сред които попада и процесният, страните са приели, че цедента
е изпълнил задължението си да уведоми на длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД при
условията на чл.99 от ЗЗД с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. с вх.№ЕPRS-2762/28.10.2014г.
Уговорено е, че общата стойност на прехвърлените вземания е в размер на 2999148.15лв.,
като цесионера се е задължил да заплати цената за прехвърлените вземания в размер на
общо 282887.67лв., чрез директно плащане към кредиторите на “КНМ Груп” ЕООД по
всичките 198 договора, което плащане следва да се извърши в 6 месечен срок от
ефективното получаване на вземането от длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД. Със
спогодбата са предвидени задължения на цедента за прехвърляне на въпросните 198
вземания, включително предаване на изпълнителните листи издадени в съдебните
производствата, чиито предмет са вземанията по 198-те договора за цесия в 14 дневен срок
от получаването им, както и санкции в случай, че той не стори това. Въпросната спогодба е
подписна от ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, в качеството на солидарен длъжник.
От представеният препис от Договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., се
установява, че ”КНМ Груп” ЕООД е прехвърлило на ”Пи Маркет” ЕООД процесното
вземане от ”Енерго-Про Продажби” АД. Длъжникът е получил Уведомление с вх.
№3545516/30.01.2015г.г. за въпросната цесия, като заверен препис от същото е приет по
делото.
По делото, са представени преписи от Нотариални покани, ведно с доказателства за
връчването им и изготвени протоколи по реда на чл.593 от ГПК, според които ”КНМ Груп”
ЕООД е дало 14 дневен срок на ”Интейк” ЕООД, да представи оригиналите от сключените
9
между двете дружества договори за цесия, тъй като в противен случай същите ще се смятат
за развалени. Представено е и нотариално заверено Изявление за разваляне на договорите за
цесия от страна на ”КНМ Груп” ЕООД, в хипотезата на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, което е
достигнало до адресата ”Интейк” ЕООД на 17.02.2018г.
Установява се от приетите по делото Молба от “Пи Маркет“ ЕООД, като взискател за
прекратяване на изп.д.№675/2019г. на ЧСИ с рег.№718 и Извлечение от Системата за
сигурно електронно връчване, че молителят е поискал прекратяване на изпълнителното
производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. По делото е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към настоящия момент
вземането по процесният изпълнителен лист, който е основание за образуване на
горецитираното изп.дело, не е удовлетворено, съответно постъпилите при съдебния
изпълнител суми от длъжника, не са преведени на взискателя за изплащане на дълга.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема за
установено, следното:
В разглежданият казус ”Интейк” ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД претендират, че са
носители на установено по съдебен ред в полза на ”КНМ Груп” ЕООД вземане от длъжника
”Енерго-Про Продажби” АД в размер на 2490.89лв., като всяко едно от дружествата
поддържа, че е придобило вземането, чрез договор за цесия, сключен с ”КНМ Груп” ЕООД,
съответно на 23.10.2014г. и на 21.10.2014г. Ето защо и тъй като всеки от конкуриращите се
кредитори на длъжника, се явява трето лице по отношение на сделката сключена с ”КНМ
Груп” ЕООД, възникналият спор за принадлежност на вземането, следва да се разреши с
приложение на правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според цитираната правна норма
прехвърлянето с договор за цесия, има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От материалите по
делото еднозначно се установи, че най-ранно достигналото уведомление за прехвърляне на
вземането, е това, в което за приобретател е посочено ”Интейк” ЕООД, с дата на узнаване от
длъжника-26.10.2014г., съответно това е и дружеството, което в настоящият спор надлежно
се легитимира като носител на правото на вземане на основание договор за цесия сключен с
”КНМ Груп” ЕООД.
Предвид изложеното доводите на ответниците за ирелевантност на уведомяването по
реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като цедираното вземане преминава в патримониума на
новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните по цесионния
договор, т.е. че от значение е дата на сключване на договора, а не датата на уведомяването
на длъжника, се явяват неоснователни. Това е така освен по вече изложените съображения и
защото процесните договори, в качеството им на частни документи, не се ползват с
достоверна дата. В този смисъл за датата на съставянето им, следва да се съди от настъпване
на друг факт, от който по безсъмнен начин се установява, че частният документ вече е
съществувал. В разглежданият случай този факт е установеното по делото обстоятелство, че
на длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД първо по ред му е станало известно наличието на
10
договор за цесия сключен между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД.
По изложените съображения, следва извод, че конкуренцията на права основание на
договори за цесия, следва да се разреши в полза на ищецът, който се явява носител на
спорното вземане.
За пълнота следва да се посочи, че сключването на повече от един договор за цесия,
не води до недействителност на никой от тях, доколкото съответната сделка поражда
действие само между страните по нея, респективно прехвърлителят ще носи отговорност за
неизпълнение към останалите си съконтрагенти, на които е прехвърли въпросното вземане.
