Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 17.10.2022 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело № 424/2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27а от Закона
за закрила на детето, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Р.И.М. от ***, подадена
чрез пълномощник, срещу Заповед № ЗД/Д-К-072/ 07.09.2022 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. Посочва се, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, като издаден: в противоречие със
закона – чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не съдържа фактически основания
(мотиви); при неспазване на чл. 35 от АПК, защото не е постановен след събиране на всички относими доказателства, които да обосноват, че мярката за
закрила е в най-добър интерес на детето с оглед неговото правилно физическо и
психическо отглеждане и развитие; при неспазване целта на закона, а именно
чл.3, т.3 от ЗЗДет., във вр.
с §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. този най-добър интерес не е
защитен. Изразява се становище, че заповедта е немотивирана, не са събрани
достатъчно доказателства, които да обосноват аконосъобразността
и правилността на извода на административния орган, че настаняването на детето
в семейството на бабата и дядото по майчина линия е съобразено с целта на закона
и в интерес на детето.
Твърди се, че обжалваната заповед е издадена
при неправилна преценка на събраните доказателства, които са обосновали
погрешен извод на административния орган, че предприетата мярка за закрила –
настаняване в семейството на бабата и дядото по майчина линия на детето е в
негов най-добър интерес. Единственото събрано по преписката доказателство, въз
основа на което административният орган е базирал неправилните си изводи е
социален доклад от 07.09.2022 г. Противно на задължението си по чл. 35 от АПК административният
орган не е събрал достатъчно информация относно битовите и хигиенните условия,
здравословното състояние на бабата.
Искането е да се отмени оспорената заповед, В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендира
се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“, град Кърджали, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна – Х.А.А. – *** на детето, не се
явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Р.М.Е. – ***
на детето по майчина линия, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна А.А.Е.
– *** на детето по майчина линия, не се явява и не се
представлява.
АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима.
Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл.27а, ал.1, предл.последно
от ЗЗДет. – родител на детето, адресат на оспорения
административен акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
За да се произнесе по същество на жалбата АС
– Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:
С обжалваната Заповед № ЗД/Д-К-072/
07.09.2022 г. на директора на ДСП – Кърджали временно е настанено детето М. Р.И.
с ЕГН **********, в семейството на Р.М.Е. С ЕГН ********** и А.А.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***, до произнасяне на съда
с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Административното производство по издаване на
заповедта е започнало след подаден устен сигнал от Р.М.Е. – ***
на детето, отразен във Формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-К/ 137/
15.08.2022 г. Повод за сигнала е, че децата са останали без родителска грижа, с
оглед обстоятелството, че майката е заминала за чужбина, а бащата живее в ***,
при което децата се отглеждат от баба им и дядо им по майчина линия в ***. От
социален работник в ДСП – Кърджали, изнесено работно място *** е изготвен
Доклад за оценка на постъпил сигнал, вх. № СИГ/Д-К/ 137/ 15.08.2022 г.
В доклада е отразено, че детето М., както и сестрите й – С. и С., са останали без
пряка родителска грижа, след като майката Х.А.А., на
която са предоставени родителските права, е заминала да работи в *** в средата
на месец май 2022 г., като е оставила децата на грижите на баба им и дядо им по
майчина линия. При проведените срещи с Р.Е. и с децата С., С.
и М. на 15.08.2022 г., се констатирало, че от месец май 2022 г. Р. и съпругът й
А. са поели грижата за децата. В началото, след заминаването си, Х. се е
обаждала по телефона и разговаряла с децата и своите родители, и заявявала, че
ще им изпрати пари. Това е продължило близо 2 месеца. Х. се обаждала по
телефона и разговаряла с децата и родителите си, но не е изпращала пари. Преди
около 3 седмици Х. е спряла да се обажда и спряла да отговаря на телефонните им
обаждания. Според Р.Е. бащата на децата не е изплащал присъдената издръжка за
тях. Бащата на децата не е идвал да ги вижда и не се е интересувал от тях. Това
са причините да посети Отдел „Закрила на детето“ и да подаде сигнал, че
внучките й С., С. и М. са останали без родителска
грижа. Децата С., С. и М. са заявили, че в момента за
тях се грижат баба им и дядо им по майчина линия.
Разказали са, че майка им е заминала да
работи в *** през месец май, но преди около 3 седмици е спряла да им се обажда
и да им отговаря на телефоните обаждания. На въпрос дали се срещат с бащата си,
децата са отговорили, че последно преди 4 месеца са му гостували в ***. От
тогава само веднъж баща им е идвал да ги види в ***. С. и С. заявили, че баща
им не се интересувал от техните ежедневни нужди. ***.
Социалният работник е посетил адреса на местоживеене ***, провел е разговори с директора
на ОУ „***“, ***, където учи М., с Г. Х., кметски наместник ***, с полицейски
инспектор Б. Б., както и е изискал Д„СП“ – ***
информация за бащата на децата.
След анализиране на потребностите на детето и
получената информация, социалният работник е изразил становище, че с оглед опазване
на живота на детето М., неговото израстване и развитие, е необходимо да се
предприемат мерки за закрила по реда на чл. 26 от ЗЗДет.,
а именно да бъде настанено в семейството на Р.М.Е. и А.А.Е.
На 31.08.2022 г. Р.М.Е. и А.А.Е. са подали декларации за даване съгласие по чл. 24, ал.
3 от ППЗЗДет., в които са изразили съгласието детето М.
Р.И. да бъде настанено за отглеждане в семейството им.
С Доклад за оценка на случай и предприемане
на мярка за закрила спрямо дете с изх. № СЛ/Д-К/946-004 от 07.09.2022 г./,
социалният работник А. И. е анализирал събраната информация относно детето М. и
нейните сестри, при което е направил извод, че М. е дете в риск по смисъла на ЗЗДет. и настаняването й в семейството на Р.Е. и А.Е.,
където понастоящем живее със сестрите си е в техен интерес, съответно – в
интерес на детето М.
По делото е разпитан в качеството му на
свидетел А. И., който сочи, че след като получил сигнал, посетил адреса в ***,
изпратил и писмо в дирекция „СП“ – ***, за направено
проучване и проведен разговор с бащата, относно нагласите за поемане грижите за
децата и възможностите. В разговор с децата, същите заявили, че се чувстват
добре при баба си и дядо си по майчина линия и не били контактували от дълго време с баща си – от
около месец или месец и половина. Майка им била в ***. Жилището в *** било с нормални
социално-битови условия, като за селска къща, които описал и в социалния
доклад. Твърди, че според него е налице силна емоционална връзка между М.,
бабата и дядото, и сестрите й. Разбрал, че бащата на децата ги посетил на
17.08. по повод на селски празник в ***, но децата отказали да отидат с него,
за да не се срещнат с други лица от този район, ****.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган съгласно, чл. 27, ал.1 от ЗЗДет. – директор на
Дирекция "Социално подпомагане" – Кърджали по настоящия адрес на
детето, в предвидената от закона писмена форма. Същата е мотивирана, като в нея
изрично са посочени, както фактическите основания, така и правното основание за
издаването й. В мотивната част на оспорената заповед,
административният орган изрично се е позовал на констатациите, посочени в
изготвен, от социален работник, доклад.
Не се установяват и нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това
основание.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта му.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.,
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“
по настоящия адрес на детето.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., посочена като основание за издаване на заповедта предвижда,
че може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за него. В конкретния случай е безспорно, че бракът между
родителите на детето е прекратен, при което родителските права са били
предоставени за упражняване на майката, която към момента на подаване на
сигнала се намира в чужбина. Същевременно бащата на детето е упражнявал в
известна степен постановения режим на лични отношения, но срещите му със М.,
както и нейните сестри, са епизодични и е очевидно, че детето не проявява
близост към баща си.
Законосъобразността на оспорената Заповед №
ЗД/Д-К-072/07.09.2022 г., с която е постановено временното настаняване на
детето при неговите баба и дядо, пряко е обусловена от това дали в случая това
е свързано с осигуряване на неговия „най-добър интерес“ по смисъла на чл. 3, т.
3 от ЗЗДет.
Критериите за това се съдържат в § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет., а именно, за да се определи кое решение
ще е от „най-добър интерес на детето“, трябва да се съобразят неговите желания,
и чувства; физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
От събраните доказателства се установява, че
потребностите на детето от храна, облекло, здравеопазване и образование се
задоволяват в пълна степен в дома на баба му и дядо му. По делото не са
представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за
обратното, поради което не може да се изведе изводът, че отглеждането на детето
в семейството на баба му и дядо му носи риск за нормалното физическо, интелектуално
и емоционално развитие на детето.
В тази връзка следва да се отбележи, че преди
издаването на оспорената заповед, М. и сестрите й са били отглеждани от бабата
и дядото по майчина линия в ***. Липсват доказателства за наличието на емоционална
връзка между бащата и децата, като е налице единствено формално заявено желание
от бащата да се грижи за децата, заявено
пред служители на дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, без той да е
предприел по-близки контакти с децата, техните учители, лични лекари и др.
Обратното, от всички доказателства се установява наличието на силна емоционална
връзка между М., сестрите й и техните баба и дядо - Р.М.Е. и А.А.Е.
В хода на съдебното производство бащата не
взима лично участие, като пълномощникът му обосновава твърденията си
незаконосъобразност на заповедта с наличието на по-добри социално-битови
условия в жилището на бащата. Безспорно е, че данните по делото сочат, че
жилището в *** не отговаря в пълна степен на съвременните изисквания, най-вече
поради факта, че в самото жилище липсва тоалетна и баня. Това, обаче, не е
попречило да се поддържа лична хигиена, установено от разговорите на социалния
работник и отразено в изготвените от него два социални доклада.
В конкретния случай, приоритетно значение има
правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален
начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло
спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто
осигуряване на посочените права на детето. Защитата на най-добрия интерес на
детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези,
съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския
съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които
се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на
децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Резолюция на Европейския парламент от 26
ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от
Конвенцията на ООН за правата на детето (2019/2876(RSP)) (2021/C 232/01)
подчертава, че утвърждаването на правата на децата е изрична цел на политиките
на ЕС, установена и в Хартата на основните права на ЕС, която изисква висшият
интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при
всички действия на ЕС. Съгласно Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни
2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата, с която се допълва
Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията, представляваща резултат от Плана за
действие на Европейския стълб на социалните права и всеобхватната стратегия на
Съюза за правата на детето, целта е да се предотврати и противодейства на
социалното изключване, като се гарантира достъпът на децата в нужда до набор от
ключови услуги, като по този начин се допринася и за отстояването на правата на
децата чрез борба с детската бедност и насърчаване на равните възможности.
Както се посочи и по-горе, в настоящото
производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на
мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за
закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее
детето за в бъдеще, е предмет на производство по чл. 28 ЗЗДет.,
като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този
въпрос.
Съдът приема, че в случая е налице хипотезата
на по § 1, т. 11, б.„а“ от ДР на ЗЗДет., а именно М.
се явява „дете в риск“, т.е. дете, което е останало без родителска грижа,
поради което законосъобразно и в съответствие с целите на закона, спрямо него,
с процесната заповед е приложена мярка на основание чл.
27, ал. 1 от ЗЗДет, във вр.
с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет, съобразена с възрастта на детето, неговите
потребности и последиците, които ще настъпят за него.
От изложеното следва, че обжалвана заповед е
законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,
ал.2, предл.5-то от АПК,
Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Р.И.М.
срещу Заповед № ЗД/Д-К-072/ 07.09.2022 г. на директора на ДСП – Кърджали, с
която временно е настанено детето М. Р.И. с ЕГН **********, в семейството на Р.М.Е.
С ЕГН ********** и А.А.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***,
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Решението може да се обжалва, с
касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
Съдия: