№ 3099
гр. Варна, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501632 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК, вр. с чл.
121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 39699/14.06.2022г., депозирана от
Т. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, *************,
действаща чрез пълномощника си адвокат д-р В.Д. от АК – Силистра, срещу
Определение № 4744/03.05.2022г., постановено по гр. д. № 5292/2022г. по
описа на РС - Варна, с което производството по цитираното гражданско дело
е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Видин.
Частният жалбоподател застъпва тезата за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт с аргумента, че същият е постановен в
противоречие на правилата на процесуалния закон, регламентиращи местната
подсъдност при т. нар. множество подсъдности. Оспорва се изводът на ВРС,
че образуваното пред него дело е с предмет делба на наследство, т.к. като
възникналата собственост между вещите, чиято делба се иска, включва във
фактическия състав смъртта на наследодателя. В тази връзка се сочи, че
доколкото Т. Б. М. е придобила идеална част от имотите, чиято делба се иска
и на друго основание – прекратяване на съпружеска имуществена общност
/поради прекратения със смъртта на единия от съпрузите брак/, то гр. д. №
5292/2022г. по описа на РС - Варна е образувано по иск за делба на имоти,
съсобствеността върху които е възникнала в резултат на прекратен брак и
наследяване, с оглед на което подсъдността следва да се определи по реда на
чл. 109 ГПК, а не по чл. 110, ал. 1 от ГПК. На следващо място се излага, че
1
доколкото имотите, чиято делба се иска, се намират в различни съдебни
райони, то с предявяването на иска пред Районен съд – Варна ищцата е
упражнила правото си на избор на местна подсъдност по чл. 116 ГПК /която
норма има се застъпва от жалбоподателя да има примат спрямо тази на чл.110
ал.1 от ГПК/ и този избор обвързва съда.
По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото на избрания от ищцата първоинстанционен съд –
Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните
по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС - Варна е
образувано по искова молба от Т. Б. М., с която е предявен иск за делба на
общо 26 недвижими имота /намиращи се в съдебните райони на Районен съд
– Видин, Районен съд – Варна и Районен съд – Кула/ и един лек автомобил,
съсобствени между ищцата – преживяла съпруга на общия наследодател
М.П.М. по силата на граждански брак, сключен на 12.02.2013г. и ответниците
П. М. П. и Н. М. П. – негови деца от предходен брак.
Видно от материалите по делото, част от имотите – тези по т. 3, разд. I
от исковата молба и процесният лек автомобил са придобити в режим на СИО
по време на брака на ищцата Т. Б. М. и М.П.М., с оглед на което при
прекратяване на брака със смъртта на съпруга, съотв. и прекратяване на
съществуващата СИО (чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 44, т. 1 СК) при равни дялове, то
ищцата е придобила собствеността върху ½ ид. част от имотите – бивша
СИО. Обстоятелството, че придобивното основание за посочената ид. част от
имотите за ищцата е прекратена СИО обаче не променя наследствения
характер на същите, тъй като останалата ½ ид. част от тях се наследява на
общо основание от наследниците по закон на М.П.М., сред които и ищцата –
негова преживяла съпруга. Състоянието на съсобственост върху имотите,
чиято делба се иска, в т.ч. и тези бивша СИО, е възникнало от един единствен
юридически факт – смъртта на наследодателя, която е довела както до
прекратяване на съпружеската имуществена общност и придобиването от
преживялата съпруга в това качество на ½ ид.ч. от имотите – част от
прекратената СИО, така и до съсобственост с останалите наследници относно
другата ½ ид.ч. от последните и имотите – лична собственост на починалия
2
наследодател, с оглед на което не е налице хипотезата на т. нар. „смесена
(комбинирана)“ съсобственост, при която някои от съсобствениците са
придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите -
на друго основание. В този см. Решение № 242 от 4.11.2014г. на ВКС по гр. д.
№ 3345/2014г., I г.о., ГК, Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. №
81/2011г., I г.о., ГК и др., съгласно които когато вещта е била в режим на
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг,
не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК
от 1968г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на
починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество, какъвто
не е настоящият случай.
По горните съображения, правилен се явява изводът на районния съд,
че е сезиран с иск за делба на наследството на починалия наследодател
М.П.М., с оглед на което местната подсъдност следва да се определи по
правилото на чл. 110, ал. 1 ГПК, съгласно което исковете за делба на
наследство се предявяват по мястото, където е открито наследството –
последното местожителство (последният постоянен адрес) на наследодателя
(чл. 1 ЗН).
В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 110, ал. 1
ГПК, освен че е специална по отношение на тази по чл. 109 ГПК, изключва и
приложението на чл. 116 ГПК, доколкото мястото, където е открито
наследството, винаги само едно и поради това – в един съдебен район. В този
см. е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 19 от 14.01.2016г.
на ВКС, IV-то г. о., по ч. гр. д. № 6198/2015г. и Определение № 94 от
10.06.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 1864/2019г., I г.о., ГК.
В настоящия случай, видно от извършената от ВРС служебна справка в
НБД „Население“, последният регистриран постоянен адрес на общия
наследодател М.П.М., починал на 28.03.2022г., е в гр. Видин, **********
което населено място попада в съдебния район на Районен съд – Видин.
Предвид последното и с оглед неприложимостта на чл. 116 ГПК, местно
компетентен да разгледа предявения иск за делба на наследство е Районен съд
– Видин.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4744/03.05.2022г., постановено по
гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС – Варна, с което е прекратено
производството по гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС – Варна и същото е
3
изпратено по подсъдност на Районен съд – Видин.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от
ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4