Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
22.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на двадесет
и пети ноември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря МАРИАНА РУЖИНА
и прокурора сложи
за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 3219 по описа за 2019 г. , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от З. „Б.И.“ АД, ищец пред СРС, срещу решение № 501837 от 05.10.2018 г., постановено
от СРС, Трето ГО, 151 състав по гр.д.№
86981 по описа за 2017 г., с което претенцията му по чл.213,ал.1 КЗ, отм., съединена с такава по чл.86, ал.1 ЗЗД, е отхвърлена като недоказана и от
тук като неоснователна.
Излагат се доводи за допуснати
процесуални нарушения при допускането, събирането и обсъждането на
доказателствата. Твърди се и неправилно разпределяне на доказателствената
тежест между страните; счита, че доказването на вина било в тежест на
ответника. Освен това били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Иска се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите му да бъдат
уважени. Претендира разноски.
Не е постъпил отговор от С.С.А., ответник пред
СРС.
Въззивната жалба е допустима:
Решението
е връчено на въззивника на 19.10.2018
г и е обжалвано в срок на 02.11.2018 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За да отхвърли така
предявения иск, СРС, 151 с-в е приел, че ищецът не е доказал механизма на ПТП,
тъй като данни за същия се съдържали само в протокола за ПТП, който в тази му
част не представлявал официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК. По отношение на свидетелските показания е посочено,че депозит за разпит на
свидетеля не бил внесен, а искането на ищеца за допускане на съдебно-автотехническа
експертиза било отхвърлено като СРС е препратил към мотивите си в определението
от 03.10.2018 г.
По доводите във въззивната жалба:
Въззивната инстанция като взе предвид
доказателствените искания по исковата молба, разпределянето на
доказателствената тежест с доклада по чл.140 ГПК и като съобрази, че с доклада
СРС е заявил, че по искането за допускане на САТЕ ще се произнесе в първото по
делото публично съдебно заседание, а в последното е приел, че механизма на ПТП
е установен и затова не е допуснал поисканите съдебни експертизи, с
определението си по чл.267 ГПК от 18.02.2020 г. е намерил, че са налице
предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. Това е така, защото с обжалваното решение
именно заради неангажиране на доказателства от страна на ищеца, претенцията му
е била приета за недоказана. Затова беше допусната, изслушана и приета по
делото САТЕ със задачи по исковата молба. Тъй като не е оспорено плащането на
застрахователното обезщетение, въззивната инстанция счете, че не се налага
допускане на поисканата с исковата молба СИЕ /а и такова искане пред въззивната
инстанция не беше направено от нито една от страните/.
По съществото на спора:
Относно иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ, отм.:
Съгласно чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ, отм., с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
– до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Видно от
съдържанието на делото по което е постановено обжалваното решение, от
ответникът не е бил подаден отговор по исковата молба в срока по чл.140 ГПК.
Следователно,
нито една от предпоставките на чл.213, ал.1 КЗ, отм. не е била спорно по
делото.
Решението е неправилно:
В настоящия случай посочените в чл.213, ал.1 КЗ, отм. предпоставки са налице: установено е по делото, че на 19. 04.2013 г. по време на действието на сключения между ищеца и застрахования, договор за застраховка “Каско” на МПС „Тойота Ярис“, рег. № ********е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета от въззивната инстанция САТЕ се установява, че на прав
участък от пътя с двупосочно многоредово движение с по две ленти на движение в
едно направление и интензивно движение в колона, водачът на лек автомобил „Алфа
Ромео“, рег. № ********поради неспазване на дистанция с движещия се пред него
лек автомобил марка „Рено Клио“ при намаляване на скоростта на движението пред
светофарна уредба, удря лек автомобил марка „Рено Клио“ в задната част, който
от удара отскача напред и удря с предна част намиращия се пред него лек
автомобил „Тойота Ярис“ в задна част. Видно от отговора на вещото лице, т.2
описаните увредени части са в зоната на удара на автомобила, застрахован при
ищеца, в задна част и нанесените щети по лекия автомобил са в следствие от
реализираното ПТП на 19. 04.2013 г., т.е. налице е причинно-следствена връзка.
Само за пълнота на изложението ще
посочим, че от представената от СДВР, „Пътна полиция“ служебна бележка от
05.12.2013 г./л.28 по делото пред СРС/ се установява, че на водача на лекия
автомобил марка „Алфа Ромео“ – С.С.А. е издадено НП АС 598/14.05.2013 г. на
основание чл.183, ал.1,т.1,предл.1 от ЗДвП, което е връчено на 01.08.2013 г. и
същото е влязло в сила.
Установява се по делото, че ответника
не е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП.
С оглед събраните и пред настоящата
инстанция доказателства, по делото са установени и предпоставките
за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД
- деяние, вреда и причинната връзка между тях.
Противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил се предполага до доказване на
противното, съобразно презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обратно
доказване не е проведено от ответника в процеса.
Правото на
застрахователя да встъпи във всички права, които застрахованият има срещу третото
лице е суброгационно право. Основанието на регресния - суброгационен иск не е в
застрахователното правоотношение, а в юридическия факт на изплащане на
застрахователно обезщетение на правоимащото лице, по силата на застраховката и
установеното в закона законоустановеното право на регрес.
Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования.
С оглед
заключението на САТЕ, размерът на щетите е 2 751,89 лв., определен по
средни пазарни цени. Щетата е ликвидирана от застрахователя съобразно цената на
извършените авто-ремонтни дейности по фактура № …16879 от 26.07.2013 г./л.20 по
делото пред СРС/.
От представения с ИМ платежен документ, л.31 по делото
пред СРС, се установява, че на застрахования е заплатена сумата в размер на 1895,04
лв./виж и описа на л.37 по делото пред СРС/. Плащането е извършено на
03.06.2013 г.
Ищецът претендира сумата в размер на 1910,04 лв.,
която включва и 15 лв. ликвидационни разноски /1 895,04 лв. + 15 лв./.
Въззивната инстанция приема, че се дължи и сумата за
обичайни разноски в размер на 15 лв., поради което искът е основателен до
пълния предявен размер, ведно с претендираната законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение на СРС ще следва да се отмени и вместо това въззивната инстанция ще
постанови друго, с което претенцията по чл.213, ал.1 КЗ ще бъде уважена.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Ищецът претендира сумата в размер на
578,53 лв., представляваща лихва за забава от 04.12.2014 г., която определя като
дата на падежа за плащане до датата на завеждане на иска – 04.12.2017 г.
При забава на
изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите,
когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗ. от момента
на поканата за плащане, съгл асно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По делото е представена регресна
покана, отправена до ответника /л.33 пред СРС/. Същата е с датата на съставяне
22.01.2014 г., но липсват данни да е получена от своя адресат.
В тази си част обжалваното решение се
явява правилно макар и по други причини поради което ще следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора на
ищеца се следват разноски за претенцията по чл.213, ал.1 КЗ, отм., която
беше приета за основателна или такива в размер на 366,46 лв.
Ответникът не е претендирал разноски, а и не е сторил
такива поради което съдът не му присъжда.
Пред въззивната инстанция:
При този
изход на спора на въззивника разноски се следват в размер на 221,69 лв.
Въззиваемият
не претендира разноски; такива не са сторени поради което не му се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
501837 от 05.10.2018 г., постановено от СРС,
Трето ГО, 151 състав по гр.д.№ 86981 по описа за 2017 г., в частта
в която искът по чл.213,ал.1 КЗ, отм.,
предявен от З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, срещу С.С.А., ЕГН **********, е
отхвърлен като неоснователен.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, съдебен адрес: ***, на основание чл.213,ал.1 КЗ, отм., сумата в размер на 1910, 04 лв. , от
които сумата 1 895,04 лв., представляваща заплатено от ищеца на застрахования
при него по застраховка „Автокаско“, лек автомобил марка „Тойота Ярис“, рег.№ **
********по застрахователна полица № А 1213522929010143266, обезщетение
вследствие на ПТП реализирано на 19.04.2013 г. по заведена щета №
13010001012386 и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
501837 от 05.10.2018 г., постановено от СРС,
Трето ГО, 151 състав по гр.д.№ 86981 по описа за 2017 г., в частта
в която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, срещу С.С.А.,
ЕГН **********, е отхвърлен като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на
З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, съдебен адрес: ***, сумата в размер на 366,46 лв.-
разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, съдебен адрес: ***, сумата в размер на 221,69 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: