№ 61
гр. Габрово, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Ива Димова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20214200600124 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. И.Б. от АК – Габрово,
в качеството на договорен защитник на подсъдимия П. КР. Б. от с. Яворец, общ.
Габрово, срещу присъда № 260029 от 14.04.2021 г. по НЧХД № 940/2020 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия
П. КР. Б. за виновен в това, че на 19.07.2020 г., в жилище, находящо се на ул. ****** в
с. Яворец, общ. Габрово нанесъл побой на М. СТ. ИВ. и с това й причинил лека телесна
повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ
със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът е определил на подсъдимия П. КР. Б. едно общо наказание по произнесената
присъда и по споразумение по НОХД 212/2020 г. на РС - Габрово, влязло в законна
сила на 16.09.2020 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно ПРОБАЦИЯ с
1
пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година с периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година, към което на основание чл. 23,
ал. 2 от НК е присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия П. КР. Б. да заплати на М. СТ.
ИВ. от с. Яворец, общ. Габрово сума в размер на 2 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат противоправното му
деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието - 19.07.2020 г., до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен в останалата част предявеният
граждански иск над уважения размер до пълно предявеният размер от 7 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия П. КР. Б. да заплати на М. СТ.
ИВ. от с. Яворец, общ. Габрово сума в размер на 30 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на противоправното деяние, ведно със
законната лихва от 24.07.2020 г., до окончателното изплащане.
С присъдата подсъдимият П.Б. е осъден да заплати държавна такса върху
уважените граждански искове в размер на 130 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Със същата присъда подсъдимият П.Б. е осъден да заплати на частната
тъжителка М.И. сума в размер на 662 лева, представляваща направени по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
Присъдата е обжалвана изцяло – както в наказателно-осъдителната, така и в
гражданско-осъдителната част, с твърдението, че същата е необоснована и
незаконосъобразна, тъй като в хода на делото не били събрани категорични
доказателства относно авторството на извършеното деяние, както и последиците от
него. В жалбата се посочва, че в тъжбата е описана фактическа обстановка, която
коренно се различава от описанието, дадено от разпитаните по делото свидетели, както
и от първоначалните обяснения на тъжителката пред нейните родители и лекарят,
извършил прегледа й в спешна помощ едва след обяда на 19.07.2020 г. На следващо
място се излага, че по време на разглеждане на делото тъжителката не се явила в нито
едно от насрочените заседания и въпреки, че това е позволено от закона, то по скоро
водело до извода, че тя се страхува, явявайки се пред съда, да обясни реално какво се е
случило в дома й през нощта на посочената дата. В жалбата се акцентира на
първоначално съобщеното от пострадалата на нейната майка – свидетелката П. И., и на
свидетеля И.И., пред които не била споменала за нанесен й побой, а казала, че през
нощта се била спънала в обувка и паднала на ръба на леглото. Застъпва се позицията,
2
че показанията на свидетеля И.А., който извършвал предварителна проверка по тъжба
на пострадалата в един по-късен период от време, не следвало да бъдат ценени, тъй
както той нямал преки и непосредствени впечатления, а преразказвал кой какво е
обяснявал пред него. На следващо място в жалбата се твърди, че съдът следвало да
обсъди и показанията на разпитаните свидетели Ц.Й., К.К. и А.А., от които ставало
ясно, че тъжителката била извикала подсъдимия в дома си, както и че на другия ден
сутринта по нея не е имало никакви следи от побой. Посочва се, че съдът следвало да
съпостави и датите, на които е издадено съдебно-медицинското удостоверение,
приложено към тъжбата – посочената дата 19.07. била в неделен ден, а едва на 22.07. –
сряда, било издадено съдебно-медицинското удостоверение. В жалбата се твърди още,
че при прочитане на присъдата и наложеното наказание, съдът изказал съображение
единствено в това, че подсъдимият имал множество престъпления, което не отговаряло
на истината, тъй като приложеното свидетелство за съдимост доказвало, че той е имал
наложено до този момент едно единствено наказание - „обществено порицание“, а
воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК
било прекратено с постановление на прокурор. На следващо място, излага се, че
присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000
лева за деяние - лека телесна повреда, което не е извършено от подсъдимия е твърде
завишено и не отговаря на практиката на съдилищата, като не били обсъдени
предизвикателството от страна на тъжителката, проявената от нея агресия към
подсъдимия и съпоставянето им с доказателствата по делото. Претендира се
атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан и да се отхвърлят предявените граждански искове.
Подсъдимият П.Б., редовно призован, не се явява в съдебното заседание при
разглеждане на делото пред въззивния съд. Същият се представлява от договорния
защитник - адв. И. Б.. Защитникът поддържа жалбата по изложените в нея
съображения за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
Частната тъжителка М.И., редовно призована, не се явява в съдебното
заседание пред въззивния съд. Представлява се от договорен повереник – адв. Д.Д..
Повереникът оспорва жалбата, като счита, че присъдата на районния съд следва да се
потвърди изцяло. Претендира за присъждане на сторените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд разгледа депозираната въззивна жалба, взе предвид
становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 НПК.
Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК,
3
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от М. СТ. ИВ. от с.
Яворец, общ. Габрово против подсъдимия П. КР. Б. от с. Яворец, общ. Габрово, в която
се излагат фактически твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че
спрямо нея е извършено престъпление против личността – причинена лека телесна
повреда. С тъжбата са предявени, а впоследствие са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес, граждански искове от пострадалата против подсъдимия, с които
се претендират обезщетения за причинени вреди – в размер на 7000 лева за
неимуществени вреди и в размер на 30 лева за имуществени вреди.
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия П.Б.; показанията на свидетелите П. И., И.А., И.И., Б.Б.,
Ц.Й., К.К. и А.А.; писмените доказателства – изследване от отделение по образна
диагностика на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, удостоверение от консултативен
кабинет по психиатрия, протокол за психологично изследване, съдебномедицинско
удостоверение от 22.07.2020 г., медицинско свидетелство, издадено от лекар по
дентална медицина и свидетелство за съдимост, както и заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Пред настоящата инстанция се приложи производството по
ДП № 383/2020 г. по описа на РУ на МВР – Габрово, водено срещу П. КР. Б. за
престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Въззивният съд, след собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на
делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият П. КР. Б. е роден на 27.09.2001 г. в гр. Габрово. Същият живее в
с. Яворец, общ. Габрово. Подсъдимият е със завършено основна образование. Видно от
свидетелството за съдимост, с определение от 16.09.2020 г. по НОХД № 212/2020 г. по
описа на Районен съд – Габрово, влязло в сила на 16.09.2020 г., е одобрено
споразумение, съгласно което П.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което и при
приложение на чл. 55 от НК му е наложено наказание обществено порицание.
Частната тъжителка М. СТ. ИВ. е родена на 23.07.2001 г. Живее заедно с
родителите си в едноетажна къща с двор, намираща се на ул. *** в с. Яворец, общ.
Габрово. Ползва самостоятелна стая, която не е в непосредствена близост до спалнята
4
на нейните родители.
Подсъдимият и тъжителката се познавали. През 2020 г., в продължение на
няколко месеца, били в интимни отношения. По повод връзката им подсъдимият Б.
посещавал дома на пострадалата, бил запознат с разположението на отделните
помещения в нея, както и по какъв начин може да се достигне до стаята на
тъжителката, дори и когато някои от вратите са заключени.
Известно време преди инкриминираната дата подсъдимият и пострадалата
прекратили връзката си. Независимо от това Б. периодично изпращал текстови
съобщения на тъжителката на мобилния й телефон.
На 19.07.2020 г., около 01,00 часа, М.И. била навън с приятели, когато
получила от П.Б. текстово съобщение с настояване за среща, при която да разговарят.
Тъжителката отказала, след което подсъдимият й изпратил съобщение със
заплашителен характер. Разтревожена от това, М.И. потърсила свидетеля Б.Б. – неин
братовчед и в същото време близък приятел на Б., с молба да разговаря с подсъдимия и
да го убеди да не я безпокои.
Около 02,00 часа пострадалата се прибрала в дома си, като заключила входната
врата на къщата и легнала да спи. След известно време се събудила от докосване по
рамото и видяла, че подсъдимият Б. е в стаята й. Той поискал да говорят, но тя му
отказала и го помолила да не вдига шум, тъй като родителите й са в къщи и спят, като
настояла да си тръгва. Тогава подсъдимият станал агресивен и започнал да я заплашва.
Хванал я с една ръка за гърлото и я блъснал на леглото, след което застанал върху нея и
с глава нанесъл няколко удара в носа й. От носа на пострадалата протекла кръв и тя се
уплашила. Междувременно подсъдимият избягал през вратата на килера.
На сутринта тъжителката била подута в лицето, устата и носа и изпитвала
силни болки. Същия ден, придружена от свидетеля И.И., посетила Спешното отделение
на болницата в Габрово, където й била направена рентгенография. Образното
изследване показало наличие на многофрагментна фрактура на носни кости.
Първоначално, тъй като се притеснявала за последиците ако каже истината,
пострадалата заявила на родителите си, че през нощта се е спънала и паднала върху
ръба на леглото. Впоследствие обаче признала и разказала на пред майка си и баща си,
че през нощта П.Б. влязъл в стаята й и й е нанесъл побой.
На 22.07.2020 г. М.И. посетила съдебен лекар, който след прегледа установил
закрито счупване на носните кости, кръвонасядания с оток на меките тъкани на
клепачите на двете очи със стесняване на очните цепки и с кръвоизливи в логовицата
на двете очи, кръвонасядане с оток на меките тъкани на лявото бедро.
5
На 23.07.2020 г. М.И. посетила лекар по дентална медицина по повод болка в
дъвкателните зъби от горната челюст. След прегледа е установено, че оплакванията
могат да бъдат свързани с нанесените удари по лицето и костите на горночелюстния
масив.
След нанесения побой, тъжителката изпитвала страх да излиза навън, появили
се сериозни проблеми със съня, била вътрешно напрегната и тревожна. На 27.07.2020 г.
посетила консултативен кабинет по психиатрия. При извършения преглед е
установено, че се касае за посттравматично стресово разстройство с нарушения в
равнището и качеството на функционирането в бита и социума.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, което не е
оспорено от страните по делото и е кредитирано с доверието на съда, се установява, че
многофрагментното счупване на носните кости представлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота за срок от около 3- 4 седмици; отокът и
кръвонасядането на клепачите е довело до стесняване на очните цепки, което е
затруднило временно зрението, поради което следва да се преценяват, като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от 1 седмица; кръвонасядането в
средната трета на лявото бедро по предно-страничната му повърхност представлява
травма довела до болки и страдания за срок от около 1 седмица. Вещото лице
заключава, че описаните травматични увреждания отговорят да бъдат причинени на
19.07.2020 г., като могат да бъдат получени при удар или удари в основата на носа с
твърд тъп предмет - възможно е и при удар с глава, при което да се причини счупване
на носните кости. Отокът и кръвонасяданията на клепачите се дължат на миграция на
кръвоизлива, в следствие на травмата в основата на носа, към рехавата тъкан на
клепачите и не се дължи на директен удар в областта на орбитите. Възможно е при
нанасяне на ударите в областта на лицето да е имало и засягане на орбитите, тъй като
са установени и точковидни кръвоизливи по роговиците на двете очи.
Кръвонасядането по предно-страничната средна трета на лявото бедро може да се
причини при удар с или върху твърд тъп предмет с продълговата форма, възможно и
при притискане с крак. Посттравматичното стресово разстройство следва да се
преценява, като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 04.08.2020 г. в РУ на МВР - Габрово е образувано ДП № ЗМ-383 от 2020 г.
за престъпление по чл. 170, ал. 2 предл. 1, във вр. с ал. 1, предл. 4 от НК. На 02.11.2020
г. подсъдимият П.Б. е привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от
07.04.2021 г. на прокурор при РП – Габрово, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство, водено срещу П.Б., е прекратено.
Прокурорът е приел, че подсъдимият е влязъл в дома на пострадалата през
незаключена врата на къщата, за което не е употребил сила и не е било необходимо да
преодолява каквито и да е препятствия, поради което деянието е несъставомерно от
6
обективна страна. В материалите по досъдебното производство не се намират данни
постановлението за прекратяване на производството да е обжалвано пред съда или
пред по-горестоящия прокурор.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Съдът
е анализирал обясненията на подсъдимия Б., които в определени части се подкрепят от
показанията на неговата майка – свидетелката А.А., и приятелите му – свидетелите
К.К. и Ц.Й., като напълно правилно не ги е възприел за достоверни. При така
събраните по делото други доказателства – показанията на свидетелите И.И., Б.Б., И.А.
и П. И., обсъдени съвкупно и съпоставени с доказателствената информация, добита от
медицинските документи, и ползваните специални знания, материализирани в
заключението на съдебномедицинската експертиза, правилно първоинстанционният
съд е приел за доказано по несъмнен начин, че на посочените в тъжбата време и място
подсъдимият Б. е извършил действия против телесната неприкосновеност на
пострадалата, като я хванал с ръка за гърлото и я блъскал на леглото в стаята й, след
което с глава й нанесъл удари в носа й, което е довело до каузалния резултат –
причиняване на посочените в експертизата увреждания.
Изцяло неоснователно е оплакването в жалбата, че в тъжбата е описана
фактическа обстановка, която коренно се различава от описанието, дадено от
разпитаните по делото свидетели, както и от първоначалните обяснения на
тъжителката пред нейните родители и лекарят, извършил прегледа й в спешна помощ
едва след обяда на 19.07.2020 г. Районният съд ясно и точно е посочил кои
доказателствени източници възприема за достоверни и кредитира с доверието си и
защо. Извършеният от настоящия съд анализ потвърждава извода за доказателствена
обезпеченост на фактически изводи по всички основни моменти от предмета на
доказване, като същите не се разминават с фактическото обвинение, въведено с
частната тъжба. По делото е установено по несъмнен начин, че на посочената дата и по
посоченото време подсъдимият Б. е влязъл в стаята, в която е спяла пострадалата. Това
обстоятелство не се отрича и от самия подсъдим. Неговите твърдения, че не е проявил
агресия спрямо пострадалата, а по-скоро тя го е нападнала, когато през нощта бил при
нея, правилно са възприети за защитна версия, която е опровергана от доказателствата
по делото. И настоящият съдебен състав кредитира с доверието си показанията на
свидетелите И.И., Б.Б., И.А. и П. И., които, макар и да се явяват косвени доказателства,
а в определени части и с производен характер, обсъдени помежду си и съпоставени с
медицинската документация и заключението на експертизата, обосновават извод за
7
авторство на деянието в лицето на подсъдимия. Свидетелите П. И. и И.И. разказват за
съобщеното им от пострадалата за нанесения й побой от подсъдимия. На свой ред
свидетелят И. съобщава и за частични признания за извършения побой, направени от Б.
чрез текстови съобщения до него. Показанията на посочените свидетели изцяло
кореспондират по основните моменти на деянието на показанията на свидетеля И.А. –
полицейският служител, извършвал проверка по случая. Неоснователно е искането на
защитата за изключва на показанията на този свидетел, тъй като същият нямал преки и
непосредствени впечатления. Изложението на посочения свидетел е подробно и
последователно, и независимо, че той преразказва съобщеното му от пострадалата, а не
възпроизвежда личните си възприятия по основните моменти от предмета на
доказване, няма пречка показанията му да бъдат ползвани. На следващо място, макар и
да е значително пестелив в изложението си, свидетелят Б. е потвърдил при разпита си,
че тъжителката била притеснена от съобщенията, които подсъдимият й е изпращал,
както и че непосредствено преди деянието е провел разговор с Б. и се е опитал да го
разубеди да не ходи в дома на тъжителката.
Неоснователен е упрекът към районния съд, че не е обсъдил и показанията на
свидетелите Ц.Й., К.К. и А.А., от които ставало ясно, че тъжителката била извикала
подсъдимия в дома си, както и че на другия ден сутринта по нея не е имало никакви
следи от побой. Преди всичко следва да се посочи, че първоинстанционният съд е
изложил съображения, с които настоящият състав се солидаризира, за да не кредитира
с доверието си показанията на посочените свидетели. На своя ред въззивният съд
намира, че обстоятелството по чия инициатива подсъдимият е отишъл в дома на
пострадалата е без значение в конкретния случай. На следващо място, твърденията на
свидетелите Й. и К. за липса на следи от травми по лицето на пострадалата няколко
часа след случилото се, очевидно противоречи на медицинските документи и
заключението на експертизата, както и на показанията на свидетелите И.И. и П. И..
Посочените двама свидетели съобщават, че когато на следващия ден видели М. в
центъра на селото, с тях бил и подсъдимият, а това обстоятелство влиза в пълно
противоречие с показанията на свидетеля Б., според когото по същото време
подсъдимият бил в дома му, където пили кафе. Що се отнася до показанията на
свидетелката А.А., следва да се отчете нейната заинтересованост от изхода на делото,
тъй като е майка на подсъдимия. Анализът на показанията й сочи на съществени
противоречия, дори и при съпоставка само с показанията на посочените от подсъдимия
свидетели Й. и К.. Така свидетелката, поддържайки версията на сина си, че
пострадалата го нападнала, а той се отбранявал, съобщава следното: „След случката на
сутринта видях П., беше одраскан по ръцете, по лицето не помня – нещо му имаше.
Одраскан беше по ръцете, подуто. Беше по лицето подут, одраскан по лицето, не
помня по коя буза. И ръцете му бяха одрани. Имаше одраскване по ръката и беше
ухапан, не помня по коя ръка…“. В противовес на показанията на свидетелката А.,
8
свидетелят Й. не съобщава да е видял увреждания по подсъдимия, а свидетелят К. е
заявил единствено следното: „П. беше одран по гърба, по ръцете, друго нямаше“.
Неоснователно е възражението и, че ако наистина на 19.07.2020 г. през нощта
тъжителката е имало някакви телесни увреждания, не би посетила съдебен лекар едва
няколко дни след това. Съдът не намира основание да постави под съмнение
доказателствената стойност на съдебномедицинското удостоверение, независимо от
това, че същото е издадено след проведен преглед на пострадалата на 22.07.2020 г.,
което е няколко дни след деянието. Преди всичко, първоинстанционният съд е сторил
дължимото, за да установи, въз основа на официални документи от МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД – Габрово, че през този период лекарите от посоченото здравно
заведение, които биха могли да извършат освидетелстване на пострадалата, са били в
отпуск. На следващо място, не следва да се пренебрегва обстоятелството, че още на
19.07.2020 г., часове след случилото се, на пострадалата е извършена рентгенография и
резултатът от образното изследване, сочещ на многофрагментно счупване на носните
кости е обсъдено както в изготвеното съдебномедицинско удостоверение, така и в
заключението на експертизата.
Обстоятелството, че първоначално пострадалата М.И. казала на майка си –
свидетелката П. И., и на свидетеля И.И., че уврежданията получила през нощта при
спъване и падане върху ръба на леглото, не е от естество да опровергае установеното
по делото. Следва да се има предвид, че към време на деянието тъжителката е била на
19 години, с неукрепнала психика и социален опит, живуща в малко населено място и в
сравнително ограничена откъм възможности за социални контакти общност. Поради
това не може да й се отправи безспорен упрек, че първоначално се е опитала да
прикрие стореното от нейния бивш приятел.
Напълно неоснователно е и възражението, че по време на разглеждане на
делото тъжителката не се явила в нито едно от насрочените заседания, което водело до
извода, че тя се страхува, явявайки се пред съда, да обясни реално какво се е случило в
дома й през нощта на посочената дата. Преди всичко следва да се има предвид, че
частният тъжител е страна в процеса. Неговите твърдения се излагат в тъжбата, която
очертава фактическото и правното обвинение. Право на тъжителя е да не се явява в
съдебно заседание, след като повдигнатото обвинение се поддържа пред съда от
упълномощения от него повереник. Неясно е съждението във въззивната жалба какво
повече от написаното в тъжбата се очаква да обяснява пред съда пострадалата, като се
има предвид, че е недопустимо частният тъжител да бъде разпитван като свидетел.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият П.Б. е
9
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от престъпния състав по
чл. 130, ал. 1 от НК, след като на 19.07.2020 г., в жилище, находящо се на ул. ****** в
с. Яворец, общ. Габрово нанесъл побой на М. СТ. ИВ. и с това й причинил лека телесна
повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Правилни са изводите на районния съд, че от субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
изразяващи се в причиняване на телесни увреждания, и е искал настъпването на тези
последици.
За престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда налагане на наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.
Съответен на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че по
отношение на подсъдимия П.Б. не са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Видно е от данните за неговата съдимост, че е осъждан за престъпление от общ
характер по НОХД № 212/2020 г. по описа на РС – Габрово, като деянията по това
осъждане и по настоящото производство са в отношение на съвкупност. Налице е
хипотезата на множество престъпления, предвидена в нормата на чл. 78а, ал. 7 от НК
като отрицателна предпоставка за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието районният съд е отчел
завишената обществена опасност за деянието, изразяващо се в посегателство срещу
личността и в същото време ниската обществена опасност на дееца, предвид чистото
му съдебно минало. Като смекчаващи обстоятелства да взети под внимание младата
възраст на подсъдимия и липсата на предходни осъждания към време на извършване
на деянието. За отегчаващо обстоятелство е възприето причиняването на няколко
телесни увреждания. По изложените съображения съдът е наложил на подсъдимия П.Б.
наказание пробация, което за включва пробационните мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Въззивният съд намира, че наказанието правилно е индивидуализирано както
като вид, така и като продължителност на двете задължителни пробационни мерки.
Подсъдимият Б. е млад човек и не е бил осъждан към датата на деянието. Това
предполага, че целите по чл. 36 от НК успешно могат да се постигнат, без налагане на
наказание лишаване от свобода. С определяне на наказание пробация подсъдимият ще
бъде поставен в състояние на контрол в рамките на общността. Като се отчете, че в
случая е извършено престъпление против личността, което рефлектира и върху
10
степента на обществената му опасност, правилно продължителността на двете
задължителни пробационни мерки е отмерена над минимално предвидените в
наказателния закон.
Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбите на чл. 25, ал. 1,
във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като е определил на подсъдимия П.Б. едно общо наказание
по произнесената присъда и по споразумение по НОХД 212/2020 г. на РС - Габрово,
влязло в законна сила на 16.09.2020 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно
ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Законосъобразно и
на основание чл. 23, ал. 2 от НК към общо определеното наказание пробация е
присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
В гражданско-осъдителната част присъдата е обжалвана само от подсъдимия с
искане за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на гражданските искове.
Липсва съответна жалба от частния тъжител, поради което компетентността на
въззивния съд се свежда до възможност да потвърди или да намали размера на
присъденото обезщетение.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда подсъдимият е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, което обуславя основателността на гражданските искове.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд
обосновано е приел, че на пострадалата са причинени множество увреждания –
многофрагментно счупване на носните кости, оток и кръвонасядане на клепачите,
които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
кръвонасядане в средната трета на лявото бедро, имащо за последица причиняване на
болки и страдания; посттравматично стресово разстройство с нарушение в равнището
и качеството на функциониране в бита и социума. След анализ на относимите към
тежестта на престъплението обстоятелства, настоящата съдебна инстанция не намери
основания да приеме, че присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 2000 лева е завишено. Същото напълно е съобразено с вида и естеството на
причинените здравословни увреждания, претърпените болки и страдания, ежедневните
житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително-
възстановителния процес и неговата продължителност. Правилно и обосновано е
определено и обезщетението за имуществени вреди в размер на 30 лева,
представляващи разходи за извършен преглед от лекар по дентална медицина.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е
11
осъдил подсъдимия Б. да заплати на частния тъжител М.И. направените от нея
разноски по водене на делото в общ размер от 662 лева (12 лв. д.т. за образуване на
производството, 500 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева разходи за изготвяне
на експертизата).
Правилно подсъдимият е осъден да заплати 130 лв. държавни такси върху
размера на уважените два граждански иска.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
Подсъдимият Б. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител М.И.
направените за тази съдебна инстанция разноски за възнаграждение на повереник в
размер на 500 лв.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260029 от 14.04.2021 г. по НЧХД №
940/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.
ОСЪЖДА подсъдимия П. КР. Б. от с. Яворец, общ. Габрово, ЕГН **********
да заплати на частния тъжител М. СТ. ИВ. от с. Яворец, общ. Габрово, ЕГН
********** направените разноски за възнаграждение за повереник пред въззивната
инстанция в размер на 500 (петстотин) лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13