Решение по дело №226/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260072
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20211450200226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

11.11.2021

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

II–ри наказателен

състав

На

тринадесети юли

 

Година

2021

В открито заседание в следния състав:

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

Секретар:

Надежда Китова

 

като разгледа докладваното от

съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

226

по описа за

2021

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Ц.Р.П. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4632994, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че е нарушена процедурата по издаване на обжалвания електронен фиш и същият не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. Счита се също, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, а събраните доказателства не подкрепят описаната в електронния фиш фактическа обстановка. На тези основания се иска отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила молба от адв. Р.П. от СфАК в качеството й на процесуален представител на Ц.П., с която се поддържа искането за отмяна на електронния поради наличие на основанията, изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 25.03.2021 година служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на ПП I-1 /Е79/ км. 159+000 извън населено място /разклон село Моравица/ с посока на движение към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743bc. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 14.18 часа МПС – товарен автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН“ с регистрационен номер СВ4469НВ, попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 128 км/ч при максимално допустима за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС товарен автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН“ с регистрационен номер СВ4469НВ, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 4632994, в който, като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател е вписан Ц.Р.П. ***.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и веществени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от Ц.П., приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

ЕФ е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория „В“ е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ бр.10 от 2011 г.; брой 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 година) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта от 31 до 40 км. с глоба 300 лева. Според доказателствата по делото, процесният автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.9/ е приложена снимка № 0211244, снета от техническото средство СПУКС тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743bc, на 25.03.2021 година в 14:18:04 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на товарен автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН“ с регистрационен номер СВ4469НВ е била 128 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същата като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата процесното МПС се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ П. е бил наказан за управление на МПС със скорост 124 км/ч, тъй като от измерената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя, в съответствие с техническото описание и инструкция за експлоатация на СПУКС тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743bc. Жалбоподателят в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. При липсата на доказателства, сочещи друго лице като водач на посочения в ЕФ автомобил, съдът приема, че на инкриминираната дата същият е управляван именно от Ц.П.. На следващо място, обжалваният акт е издаден в съответствие с изискванията на закона. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 година/ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, е преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път е дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.54/2017 г., в сила от 05.07.2017 година, действащ към момента на извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателят за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на П. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, този съд приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен и правилно определен, предвид съдържанието на цитираната по-горе разпоредба /изм. ДВ бр.10 от 2011 г.; брой 101/2016 година, в сила от 21.01.2017 година/. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, настоящият състав счита, че същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4632994, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на Ц.Р.П. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: