№ 4173
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110144812 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Дженерали застраховане“ АД е предявило срещу Столична община осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 2686,98
лева, регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
ликвидационни разноски за вреди на МПС „Волво В 40 Крос Кънтри“ с рег. № СВ9453КР,
причинени при ПТП, настъпило на 05.04.2021 г. в гр. София, поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което били
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП и
въз основа на уведомление за щета от водача на увреденото МПС била образувана
ликвидационна преписка № *********, по която за причинените вреди изплатил
обезщетение в размер на 2671,98 лева, след което в негова полза възникнало регресно
вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което виновен за
настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било управлява общинските
пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП. Поддържа, че и след покана ответникът не
заплатил дължимата сума, поради което претендира изплащането в пълен размер заедно с
ликвидационните разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание
и размер. Твърди липса на покрит застрахователен риск. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, на което се позовава ищецът.
Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
настъпилото ПТП, както и размера на претенцията. Оспорва наличието на дупка на
платното за движение. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване.
По така изложените доводи моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
0312209907016170 от 22.07.2020 г., преводни нареждания за платени премии и описи към
тях, се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 05.04.2021 г. между ищеца и
собственика на МПС „Волво В 40 Крос Кънтри“ с рег. № СВ9453КР е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. Не се спори
между страните, а и от неоспореното и прието по делото преводно нареждане се установява,
че ищецът е заплатил на 01.06.2021 г. застрахователно обезщетение по процесната щета №
********* в размер на 2671,98 лева. Освен това по делото са представени общи условия на
„Дженерали застраховане“ АД за застраховка на моторни превозни средства „Каско на
МПС“, от които е видно, че покритието обхваща щети, причинени при пътно-транспортно
произшествие – възникнало в процеса на движение на МПС и изразяващо се в удар на
същото в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да били друг предмет, човек или
животно или попадане в дупка или неравност на пътното платно, което събитие е
предизвикало повреда на пътнотранспортното средство.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – искане за оценка на
вреди по застраховка „Каско на МПС“, опис-заключение за вреди на МПС, опис
предложение за допълнителен оглед, фактура и ликвидационен акт, както и показанията
на свидетеля М. КР. ЯН., се установява, че на 05.04.2021 г. в гр. София, процесният лек
автомобил „Волво В 40 Крос Кънтри“ с рег. № СВ9453КР попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Така свидетелката Я. подробно описва начина на
настъпване на ПТП, като сочи, че при управление на процесното МПС е попаднала в дупка
на пътното платно, при което са се спукали две от гумите на управлявания от нея автомобил.
Не е налице основание показанията на свидетелката да не бъдат взети предвид, доколкото
същите са последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени. В същия смисъл
относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на ремонта
на процесните щети на лек автомобил „Волво В 40 Крос Кънтри“ с рег. № СВ9453КР по
средни пазарни цени възлиза на 2368,19 лева, като всички описани и фактурирани операции
в представената от ищеца фактура е било необходимо да бъдат извършени с оглед
отстраняването на уврежданията по процесното МПС. Не налага извод в обратен смисъл
твърдението на ответника за извършени ремонтни дейности на пътя преди настъпване на
ПТП, като следва да бъде отбелязано от една страна, че възлагането на такива не води до
извод, че е бил извършен ремонт именно на процесната дупка, а от друга страна това не
означава, че такава не е съществувала към момента на настъпване на ПТП (с оглед
събраните по делото доказателства).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по
управлението му е именно Столична община. Същата е била задължена съобразно чл. 13
ЗДвП да означи необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и
2
застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а застрахователят не е
предоставил доказателства за плащане на всички вноски на застрахователната премия, съдът
приема за неоснователно, тъй като от една страна такива са представени от ищеца в първото
проведено по делото заседание, а от друга страна следва да се посочи, че отношенията
между застрахователя и застрахования са договорни такива, по които ответникът не е
страна, а регресното право на застрахователя възниква по силата на закона.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 2368,19 лева. Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане /2671,98 лева/ - в случая - на действителните вреди. На основание чл.
410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение
за процесното събитие ответникът дължи сумата в общ размер на 2383,19 лева,
представляваща сбор от действителната пазарна стойност на вредата – 2368,19 лева и 15
лева ликвидационни разноски. Следователно предявеният иск се явява основателен до
сумата от 2383,19 лева, до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 2686,98 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски (107,48 лева – държавна
такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение), които
съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 450,10 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължи претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съразмерно на отхвърлената част от иска възлиза на
сумата в размер на 11,30 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2383,19 лева - регресно
вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни
разноски за вреди на МПС „Волво В 40 Крос Кънтри“ с рег. № СВ9453КР, причинени при
ПТП, настъпило на 05.04.2021 г. в гр. София, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от 29.07.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 2383,19 лева до пълния предявен размер от 2686,98 лева.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр. София, улица
„Московска“ № 33, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450,10 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на Столична община, с
БУЛСТАТ ********* и с адрес в гр. София, улица „Московска“ № 33, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 11,30 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4