Възраженията на ответниците за недействителност на договора за цесия и
спогодбата-анекс, които легитимират ищеца като носител на спорното вземане, са
неоснователни. Оплакванията на ответниците, че е налице нищожност на сделките в
хипотезата на чл.26 от ЗЗД, тъй като заобикалят закона и противоречат на добрите нрави,
предвид явната нееквивалентност на престациите, не намират опора в съдържанието на
въпросните документи. Анализа на същите при прилагане на правилата уредени в чл.20 от
ЗЗД, не установява да е налице нееквивалентна размяна и то в такава драстична степен, че
полученото от представлявания довереник да е нищожно по стойност в сравнение с
даденото от него. Според горецитираният анекс-спогодба, “КНМ Груп” ЕООД в качеството
на цесионер-ищец, е освободен от задълженията да заплати цената по договора за цесия
сключен с физическото лице-потребителят, носител на вземането от ”Енерго-Про
Продажби” АД и да финансира съдебният процес за установяване и събиране на
прехвърленото му вземане. Доколкото стойностите на двете престации са съпоставими, не
се установява нееквивалентност до степен, накърняваща справедливостта като морален
принцип. В този смисъл, не е налице и фактическия състав на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е
установена една от предпоставките му, а имено да е нанесена вреда на представлявания,
доколкото с подписването на спогодбата-анекс положението на доверителят, не се е
влошило, а се е запазило. В допълнение следва да се посочи, че в случая не се доказа
фактическия състава на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от предпоставките му, а
имено да е нанесена вреда на представлявания. Предвид естеството на процесните
отношения, в разглеждания казус вредите могат да са изразяват само в пропуснати ползи. За
да е налице обаче пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а доказване в тази посока по
делото не е проведено.
Доводите на жалбоподателите за неоснователност на претенциите, поради
извънсъдебното разваляне от цедента “КНМ Груп” ЕООД на договора за прехвърляне на
вземането сключен с ”Интейк” ЕООД, са неоснователни.
На първо място горекоментираното изявление за разваляне, не съдържа конкретика, в
коя точно от трите предвидени в чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД хипотези на извънсъдебно
упражняване на права, се претендира, че е развален договора. В този смисъл въпросното
бланкетно волеизявление, следва да се приравни на пълна липса на такова, респективно
11
същото изначално не може да породи ефект. На следващо място според данните по делото и
естеството на въпросният договор, развалянето на същия не е възможно да стане при
условията на ал.2 на чл.87 от ЗЗД, а именно тъй като изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, или защото поради забава на длъжника то е станало безполезно.
Единствената приложима хипотеза, е разваляне поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника на задължението за плащане на цената на прехвърленото вземане. Не са налице
обаче предпоставките за разваляне на договора, доколкото с процесната спогодба-анекс от
23.12.2014г., страните по договора за цесия от 23.10.2014г., са преуредили отношенията си
посредством новация на облигационната връзка, чиито краен резултат е погасяване на
задължението на ”Интейк” ЕООД към ”КНМ Груп” ЕООД, чрез поемане на ангажимент за
директно плащане на цената по цесията в полза на първоначалния кредитор, като
понастоящем падежа на задължението не е настъпил.
Налице е и пречка за разваляне на договора за цесия от страна на “КНМ Груп”
ЕООД, доколкото въпросното дружество се явява неизправна страна, предвид неизпълнение
на задължението да предаде на “Интейк” ЕООД изпълнителният титул, с който да се
осребри прехвърленото вземане.
С оглед горното не може да бъде споделено възражението на ответниците, че в
случая е налице надлежно разваляне на договора за цесия, респективно, че ищецът не е
носител на процесното вземане.
За пълнота следва да се отбележи, че позоваването на ответниците на съдебна
практика, според която съдът не може да установява съществуване на право по прекратен
договор, защото така би санирал един прекратен договор /независимо дали е правилно или
неправилно прекратен/ е неправилно и извадено извън контекста на фактическата
обстановка по делата, в която е постановена въпросната практика.
В обобщение въззивният състав на съдът приема, че предявеният от ”Интейк” ЕООД
иск е основателен, респективно че като е достигнал до същият правен извод,
първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото, с оглед направеното от страната искане и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът по жалбата, следва да се присъдят деловодни
разноски, които са дължими от жалбоподателите. Според представените доказателства
направените от страната, се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
420лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2184 от 30.12.2021г., поправено с Решение №702 от
16.03.2022г., двете постановени по гр.д.№14329/2020г. на Районен съд Варна.
12
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от
П.Н.К. и ”Пи Маркет” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин-8”, ул.”Търново”, срещу блок 817, представлявано от П.К.Б., да
заплатят на ”Интейк” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул.”Г.Ж.” №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., сумата от 420лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13