№ 595
гр. Монтана, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630101088 по описа за 2025 година
Предявените искови претенции са с правно основание чл.422 ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, представлявано от
Петър Петров и М. Ценова твърди в исковата молба, че на 31.10.2024г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу Н. А. И. за сумите в размер на 1762.61 лева - главница за
ТЕ за периода от 05.2021г. до 04.2023г. и мораторна лихва в размер на 193.91
лева за периода от 15.11.2022г. до 24.10.2024г., като претендират и
направените по делото съдебни разноски. Твърди, че ответникът Н. А. И.
в качеството на собственик на топлоснабден имот с адрес: гр.София,
п.к.1700, обл. София, общ.Студентски, ул.Проф.Атанас Иширков 11, вх.Б,
ет.8, ап.Б28, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
1
ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “ топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния
период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел ХІ
от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл.33, съответно чл.33, Раздел VІІІ от
ОУ от 2008г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.ч.
и ответникът/, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно
чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът
е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към
настоящия момент не е погасил задължението си. На основание чл.139 от ЗЕ
2
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл.1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с “ТОПЛОКОНТРОЛ” ООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2
от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация
София ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “ТОПЛОКОНТРОЛ” ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ищецът твърди, че
след завеждане на делото ответникът е заплатил дължимите суми, поради
което моли съда да постанови решение, съобразно извършеното от ответната
страна плащане, като присъди и юрисконсултско възнаграждение, както в
настоящото, така и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. А. И. от град Монтана чрез
назначения особен представител – адв.М. Миленова е представил писмен
отговор на исковата молба. Счита исковете за изцяло неоснователни като
погасени по давност. Твърди, че ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 2669,68 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.
Третото лице „ДАЛСИЯ” ООД – град София, не изразява становище по
исковете.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства,
че е образувано ч.гр.д.№ 3096/24 г. по описа на Районен съд - гр.Монтана, по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответника по делото. Безспорно е също, че
ответникът Н. А. И. в качеството на собственик на топлоснабден имот с
адрес: гр.София, п.к.1700, обл. София, общ.Студентски, ул.Проф.Атанас
Иширков 11, вх.Б, ет.8, ап.Б28, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал. 1 от
3
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Към момента на завеждане на настоящото делото
ответникът е имал задължение към ищеца в размер на 1 956,52 лева. От
събраните по делото писмени доказателства, а и от изявленията на страните,
че установява, че след завеждане на делото ответникът е заплатил на ищеца
дължимите към него суми.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ответникът Н. А. И. от град
Монтана е изпълнил договорните си задължения към ищеца. От приложеното
на лист 63 от делото извлечение от картова транзакция е видно, че ответникът
е превел по сметка на ищеца по-висока сума от претендирана, а именно
2 669,68 лева. С оглед на така събраните доказателства може да се обоснове
извод, че ответникът е изпълнил задълженията си към ищеца. С оглед на това,
съдът приема, че посочените суми са погасени чрез плащане и не се дължат.
Ето защо предявените искови претенции с оглед заплащане на
дължимите суми от ответника, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец” 23Б, представлявано от Петър Петров – Изпълнителен директор
и инж.М. Ценова – Председателна УС против Н. А. И. от град Монтана,
ул.”Христо Смирненски” № 2, вход Б, ет.1, ап.18, ЕГН **********
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79
ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД – да бъде признато за установено по отношение на Н. А.
И. от град Монтана, ул.”Христо Смирненски” № 2, вход Б, ет.1, ап.18, ЕГН
**********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД сумите в
размер на 1762,61 лева – главница за периода от 05.2021 година до 04.2023
година и 193,91 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2022 година до
4
24.10.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3096/2024 година по описа на Районен съд –
Монтана.
Решенетието е постановено с участие на третото лице „ДАЛСИЯ” ООД
– град София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5