О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
10 февруари 2021 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№252 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
В СГС е постъпила искова молба с
вх.№276736/09.02.2021 година, подадена от М.К.Б. и И.К.Б., обективираща
отрицателни установителни искове по чл.29, ал.1, предл.1 ЗТРРЮЛНЦ, а именно съдът след като съобрази
изложеното в исковата молба, да признание за установено по отношение на ответниците ТРРЮЛНЦ, „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК ***** и „О.А.“ООД,
ЕИК *****, че извършеното вписване/ обявяване по партидата на ответника „Б.Л.Ц.С.“
АД, ЕИК *****, въз основа на заявление, образец Г1, вх.№20210124224251,
предложение на миноритарните акционери по чл.223а, ал.1 и 2 ТЗ-списък на
въпроси за включване в дневния ред на ОСА и предложенията за решения по тях от
ОСА на това дружество, свикано за 15.02.2021 година от 11,00часа, са нищожни,
поради това, че липсва решение на ОСС на „О.А.“ООД, ЕИК *****, съобразно
чл.21.1М от действащия дружествен договор.
В исковата молба е поискано и налагане на
обезпечителни мерки, а именно: 1/ да се забрани на А.К.Б.да гласува от името и
за сметка на „О.А.“ООД, ЕИК *****, който е управител на това дружество, за
отказ от права по чл.194 ТЗ в полза на „С.С.“ ЕООД,
ЕИК *****, представлявано от същото лице, на насроченото за 15.02.2021 година
ОСА на „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК *****; 2/.да
се укаже на ТРРЮЛНЦ да не извършва вписвания по партидата на „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК
***** за увеличаване на капитала на дружеството или на други взети решения от
ОСА на 15.02021 година; 3/.налагане на
запор върху дружествените дялове на „О.А.“ООД, ЕИК *****, евентуално само върху
дружествените дялове, притежавани от А.К.Б.; 4/.налагане на запор върху
търговското предприятие „О.А.“ООД, ЕИК *****; 5/.спиране на изпълнение на
решенията на ОСС на „О.А.“ООД, ЕИК ***** и спиране на участията и гласуванията
на управителя на „О.А.“ООД, ЕИК *****, в „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК *****.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците
имат качество на съдружници в ТД „О.А.“ООД, ЕИК *****,
управлявано и представлявано от А.К.Б., което дружество, от своя страна, има качество на акционер в „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК
*****. Твърди се, че А.К.Б., като управител на „О.А.“ООД, ЕИК *****, в
противоречие с чл.20.1 М от дружествения договор, който предвижда, че е в
изключително компетентност на ОСС да взема решения за откриване и закриване на
клонове и за участие в други дружества, за прекратяване на участие в други
дружества, за разпореждане с участие в други дружества, е действал против тази
норма. Еднолично е взел решение, с което е допълнил списъка на дневния ред на
свиканото за 15.02.2021 година ОСА на „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК *****, в резултат на
които предложения за решения от ОСА ще се намали участието на „О.А.“ООД, ЕИК *****
в капитала на това дружество, след увеличаване стойността на същия а оттам
ищците, като съдружници (идентифицирали се като
кредитори на дружеството) в това дружество ще претърпят вреди.
По претенцията насочена срещу „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК *****.
Исковете са недопустими и това е така, тъй като за
ищците не съществува правен интерес от предявяването им.
Заявеният от тях интерес е чисто икономически,
но не представлява защитим правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. Действително, ако се вземат решения,
с които акционерът „О.А.“ООД, ЕИК *****, се откаже от преимущественото си право
по чл.194 ТЗ, това ще доведе до намаляване на неговото участие в капитала на „Б.Л.Ц.С.“
АД, ЕИК *****, след евентуалното увеличаване на неговата стойност. Този факт ще
рефлектира върху членствените права на дружеството –
акционер, имуществени и неимуществени, но няма да се отрази върху членствените права на ищците, които притежават въз основа
на качеството си на съдружници в „О.А.“ООД, ЕИК *****.
Правният интерес при установителните искове не е задължително
свързан само и единствено с наличието на спор между
страните. Налице е интерес от предявяването
им и когато ищецът може да
черпи изгодни за себе си
правни последици от установяването наличието или липсата
на даден факт. Правният интерес е обусловен от установяване на целения с предявения
иск резултат, който при положително
решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. За
да съществува интерес, следва да се установи
смущаване на нормалното упражняване на правата на
ищеца.
В настоящия случай не се
твърди и не може да бъде изведено наличие на правен интерес за ищците, тъй като
не се установява от заявените за вписване/обявяване на въпроси, с които се
допълва дневния ред на ОСА, насрочено за 15.02.2021 година да доведе до
смущаване на нормалното упражняване на членствените
права на ищците в дружеството – акционер.
Съдебната практика трайно
приема, че наличието на икономически интерес не води по необходимост до
идентификация на правен интерес и в този смисъл са постановените определения от
САС, а именно: определение №680/24.02.2017г. по ч.гр.д.№8714/2017г. по описа на
САС, 9-ти състав; определение №524/10.02.2017г. по ч.гр.д.№5686/2016г. по описа
на САС, 13-ти състав, недопуснато до касационно обжалване с определение
№430/08.08.2017г. по ч.т.д.№1133/2017г. по описа на
ВКС, Т.К. Първо т.о.
Ето защо съдът намира, че
исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, насочени срещу този ответник се явяват недопустими,
тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка със
съществуването на която се свързва правото на иск, за която съдът следи
служебно.
По исковете със същото
основание, насочени срещу ТРРЮЛНЦ (всъщност Агенция по вписванията) и „О.А.“ООД,
ЕИК *****.
Тези претенции също са недопустими, тъй като
посочените правни субекти не представляват надлежна страна по тези искове.
Смисълът на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е в
последиците от успешното им провеждане – заличаване на пороците на вписването,
уредени с нормата на чл.30 от закона. Следователно, като ответник по отношение
на който съдът следва да признае съществуване на пороци на вписването, в проявните им форми, регламентирани с нормата на ал.1 на
чл.29 ЗТР, е дружеството, в чиято партида е извършено порочното вписване.
Посочените по- горе правни субекти не са дружества, по чиято партида е
извършено твърдяното от ищците порочно вписване/обявяване, поради което същите
не са надлежна страна, а след като не са надлежна страна, исковете срещу тях са
недопустими. Това е така, тъй като надлежната процесуална легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иска и нейната
липса лишава ищците от това процесуално право.
Ето защо съдът приема и тези искове за
недопустими.
По исканите обезпечителни мерки.
Искането за допускане на посочената обезпечителна
мярка – процесуално допустимо, съгласно предоставената възможност на ищците, по
предявени искове, независимо от характера на претенцията, да искат налагане на
обезпечителни мерки ( арг. от нормата на чл.389 ГПК).
По
основателността на искането.
За
да се уважи молбата за допускане на обезпечение чл.391 ГПК сочи необходимите
предпоставки за това, съществуващи при
условие на кумулативност: допустимост, вероятна
основателност на претенциите и интерес от сочената обезпечителна мярка.
Необходимостта от налагане
на обезпечителната мярка е свързана с евентуална невъзможност или затруднение
за осъществяване на правата по решението.
Поради извод на съда за недопустимост на исковете
не следва да се допускат и посочените от ищците обезпечителни мерки, които ще
доведат до необосновано ограничаване на чужда правна сфера.
Съдът намира за необходимо изрично да отбележи и
това, че тези мерки, представляват недопустима намеса във вътрешните работи на
дружествата (спиране на изпълнение на решенията на ОСА на „Б.Л.Ц.С.“ АД и
спиране на участията и гласуванията на управителя на „О.А.“ООД) и на държавен
орган – ТТРЮЛНЦ, което искане противоречи на вменените задължения със закон на
този орган. Налагане на запор върху дяловете, формиращи капитала на „О.А.“ООД,
респ. на тези, които притежава А.К.Б., както и налагане на запор върху
търговското предприятие на „О.А.“ООД се явяват и неподходящи и интерес/нужда от
налагането им не е налице.
Ето защо съдът намира, че молбата за допускане на
посочените обезпечителни мерки следва да се остави без уважение.
При изложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№252/2021 година
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявените от М.К.Б. и И.К.Б. отрицателни установителни искове по чл.29, ал.1, предл.1
ЗТРРЮЛНЦ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.389 ГПК, обективирана в исковата молба на М.К.Б. и И.К.Б., за налагане
на следните обезпечителни мерки: 1/ да се забрани на А.К.Б.да гласува от името
и за сметка на „О.А.“ООД, ЕИК *****, който е управител на това дружество, за
отказ от права по чл.194 ТЗ в полза на „С.С.“ ЕООД,
ЕИК *****, представлявано от същото лице, на насроченото за 15.02.2021 година
ОСА на „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК *****; 2/.да
се укаже на ТРРЮЛНЦ да не извършва вписвания по партидата на „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК
***** за увеличаване на капитала на дружеството или на други взети решения от
ОСА на 15.02021 година; 3/.налагане на
запор върху дружествените дялове на „О.А.“ООД, ЕИК *****, евентуално само върху
дружествените дялове, притежавани от А.К.Б.; 4/.налагане на запор върху
търговското предприятие „О.А.“ООД, ЕИК *****; 5/.спиране на изпълнение на
решенията на ОСС на „О.А.“ООД, ЕИК ***** и спиране на участията и гласуванията
на управителя на „О.А.“ООД, ЕИК *****, в „Б.Л.Ц.С.“ АД, ЕИК *****.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на ищците на посочения съдебен адрес ***,
чрез адвокатско дружество „Димитров и партньори“, с частна жалба.
СЪДИЯ: