№ 260284 / 1.7.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа
докладваното от съдия Иванов гр.д. №
2948 по описа на РС-Монтана за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат
се обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Панайот Волов‘‘ № 29, ет.3, представлявано от законните представител-
Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството им на
управители е предявил срещу ответника В.Н.В., ЕГН ********** *** обективно
съединени установителни искове, със следния петитум: да бъде признато за
установено, че съществуват следните вземания на ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, ЕИК: ********* към ответника, произтичащи от
Договор за кредит ,,Бяла карта‘‘ с № 523717 от 06.12.2017 г., сключен между В.Н.В.,
ЕГН ********** и ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД, прехвърлен от ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД в
полза на ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД с Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016 г., Приложение № 1
към него от 31.03.2020 г.:425, 48 лв. главница; 34,17 лв. договорна лихва,
дължима за периода от 01.02.2018 г./датата на първата транзакция по картата/ до
06.09.2019 г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост/;127,65
лв.неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200,00 лв.разходи и такса
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 28,72 лв. мораторна лихва
върху непогасената главница, за периода от 07.09.2019 г./денят, следващ датата
на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 28.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата.Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД,
ЕИК: ********* е подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок
отв. В. е възразил срещу Заповедта, което е породило за ищеца правният му
интерес от предявяването на настоящия иск.
Обстоятелството, въз основа на което и издадена
Заповедта за изпълнение в подписан Договор за кредит,, Бяла карта‘‘ с №
523717/06.12.2017 г. между ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД като кредитор и В.Н.В. като
кредитополучател. Вземането е цедирано от кредитора в полза на ,,АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, ЕИК: *********.
С подписването на процесния договор, ,,АКСЕС
ФАЙНАНС‘‘ООД се задължава да предостави на ответника револвиращ кредит в
максимален размер от 500,00 лв.-главница, под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ,,Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор.
Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна
карта, издадена от ,,ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС‘‘ АД/Картоиздател/, ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита ведната след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя на предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 1 към договора за кредит-Условия за ползване на
международна платежна карта ,,Access Finance/iCard/Visa‘‘, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитната карта.
В.Н.В. е усвоил сума в общ размер от 500,00 лв. от
предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените
операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в
размер на 425,48 лв.
Съгласно чл.4, ал.1, т.2, чл.8 и чл.22 от Договора,
върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12 %, представляващ договорна/възнаградителна/ лихва за
период от 01.02.2018 г.-датата на първата транзакция по картата до 06.09.2019
г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост, като предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост са визирани в чл. 22, ал.1 от Договора.
В настоящият случай дължимата договорна лихва била 34,17 лв.
В чл. 16
от Договора страните са се съгласили, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал.3, т.1-4 , на падежа-2-ро число на
месеца/чл.3, ал.2/, съгласно условията на сключения договор, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до
5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.16,
ал.1, т.1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва
договор за поръчителство за срок от 30 дни.Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в
чл.16 срок/до 5-то число/, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал.3, т.1 и
т.2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число
на месеца, в случай, че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото
си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към момента е 127,65 лв.
Съгласно чл. 22, ал.4 и ал.5 от Договора, са начислени
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите към настоящия момент отв. В. дължи сума в общ размер от 200,00 лв.
Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение от
страна на ответника на договорните му задължения, цялото му задължение е
станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на
06.09.2019 г., Считано от тази дата, съгласно Договора/чл.22, ал.3/ В.Н.В. дължи заплащане на мораторна лихва
върху главницата в размер на 28,72 лв. за периода от 07.09.2019 г./денят,
следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост/ до 28.09.2020 г.-датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК дружеството-ищеца посочва
следната банкова сметка ***я: IBAN: ***, BIC:***, открита при ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘.
Към исковата молба са приложени относими към делото
писмени доказателства с молба до съда да бъдат приобщени като доказателства по
делото.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като
в законния едномесечен срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете.
На първо място прави възражение за погасителна
давност.
На следващо място твърди, че не е уведомяван за
настъпилата цесия по кредита, поради което тя няма действие спрямо него. Освен
това сумите по картите са теглени на много по-късен етап от кредита, неговият кредит е сключен след
тази цесия.
Внесъл е 17 вноски на ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД-общо
1 292,50 лв. към 05.07.2019 г. и през това време за периода от 2019 г. до
05.07.2019 г. и впоследствие постоянно получавал есемеси, че дължи 480,00 лв.,
следващия месец примерно 470,00 лв. или 460,00 лв., но никога по-малко.Обаждал
се да пита защо след като внася суми винаги остава за внасяне една и съща сума,
но задоволителен отговор така и не получил.
Счита, че не е нормално и е несправедливо да се
изтеглят 500,00 лв. а да се върнат пет
пъти повече.
Като доказателства към отговора прилага 17 бр. вносни
бележки от ,,Пощенска банка‘‘ и 1бр. извлечение от сметката.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с
чл.12 от ГПК, въз основа на закона
и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими
за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в
производсвото, в установения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Доказателствата по делото са писмени, прието
е и заключение на вещото лице Т. по назначената от съда съдебно-икономическа
експертиза.
По подадено на 12.10.2020 г. от ,,АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, ЕИК:********* заявление по чл. 410 от ГПК,
МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 260110/13.10.2020 г. в полза на
дружеството-ищец за сумите, както следва: 425,48 лв. главница до погасяване на
кредита, 34,17 лв. договорна лихва,
дължима за периода от 01.02.2018 г. до 06.09.2019 г., 127,65 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение, дължима за периода от 06.03.2018 г. до 06.09.2019
г., 200,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 28,72 лв. законна
лихва, начислена за периода от 07.09.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и 25,00 лв. ранзоски за заплатена от заявителя държавна такса
и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Изпълнена е процедурата по чл. 414
от ГПК, като в законния срок отв. В. е подал писмено възражение срещу Заповедта
за изпълнение, в което заявява, че не дължи вземанията срещу него в цялост.
Поради подаденото в срок възражение, съдът, съгласно чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК
е указал на ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, че може да
предяви в едномесечен срок от съобщението установителен иск пред районния съд
за вземанията си срещу В.Н.В., какъвто иск е и подаден.
Безспорно
е по делото възникналото между страните облигационно правоотношение по Договор за кредит,, Бяла карта‘‘ с № 523717/06.12.2017 г., сключен между
,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД като кредитор и В.Н.В. като кредитополучател. Вземането е
цедирано от кредитора в полза на ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, ЕИК: *********.
С подписването на процесния договор, ,,АКСЕС
ФАЙНАНС‘‘ООД се задължава да предостави на ответника револвиращ кредит в
максимален размер от 500,00 лв.-главница, под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ,,Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор.
Съгласно чл.4, ал.1, т.2, чл.8 и чл.22 от Договора,
върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12 %, представляващ договорна/възнаградителна/ лихва за
период от 01.02.2018 г.-датата на първата транзакция по картата до 06.09.2019
г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост, като предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост са визирани в чл. 22, ал.1 от Договора.
В настоящият случай дължимата договорна лихва била 34,17 лв.
В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, че в
случай, че кредитополучателят не заплати
текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал.3, т.1-4 ,
на падежа-2-ро число на месеца/чл.3, ал.2/, съгласно условията на сключения
договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от
падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно
посочените в чл.16, ал.1, т.1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21
от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл.16 срок/до 5-то число/, кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница
съгласно чл. 3, ал.3, т.1 и т.2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се
начислява на 6-то число на месеца, в случай, че до 5-то число
кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на
кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, чийто размер към момента е 127,65 лв.
Съгласно чл. 22, ал.4 и ал.5 от Договора, са начислени
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, в общ
размер от 200,00 лв.
Не е спорно, че заедно с подписване на договора за
кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна
карта, издадена от ,,ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС‘‘ АД/Картоиздател/, ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя на предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 1 към договора за кредит-Условия за ползване на
международна платежна карта ,,Access Finance/iCard/Visa‘‘, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитната карта.
В.Н.В. е усвоил сума в общ размер от 500,00 лв. от предоставения
максимален кредитен лимит, което не е спорно и се твърди и от двете страни.
Видно от приложени към отговора на исковата молба 17
бр. вносни бележки, които не бяха оспорени от ищеца, за периода от 06.03.2018
г. до 05.07.2019 г. отв. В.В. ежемесечно е внасял суми в по сметката на
кредитодателя ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД, ЕИК: *********. Сумите са внасяни по
следната банкова сметка, ***а, по която кредитополучателят следва да погасява
сумите: BG78 BPBI 7940 12AF 1080 40, BIC: *** ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘АД. Общият размер
на внесените суми е 1 297,50 лв.
Като взе предвид погасените суми, съдът намира
следното: исковите вземания са изцяло погасени към настоящия момент от
ответника. Общият размер на първоначално дължимата главница е 500,00 лв.-до
размера на усвоената сума по кредита.
Останалите суми-34,17 лв. договорна лихва, дължима за периода от 01.02.2018
г./датата на първата транзакция по картата/ до 06.09.2019 г./датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/;127,65 лв.неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 200,00 лв.разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; 28,72 лв. мораторна лихва върху непогасената главница-
се претендират в цялост. За посочените суми ищецът не е посочил в исковата
молба, че ответникът ги е погасявал частично, а ги претендира в цялост. Ищецът
единствено признава, че е заплатена частично главницата, като остатъчният й
размер е 425,48 лв. При посочените условия- размерът на първоначално дължимата
главница от 500,00 лв. ведно с посочените по-горе суми за неустойки, лихви и
такси е общо 890,54 лв. Както вече съдът посочи по-горе, отв. В. е внесъл суми
в общ размер на 1 297,50 лв., което дори превишава този размер.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че
ответникът е внесъл сумите по договора за кредит по сметката на първоначалния
кредитор-,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД. Погашенията са валидно направени от ищеца, тъй
като цесията му е съобщена едва при изпълнение на процедурата по чл. 131, ал. 1
от ГПК, респективно от тогава има действие спрямо него. Погасяването на
вземанията към стария кредитор, станали преди цесията, освобождават длъжника и
следва да се зачитат по отношение на новия кредитор.
Съдът, поради допуснати от вещото лице технически
грешки в заключението по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза,
не го кредитира в цялост и го цени съобразно чл. 202 от ГПК. На първо място,
вещото лице е посочило, че усвоеният кредит е в размер на 1 014, 59 лв,
при положение, че няма спор по делото, че усвоената от кредитополучателя В.
сума е в размер на максималния кредитен лимит- 500,00 лв. На следващо място,
погрешно изчислявайки размерът на усвоената сума/ главница/, вещото лице
невярно е изчислило и начислените суми за неустойки, договорни лихви/237,54 лв.
лихва и 592,67 лв. неустойка по чл. 21 от договора за кредит/. Да се приеме от
съда, че съгласно заключението, както размерът на главницата, така и размерът
на вземанията за неустойки и договорна лихва са в посочените в експертизата
размери, би било произнасяне от съда свръхпетитум.
Поради безспорно установеното по делото пълно
погасяване на исковите вземания, съдът намира за безпредметно:да обсъжда направеното
от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, дали
предсрочната изискуемост на кредита е обявена надлежно, както и да се произнася
по реда на чл. 7, ал. 3 от ГПК относно наличието или липсата на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит,,Бяла карта‘‘.
Така мотивиран, настоящият съд намира, че обективно
кумулативно съединените положителни установителни искове следва да бъдат
отхвърлени в цялост, поради погасяването им от ответника В..
Водим от
горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.,,Панайот Волов‘‘ № 29, ет.3, представлявано от законните
представител- Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в
качеството им на управители срещу В.Н.В.,
ЕГН ********** *** обективно съединени установителни искове, със следния
петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД, ЕИК: ********* към В.Н.В.,
ЕГН **********, произтичащи от Договор за кредит ,,Бяла карта‘‘ с № 523717 от
06.12.2017 г., сключен между В.Н.В., ЕГН ********** и ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД ЕИК:
*********, прехвърлен от ,,АКСЕС ФАЙНАНС‘‘ ООД в полза на ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ‘‘ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 11.11.2016 г., Приложение № 1 към него от 31.03.2020 г.,
както следва: 425, 48 лв. главница; 34,17 лв. договорна лихва, дължима за
периода от 01.02.2018 г./датата на първата транзакция по картата/ до 06.09.2019
г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост/;127,65 лв.неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 200,00 лв.разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; 28,72 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница, за периода от 07.09.2019 г./денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 28.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/12.10.2020 г./ до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни
поради погасяването на исковите суми.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: